Решение по дело №89/2022 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е   № 89

 

Гр. Разград, 07 юли 2022 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                  

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……  разгледа докладваното от съдията дело № 89 по описа за 2022 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Ю. А. Т.  от с. Я., обл. Р. против Решение №1012-16-107/1 от 14.04.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане №Д-16-999-00-**********/02.03.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на основание чл. 40, ал.4, т.2 от КСО и чл.47, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) е спряно образуваното производство по отпускане и изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на жалбоподателката за периода от 27.02.2022г. до 22.04.2022г. по представен от нея болничен лист.

В жалбата и депозираните писмени становища се твърди, че тези актове се явяват незаконосъобразни, като постановени при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. Развиват се доводи, че неправилно административният орган е приел обстоятелствата, че нейният работодател и осигурител е включен в списък за наблюдение и срещу него има издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1  от КСО (включително и спрямо нея) са  от значение за правото ѝ да получава обезщетение. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.

          Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО,  от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:

          Административното производство е образувано във връзка с  изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане на Ю. А. Т. за периода 27.02.2022 г. - 22.04.2022 г. по болничен лист №Е20220721294, представен от нейния работодател и осигурител „Фелис 93“ЕООД с Приложение № 9 към чл.8, ал.1, и чл.11, ал.1 НПОПДОО с вх. № Р14-16-000-00-**********/28.02.2022г.При проверка на декларираните данни длъжностните лица установили, че осигурителят е под наблюдение поради съмнения за нарушения на осигурителното законодателство и е изискано да се извърши проверка от контролните органи на ТП на НОИ с писмо вътр. №1036-16-82/28.02.2022г. В отговор на това писмо е постъпила информация от началника на отдел КПК, че на осигурителя „Фелис 93“ ЕООД е извършена проверка, при която е установено, че за наетите в дружеството лица не е приложимо българското законодателство.  Тези факти и обстоятелства са отразени в приложения Констативен протокол №КВ-5-16-01048807/14.12.2021 г. В него е посочено, че според относимите разпоредби на Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо всички наети в дружеството лица е приложимо немското законодателство и те не подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство, за тях не следва да се зачита осигурителен стаж и доход, както и да им се признават осигурителни права по националното ни законодателство. Въз основа на тези констатации и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО са дадени Задължителни предписания №ЗД-1-16-01048677/14.12.2021 г. на „Фелис 93“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на наетите работници, сред които и жалбоподателката Ю. А. Т. Същите са обжалвани и не са влезли в законна сила.

          При тези факти на основание чл.40, ал.4, т.2 от КСО и чл.47, ал.2 от НПОПДОО с  Разпореждане №Д-16-999-00-**********/02.03.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите производството по отпускане/изплащане на обезщетението е спряно, като е прието, че те са от значение за правото да се получава. Този акт е обжалван пред Ръководителя на ТП на НОИ - Разград по реда на чл.117 от КСО, който със свое  Решение №1012-16-107/1 от 14.04.2022 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в посоченото по-горе писмо. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност.  В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. То е издадено и в съответствие с  материалния закон и преследваната от него цел.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.4, т.2 КСО, разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за бременност и раждане се издава, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението. В този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.

С разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО е посочено, кои лица имат право на това обезщетение. Според нея осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

С разпоредбата на чл.41 от КСО се регламентира как се определя  съответното дневно парично обезщетение, като то се изчислява въз основа на трудовото възнаграждение, съответно осигурителния доход, получавани от лицето. Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с НПОПДОО (по арг. на чл. 41, ал. 5 от КСО).  В чл.1, ал.2 от цитираната наредба изрично е посочено, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Анализът на относимата нормативна уредба сочи, че за да се прецени дали едно лице има право на обезщетение е необходимо да се провери дали то е осигурено лице по смисъла на КСО, дали е осигурено за съответния осигурителен риск и съответно какъв е бил размерът на брутното му трудово възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски. Тази преценка се извършва въз основа на надлежни и достоверни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. При издадени задължителни предписания до осигурителя да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, тъй като спрямо жалбоподателката не е приложимо националното ни законодателство и тя не подлежи на задължително осигуряване по   българското законодателство, се създава съмнение дали тя е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО.  Разрешаването на този спор безспорно е от значение за преценката дали има право на обезщетение и съответно в какъв размер. С оглед на това правилно и обосновано е прието от административния орган, че са налице предпоставките  по чл.40, ал.4, т.2 от КСО да се спре производството по отпускане и изплащане на обезщетение за бременност и раждане.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Спазена е и преследваната от закона цел. С разпоредбата на чл.40, ал.4, т.2 от КСО се цели да се предотврати възможността да се изплаща обезщетение без правно основание и да се ограничи неправомерното разходване на средства от бюджета на ДОО.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. А. Т.  от с. Я., обл. Р.  против Решение №1012-16-107/1 от 14.04.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане №Д-16-999-00-**********/02.03.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 във вр. с чл. 117, т. 2, б.“ж“ от КСО.

 

СЪДИЯ : /п/