Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. К., 16.05.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в
публично заседание на 08.05.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3166 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „М.“ ООД, ***, представлявано от
управителя Л.Б.М. чрез адв. И.И. срещу „Б.“ АД, ***, представлявано от К.А.К. -
изпълнителен директор, с правно основание чл.422 от ГПК с цена на иска 7033,34
лева. Ищецът твърди, че с Договор от ****.2016г. „М.“ ООД, в качеството си на изпълнител,
се е задължил да достави на възложителя „Б.“ АД лабораторно оборудване,
съгласно оферта, включително да извърши — инсталация, пускане в действие на
оборудването, обучение на персонала и гаранционно поддържане за общата цена от
44 951,16 евро с вкл. ДДС, платима поетапно на четири вноски, при условията и в
сроковете, посочени в договора.
Първите две вноски от цената,
представляващи 5% авансово плащане и 25% авансово плащане били платени от
възложителя на изпълнителя, но по отношение на останалите две вноски от
продажната цена имало забава в плащането, както следва: третата вноска,
представляваща междинно плащане в размер на 60% от стойността на договора, възложителят
се задължил да заплати на изпълнителя след писмено потвърждение от страна на
последния, че оборудването е в склада му. Ищецът твърди, че на 03.05.2017г. „М.“
ООД е изпратило на електронната поща на служител от счетоводството на „Б.“ АД
проформа - фактура № ******/11.04.2017г. за сумата от 52 750,09 лв. с вкл.
ДДС, с което уведомил писмено възложителя, че оборудването било налично в
склада му, като го поканил да пристъпи към изпълнение на задължението му. Сочи,
че писмото било изпратено в 10:39 часа и било прочетено от насрещната страна в
10:43 часа. Същия ден служителка на „Б.“ АД е върнала имейл, с който уведомява изпълнителя,
че плащането било предвидено за периода 08.05.2017г. - 12.05.2017г.
Ищецът твърди, че плащане не последвало и на 12.05.2017г.
„М.“ ООД изпратило по електронната поща ново запитване относно плащането, но
отговор не бил върнат. Ищецът изпратил писмо с обратна разписка до „Б.“ АД, с
което отново напомнил за задължението на възложителя и го приканил към изпълнение.
След многократните покани от страна на изпълнителя, възложителят изпълнил
задължението си за заплащане на третата вноска на 10.07.2017г., което било с 67
дни закъснение след датата на падежа - 04.05.2017г. (ден след получаване на
проформа - фактура № ******/11.04.2017г. по електронната поща).
Ищецът твърди, че четвъртата вноска,
представляваща 10% от стойността на договора - окончателно плащане, възложителят
се е задължил да заплати до 10 работни дни след подписването на двустранен
протокол за въвеждане в експлоатация и издаване на окончателна фактура. На
14.07.2017г. били подписани: приемо - предавателен протокол за доставка на
лабораторното оборудване, протокол за инсталация и пускане в експлоатация и
протокол за проведено обучение. Била издадена и предадена за осчетоводяване на
същата дата - 14.07.2017г. фактура № *****/14.07.2017г. за сумата от 8 791,68
лв. с вкл. ДДС, с падеж 31.07.2017г. Плащането по тази фактура било извършено
на 15.08.2017г., с 14 дни закъснение, считано от датата на падежа.
Ищецът твърди,
че съгласно сключения между страните договор, при забава в плащането възложителят
„Б.“ АД дължал на изпълнителя неустойка в размер на 0,2% върху неиздължената
сума на ден, но не повече от 8% от стойността на договора. По проформа - фактура
№ ******/11.04.2017г. възложителят бил в забава 67 дни от датата на падежа, за
което била дължима неустойка в размер на 7068,51 лв., а по фактура № *****/14.07.2017г.
възложителят бил в забава 14 дни, за което била дължима неустойка в размер на 246,16
лв. Тъй като размерът на неустойката бил ограничен до 8% от цената на договора
или до сумата от 7033,34 лв., която била по-малка от общия размер на изчислената
неустойка по двете фактури, ищецът претендира тази сума да му бъде заплатена от
ответното дружество.
Ищецът подал до Районен съд К. Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч. гр. д № ****/2017г. По делото била издадена Заповед № **** от ****.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В законоустановения срок
ответникът е възразил срещу така издадената Заповед за изпълнение.
Ищецът е предявил иск в законоустановения срок,
предмет на настоящото дело, с който от съда се иска да постанови решение, с
което да признае за установено, че „Б.“ АД, ЕИК: ******** дължи на „М.“ ООД,
ЕИК: ******** сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ****/2017г.
по описа на Районен съд К., а
именно: 7033,34 лева - неустойка, дължима поради забавяне в плащанията по
Договор от ****.2016г. за доставка на лабораторно оборудване, представляваща 8%
от стойността на договора; законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.08.2017г. до
окончателното погасяване на дълга. Претендира разноските по делото. Искане за
присъждане на разноските в заповедното производство не е направено.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
ответника, както и насрещна искова молба.
В отговора си ответното дружество, чрез юрисконсулт И.Б.
оспорва твърденията на ищеца за закъсняло междинно плащане. Твърди, че кореспонденциите по имейл били
водени с лице, което не било оторизирано за това. По този начин ответното дружество
не било надлежно информирано за готовността за монтаж на оборудването, както и
за дължимото междинно плащане от 60%. Ответникът признава, че е закъснял с
окончателното плащане в размер на 10% от стойността на договора. В подадената
насрещна искова молба ответникът по първоначалния иск твърди, че съгласно
договора за доставка на лабораторно оборудване и офертата към него, представляваща
неразделна част от договора, изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя
техническа документация на български език. Съгласно приемо - предавателен
протокол от 14.07.2017г. оборудването било монтирано и било предадено
ръководство за работа на английски език на хартия. Ищецът по насрещния иск
твърди, че поради непредаване на договорения превод бил затруднен в работата си
със специфичното оборудване, като в първите два месеца, същото било
неизползваемо. Твърди, че след няколкократни молби, въпросното ръководство било
изпратено на имейл на 27.11.2017г., а на хартиен носител било получено от „Б.“
АД на 30.11.2017г.
Ищецът по насрещния иск твърди, че съгласно Раздел V
от договора, ответникът по насрещния иск изпаднал в забава за период от 135 дни,
тъй като приемо - предавателният протокол бил подписан на 14.07.2017г., а
техническата документация била получена от „Б.“ АД на 30.11.2017г. По тази причина
ответникът по насрещния иск дължал неустойка в размер на 8% от стойността на
договора, което е сума в размер на 7033,34 лева. Моли съда да осъди „М.“ ООД,
ЕИК ******** да заплати на „Б.“ АД, ЕИК ******** сумата от 7033,34 лева,
представляваща 8% неустойка за забава по Договор от ****.2016г. за доставка на
оборудване, както и законната лихва за забава, считано от 11.12.2017г. – датата
на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноските по делото.
Постъпил е отговор на насрещния иск, с който ищецът по
първоначалния иск и ответник по насрещния иск оспорва предявения по делото
насрещен иск, като счита исковата претенция за недоказана и неоснователна.
