№ 3709
гр. *, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110104584 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „**.“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, срещу „*“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление - гр. *, р-н „*", ЗПЗ, ТПК „*“,
административна сграда *, кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, чл. 92, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от
ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 15384 лв., представляваща частта на неплатеното
възнаграждение по договор за изработка от 10.09.2021 г., сумата от 423,09
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 15384лв., за
периода от 30.12.2021 г. до 07.04.2022 г., сумата от 2738,40 лв.,
представляваща неустойка за забава на основание чл. 16 от договора за
период на забава от 96 дни, както и сумата от 75,31 лв., представляваща
лихва за забава върху сумата от 2738,40лв. за периода от 30.12.2021 г. до
07.04.2022 г., ведно със законни лихви от момента на постановяване на
съдебното решение до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от
60лв., представляваща разход по връчване на поканата за изпълнение на
парично задължение на 20.12.2021 г., за което е издадена от ЧСИ фактура №
**********/20.12.2021 г.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли да се постанови неприсъствено решение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*“ ООД не е депозирал
писмен отговор на исковата молба, поради което делото с определение №
9984/13.09.2022 год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 04.11.2022 г., като редовно
1
призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните на
10.09.2021 г. е сключен договор за изработка, с който ищеца в качеството на
изпълнител по договора се задължил да почисти метална конструкция от
прахови емисии и лека ръжда на обект - хале - намиращо се на територията на
Пристанище *-изток. Сочи се, че конкретните изисквания за количество,
качество и вид на обекта на изпълнение, са описани в, приложеното към
договора, приложение № 1, надлежно подписано от страните. В това
приложение страните са визирали площта, която трябва да се изчисти - около
2300 кв. ми начинът на почистване - чрез вода, високо налягане, с премахване
на подкожушения грунд. Твърди се, че в чл. 2 от договора, страните са
договорили цена на час - 350 лв., като са визирали и очакваното време на
изпълнение на договора на 10 дни работния ден да бъде нормативно
определената - 8 часа дневно. При тези параметри стойността на договора за
изработка, с посочения предмет, възлизала на 28 000 лева с ДДС. Твърди се,
че страните са договорили краен срок за изпълнение на предмета на договора
до 23.09.2021 г. В чл. 6 от договора, постигнали съгласие, че уговореното
възнаграждение ще бъде изплатено от възложителя на изпълнителя в
посочените срокове след приемане на работата с приемо-предавателен
протокол. Съгласно чл. 16 от договора били предвидена неустойка, в случай
на забава на някоя от страните, в размер на 0,5% на ден, но не повече от 10%
от общото възнаграждение за изработката. Твърди се, че на 21.09.2021 г.
страните приели работата, като установили, че е извършена според
договорените условия и че констатираните забележки били отстранени
своевременно. След приспадане на аванса от 50 % възложителят следвало да
преведе по банковата сметка на изпълнителя сума, в размер на 14 000 лв. с
ДДС. Плащане в размер на 12000лв. било извършено на 16.09.2021 г. Твърди
се, че на 21.09.2021 г. била съставена и фактура № * за окончателното
плащане на стойност 15 384,00 лв. с ДДС. Така общата цена на услугата е
финализирана на 27 384,00 лв. или в по-малко от договореното с 616,00 лв.,
която разлика не се претендира от ищеца. Сочи се, че съгласно чл. 11 от
договора уговорили и срок на плащане - след приемане на работата. С
разписката към придружителното писмо на ЧСИ № 893 от Камарата на ЧСИ,
поканата за плащане на задължението по договора била връчена на 22.12.2021
г. на ответника, но към датата на исковата молба не било изпълнено. Сочи се,
че в чл. 16 от договора били предвидени неустойки за забава, като е
определен и техния размер -0,5% на ден върху общото възнаграждение за
изработка, като забавата възлизала за период на закъснение от 96 дни, поради
което пределният размер на неустойката се равнявала на 2738,40 лв., която се
2
претендира, както и мораторна лихва за периода от 30.12.2021г. до
07.04.2022г. Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, чл. 92,
ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД, ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията за изискуемо в полза на
ищеца парично вземане.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съобразно представения списък
по чл. 80 от ГПК ищеца претендира разноски в размер на 3459,13 лева, от
които 824,90 лева за заплатена държавна такса, 1632,95 лв. адвокатско
възнаграждение, 5 лв. за издадена обезпечителна заповед,74,08лв. разноски в
обезп. производство по изп.д. 324/2022 г. на ЧСИ, 544,32 лв. адв.
възнаграждение в обезп. производство, 15 лв. за частна жалба и 362,88лв.
адвокатско възнаграждение по обжалване с частна жалба. Съдът намира, че
разноските във връзка с образуваното изпълнителното дело по издадената
обезпечителна заповед /74,08лв. разноски в обезп. производство по изп.д.
324/2022 г. на ЧСИ, 544,32 лв. адв. възнаграждение в обезп. производство/ не
следва да се разпределя в исковото производство, доколкото същите са
дължими в рамките на изпълнителния процес и по тях се произнася съдебния
изпълнител. Претенцията за разноски за 15 лв. за частна жалба и 362,88лв.
адвокатско възнаграждение по обжалване с частна жалба е неоснователна,
доколкото с влязло в сила определение №4245/14.11.2022 г. по в.т.д. №
2326/2022 г. по описа на ВОС частната жалба е оставена без уважение, поради
което и не се следват разноски на ищеца.
С оглед горното в полза на ищеца на основание чл.78, ал. 1 от ГПК
следва да се присъди сумата в общ размер на 2462,85лв., от които 824,90 лева
за заплатена държавна такса, 1632,95 лв. адвокатско възнаграждение, 5 лв. за
издадена обезпечителна заповед.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр. *,
р-н „*", ЗПЗ, ТПК „*“, административна сграда *, да заплати на „**.“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, следните суми: сумата от
15384 лв. /петнадесет хиляди триста осемдесет и четири лева/,
представляваща частта на неплатеното възнаграждение по договор за
3
изработка от 10.09.2021 г., сумата от 423,09 лв. /четиристотин двадесет и три
лева и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 15384лв., за периода от 30.12.2021 г. до 07.04.2022 г., сумата
от 2738,40 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и четиридесет
стотинки/, представляваща неустойка за забава на основание чл. 16 от
договора за период на забава от 96 дни, както и сумата от 75,31 лв.
/седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща лихва за
забава върху сумата от 2738,40лв. за периода от 30.12.2021 г. до 07.04.2022 г.,
ведно със законни лихви от момента на постановяване на съдебното решение
до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 60лв. /шестдесет
лева/, представляваща разход по връчване на поканата за изпълнение на
парично задължение на 20.12.2021 г., за което е издадена от ЧСИ фактура №
**********/20.12.2021 г., на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, чл. 92, ал.1 от
ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр. *,
р-н „*", ЗПЗ, ТПК „*“, административна сграда *, да заплати на „**.“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 2462,85лв. /две
хиляди четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца на
следната банкова сметка: IBAN : BG47DEMI92401000145663, BIC :
DEMIBGSF открита в „Д Банк“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4