Решение по дело №767/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 472
Дата: 13 декември 2023 г. (в сила от 12 декември 2023 г.)
Съдия: Палма Тараланска
Дело: 20234500500767
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Русе, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска

Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500767 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
А. К. Д., чрез процесуалният си представител адв. Й. Д., е обжалвал
Решение № 149 от 16.08.2023 г., постановено по гр.д. № 515/2023 г. по описа
на Районен съд Бяла, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
допускане на промяна на фамилното му име от Д. на И.. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на решението. Твърди се, че са налице важни
обстоятелства, които налагат промяната.
Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението като
неправилно и вместо него да постанови друго, с което да допусне исканата
промяна на фамилното му име.
Заинтересованата страна Община Русе, редовно уведомена, не
взима становище по жалбата.
Контролиращата страна РОП, в съдебно заседание оспорва жалбата
1
и счита, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 19 ЗГР и
решението следва да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства и оплакванията в
жалбата, въззивният съд приема за установено следното:
Производството по делото е образувано пред районния съд по молба
с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР на А. К. Д. за допускане на промяна на
фамилното му име като смени Д. с И.. Изложени са доводи, за това, че при
раждането си е записан с имената А. К. Д., а брат му И. носи фамилно име И.,
с когото след ненадейната смърт на баща им са изградили силна емоционална
връзка и различието във фамилните им имена създава неудобства. Изтъква, че
най-близкият му роднина е брат му И. и по тази причина желае двамата да
носят еднаква фамИ. като определяща принадлежността им към семейството
и запазване и продължаване на рода на дядо им И.. В тази връзка счита, че
така изложените обстоятелства са важни по смисъла на закона и обосновават
допускане на исканата промяна.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът е
отхвърлил молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на
фамилно име на молителя от Д. на И. като неоснователна и недоказана. В
решението са изложени обстойни доводи, основаващи се на правната
доктрина и практика, като изрично е обосновано, че промяната на имената се
допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя,
а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил
изчерпателно и които в случая не са налице. Посочено е, че промяната на
имената, които са основен индивидуализиращ белег на всяко едно физическо
лице следва да бъде старателно обмислена постъпка, а не да е самоцел, просто
за удобство на лицето, в каквато насока има изложени доводи от молителя за
това, че с брат му И., с когото са пълнокръвни братя и връзката помежду им е
по-силна в сравнение с връзката им с останалите братя и сестри. Освен това
съпругата и децата на молителя също носят неговото фамилно име Д., а
разликата във фамилните имена на членовете на едно семейство създава
неизбежно затруднения в социален план, а така също и в индивидуализацията
им и обозначаването на връзката родител – дете и проявата на общност между
съпрузите. Не на последно място не се твърди името Д. да е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, нито молителят да се срамува от
2
това име. Липсват данни и молителят да се представя с фамилното име И. или
да е известен в обществото с него.
Името е основен елемент на правната индивидуализация на
физическите лица. Правото на име е абсолютно субективно право на всяко
лице, то е призната и гарантирана от закона възможност физическото лице да
има словесно обозначение, образувано по определен начин, но същевременно
физическите лица са задължени да имат име, като основен индивидуализиращ
белег в обществото. Отчитайки тези обстоятелства, при уредбата на избора на
името и неговата правна промяна, законодателят е създал строго определени
изисквания, които следва да се спазят при избора на име с оглед
необходимостта от стабилитет на правната индивидуализация на лицата в
обществото.
От друга страна, при определени предпоставки, е отчетен и
интересът на лицата да променят името си, което е тяхно субективно
потестативно право. Тези предпоставки са изчерпателно предвидени в закона
в чл. 19, ал. 1 ЗГР – името да е осмиващо, опозоряващо, обществено
неприемливо или важни обстоятелства да налагат промяната му. В настоящия
случай, молбата се основава на последната хипотеза на цитираната
разпоредба. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се
преценяват като важни, за да са основание за промяна на името, т. е. липсва
легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във
всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за
направеното искане за промяна на име представляват "важни" такива по
смисъла на закона.
Настоящият въззивен състав споделя извода на районния съд, че в
случая при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, не се
установяват важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР обстоятелства, които да
обосноват исканата от молителя промяна на фамилното му име от Д. на И..
Налице е само субективно желание, но не и обективни предпоставки, които да
са важни по смисъла на закона. При това положение и предвид
обстоятелството, че молителят е на възраст 38 години, има деца и не живее с
брат си И., носенето на фамилно име, различно от фамилното име на единия
от братята си, не би могло да се сметне за неудобно или неподходящо.
С оглед гореизложеното правилно молбата е отхвърлена от
3
Районния съд като неоснователна и недоказана.
Поради гореизложените съображения обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149 от 16.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 515/2023 г. по описа на Районен съд Бяла.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4