Според „М.“ ООД извършването на превод на български език на техническата
документация не съставлявало част от предмета на доставка по договора и за това
неизпълнение не била договаряна неустойка. Твърди, че в предмета на договора
като допълнителна услуга, съпътстваща доставянето на лабораторното оборудване
било посочено предоставянето на техническа документация, включваща ръководство
за работа на български език. Същата била
изведена в р-л I, т. 1.2. от Договора като услуга, влизаща в обхвата на
Договора, но не съставляваща съществена част от предмета му. Общата цена на
Договора била в размер на 37 459,30 евро
и включвала цената на оборудването, опаковка, транспорт, застраховка,
инсталация, пускане в действие, обучение на персонала на възложителя и
гаранционно поддържане. Техническата документация на български език не била
включена в изброените документи, които трябвало да съпътстват доставеното от
изпълнителя оборудване. Ответникът по насрещния иск твърди, че претендираната
неустойка била неоснователна поради липса на претърпени вреди за насрещната
страна, както и поради това, че не било налице неизпълнение по договора от
страна на „М.“ ООД. Ответникът по насрещния иск твърди, че на „Б.“ АД било
предоставено ръководство за работа на английски език на 14.07.2017г. с
пускането на машината в експлоатация. „Б.“ АД ползвало машината съгласно
нейното предназначение, като липсата на ръководство на български език не било
довело до спиране на работата и до претърпяване на вреди или пропуснати ползи. Ответникът
по насрещния иск оспорва твърдението, че първите два месеца машината е била
неизползваема. Според него изпълнението
на поръчката по Договор за доставка на лабораторно оборудване било прието със
съставяне на приемо - предавателен протокол, в който не били посочени
рекламации и/или забележки към доставчика. Твърди, че в раздел IV, т. 4.3. от договора, страните
изрично договорили, че рекламации за липси, могат да бъдат предявени при
приемане на оборудването от възложителя. На 14.07.2017г. - датата на приемане
на оборудването липси не били заявени. На 21.11.2017г. - четири месеца след
въвеждането на машината в експлоатация „Б.“ АД поставило този въпрос, като
причината за това била заведената претенция за неустойка. Твърди, че исковата претенция по насрещния иск била
неоснователна. Според него задължението за предоставяне на техническа
документация, включваща ръководство за работа на български език нямало
конкретен срок за изпълнение, уговорен падеж, както и не бил посочен
паричен еквивалент, определен
и конкретизиран в договора, на
база на който да се изчисли неустойката при неизпълнение на това задължение. Моли
съда при условията на евентуалност да
намали размера на неустойката поради прекомерност. Претендира за разноски.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На ****.2016г. страните по спора са
сключили Договор за доставка, съгласно който изпълнителят „М.“ ООД се е
задължил да достави на възложителя „Б.“ АД лабораторно оборудване съгласно
оферта. Освен доставката, в предмета на договора, съгл. т.1.2. се включват и
следните услуги: инсталация и пускане в действие; обучение на персонала;
гаранционно поддържане; техническа документация, включваща ръководство за
работа на бълг. език. Договорена е обща цена от 37 459,30 евро, която
съгласно разпоредбата на т.2.3 трябва да се заплати по следния начин: 5%
авансово плащане в срок до 30.12.2016г., 25% авансово плащане в срок до
20.03.2017г., 60% междинно плащане срещу писмено потвърждение, че оборудването
е в склада на изпълнителя и 10% окончателно плащане до 10 работни дни след
подписване на двустранен протокол за въвеждане в експлоатация и издаване на
окончателна фактура. В т.5.1. от договора страните са се споразумели, че в
случай, че някоя от тях просрочи изпълнението на задълженията си по договора,
то тя е длъжна да заплати на другата страна неустойка за всеки просрочен ден в
размер на 0,2% на ден от стойността на неизпълнената част от своето задължение,
но не повече от 8% от цената на договора. Към договора е приложена оферта,
подписана от страните. На 11.04.2017г. „М.“ ООД е издало на „Б.“ АД проформа –
фактура № ******/11.04.2017г. на стойност 52 750,09 лева. На 03.05.2017г.
от електронен адрес на „М.“ ООД с подател И.С. е изпратено писмо до И.И., с
което подателят съобщава на получателя, че изпраща проформа – фактура и първа
страница от договора за доставка. Иска се и информация, кога ще бъде направено плащане.
Същия ден е върнат отговор по имейл, че плащането е предвидено за 19 седмица
(08-12.05.2017г.) На 12.05.2017г. подателят на електронното И.С. писмо е
направил запитване, дали е извършено плащане. От писмо изх. №******/06.07.2017г.
и обратна разписка на Е. №****** се установява, че „М.“ ООД е поканило „Б.“ АД
да плати задължението си по проформа – фактура № ******/11.04.2017г. От
преводно нареждане с вальор 10.07.2017г. се установява, че плащането по
проформа – фактурата е извършено на 10.07.2017г. с превод от „Б.“ АД към „М.“
ООД на сумата 52 750,09 лева. От приемо-предавателен протокол (л.15),
протокол за инсталация и пуск (л.16) и протокол за проведено обучение (л.17) е
видно, че изпълнителят е доставил на възложителя оборудването, предмет на
договора на 14.07.2017г. На същата дата е издадена и фактура №00000*****/14.07.2017г.
за окончателно плащане на стойност 8 791,68 лева. Видно от преводно
нареждане от 15.08.2017г., „Б.“ АД е наредило по сметка на „М.“ ООД дължимата
по тази фактура сума на 15.08.2017г.
С писмо, изпратено по имейл на
21.11.2017г., И.Б. от името на „Б.“ АД е поискал от „М.“ ООД да се направи
среща между представители на двете дружества и да се постигне споразумение. От
електронна кореспонденция (л.45) се установява, че „М.“ ООД е изпратило на „Б.“
АД по имейл ръководството за работа на машината, предмет на договора, на
български език на 27.11.2017г. От представеното електронно писмо (л.71) от делото
се установява, че подател от „М.“ ООД е изпратил на 11.04.2017г. писмо с
получатели В.Д. и Георги Ганчев, с което ги уведомява, че оборудването по
Договор за доставка от ****.2016г. е в склад на „М.“ ООД и дружеството има
готовност за инсталация и монтаж. В писмото е посочено, че се изпраща проформа
– фактура за 60% междинно плащане.
Свидетелят В. М., разпитан в съдебно
заседание твърди, че е ръководил доставката на машината и е водил разговори с
г-жа В.Д.. Участвал е в доставянето на машината и в обучението на персонала. Не
бил уведомяван за затруднения в работата на машината.
Свидетелят Т.П. установява, че е взел
участие в доставката на машината на 14 юли и в последващото обучение на
персонала на „Б.“ АД. Във връзка с тези дейности е контактувал с лицето Г. Г..
Твърди, че ръководство на български език е изпратено през месец ноември. Според
него машината била експлоатирана веднага след предаването й.
От приложеното ч. гр. дело №****/2017г. по
описа на РС К. се установява, че по заявление на ищеца, подадено по реда на
чл.410 от ГПК, съдът е издал Заповед №1715/****.2017г. за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредил ответникът по първоначалния иск да заплати на
ищеца по този иск 7 033,34 лв. главница, представляваща неустойка, дължима
поради забавяне в плащането по Договор от ****.2016г. за доставка на
лабораторно оборудване, законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017г.
до окончателното изплащане на задължението и 621,00 лв. разноски по
производството, от които 141,00 лева за държавна такса и 480,00 лв. за
адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед ответникът – длъжник е
подал възражение с вх. №*********.2017г., с което е възразил, че не дължи сумите,
посочени в заповедта за изпълнение. Ищецът е уведомен за подаденото срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение възражение на 06.10.2017г.
и същият е предявил в законоустановения месечен срок исковата молба, въз основа
на която е образувано настоящото дело.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Предявените първоначален и
насрещен искове са допустими.
Първоначалният иск е с
правно основание чл.422 от ГПК, чл.92, вр. чл.79
от ЗЗД.
Насрещният иск е с правно основание чл.92, вр. чл.79 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства и след преценка становището на страните съдът достига до извод за
наличие на сключен между същите договор за доставка на лабораторно оборудване
на стойност 37 459,30 евро, за който са приложими разпоредбите на ЗЗД.
По отношение на
първоначалния иск, предявен от „М.“ ООД срещу „Б.“ АД
за заплащане на сумата от 7033,34 лева - неустойка,
дължима поради забавяне в плащанията по Договор от ****.2016г. за доставка на
лабораторно оборудване, представляваща 8% от стойността на договора, както и
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, съдът приема следното:
Страните не спорят, относно
същността на процесния договор и постигнатите с него уговорки, включително
относно договорената цена, сроковете за плащането й, както и за предвидената отговорност
за неизпълнение. Спорът се свежда до това, дали възложителят „Б.“ АД е изпълнил
своевременно задължението си за извършване на третото междинно плащане от 60%,
уговорено в т.2.3 от договора. От текста на приетия по делото Договор за
доставка се установява, че за това плащане не е установена конкретна дата.
Същото става изискуемо след покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД, тъй като е
уговорено, че се извършва срещу писмено потвърждение, че оборудването е в
склада на изпълнителя. От представената от ищеца по първоначалния иск
електронна кореспонденция се установява, че на 03.05.2017г. е изпратено писмо
до И.И., в което е посочено, че се изпраща проформа – фактура за плащане. В
това писмо липсва изричното уведомление, че оборудването по договора е в склада
на изпълнителя. Очевидно писмото е получено от служителката, тъй като тя е
изпратила отговор, че ще се извърши плащане по проформа – фактурата през 19
седмица, но липсва нейно изявление, от което да се установи знанието й, че
оборудването е в склада на изпълнителя (съгласно изрично предвиденото условие
по договора). От покана изх. №******/06.07.2017г. се установява, че
изпълнителят е уведомил възложителя за дължимото междинно плащане, като му е
посочил, че оборудването се намира в негов склад. Писмото е получено от „Б.“ АД
на 07.07.2017г. (петък) и в първия работен ден след получаването му –
10.07.2017г. (понеделник) възложителят е извършил плащане на договорената
междинна вноска.
От приложеното на л.71 от
делото електронно писмо се установява, че още на 11.04.2017г. ищецът по
първоначалния иск е направил потвърждение, че оборудването съгласно договора за
доставка е в склад на „М.“ ООД, но по делото не се установи, това изявление да
е достигнало до представител на „Б.“ АД. Липсва както електронно потвърждение
за получаването на това писмо, така й отговор на същото или каквито и да е
други действия или признания, от които може да се направи категоричния извод,
че изявлението е достигнало до адресата си.
Предвид горното съдът счита,
че задължението на „Б.“ АД за плащане на третата междинна вноска по договора е
възникнало след изричната покана, получена от това дружество на 07.07.2017г. и с
оглед обстоятелството, че плащането е извършено в първия работен ден след
получаване на поканата, не е на лице забава от страна на възложителя по смисъла
на чл.87 от ЗЗД. Предвид изложеното съдът счита, че „Б.“ АД не дължи на „М.“
ООД неустойка за забавено плащане на сумата 7068,51 лева.
Относно забавеното
изпълнение на четвъртата последна вноска по договора съдът счита, че с оглед
събраните по делото доказателства е безспорно установено, че плащането е
следвало да се извърши 10 работни дни след датата на предаването на машината: 14.07.2017г.,
т.е. на 31.07.2017г. (понеделник), а погасяване на задължението е извършено на
15.08.2018г., т.е с 14 дни закъснение. Съгласно разпоредбата на т.5.1. от
договора за това забавено изпълнение „Б.“ АД дължи на „М.“ ООД неустойка в
размер на 246,16 лева. Ответникът по първоначалния иск признава изрично както
забавата си, така и възникналото от нея задължение. Предвид горното съдът
счита, че „Б.“ АД дължи на „М.“ ООД неустойка за забавено плащане на сумата
8 791,68 лева, която неустойка е в размер на 246,16 лева.
Предявеният
първоначален иск е основателен и доказан до размера на 246,16 лева. В останалата
си част същият е неоснователен и недоказан.
По отношение на насрещния
иск, предявен от „Б.“ АД срещу
„М.“ ООД за заплащане на сумата 7033,34 лева, представляваща 8% неустойка за забава по Договор от ****.2016г.
за доставка на оборудване, както и законната лихва за забава, считано от 11.12.2017г.
– датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на
задължението,
съдът приема следното:
Както се посочи по-горе, страните са
сключили писмен договор за доставка на лабораторно оборудване,
който съдържа всички уговорки по отношение предмета на договора, начина и срока
за изпълнението му и отговорността на страните при неизпълнение на задълженията
им.
Спорът се свежда до това, имал
ли е изпълнителят задължение да представи на възложителя при предаването на
машината ръководство за работата й на български език, в случай на неизпълнение
(забава), дължи ли същият неустойка и в какъв размер.
Видно
от приетия като доказателство по делото договор, страните са договорили в т.1.2,
като част от предмета му, че изпълнителят ще предостави на възложителя след
извършване на доставката техническа документация, включваща ръководство за
работа на български език. В приложената към договора оферта в т.8 е посочено
„Ръководство за работа с кат. №347188“, за което не е визирана определена
парична стойност. В т.5.1. от договора страните са предвидили, че ако някоя от тях
просрочи изпълнението на задълженията си по договора, тя е длъжна да заплати на
другата страна неустойка за всеки просрочен ден в размер на 0,2% на ден от
стойността на неизпълнената част от своето задължение, но не повече от 8% от
цената на договора.
