РЕШЕНИЕ
№ 1434
гр. Бургас, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120105748 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД Армеец” против Л. Д.
А., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 388.76 лв., сбор от 378.76 лв. –
застрахователно обезщетение, заплатено по щета № *** на трето увредено
лице – собственик на лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ***, за
причинени му от ответницата имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 11.07.2016 год., в 15 часа, на път I-9 КМ 229+1, посока гр.
Бургас- гр.Поморие, както и 10 лв. - ликвидационни разноски, ведно с
мораторна лихва в размер на 118.47 лв., начислена върху сборната главница
за периода от 19.05.2018 год. до 19.05.2021 год. и законната лихва, начиная от
20.05.2021 год. до окончателното й плащане, за които вземания по ч.гр.д. №
*** год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното
им основание е в чл.500, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с
определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В насроченото съдебно заседание ищцовия застраховател не
се представлява.
Особеният представител на ответницата оспорва исковете по
съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните с участието на страните
доказателства, намира за установени следните факти, имащи отношение към
повдигнатия спор:
По повод ПТП, възникнало на път I-9, км 229+7, посока от
гр.Бургас към гр.Поморие, в 15 часа на 11.07.2016 год., П. П. - полицейски
инспектор в сектор ПП при ОДМВР - гр.Бургас, е съставил на 04.08.2016 год.
констативен протокол, съгласно който ответницата, управлявайки лек
автомобил „БМВ Х3“ с рег. № *** и движеща се в лявата пътна лента, е
навлязла в дясната пътна лента, удряйки движещият се там лек автомобил
„Сузуки Суифт“ с рег. № ***, след което е напуснала местопроизшествието и
не е тествана за алкохол.
1
Във връзка с произшествието, на основание чл.179, ал.1, т.5 и
ал.2, чл.175, ал.1, т.5 и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П, на Л.А. са наложени
административни наказания за нарушение на задълженията й, вменени от
посочения закон като водач и участник в ПТП.
За управлявания от ответницата автомобил е била сключена
с „ЗАД Армеец” валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, в срока на покритие на която е настъпило произшествието.
По искане на собственика на увредения от произшествието
автомобил, ищцовият застраховател е извършил опис, остойностил е щетите и
на 19.08.2016 год. е изплатил застрахователно обезщетение, възлизащо на
378.76 лв., като е поканил А. да възстанови изплатеното.
Липсват данни поканата да е връчена на ответницата, няма и
данни същата да е възстановила изплатеното от застрахователя обезщетение.
Изслушано е заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза, което е посочило механизма на настъпване на
произшествието, съответстващ уврежданията, остойностени на 718.26 лв.,
според необходимите алтернативни части и труд. Дадено е мнение и за
обичайните разноски за определяне на дължимото обезщетение, които
варират от 10 лв. до 20 лв.
Въз основа на така приетите за установени факти, исковете
се явяват основателни.
Категорично, Л.А. е нарушила виновно задълженията си
като водач на автомобил, вменени й с разпоредбите на чл.25, ал.2, чл.123,
ал.1, т.1, чл.150, чл.150а от ЗДв.П, и е допуснала настъпването на ПТП,
причинявайки имуществени вреди, за което е била наказана.
Вредите са репарирани от „ЗАД Армеец”, а процесният
случай попада в хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, затова за застрахователя
е налице право на регрес.
Съгласно цитираната разпоредба, за застрахователя се
поражда право на регрес срещу причинителя на ПТП - застрахован водач, ако
последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Това поведение на виновния водач представлява
административно нарушение, за каквото, както между впрочем вече се каза,
ответницата е наказана по административен ред. А посещението на
произшествието от страна на службата за контрол на МВР е било
задължително. Макар от произшествието да са причинени само имуществени
вреди, няма как да се приеме, че между участниците е имало съгласие за
обстоятелствата, свързани с него, тъй като ответницата не е спряла след
настъпването му, а собственикът на увредения автомобил не е заявявал
подобно съгласие. Следователно, на това основание, ответницата е била
длъжна, без да напуска произшествието, да спре и установи последиците, а
при липса на съгласие - да уведоми съответната служба за контрол на МВР и
да изпълни дадените й указания (чл.125, т.7 във вр. с чл.123, ал.1, т.1 и т.3,
б.В от Здв.П - аналогични на цитираните са и разпоредбите на чл.201, т.2 и т.5
от ППЗДв.П).
Ето защо, главният иск на „ЗАД Армеец”- по чл.500, ал.1 от
КЗ следва да се уважи.
Неоснователен е акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
мораторна лихва, начислена за периода от 19.05.2018 год. до 19.05.2021 год.,
понеже няма данни ответницата да е поставена в забава (канена, освен с
исковата молба). Но затова пък тя, пак на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи
законната лихва върху главницата, за периода от предявяване на исковете -
20.05.2021 год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК) до окончателното плащане.
На ищцовото дружество, съгл. чл.78, ал.1 от ГПК, се
2
полагат разноски в размер на 57.48 лв. за производството по ч.гр.д. № *** год.
на БРС и в размер на 517.35 лв. - за настоящото, в т.ч. държавна такса,
депозити за вещо лице, особен представител и свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Мотивиран от изложеното дотук, Бургаският районен съд,
на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че Л. Д. А. от ***, ет.4, ЕГН - **********, дължи на
„ЗАД Армеец”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М, И. и Д. М., сумата от 388.76 лв., сбор от 378.76 лв. –
застрахователно обезщетение, заплатено по щета № *** на трето увредено
лице – собственик на лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ***, за
причинени му от ответницата имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 11.07.2016 год., в 15 часа, на път I-9 КМ 229+1, посока гр.
Бургас- гр.Поморие, както и 10 лв. - ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, начиная от 20.05.2021 год. до окончателното плащане, за
които вземания по ч.гр.д. № *** год. на БРС е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в размер на
118.47 лв.
ОСЪЖДА Л. Д. А. да заплати на „ЗАД Армеец”АД
деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № *** год. на БРС, в размер
на 57.48 лв., както и за настоящото - в размер на 517.35 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3