Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
…16.07.2018 г.,
Гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в съдебно
заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Ангелина
Лазарова
секретар Г.Н.
прокурора Милена Гамозова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНАХД №219 по описа за 2018
год.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Т.Т.А.,
обвиняем по нахд № 321/17г. на Добричкия окръжен съд,
против решението на същия съд от 11.05.2018г., с което е признат за виновен за
деяние по чл.258 ал.1 НК като на основание чл.78а е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго,
с което да бъде оправдан.
Представителят на апелативната прокуратура
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена в срок и е допустима.
Въззивната
инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на
обжалваното решение изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено
от фактическа страна следното:
С решение от
11.05.18г. Добричкият окръжен съд, на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК е освободил
от наказателна отговорност Т.Т.А. за извършеното от него
престъпление по чл.258 ал.1 НК, за това
че на 18.10.2016г. в гр.Добрич, в павилион за пакетирани стоки, намиращ се на
ул.“Цар Петър“, противозаконно попречил на данъчни органи да изпълнят свое
законово задължение, като на основание чл.78а НК му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000лв.
За да стигне до
този резултат окръжният съд е приел за установено, че свидетелите И.С.и Е.С.,
данъчни служители отдел „Контрол“ сектор „Ревизии и проверки“ следвало да
връчат книжа на свид. Г.Н.Д., в качеството й на собственик и представляващ
фирма „Гери-85“ЕООД Добрич. Тъй като не установили никого на адреса на фирмата,
данъчните служители посетили павилиона-обект на фирмата, където заварили и
свид. Д.. Легитимирали се на гишето, извън обекта, след което били поканени от Д.
да влязат вътре в павилиона. При влизането съобщили, че следва да й връчат
книжа, изготвени от друг офис на НАП, които документи Д. отказала да приеме. В
това време, в обекта влязъл обв. Т.А., непознат на
данъчните служители, като от вратата започнал да крещи и да иска обяснения кои
са и какво искат. Инспекторите обяснили, че идват да връчат само книжа. Обв. А. продължил да крещи, да пита проверка ли ще правят,
кой ги е пратил и че ще скъса документите. Продължил да отправя обиди и заплахи
и започнал да избутва свид. С. навън от обекта като дърпал папката с
документите от ръцете й. С. залитнала като очилата й паднали, а обв. А. успял да издърпа част от документите, накъсал ги и
ги хвърлил на земята. Свид. С. успяла да събере
пръснатите листи и излязла от павилиона. Обв. А.
изблъскал и свид. С. навън и изхвърлил дамската чанта на свид. С., от която
изпаднал телефонът й. Действията на А. били придружени от обиди и заплахи като
„поръчкаджии“ „плюнко, утре
ще ти изстине мястото“ „знаеш ли кой съм аз“ и пр.
След като били
избутани навън, свид. С. се обадил на номер 112 и поискал съдействие от
полицейските служби, тъй като били възпрепятствани да изпълнят служебните си
задължения. Обадил се и на прекия си ръководител в сектора на НАП офис Добрич и
на Директора на ТД НАП офис Добрич. На следващия ден свидетелите написали и
доклад до служителя по сигурността на информацията при ТД НАП Варна за
инцидента.
Междувременно обв. А., след като избутал служителите на НАП извън обекта
се качил на автомобила си и заминал в неизвестна посока. Върнал се на мястото
след около 5 мин. когато пристигнали и полицейски служители – свидетелите К. и К..
Пред тях ов. А. заявил на висок тон, че бил тормозен
от данъчните служители и затова нямало да ги пусне в обекта, след което бил
отведен в полицейското управление за изясняване на случая. Свидетелите С. и С.
също дали показания като представили и скъсаните документи като веществени
доказателства.
На следващия ден
документите били връчени на свид. Д. в присъствието на полицейски служители – М.И.и
П.П..
В хода на
разследването от процесния обект било иззето
записващо устройство,което след изготвяна на видеотехническа
експертиза е върнато на свид. Д..
Първата видеотехническа експертиза №65/28.10.16г. подкрепя изцяло
показанията на свидетелите С. и С. като са видни записаните действия на обв. А. – жестикулиране,издърпване и късане на документите,
бутане и изблъскване навън от обекта, хвърляне на чантата на свид. С. навън.
От заключението
на техн. Експертиза №21/24.03.17г. на аудиофайл се
установява наличие на аудиозапис с продължение
2мин.21 сек., в която се представя лице с три имена и длъжност – И.И. С. – старши инспектор по приходите, който съобщава
мястото и обекта, в който е следвало да връчат документи, както и поява на
непознато за него лице, което им пречи да изпълнят задълженията си като е
викал, блъскал ги и скъсал данъчни документи.
Горната
фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от всички
събрани по делото доказателства.
Обв. А. отрича да е извършвал
описаните действия като твърди, че е бил предизвикан от свид. С., който не му
се бил представил и след като е излязъл навън му показал среден пръст. Твърди,
че не е късал документи, а някакви празни листи. Свид.
Д. от своя страна заявява, че не е видяла нищо.
Правилно съдът е
възприел тезата на обв. А. като защитна. Тя не се
подкрепя от нито едно доказателство. Записа от камерите категорично установява
всички действия на обв. А., описани по-горе.
Твърдяното арогантно поведение на свид. С. също не се установява. Пристигналите
полицейски служители заявяват, че са видели скъсаната чанта на свид. С., както
и скъсаните документи, а обв. А. бил видимо ядосан и
говорел на висок тон.
Не е вярно
твърдението в допълнението към жалбата, че свидетелите С. и С. не се били
представили на свид. Д.. Видно е от записа на камерите и от аудиозаписа,
че се представят с три имена и длъжност и именно за това са и били допуснати в
обекта от тази свидетелка. Видно е, че тя им отваря вратата и ги пропуска в
помещението. Без значение е, че обвиняемия е имал пълномощно. Търсеното лице е
било управителя на фирмата и то е било намерено в лицето на свид. Д..
Документите са били физически представени за получаване на нея и тя е заявила,
че няма да ги приеме. По-нататък следва определен ред при отказ от подписване
на документи, който обаче не е бил спазен имено поради нахлуването на обв. А. и саморазправата му със данъчните служители. Че на
обвиняемия е било пределно ясно към кого оправя действията и обидите е видно от
репликите му „поръчкаджии“, „ще ти изстине мястото“ и
пр.
Не се установява
причина за последващото хоспитализиране на обв. А. да
е било в резултат на инцидента. От данните в епикризата
е видно, че същият страда от захарен диабет тип 2 от три години, с лош контрол.
Постъпил е за пореден път на лечение като от няколко дни е бил с главоболие,
гадене, повръщате, съхнене в устата, т.е. състоянието му е било влошено няколко
дни преди инцидента.
Правилно съдът е
приел, че е без значение дали външните камери на обекта са записвали или не,
тъй като от тези показващи вътрешността на помещението достатъчно ясно се
установява наличието на неправомерно поведение от страна на обв.
А..
От обективна
страна е налице деяние по чл.258 ал.1 НК, осъществено от обв.
А., тъй като е попречил на орган по приходите да изпълни задължението си за извършване
на назначена по съответния ред проверка и връчване на книжа, съобразно ДОПК. С
действията си той не само е отказал дължимото съдействие, а е и препятствал
правомерно предприетите от данъчните служители действия като ги е изблъскал
навън и е скъсал документите. Последващото връчване
на тези книжа с нищо не променя извода за противоправното
поведение на обв. А., тъй като това е станало след
намесата на полицейските органи.
Деянието е
извършено при пряк умисъл. Действията на обв. лице са
били насочени към осуетяване на осъществяването на правомощията на длъжностните
лица чрез използване на сила и обиди, след като вече е бил запознат с качеството им и естеството
на посещението. Същият е осъзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е желаел настъпването на обществено
опасните последици.
Предвид изложеното
жалбата на обвиняемия е неоснователна, а решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното
и на основание чл.338 вр. чл.378 ал.5 НПК Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решението
от 11.05.2018г. на Добричкия окръжен съд, постановено по нахд
№321/2017г. по отношение на Т.Т.А. ЕГ№**********.
Решението не
подлежи на касационна жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.