Предвид горното съдът счита,
че изпълнителят по договора има задължението да представи на възложителя
ръководство за работа на машината на български език. Това задължение същият е
трябвало да изпълни при предаване на оборудването, осъществено на 14.07.2017г.
„М.“ ООД е изпълнило това свое задължение със забава, като преведеното на
български език ръководство е изпратено на „Б.“ АД по електронната поща на 27.11.2017г.
и на хартиен носител на 30.11.2017г. Предвид обстоятелството, че за това
задължение на изпълнителя страните не са установили в договора съответен
паричен еквивалент и че не са предвидили конкретен размер дължима неустойка при
неизпълнение, съдът счита, че ищецът по насрещния иск няма право на
договореното обезщетение в т.5.1. от договора. Това е така, тъй като страните
са се споразумели размерът на дължимата неустойка да се определя според
стойността на неизпълнената част от задължението, а в конкретния случай
коментираното неизпълнение не е с предварително определена от страните
стойност. За същото възложителят има право на обезщетение по общия ред,
предвиден в чл.79 от ЗЗД, след като докаже вида и размера на претърпените от
него вреди, но не и правото на неустойка по чл.92 от ЗЗД, каквато претенция е
заявил с насрещния иск. Предвид горното съдът счита, че „М.“ ООД не дължи на „Б.“
АД неустойка за забавено изпълнение на задължението му за предаване на
ръководство на машината на български език в размер на 7033,34 лева.
Предявеният
насрещен иск е неоснователен и недоказан.
Ищецът по първоначалния иск и ответник
по насрещния иск „М.“ ООД е направил искане за
присъждане на разноски по делото, като е представил Списък на направените
разноски в размер на 823,00 лева, договор за правна защита и съдействие и
банков документ за извършено по банков път плащане на договореното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т. 12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. С оглед крайния изход на спора съдът счита, че на
ищеца по първоначалния иск се дължат разноски за заповедното производство, но
тъй като същият не е направил изрично искане за присъждането им нито с исковата
молба, нито в хода на делото, то съдът в конкретния случай не дължи произнасяне
по присъждането на тези разноски.
Ответникът
по
първоначалния иск и ищец по насрещния иск „Б.“ АД е
направил искане за присъждане на разноски по делото, в това число и
юрисконсулско възнаграждение, за което представя справка по чл.78, ал.8 от ГПК.
Същият не е представил списък с разноските.
ВОДИМ
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ответника
по първоначалния иск – „Б.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********,
представлявано от К.А.К., че същият дължи на ищеца по първоначалния иск „М.”
ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********, представлявано от Л.Б.М.,
на основание чл.422 от ГПК, чл.92 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, сумата 246,16 лева,
представляваща неустойка за забавено плащане на сумата 8 791,68 лева за
периода 31.07.2017г. – 15.08.2017г, присъдена със Заповед №1715/****.2017г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч. гр. дело №****/2017г. по описа на РС К., която сума може да бъде заплатена
по банкова сметка *** „М.“ ООД: BG 14 RZBB 9155 1085 0357 09, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.08.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 7 033,34
лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.” АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ********, представлявано от К.А.К. насрещен иск срещу „М.”
ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********, представлявано от Л.Б.М.
да заплати на ищеца по насрещния иск „Б.” АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ********, представлявано от К.А.К., на основание чл.92, вр.
чл.79 от ЗЗД сумата 7 033,34 лева, представляваща 8% неустойка за забава по
Договор от ****.2016г. за доставка на лабораторно оборудване, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния
иск „Б.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********,
представлявано от К.А.К. да заплати на ищеца по първоначалния иск и ответник по
насрещния иск „М.” ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********,
представлявано от Л.Б.М. сумата 28,80 лева, по банкова
сметка *** „М.“ ООД: BG *********************, представляваща сторените от последния съдебни разноски, изчислени
съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: