Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на четвърти май две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15076
по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.).
Ищцата Т.Я.Я. твърди, че на
13.09.2014 г. около 14.10 ч. в гр. Ш., ул. *********№ **, пострадала при пътен
инцидент, причинен от Г.С.А., водач на мотоциклет „Хонда“, без регистрационен
номер, който се движел с несъобразена скорост и обръщайки се на надясно довел
до изпадане на ищцата (пътуваща на задна седалка). В резултат на инцидента
ищцата претърпяла загуба на съзнание, фрактура и травми по гръбначния стълб, шията
и в областта на главата. Извършена била оперативна интервенция, след 17-дневен
престой в болница ищцата била изписана, но в последствие отново била приета в
лечебно заведение поради оплаквания, като е поставена външна имобилизация с
корсет за срок от 6 м. Поради установена невъзможност за стоеж и походка ищцата
е постъпила за болнична рехабилитация. С решение на ТЕЛК е определена 90 % ТНР.
В резултат на произшествието животът на ищцата изцяло се променил – тя била
активна и здрава ученичка в 10 клас, но след събитията тя била продължително
време на легло, с необходимост от ползване на памперси, чужда помощ, ограничени
движения, болки и страдания, била подложена на силен психически стрес. Тъй като
за превозното средство нямало сключена валидна застраховка за гражданската
отговорност на водача, ищцата претендира ответникът Г.Ф. да заплати обезщетение
за търпените неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. (като част от обща
сума 700 000 лв.), както и за имуществени вреди - на обща стойност от 3405, 34
лв. (включваща сумата от 2100 лв. за болногледач за периода от 13.09.2014 г. до
16.03.2015 г., както и сумата от 1305, 34 лв. за медицински колан,
потребителска такса, лекарства, хигиенни изделия, медицински услуги), ведно със
законната лихва от датата на произнасянето на ответника – 6.01.2015 г., както и
разноски.
Ответникът „Г.Ф.” оспорва иска, като
сочи, че ищцата е пътувала без каска, както и че тя е допринесла за щетите и
поради това, че се е съгласила да пътува с непълнолетен водач без
правоспособност. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди, като сочи, че
тези за имуществени не са доказани, вкл. и по отношение на претенцията за
болногледач. Възразява срещу претенцията за законна лихва.
Третото лице Г.С.А., помагач на
страната на ответника, оспорва исковете. Изтъква, че родителите му са заплащали
на ищцата суми за нейното възстановяване и лечение, като е било заявено, че
няма да имат други претенции. Сочи, че съучениците му събрали за него пари (тъй
като той също бил тежко пострадал от инцидента), но тази сума била дарена
изцяло на ищцата. Поддържа, че здравето на пострадалата се използва за
комерсиални цели в настоящия процес. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е представена присъда № 96
от 26.10.2016 г., влязла в сила на 14.12.2016 г., постановена от РС Казанлък по
НОХД 781/16 г., с която Г.С.А. е признат за виновен за това, че на 13.09.2014
г. в гр. Ш., при управление на мотоциклет „Хонда Пантеон“ без регистрационни
номера, нарушил чл. 5, ал. 1 и 3, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 150а, ал. 1 и 2 ЗДвП,
като с това причинил на Т.Я.Я. тежка телесна повреда, изразяваща се в счупване
на страничния израстък на VІІ шиен прешлен, с нарушаване целостта на коренчето,
контузия на левия мишничен сплит, пълна парализа на левия горен крайник, което
представлява осакатяване на лявата ръка, като деянието е извършено в пияно
състояние (0,86 %о) и управление на МПС без необходимата правоспособност –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1 НК.
Назначената по делото САТЕ (основно
и допълнително заключение) е дала становище, че на 13.09.2014 г. е настъпило
ПТП, в гр. Ш., като водачът на мотоциклет „Хонда Пантено“ без регистрационни
номера, е предприел маневра „заобикаляне“ на купчина дърва, но не е успял и е
паднал на терена. Мотоциклетът се е хлъзнал напред, а водача и пътничката са
изпаднали в дясно. Моторното превозно средство се е движело със скорост от 46
км/ч, която е била несъобразена с маневрата „заобикаляне“. След проверка на
номер на рама на процесния мотоциклет „Хонда Пантеон“ е установено, че същият е
категория „А“.
Назначената СМЕ е дала становище, че
при процесния инцидент ищцата е получила контузия на главата, шията, гръдния
кош, тялото и крайниците, разкъсно-контузна рана в лявата слепоочно-теменна
област, контузия на мозъка от средно тежка степен, открита фрактура на лявата
слепоочна кост на черепа, кръвоизлив между костта и твърдата мозъчна обвивка,
фрактура на лявата скулна кост, фрактура на страничния израстък на 7-ми шиен
прешлен вляво, контузия на левия нервен раменен сплит, левостранна горна
моноплегия – пълно обездвижване на левия горенкрайник, компресивна фрактура на
8 гръден прешлен и по-лека на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени. Черепната травма е
била временно опасна за живота, а фрактурите на прешлените са затруднила трайно
движенията на снагата за срок от 10-12 месеца, а движенията на врата – за около
2 месеца. Левият горен крайник е трайно обездвижен за продължителен период
(поради изтръгване на нервните коренчета в шийния отдел – типична мотоциклетна
травма), което представлява осакатяване и има неблагоприятна прогноза за пълно
или значимо възстановяване. В експертизата е посочено, че черепно мозъчната
травма и фрактурата на гръдните прешлени са предизвикана от падането на терена
и удар в пътната настилка. Шийната травма е резултат на удара в областта на
рамото и преразтягане на невралните елементи на раменно-шийния нервен сплит.
Посочено е, че шийната травма не може да се предотврати от предпазната каска,
но такава каска би предотвратила нараняванията и фрактурата на черепа и
образуването на епидуралния хематом. Болнично лечение ищцата е получила в МБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович“ в гр. Стара Загора, където е прекарала 18 дни и е
продължила лечение в домашна обстановка при спазване на строг постелен режим за
срок от три месеца. Последвала е имобилизация с гръдно-поясен корсет за шест
месеца и четирикратно специализирано рехабилитационно лечение. Посочено е, че
при пострадалата е налице костен дефект на черепа с размер 3х4 см, в лявата
слепоочна област с отчетливи мозъчни пулсации, като този дефект се отразява
неблагоприятно на подлежащите мозъчни структури, а също така представлява
реална опасност от допълнително нараняване на мозъка поради липса на костна
защита в тази зона. Това според експерта налага извършване на допълнителна
костна-пластична операция за закриване на черепния дефект. Досежно фрактурата
на гръдните прешлени пострадалата е възстановена, но при преумора и простуда се
провокират умерени болки, които с течение на времето ще отзвучат. Посочено е,
че за първите три месеца след инцидента ищцата е имала категорична и неотложна
нужда от чужда помощ, като до 6 месеца е следвало да бъде подпомагана за
ежедневно-битовите нужди. Направените от ищцата разходи са били във връзка с
лечението й.
При разпит в о.з. вещото лице по СМЕ
е дало разяснение, че при увредената ръка е възможно повдигане на лявото рамо и
леко сгъване на пръстите в облекчено положение, което на практика е
функционална парализа.
Тройната СМЕ е потвърдила получените
от ПТП увреди по цялото тяло (като е допълнено, че е счупена не само
слепоочната, но и теменната кост) и причинно следствената връзка на същите с
инцидента. Потвърдена е и установената опасност за живота и периодите на
обездвижване, както и осакатяването на горния лев крайник и костния дефект на
черепа. Няма разминаване между изводите на експертите и досежно оперативните
интервенции, следоперативния период и възстановяването. В тройната СМЕ е
отразено обаче, че при липса на признаци за възстановяване след 30 ден е
следвало да се извършат изследвания (ЕМГ), които при ищцата са били направени шест
месеца след ПТП. Освен това е посочено, че при разтежение на мишничния сплит
периодът на консервативно лечение е 3-4 месеца, като в него се извършват
пасивни и активни движения в парализираните стави, което поддържа
мускулно-скелетния интегритет. Такива процедури при пострадалата са започнали
след шестия месец. В експертизата се
сочи, че при липса на данни за възстановяване след шестия месец се предприема
хирургично лечение. Потвърдено е, че на костния дефект в черепа следва да се
постави титаниева пластина с оглед избягване на наранявания на мозъка в тази
област. Посочено е, че ищцата е извършила разходи за потребителска такса, за
транспорт от гр. Ш. до гр. Пловдив, за закупени поясен корсет, памперси,
тоалетни кърпи, такса за балнеолечение в Бургаски минерални бани, разходи за
лекарства, като на някои от касовите бонове няма посочване вид на медикамента. Отразено
е, че с оглед вида на увредите, се налага извода, че ищцата е пътувала без
каска, която по принцип има превантивна роля. Водещи за тежестта на увредата
обаче остават скоростта на движение на МПС и интензивността на удара. В тази
връзка е посочено, че в практиката са известни случаи и на пострадали въпреки
използването на много висок клас защитни каски (Случаят „Шумахер“), което не е
предотвратило тежки ЧМТ. Обобщено е, че при ищцата липсата на каска е довело до
рана на лявата слепоочна област, счупване на лявата слепоочна кост на черепа,
откритото счупване на лявата теменна кост, и като цяло до утежняване на
травмата на главата, но е изтъкнато, че при ползването на каска това бил довело
до по-голяма тежест на удара върху шийните прешлени и възможност за многофрагментни
фрактури на телата им с поражения върху гръбначния мозък (с вероятност до пълна
инвалидизация). Шийната травма в конкретния случай е щяла да бъде получена и
при поставена каска.
В о.з. е допълнено, че съгласно
решение на ТЕЛК от 24.03.2016 г. на пострадалата е определена ТНР от 80 %.
Приетата съдебно-психологическа
експертиза е дала заключени, че травмите от процесното ПТП и настъпилата
промяна в живота на момичето са довели до значима депресивност и тревожност,
като тя е описана с дефицити на памет и внимание и снижени когнитивни
възможности. Констатиран е проблем с общуването с връстници, самоизолация, нетърпеливост,
нисък фрустрационен праг, повишена импулсивност и намален самоконтрол. При
повишени изисквания се установява склонност да реагира с раздразнителност и
негативизъм. Отразено е, че при ищцата са установени мисли за безперспективност
и безнадеждност, ниска себеоценка, чувство за вина, гняв, отхвърляне на света.
Негативно е повлияно на емоционалното и социалното й функциониране. Дадено е
становище, че в случая е налице протрахирана депресивна реакция, настъпваща в
отговор на продължително въздействие на стресова ситуация. С оглед факта, че не
се очаква подобрение на увредената ръка, вещото лице по СПсЕ е дало прогноза,
че има риск от очертаваща се за в бъдеще трайна промяна на личността след
катастрофални преживявания.
В о.з. вещото лице е допълнило, че
препоръчва лечение от психиатър и с медикаменти за справяне със психиатричните
проблеми при ищцата.
Назначената
съдебно-психиатрична експертиза е посочила, че след инцидента пострадалата е
разгънала остра стресова реакция, която е последвана от смесено
тревожно-депресивно разстройство. Към момента психичното състояние на лицето не
е стабилизирано, налице е тревожност, депресивност, емоционално-волева
лабилност. Посочено е, че е необходима индивидуална работа с психолог и
консултация с психиатър за предписване на медикаменти.
По
делото е приета ССЕ, която е дала становище, че общо са представени фактури и
фискални бонове за сума от 1256, 26 лв. От табличната част на заключението,
което е неразделна част от настоящото решение, е видно, че на ред 14 фискалния
документ няма дата на съставяне. За документи на ред от 1 до 11, 22, 23, от 32 до
35 са посочени конкретните артикули, които са закупувани – памперси, мокри
кърпи, вид лекарство, а за останалите редове липсва конкретизация на закупените
продукти. Според разяснение в о.з. сумата на ред 21 – 34,98 лв., също следва да
се прибави, тъй като съставлява плащане към НЗОК. В общата сума не са включени
плащания на редове 28 и 29. При
съответно изчисляване само на сумите, за които има посочване на дата на плащане и на конкретния заплатен артикул се
установява крайна обща сума от 773, 73 лв.
Св.
Н.Т.Я., майка на ищцата, разказва, че видяла Т.след инцидента в болницата,
където тя била на носилка и била много уплашена. Майката контактувала с
пострадалата след четвъртия ден, като сочи, че лекарите я предупредили, да няма
очаквания за добър изход. Когато се събудила Тяна се сърдела, че са й обръснали
главата и я било срам. През първите дни Т.била с катетър, от който също се
притеснявала, а след това преминала на памперси. Шест месеца момичето било в
хоризонтално положение, като на третия месец сложили корсет. Св. Я. обръщала
пострадалата по специфичен начин наляво и надясно, но въпреки това се
образували декубитални рани ниско на таза. През март 2015 г. постъпила в
болница за рехабилитация. Там започнали да я изправят и на третия-четвъртия ден
тя започнала да прави по две крачки с проходилката, като лекарите я придържали,
а тя се държала за проходилката с дясната ръка тъй като лявата не функционирала.
С нея нищо не можела да прави – не можела да говори по телефона, да пише на
компютъра, да се храни, не можела сама да си приготви храна, да се изкъпе, а за
личен тоалет винаги й помагала майка й. През август Т.започнала да се движи
сама без чужда помощ. Видимо тялото й било изкривено на една страна, защото
лявата ръка е отпусната и тъй като няма мускули по нея, тя я издърпва надолу.
Преди ПТП Т.била много весело, добро и общително дете, а след това станала
затворена, много гневна към света и към всички, тъй като осъзнавала, че вече не
е това момиче, което е била. Т.изпитвала срам от приятели и да излиза навън,
вече не можела да работи нито през лятото (в Приморско), нито каквото тя иска,
излизала само с придружител (майка си или сестра си), вкл. и на училище, тъй
като се страхувала. За училище й било разрешено от учителите да носи само една
тетрадка, защото не можела да носи тежко, а като се приберяла в къщи си преписвала
плановете по всички предмети. Сега най-много е боляла ръката, а при промяна на
времето – главата и гръбнака. Предстояла козметична операция на главата, тъй
като имала дупка от махнатата частица от черепа, като се налагало поставяне на
титаниева планка. На главата момичето имало белези от 31 шева, като тя ги
прикривала с косата, но разреза се виждал. Белег имало и под окото. Майката на
ищцата разказва още, че от страна на родителите на Г. имало финансова помощ –
баща му веднъж дал 50-60 лв., а после около 20-30 лв., купувал закуски,
сокчета, памперси носел в Ш., мехлем за белези. Възразява, че е получила 2-3
хиляди лева.
Свидетелката
П.П.Ц., баба на ищцата, разказва, че видяла момичето в болницата, където тя
била безжизнена, лежала с превързана глава, цялата бинтована, с шефове, синьо
под окото, с катетър и системи, шина на врата. В болницата изцяло за нея се
грижела майка й. В къщи я прибрали с носилка, с ортопедично легло, неподвижна,
с катетър за около две седмици. На пострадалата давали вода със сламка, тя не
можела да се помръдне и майка й я обръщала. Косата й била обръсната, виждали се
шевовете по главата и тя се срамувала, че е без коса. След три месеца на
неподвижно лечение били направени изследвания и й сложили корсет. Ръката й
висяла надолу безжизнена, нищо не можела да прави с нея – да хваща, да държи,
което налагало и сега майка й да се грижи за нея и да я обслужва. Т.се
срамувала, не разговаряла, не излизала с приятели. Оплаквала се от болки в главата,
рамото, гърба, при промяна на времето. Тя била изнервена, крещяла, чувствала се
отхвърлена от живота.
Свидетелят
С.Г.А. – баща на третото лице помагач – Г.А., разказва, че оказвал финансова
помощ на пострадалата, но му било неудобно да иска разписки, тъй като майка й
се кълняла, че няма да има претенции към тях. Св. А. плащал скенери – 250 лв.,
линейки – 190-200 лв., лекарства, ортопедичен дюшек – 372 лв. (за което имал и
документ), храна и сокове в болницата ежедневно, като общата стойност на всички
разходи била към 5 хиляди лева. Свидетелят сочи, че дори вземал назаем пари от
приятели и родителите си, за да ги дава за лечението на Таня, тъй като бил
безработен. А. сочи, че когато Т.се прибрала в Приморско му се обадили и искали
пари, но когато той поискал разписка му било отказано.
Св.
И.Г.И. разказва, че познава Т.от едно събиране, ден преди инцидента. След
събитията, те станали приятели във Фейсбук и тя му изпращала снимки как се
подобрява, като според него тя изглеждала съвсем добре. Според свидетеля
снимките били след инцидента, за което той съдел по датите, на които са „качени“.
Когато се чули по телефона тя му казала, че през лятото на 2015 г. тя започнала
лечение на ръката, която не можела да движи, с електрошокови импулси. Т.казала,
че от манипулациите имало частично подобрение за използването на ръката.
Св.
Т.К.Ч. твърди, че преди инцидента били с Т.и Г. в едно заведение, където той
пил 100 гр. бира. Т.помолила едно момче да я повози на мотора, но той отказал.
След това св. Ч. изкарал мотора на пътя и Т.помолила Г. няколко пъти да я повози,
като накрая той се съгласил. Според свидетеля, Г. нямал книжка (Т.знаела това)
и той не бил шофирал преди този мотор, но бил споменавал, че е карал. И Г. и Т.се
качили на мотора без каски.
По
реда на чл. 176 ГПК ищца е заявила, че не е попитала Г. дали има книжка, но той
й бил казал, че и друг път е карал мотор и е возил други хора. Посочено е, че
каски не са били използван и от двамата.
Видно от писмо изх. №
492/14/6.01.2015 г. на Г.Ф. до ищцата Я., по щета № 210221/13.10.2015 г. е постановен отказ за заплащане
на обезщетение на пострадалата от ПТП.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Страните
не спорят и от събраните доказателства се установява, че на 13.09.2014 г. настъпило
ПТП с участие на Г.А. и ищцата Т.Я.. Съгласно представена присъда виновен за
инцидента е водача на мотоциклет „Хонда“ Г.С.А., като този акт на наказателния
съд (влязъл в законна сила), на основание чл. 300 ГПК, е задължителен за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. При съобразяване на присъдата следва да се приеме, че в резултат и като
пряка последица на противоправното и виновно поведение на водача А. ищцата Я. е
претърпяла тежка телесна повреда – счупване на страничния израстък на VІІ шиен
прешлен, с нарушаване целостта на коренчето, контузия на левия мишничен сплит,
пълна парализа на левия горен крайник, което представлява осакатяване на лявата
ръка. Събраните в хода на настоящия процес доказателства (изслушаните СМЕ)
установяват още, че в резултат на процесния инцидент ищцата е претърпяла и средни телесни повреди в други анатомични области - разкъсно-контузна
рана в лявата слепоочно-теменна област, контузия на мозъка от средно тежка
степен, открита фрактура на лявата слепоочна кост на черепа, фрактура на
теменната кост, кръвоизлив между костта и твърдата мозъчна обвивка, фрактура на
лявата скулна кост, компресивна фрактура на 8 гръден прешлен и по-лека на 6-ти
и 7-ми гръдни прешлени. Експертите са дали категоричен отговор, че телесните
травми на ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.
Спорен по делото е въпросът дали със
своето поведение пострадалата също е допринесла за вредните последици. На първо
място по делото се установява (показаният на св. Ч.), че ищцата е пътувала без
каска. Самата тя по реда на чл. 176 ГПК
е потвърдила този факт, а същото се установява и от изводите на двете СМЕ.
Според първата експертиза, в случай, че е била използвана каска е можело да
бъде предотвратено увреждането в областта на главата – откритото счупване на
черепната кост и хематома. Според тройната експертиза също липсата на каска е
позволило да бъде получена рана на лявата слепоочна област, счупването на
лявата слепоочна кост на черепа, откритото счупване на лявата теменна кост, и
като цяло е довело до утежняване на травмата на главата. В същото време в тази
СМЕ е посочено, че при евентуалното използването на каска би могло да се получи
по-тежък удара в областта на шийните прешлени и възможност за многофрагментни
фрактури на телата им с поражения върху гръбначния мозък, вкл. с вероятност до
пълна инвалидизация. При тези данни съдът приема, че неизпълнение на
задължението за носене на защитна каска (установено чл. 137е от ЗДвП и чл. 183,
т. 3 ППЗДвП) в случая е допринесло за настъпване на част от травмите, а именно
– тези в областта на главата. Предвид данните от приетите СМЕ съдът приема, че
с неизпълнение на това свое задължение ищцата е съпричинила с 1/3 настъпване на
увредите в областта на главата и черепа, доколкото изрично е изтъкнато, че
основна причина за травмите са скоростта и интензитета на удара. Становището,
че поставянето на предпазна каска е щяло да провокира други тежки увреди и на
шията, съдът не възприема, тъй като същото е хипотетично и почива на
предположение. Освен това не е уточнено при какъв вид каска би се стигнало до
такава значителна увреда и съответно как, в каква степен и в коя зона
конкретния модел каска би предпазил самият череп.
Що се касае до другото възражение за
съпричиняване, поради твърдение, че ищцата е знаела, че Г.А. е неправоспособен,
съдът намира, че не са налице основания да се приеме същото за основателно. За
да се обоснове извода за приложимост на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е необходимо да бъде
доказана причинна връзка между поведение на ищцата и претърпените вреди. В
случая е следвало да бъде установено, че пострадалата е била наясно, че А. не е
разполагал с право да управлява процесния мотоциклет. Убедителни доказателства в
тази насока не са ангажирани. Вярно е, че св. Ч. е посочил, че според него Т.е
знаела, че Г. няма книжка, но тези показания са схематични и не са конкретни,
няма данни как ищцата е установила този факт, на какво почиват тези нейни
възприятия и пр. Освен това, соченото знание у Т.е предположение на самия св. Ч.,
но не е категоричен негов извод, обоснован на обективни факти. От друга страна
самата ищцата по реда на чл. 176 ГПК е заявила, че се е поинтересувала дали Г.
може да кара мотора, като е получила утвърдителен отговор. В този смисъл тя е
положила дължимата грижа за да се осведоми за неговите умения. Фактът, че ищцата
не е поискала официален документ, удостоверяващ
правото на водача да шофира не може да се приеме за нейно противоправно
поведение. Ето защо поради липса на пълно доказване на възражението за
съпричиняване (поради знание за неправоспособност на водача) от страна на
ответника, същото не може да се кредитира.
Следва да се отбележи, че съдът
отчете данните, установени от тройната СМЕ, в която е посочено, че предприетите
при ищцата рехабилитационни мерки са забавени във времето. В заключението обаче
не е посочено дали при по-ранно предприемане на възстановителни процедури
състоянието на ищцата е можело да бъде по-добро, респ. не е доказано, че именно
забавянето във физиотерапевтичния процес е довело до някакви (и какви)
негативни последици. В тази връзка не може да се приеме, че от страна на пострадалата
е извършено действие, което е забавило или осуетило процеса на лечение.
При всички
изложени по-горе изводи следва да се приеме, че ищцата е допринесла (с
непоставянето на предпазна каска) само за травмите в областта на черепа, но не
и за тези в другите части на тялото (вкл. и тежката телесна повреда, довела до
осакатяване на горния ляв крайник).
Относно
конкретния размер на обезщетяване съдът отчита, моментът в който е настъпил
инцидента – 2014 г., обществено-икономическите условия по това време, лимитът
на застрахователните покрития, съдебната практиката по подобен род дела,
принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД. Следва да се вземе предвид младата
възраст на ищцата (ученичка в 10 клас към момента на ПТП), временната опасност
за живота й, която е възникнала след инцидента, обстоятелството, че са
засегнати няколко анатомични области от тялото й, наложилата се оперативна
намеса, дългия постелен режим, който е следвало да бъде съблюдаван (последван
от период на носене на корсет), съответно на времето, в което тя е била
обслужвана с чужда помощ, периода, в който се е възстановявала, необходимостта
от съдействие на специалисти за вертикализиране и прохождане, осакатяването на
горния ляв крайник (макар и същият да не е водещ по функция), което е с
неблагоприятна прогноза за възстановяване и практически съставлява пожизнена
невъзможност за служене с ръката. Съдът отчита още, че в случая е установено
открито счупване на черепа, което създава ежедневна опасност от увреждане на
мозъчното вещество, съответно необходимостта от извършване на медицинска
интервенция за поставяне на титаниева платка с цел в бъдеще да се игнорира
възможността за пряко механично въздействие върху мозъка. Освен това следва да се има предвид, че в
областта на главата са останали белези от операцията, върху които не расте коса
и следва непрекъснато да бъдат прикривани от момичето.
Необходимо
е да се държи сметка, че приетите психологическа и психиатрична експертиза са
установили, че от пострадалата в една относително крехка възраст е преживяна
тежка психотравма, която налага специализирано (вкл. медикаментозно) лечение,
както и наличието неблагоприятна прогноза за възстановяване и вероятността от
настъпване на личностови промени. Съдът съобрази мнението на експертите, така
също и показанията на разпитаните свидетели – майка и баба на ищцата, които
след преценка с оглед чл. 172 ГПК намира за последователни и житейски
достоверни. Въз основа на тях настоящият състав приема, че ищцата е преживяла
изключително тежко събитията, тя е чувствала притеснение, срам (от обръснатата
си глава, от катетъра, от необходимостта да я обслужват и пр.). Пострадалата е
изпитвала нежелание да контактува, изгубила е надежда за бъдещето си, била е отчаяна.
При всички случай следва да се отчете, че в началото на житейския си път младото
момиче е загубило възможността да си служи с лявата си ръка, която според СМЕ е
осакатена и функционално парализирана. Този факт сам по себе си е довел да
кардинални промени в ежедневието и обслужването на пострадалата и драстично е
повлиял както на процеса на обучение, така и на възможностите и за социални и
професионални изяви. Съдът не кредитира показанията на св. Иван И., който е
заявил, че при комуникацията си с ищцата по Фейсбук установил, че тя изглеждала
съвсем добре според качените снимки. Тези възприятия на снимков материал от
свидетеля са опосредени и непреки, а отделно от това съставляват негово лично
мнение, което не е обвързващо и няма характер на експертно становище. Отчитайки изложеното, както и установените 80
% на трайно намалена работоспособност, търпените болки и страдания (вкл. и по
настоящем във физически и емоционален аспект), съдът приема, че за увредите в
областта на главата (и последвалите от тях неблагоприятни последици) следва да
бъде изплатено обезщетение в размер на 30 000 лв., а за всички останали –
120 000 лв. След отчитане на степента на съпричиняване на черепните травми
(1/3) сумата от 30 000 лв. следва да бъде намалена на 20 000 лв.,
като общата стойност на дължимото обезщетение възлиза на 140 000 лв. Тази
сума следва да се присъди, като се отхвърли частичния иск за 300 000 лв.
(на обща стойност от 700 000 лв.).
По
отношение на претенцията за имуществени вреди съдът намира, че същата е
доказана само за стойност от 773, 73 лв. За този извод настоящият състав взе
предвид ССЕ, двете СМЕ и представените по делото фактури и фискални бонове, въз
основа на които се установява, че само част от документите доказват конкретни плащания
на разходи, извършени по повод лечението и обслужването на ищцата, предизвикани
от процесния инцидент. Голяма част от документите не установяват, че са
закупени конкретни
лекарства или артикули, които да са предписани или необходими на ищцата, а
някои от фискалните бонове не съдържат дата, което не може да ги отнесе към
периода на лечение на Я..
Съдът не
възприема възражението на третото лице помагач, че искът за обезщетяване на
имуществени вреди следва да се редуцира, поради извършвани плащания от страна
на Г.А. и семейството му. Вярно е, че по делото са налични данни, че
действително в полза на ищцата са предоставяни средства, храни, санитарни
материали, медикаменти. Не е установено обаче, че с конкретни парични суми са
покрити разходи, установени в настоящо процес. Отделно от това е налице
несъвпадане между данните за самите плащания – напр. разходния документ за
превоз от гр. Стара Загора до гр. Ш. установява плащане на стойност от 100 лв.,
а св. С.А. е посочил, че е платил за транспорт по този маршрут сумата от 190 –
200 лв. Ето защо от посочената по-горе сума от 773, 73 лв. не може да се
извърши прихващане на разходи, които третото лице е покривало. На последно
място част от твърденията в исковата молба, относно сторени разходи (за
болногледач) са останали напълно недоказани.
Посочените по-горе суми за обезщетение
следва да се изплатят от ответника Г.Ф., тъй като страните не спорят, че по
отношение на гражданската отговорност на водача А. не е била налична
застраховка. Съгласно правилото на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.) върху обезщетенията
следва да се заплати лихва от 13.01.2015 г., като за сумите на ред 6-11 на
таблицата в ССЕ, лихвата следва да бъде начислена от датата на разходния
документ, упоменат в първата колона на таблицата, неразделна част от настоящото
решение, тъй като тази дата следва датата 13.01.2015 г.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 38 ЗА на процесуалният представите на ищцата
се следва възнаграждение от 5000 лв. (при минимум по Наредба № 1 от 2004 г. от 4753,21
лв.). Разноски в размер на 300,17 лв. се следват и на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно с обстоятелството, че част от исковата претенция е
отхвърлена. На ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК се следва и сумата от
450 лв. за юрисконсултска защита. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на съда сума в размер на 1030 лв. като разноски и 5630,95
лв. като дължима държавна такса. На третото лице помагач не се следват разноски
на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф. да
заплати на Т.Я.Я., ЕГН **********, на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а” КЗ (отм.) сумата
от 140 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.09.2014 г., ведно със законната
лихва от 13.01.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до 300 000 лв. (част от иска на обща стойност от 700 000 лв.) до
пълния предявен размер от 700 000 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф. да
заплати на Т.Я.Я. на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.) сумата от 737, 73 лв. като обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.09.2014 г., ведно със законната лихва
от 13.01.2015 г. върху съответната сума, посочена на ред 1-5, 22 и 23, 32-35 от
таблицата в ССЕ, неразделна част от настоящото решнеие, до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3405, 34 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф. да
заплати по сметка на СГС сумата от 6660,95 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Я.Я. да
заплати на Г.Ф. разноски в размер на 750, 17 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ф. да
заплати на адв. П.К. сумата от 5000 лв. за адвокатска защита на основание чл.
38 ЗА.
Решението е постановено при участие
в производството на Г.С.А. – трето лице помагач на страната на ответника Г.Ф..
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: