Мотиви
към Присъда № 260026, постановена на 14.07.2022г. по н.ч.х.д. № 556 по описа на
Районен съд – Варна, тридесет и шести наказателен състав за 2021г.:
Производството по делото е образувано по тъжба на К.М.К. с ЕГН: **********,
с адрес *** 23 против Р.Е.И. с ЕГН: **********, с адрес *** 16 за това, че на 27.08.2020г. в с. Езерово, обл. Варна е причинил на тъжителката увреждане на здравето,
изразяващо се в охлузна рана, ожулвания, кръвонасядания и разкъсно-контузна
рана по горна устна (в дясно от срединната линия),
които обусловили временно разстройство на здравето –престъпление по чл. 130,
ал.1 от НК. С тъжбата си К. е предявила срещу подсъдимия и граждански иск в размер на 3000
лева за причинените й в резултат на деянието неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания.
В съдебно заседание, тъжителката се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа изцяло частната тъжба.
Пред съда тъжителката К. заяви, че не удряла котето на подсъдимия,
а той лично съборил оградата, влязъл в имота й, взел си котето и я ударил в
устата, като тя с нищо не го била предизвикала. Нещо повече, твърди, че преди
този инцидент той пак я бил ударил един път на улицата в главата.
Повереникът на частния тъжител адв. И. в подробна
пледоария поддържа обвинението и иска от
съда подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде
уважен предявения граждански иск. Акцентира на обстоятелството, че причиненото
на тъжителката телесно увреждане е установено по недвусмислен начин от
писмените доказателства и от изготвеното въз основа на тях заключение по
назначената съдебно-медицинска експертиза, протокол за предупреждение, както и
от събраните по делото гласни доказателства. Единствените гласни доказателства,
които зашитата оспорва са тези на св. А., както и обясненията на подсъдимото
лице, тъй като на първо място св. А. сам бил посочил, че е в конфликтни
отношения с тъжителката, а на следващо той не бил пряк очевидец на събитията. Посочва,
че независимо от отношението на тъжителката към животните и конфликтите й с
подсъдимия в случая по-висш интерес представлявала физическата неприкосновеност
на човека, като подсъдимият бил този, който след като е избрал да отглежда
животни е следвало да съумее да ограничи набезите им в посока на чуждия имот.
Моли за присъждане и на сторените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият на свой ред не се признава за виновен по описаното в тъжбата обвинение, дава подробни
обяснения и твърди, че не е удрял тъжителката.
В последното по делото заседание се явява защитникът му адв. И., който на свой ред в подробна пледоария моли за
постановяване на оправдателна присъда, основавайки искането си на недоказаност
на обвинението. Оспорва
доказателствената годност на протокола за предупреждение, тъй като това
процесуален документ, който се съставя и на двете страни, участващи в
конфликта. Посочва, че ако подс. И. действително е
ударил тъжителката, то нелогично било именно той да подаде сигнал на тел. 112,
като в случая не било без значение, че има убито гръбначно животно, което на
свой ред съставлява ценност. Посочва, че всички свидетели, с изключение на
полицейските служители, са близки родственици на
тъжителката и е закономерно те да са заинтересовани да обосноват нейната теза.
Намира, че обясненията на подсъдимия са обективни и последователни, а тези на
св. А. само илюстрират, че тъжителката е по съществото си конфликтна личност,
която многократно е тормозела животните на подсъдимия. Поради изложеното
пледира за оправдателна присъда и претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства и след тяхното обсъждане, както поотделно, така
и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Е.И. е роден на ***г. в гр. Белослав, понастоящем
живее в село Езерово, обл. Варна, на ул. Светлина“ №
18, българин, български гражданин, женен, с основно образование, работи,
неосъждан, с ЕГН: **********, с отлични характеристични данни.
Тъжителката К.К. и подс. Р.И. от около 40 години
живеели в съседни имоти в с. Езерово, като между двамата
възникнали конфликти, тъй като Р.И. отглеждал голям брой котки, които влизали в
двора на К.К. и унищожавали нейната земеделска продукция,
а от друга страна част от животните на И. били натровени
и той смятал, че К.К. е лицето, което ги трови, тъй
като не ги обича.
Тъжителката К. често имала
търкания с част от съседите си от различно естество.
На 27.08.2020
г. около 12:30 ч. К.К.
видяла, че една от
котките на Р.И. се намира в двора й и се опитала да я изгони, като при
неуспешен опит да прескочи оградата, котката се свила под колче в оградата
(която била от телена мрежа), която била между имотите на К. и И..
При вида на скрилата се котка тъжителката К.,
подразнена от поведението на животното отишла до оградата и посегнала по посока
на него с градинско сечиво тип мотичка.
В това време подс. И. се
прибрал в къщата си, за да обядва, тъй като бил в почивка от работа. След като
влязъл в двора си чул звуци от удряне и блъскане, погледнал към оградата и
видял К. да посяга до оградата към котето, което се намирало под едното колче
на оградата.
В този момент И. отишъл при тях, повдигнал мрежата
отдолу, която била нагъната в тази част на оградата и успял да вземе котката и
да я прибере в собствения си двор, след което подал сигнал на тел. 112 по повод
на възникналия инцидент с котката.
Уведомени били служители на 04 РУП при ОД на МВР –
Варна участък Белослав и Аврен, като на сигнала се отзовали св. Г.С. и С.М..
При пристигането си на място двамата разговаряли с подс. И. и установили в двора му котката, която лежала и
дишала, но била явно ударена.
След това потърсили тъжителката К., която казала, че
котка не е удряла, а само й била помогнала с мотичката
да прескочи оградата, като съседът й подс. И. я бил
ударил с мотичка.
Свидетелят С. посочва, че е възприел съсирена кръв на
долната устна на тъжителката, като посочва, че кървяща рана не видял.
Свидетелят М. на свой ред възприел засъхналата кръв по
устната на К., но не и открита, кървяща рана, като и според него тъжителката не
била в състояние налагащо намесата на Спешна помощ, като той дори не си спомня
тя да е твърдяла, че е ударена от подс. И..
За да предотвратят последващи
конфликти между страните, полицейските служители съставили предупредителен
протокол на К. да се въздържа от действия и закани спрямо И..
Впоследствие на 30.09.2020г. аналогичен протокол бил
съставен и на подс. И..
По-късно същият ден от плаж се прибрали св. Д.М. –
дъщеря на тъжителката К. и нейната внучка, които установили К. в дома й, като
същата била притеснена и разказала на дъщеря си за инцидента.
Същата забелязала на устната й рана, която
първоначално й се сторила като изцапване с някакъв плод, но впоследствие след
като узнала за инцидента е обадила на брат си– св. А.П.К. – изчакали го да дойде и закарали тъжителката до
Бърза помощ, а впоследствие и до съдебна медицина, където стояли до 21 часа,
като на следващия ден също отишли, за да вземат медицинското удостоверение.
Видно от заключението по назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза тъжителката е получила
дълбоко ожулване по горната устна в дясно от срединната
линия, подлежащи повърхностна разкъсно-контузна рана
и кръвонасядане по вътрешна лигавична
повърхност на горна устна, както и разкъсно-контузна
рана по лигавична повърхност на долна устна, които
увреждания са резултат на удар с или върху тъп предмет, реализиран в областта
на дясната половина на устата и биха могли да бъдат получени от удар с дръжка
на сечиво (тесла или мотичка).
На 03.09.2020 г. К.К. подала
в Районна прокуратура – Варна жалба за случая, като по повод на посочената
жалба е била образувана преписка, в резултат на която на 09.12.2020г. ВРП
издала постановление за отказ от образуване на ДП.
Изложената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прие за установена след съвкупния анализ на всички гласни и писмени
доказателства, както и с оглед посоченото от вещото лице В.С. в заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът не намери основания да
не вземе предвид при формиране на своите фактически изводи, доколкото същото е
изготвено от компетентно вещо лице и е пълно, логично и обосновано по своето
съдържание.
По отношение на депозираните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства съдът даде вяра на всички разпитани по делото
свидетели, като на част от тях обаче се довери отчасти, с оглед близките им
родствени отношения с една от страните в производството.
Тук е моментът да се отбележи, че по делото няма свидетели-очевидци
на процесното деяние.
Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители - св.
С. и св. М., които първи са възприели ситуацията, отзовавайки
се на сигнал, подаден на телефон 112. Показанията им съдът намери за достоверни
доколкото се касае за непредубедени лица, посетили конфликта в максимално
близък до приключването му момент, като от тях се установи, че тъжителката
действително е имала засъхнала кръв по устната си, но не е имала кървяща рана и
положението й далеч не е било такова, което да налага спешна лекарска намеса.
Наред с това именно от тях съдът прие за установено, че котката на подс. И. е била ударена в резултат на сблъсъка между него и
тъжителката до оградата, което на практика означава, че К. е нанесла поне един
удар по животното с носената от нея мотичка (или
тесла с дълга дръжка, според някои от свидетелите), като очевидно за да го
стори е нанасяла удари в посока оградата, която в някакъв момент е била
повдигната от подс. И., с цел освобождаване на
животното.
Показанията на св. М. и св. К., съдът също приема като
допълващи фактическата обстановка и непротиворечиви в частта им свързана с
техните директни възприятия на фактическата обстановка от момента, в който са
се прибрали и са заварили тъжителката в дома й, но имайки предвид, че никой от
тях не е бил пряк свидетел на инцидента от една страна, а от друга близката им
родствена връзка с тъжителката, която е тяхна майка, съдът не следва да
кредитира преразказаните данни, предадени от тях във връзка с механизма и
последователността на действията на К. и подсъдимия по време на
съприкосновението между тях до оградата.
По отношение на показанията на св. Ф.А. съдът
кредитира изцяло показанията на същия, който макар да не е възприел пряко
настъпилия инцидент, минавайки в близост до имотите
на двамата участници в конфликта е чул викове и е възприел тъжителката К. с мотичната в нейния собствен двор, а И. в неговия. Наред с
това, той посочи, че тъжителката има проблемни отношения и с други съседи в
селото, като съдът не намери основания да не се довери на показанията му, тъй
като същите не се опровергават от останалите такива, събрани в хода на
наказателното производство и са дадени от лице, което не се намира в никакви
особени отношения с която и да е от страните по делото. Възражението на повереника на
тъжителката, че този свидетел е предубеден поради конфликтите си с тъжителката
не следва да се сподели, тъй като на първо място подобно предубеждение не се
доказа, а на следващо тъкмо наличието на конфликтни отношения с други съседи
дава по-ясна картина за личността на К. и отношенията й с нейните съседи.
Обясненията на подсъдимия на свой ред бяха преценени
от съда като достоверни такива досежно фактите касаещи инкриминираното деяние,
тъй като въпреки че са израз на неговата защитна позиция, не се опровергаха от
останалите доказателствени източници и на свой ред дадоха логичен поглед върху
развилите събития, без да бъде спестено обстоятелството, че подсъдимият все пак
е имал съприкосновение с тъжителката, повдигайки оградата в опит да освободи
котката си. В частта, в която той описа действията на К. досежно неговите
животни, съдът оцени същите като повлияни от лошите отношения между двамата и
доколкото се основават на предположения и не са пряко относими към предмета на
доказване в производството не бяха съобразени от настоящата съдебна инстанция.
В съдебно заседание бе изслушан и запис от обаждането на тел.
номер 112, направено от подс. И. във връзка процесния инцидент, като се констатира, че именно той е подал
сигнала.
Следва да отбележи, че възпроизведените в съдебно заседание телефонни
позвънявания не са приобщени по реда на НПК и страните не са направили искане
за назначаване на съответната техническа експертиза поради което, съдът не е
ценил точното им съдържание като годно доказателство при постановяване на
присъдата си.
След запитване до ОД МВР Варна от страна на съда, е била
потвърдена информацията за сигнала подаден на 112 от Р.И. срещу К.К. относно ударена котка, като той се потвърди на следващо
място и от гласните доказателства – показанията на разпитаните полицейски
служители, отзовали се на сигнала.
Съдът намери, че в случая са налице всички основания да бъдат
кредитирани представените по делото писмени доказателства – лист за преглед на
пациент от 27.08.2020, постановление за отказ от образуване на ДП, протоколи за
предупреждение, издадени на К.К. и Р.И. от
27.08.2020г., респ. от 30.09.2020г., справка за съдимост на подс.
И., характеристична справка за подс. И. и др.
При
анализа на писмените доказателства съдът отбележи, че в деня на инцидента
27.08.2020г. св. С. е съставил само един предупредителен протокол и то на
тъжителката К., като протокол на подсъдимия е бил съставен едва на 30.09.2020г.
в хода на проверката инициирана по последвалата жалба на К..
Съобразявайки, обсъдените по-горе доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие, съдът установи от правна страна
следното:
За да е осъществен състава на
престъплението по чл. 130, ал.
1 НК, за което с
тъжбата е ангажирана наказателната отговорност на подс.
Р.И. е необходимо да бъде установено противоправно поведение от страна на соченото за деец
лице, което да се изразява в нанасяне на удари, с
които именно той да е причинил инкриминираните увреждания, изпълващи
медико-биологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на разпоредбата
на чл. 130, ал. 1 НК.
В конкретния
случай по делото не можа да се установи с
изискуемата от разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК несъмненост на първо място, че именно
действията на И. са причинили установените увреждания на К., а на второ дали
това е било резултат на негови умишлени, целенасочени действия.
От фактическа страна по делото не се
установи подсъдимият да е влизал в двора на тъжителката, още по-малко да е
вземал мотичката и да е нанасял директен удар върху
устната на същата, с цел да причини телесно увреждане.
Единственият момент, в който по делото
е установено някакво съприкосновение между двамата е моментът, в който К. се е
намирала до оградата и е удряла котето на И., като той в опит да вземе същото и
да го прибере в двора си е повдигнал отдолу – нагоре оградната
мрежа, като в резултат на това повдигане е принципно възможно К. да се е
самонаранила с мотичката или при повдигането на
оградата същата да е отклонила движението на сечивото и то да е ударило К. в
процесната част на тялото, като във всички случаи този удар не е бил причинен
от целенасочени действия на подс. И..
Любопитно е още обстоятелството, че и
двамата полицейски служители при пристигането си са установили засъхнала кръв
по устната на К., а няколко часа по-късно св. М. вече е заварила сълзяща рана,
което на практика не изключва възможността увреждане с констатирания интензитет
да е било причинено на тъжителката и след процесните събития до момента на
завръщане на дъщеря й.
Конкретните описани от К. в частната
тъжба действия на И. не се установиха, тъй като наред с изложеното не са били възприети от други лица, неучастващи в
конфликта.
В конкретния
случай, не е за пренебрегване и фактът, че на спешен телефон 112 е бил подаден
сигнал именно от подсъдимия във връзка с ударена котка, като на същия телефон
няма регистрирано постъпило повикване от името на К., която едва след
пристигане на полиция по сигнала на И. започва да твърди, че е била ударена от
същия.
Поради посочените обстоятелства и невъзможността на
съда да приеме за единствено възможна описаната в частната тъжба фактическа
обстановка, съдът намери, че следва да постанови съдебен акт, с който да признае
за невиновен подсъдимия Р.И..
За пълнота на изложението и
с оглед доводите на процесуалните представители и на двете страни в
производството, съдът следва да посочи, че в случая по делото висшия интерес не
налага да се прави избор между телесната неприкосновеност на едно човешко
същество и тази на едно животно (в случая котка), а е да бъде установена
обективната истина и да бъдат мотивирани участниците в този конфликт да
разберат, че начина да разрешават своите проблеми не се изразява в това да
посягат на живи същества, а бидейки възпитани хора, уважаващи се едни други да
постигнат решения на проблемите си чрез взаимни отстъпки, нормален диалог и съседска добронамереност.
Доколкото гражданският иск, предявен от К. в хода на съдебното
производство, касае претърпени от нея неимуществени вреди, резултат от твърдяното в тъжбата престъпление, извършването на което не се доказа по изискуемия
начин,
то предявеният
и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански
иск се явява
недоказан
по своето основание, поради което
и съдът го отхвърли изцяло.
С оглед
изхода на делото
и на основание чл. 190, ал.1 НПК,
съдът осъди тъжителката да заплати сторените разноски от подсъдимия
във връзка с настоящо
производство, представляващи
разноски
за
платено в брой
възнаграждение на защитник
(1000 лева, с оглед представената по делото разписка), както и да заплати
сторените в производството разноски- 170 лева, представляващи възнаграждение на
вещото лице за изготвената съдебно-медицинска експертиза - по сметка на ВРС.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: