Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………., 14.11.2016г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №11772 по описа за
2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Г., против А.В.С., родена на ***г., гражданка на
Руска Федерация, с адрес за призоваване: *, с която е предявен иск с правно
основание чл.49, ал.1 от СК, за прекратяване, като дълбоко и непоправимо
разтроен, на брака на страните сключен на 17.08.2010г. в гр.Варна.
В исковата молба се твърди, че
страните са сключили граждански брак на 17.08.2010г., като непосредствено след това
ответниците отпътувала за Русия. Твърди се, от този момент съпрузите не
поддържат контакти помежду си и се намират в трайна фактическа раздяла. Твърди
се, че предвид настъпилата раздяла и липсата на семейни отношения между
съпрузите, както и нежеланието им да живеят заедно, брака е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което следва да се прекрати с развод.
В съдебно заседание ищеца поддържа
молбата си за развод.
От ответницата не е постъпил отговор
на исковата молба, същата не се явява и представлява в о.с.з.
Съдът, след преценка на събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото
Удостоверение за граждански брак издадено от Община Варна въз основа на Акт за
граждански брак №937 от 17.08.2010г. е, че А.А.Г., с
ЕГН ********** и А.В.С., родена на ***г., гражданка на Руска Федерация, са
сключили граждански брак на 17.08.2010г. в гр.Варна, като съпругата е запазила
предбрачното си фамилното си име.
От показанията на свидетелят Николай
Димитров Николов /без родство със страните/, които се кредитират от съда като
безпристрастни и изградени на база лични възприятия, се установява, че
съпрузите се намират в трайна фактическа раздяла, тъй като ищеца живее
постоянно в България, а две седмици след сключване на брака, съпругата е
заминала за Русия като единственото и завръщане в България през 2011г. за
кратък период от време.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В брачните отношения на съпрузите е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, като бракът не съдържа минимална
наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна
връзка. Настъпилата фактическа раздала, с продължителност от над 5 години, са
основание съдът да приеме, че бракът съществува формално, без да е налице
възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата на физическа
и духовна близост между страните е довела до разкъсване на семейната общност по
необратим и непреодолим начин, като брачната връзка съществува само формално и
не е полезна за съпрузите, и за обществото.
Изложеното обуславя извода, че бракът
следва да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Предвид липсата на искане по чл.49,
ал.3 от СК съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината за разстройството на
брака. Изложеното важи и по отношение на въпроса за ползването на семейното
жилище и издръжка между съпрузите след прекратяване на брака.
С оглед липсата на непълнолетни деца
от брака, съда не следва да се произнася по въпросите за родителските права и
издръжката им.
По въпроса за фамилното име на
съпругата след прекратяване на брака:
Тъй като при сключване на брака
ответницата е запазила фамилното си име, то и след прекратяване на брака следва
да носи фамилията С..
Относно разноските в производството:
При този изход на делото и съгласно чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК окончателната
държавна такса за развода, която съда определя на основание чл.6, т.2 от ТДТКССГПК в размер на 50лв., следва да
се заплати по равно от съпрузите. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от
ТДТКССГПК всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати по 5лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод брака между А.А.Г., с ЕГН **********
и А.В.С., родена на ***г.,
гражданка на Руска Федерация, сключен на
17.08.2010г. в гр.Варна, за което от Община
Варна е съставен Акт за граждански
брак №937 от 17.08.2010г., като дълбоко и
непоправимо разстроен.
Съдът, поради липса на искане и на основание чл.49,
ал.3 от СК не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, жената да носи фамилно
име-С..
ОСЪЖДА А.А.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Варна, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и държавна такса в размер на 5лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.В.С., родена на ***г., гражданка на Руска Федерация, с
адрес за призоваване: *, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Варна, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и държавна такса в размер на 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд Варна, в двуседмичен срок от съобщаването му.
На основание чл.40, ал.2 от ГПК книжата до ответницата
да се приложат по делото и да се считат за връчени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :