Решение по дело №6719/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260234
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330206719
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260234

гр.Пловдив, 15.02.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание  на двадесет и девети януари,   през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 6719 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 498553-F529146 от 09.03.2020г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ОТОТОН“ ЕООД  с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 72 представлявано от С.Н.Б.с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 814,33 лева / осемстотин и четиринадесет лева и 33 стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.

           С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като материално незаконосъбразно и издадено в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз. Представят се и аргументи по същество на искането. Дружеството жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от адв.И.Ф. който поддържа жалбата. В пледоарията си представи аргументи по същество на искането си за отмяна на издаденото НП, предмет на разглеждане по настоящето дело.

         Въззиваемата ТД на НАП, редовно призована, чрез процесуалния си представител излага доводи за правилно и законосъобразно НП, поради което моли Съда да потвърди същото. Прави възражение за прекомерност на адвокатските разноски и искане за присъждане на разноски за юристконсулско възнаграждение.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

         „ОТОТОН“ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 8.72, партер, представлявано от С.Н.Б.с ЕГН **********. На 05.09.2019г., по електронен път от името на ОТОТОН“ ЕООД с БУЛСТАТ *********  било подадено Заявление за за регистрация по ЗДДС с вх. № 303911902196020/05.09.2019г. Предвид подаденото заявление на свидетел С.А.К. на длъжност ****  ТД на НАП гр.Пловдив, било възложено да извърши проверка на търговеца. При извършената проверка в ТД на НАП Пловдив, документирана с Протокол № **********/18.09.2019г. било установено,че за периода от 05.07.2019г. до 02.08.2019г. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 50000 лв. ( 67078,36лв.) от продажби на слухови апарати. Предвид достигнатия оборот от над 50 000 лева, свидетел К. приел че дружеството е следвало да подаде заявлението за регистрация по ЗДДС  в срок до 09.08.2019г. включително.  С Акт за регистрация по ЗДДС № 160421902323432/18.09.2019г. дружеството е било регистрирано като данъчно задължено лице, считано от датата на връчване – 219.09.2019г. Свидетел К. констатирал и че в периода 01.09.2019г. – 18.09.2019г. дружеството не е начислило ДДС в размер на 13689,13лв. по облагаеми доставки на обща стойност 82134,79 лв., тъй като не е било регистрирано по ЗДДС защото не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно. Установеното било квалифицирано като нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.102, ал.4 отЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС  за което на 27.11.2019г.  срещу дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН сер.АN № F529146 .  Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, му било наложена имуществена санкция в размер на 13689,13 лева за нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.102, ал.4 от ЗДДС. Издаденото НП е връчено на дружеството на 30.09.2020г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

 Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.К.  както и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

 Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН  настоящият състав на Пловдивския районен съд  достигна до следните правни изводи:    

С оглед изложеното,  съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия. По делото е представена и приета оправомощителна Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП удостоверяваща материалната компетентност на  АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове  за установяване на нарушения по ЗДДС. Посочената Заповед и разпоредбите на ЗДДС  определят  материалната компетентност на  контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДДС. 

В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН при съставянето на АУАН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН при издаване на НП като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от ЮЛ  в случая ЕООД. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В конкретния случай АУАН е съставен от С.А. К. - ****към ТД на НАП гр.Пловдив, който  акт дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН е постигнал пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Контролните органи, така и АНО съдът счита че правилно са определили че оборот в размер на 50 000 лева е достигнат от дружеството в периода от 05.07.2019г. до 02.08.2019г. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 50000 лв. ( 67078,36лв.) и задължението да се регистрира дружеството по ЗДДС е на основание чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС, което се извежда от приетите по делото доказателства какъвто е Протокол № **********/14.11.2019г. в който протокол в табличен вид са представени всички достигнати размери в оборота на дружеството от 05.07.2019г. до 18.09.2019г.  

Съобразно обстоятелствената част на обжалваното НП нарушението се изразява в това, че дружеството „ОТОТОН“ ЕООД като данъчнозадължено лице по ЗДДС не е начислило ДДС в размер на 13689,13 лева по облагаеми доставки на обща стойност 82134,79 лв. извършени в период 01.09.2019г. – 18.09.2019г.  когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС , тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. АНО при издаване на НП е приложил санкционната норма на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. В случая е не приложима санкционната норма на чл.180, ал.3 от ЗДДС, тъй като разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС касае неначислено ДДС, а разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС касае късно начислено ДДС. С оглед изложеното съдът намира, че АНО правилно е определил вида на дължимата административна отговорност от страна на дружеството като му е наложил административна санкция в размер на 13689,13 лева.

              Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на  АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящето производство съдът не констатира наличието на направено искане за присъждане на разноски от страна на представляващите дружеството жалбоподател, както и за представяне на доказателства за размера на направените разноски поради които и не следва да се произнася в тази насока с настоящето решение. С оглед изхода на делото направено искане от страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на  юристконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като се осъди дружеството да заплати юристконсулско възнагражедние в размер на 80 лева.

   Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 498553-F529146 от 09.03.2020г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ОТОТОН“ ЕООД  с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 72 представлявано от С.Н.Б.с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 814,33 лева / осемстотин и четиринадесет лева и 33 стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.

        ОСЪЖДА „ОТОТОН“ ЕООД  с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 72 представлявано от С.Н.Б.с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ТД НА НАП гр.Пловдив сумата от 80 лева представляваща юристконсулско възнаграждение  по настоящето дело.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив на основанията, предвидени  в НПК и по реда на Глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.