Р Е Ш Е Н И Е
№ 483/11.6.2021г.
гр.
Пазарджик, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 239 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.268 от ДОПК, вр. чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК и е образувано по
жалба на А.Г.К. против Решение № 19/29.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-00-410/19.01.2021 г. по описа на ТД
на НАП Пловдив, срещу разпореждане с изх. № С200013-105-0421751/16.12.2020 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив по изп. дело №
*********/2020 г.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Поддържа се, че липсва изпълнителен титул, тъй като наказателно постановление №
20-1818-000195/26.03.2020 г., издадено от ОД на МВР Пазарджик не е влязло в
сила и не е известно на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени обжалваното
решение.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата с искане за
отмяна на атакуваното решение и съответно издаденото разпореждане за
присъединяване. Представя писмена защита с приложена съдебна практика.
Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответника
- директор на ТД на НАП Пловдив –в писмено становище и устно в съдебно
заседание оспорва жалбата. Ангажира доказателства. Сочи, че жалбата е
процесуално недопустима, тъй като публичните вземания са събрани и е издадено
разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело. Евентуално моли за
отхвърляне на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пазарджик,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От
приетата по делото административна преписка и приобщените към нея доказателства
се установява, че по повод установени и изискуеми публични вземания срещу жалбоподателя
А.Г.К. в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик е
образувано изпълнително дело № *********/2020 г. за събиране на публични
вземания. С изпратено до длъжника разпореждане за присъединяване № С200013-105-0421751/16.12.2020
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив по
изпълнителното дело е присъединено публично задължение по Наказателно
постановление №
20-1818-000195/26.03.2020 г., издадено от ОД на МВР Пазарджик, представляващо
глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят е подал жалба с вх. № 94-00-410/19.01.2021 г., в която
е посочил, че е получил разпореждането на 11.01.2021 г., но не дължи глоба по
Наказателно постановление №
20-1818-000195/26.03.2020 г., издадено от ОД на МВР Пазарджик и моли
разпореждането да бъде отменено. От ответника е поискана е информация от ОД на
МВР Пазарджик по
отношение на така издаденото НП, като е получено в отговор писмо с приложена
Докладна записка за влизането му в сила. Решаващият орган се е произнесъл с
обжалваното в настоящото производство Решение №
19/29.01.2021 г., с
което е оставена без уважение жалбата на К. с вх. № 94-00-410/19.01.2021 г. по
описа на ТД на НАП Пловдив, срещу разпореждане с изх. №
С200013-105-0421751/16.12.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив по изп. дело № *********/2020 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано
настоящето съдебно производство, е подадена в срока по чл. 268, ал.
1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.
В хода на делото не се представиха доказателства, че издаденото разпореждане за
прекратяване на изпълнителното дело е влязло в законна сила, поради което жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Решението
е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в
предписаната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.
1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториалната дирекция на НАП, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.
Решение № 19/29.01.2021 г. е
мотивирано, в производството по издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна.
По
отношение приложението на материалния закон съдът намира, че е налице
съответното правно основание за издаване на процесното разпореждане, потвърдено
с решението на ответника.
По гореизложената фактическа
обстановка няма спор между страните. При очертаната фактическа
обстановка съдът счита, че обжалваното решение е законосъобразно по следните
съображения:
Категорично
се установява, че по отношение на жалбоподателя е било налице образувано
изпълнително дело - № *********/2020 г. За да се извърши присъединяване на
кредитор към вече образувано изпълнително дело, следва да е налице публичен
взискател с установено и изискуемо вземане към същия длъжник, срещу който вече
е образувано изпълнителното дело и писмено заявление до публичния изпълнител,
към което е приложено изпълнителното основание. При наличието на тези предпоставки
присъединяването се извършва с разпореждане на компетентен публичен изпълнител.
В настоящия случай се касае за НП, изпратено за събиране към НАП от ОД на МВР
Пазарджик по електронен път. Същото било въведено в ИС Събиране на 06.12.2020 г.
При това положение съдът счита, че изброените законови предпоставки за издаване
на оспорваното Разпореждане за присъединяване са налице и то е правилно и
законосъобразно. Публичният изпълнител действа при режим на обвързана
компетентност. След като взискателят изрично заявява, че разполага с
изпълнителен титул по смисъла на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК и посочва
задълженото по него лице, публичният изпълнител е длъжен да се съобрази с
неговото изявление и да реализира събирането на наложената глоба. С оглед
установената фактическа обстановка е видно, че публичният изпълнител е действал
съгласно вменените му от законодателя правомощия. Преценката на ответника да
остави без уважение жалбата на К. с вх. № 94-00-410/19.01.2021 г. по описа на
ТД на НАП Пловдив срещу разпореждането, е основана на допълнително събрани
доказателства за влизането в сила на визираното НП и също са правилни.
Доводите
в жалбата, касаещи невръчването на НП на жалбоподателя и липсата на годен
изпълнителен титул, тъй като наказателно постановление №
20-1818-000195/26.03.2020 г., издадено от ОД на МВР Пазарджик не е влязло в
сила, са неоснователни. Наказателните постановления по Закона за движение по
пътищата подлежат на обжалване по реда на Закона за административните нарушения
и наказания. В хода на това производство пред съда могат да се релевират
възражения досежно връчването на наказателното постановление. За целите на
настоящото производство достатъчно е надлежното отбелязване, че наказателното
постановление е влязло в сила. Съдът в настоящото производство няма правомощия
да се произнася по отношение на редовността на връчването на наказателните
постановления на адресата им. За нуждите на настоящото производство следва да
се приеме, че връчването на НП № 20-1818-000195/26.03.2020 г., издадено от ОД
на МВР Пазарджик, е станало по законоустановения ред, като в тази връзка са
налице по преписката и писмени доказателства – писмо от ОД на МВР Пазарджик с
приложена докладна записка на полицейски служител. Докладната записка е официален
свидетелстващ документ, който материализира удостоверителното изявление на своя
издател – орган на държавна власт, направено в това му качество и подписан от
него, с който той свидетелства за съществуването или несъществуването на
определени факти. Този документ се ползва с материална доказателствена сила.
Оспорването му следва да стане в производството пред Районен съд Пазарджик,
каквато процесуална възможност е имал жалбоподателят, след като е научил за
издаденото НП. В подадената жалба до Директора на ТД на НАП жалбоподателят сам твърди,
че е получил Разпореждането на 11.01.2021 г. и тогава е узнал за процесното НП
№ 20-1818-000195/26.03.2020 г. Към момента на
приключване на устните състезания, жалбоподателят не е ангажирал пред съда
доказателства за това, че е обжалвал НП № 20-1818-000195/26.03.2020 г.
пред Районен съд Пазарджик, жалбата да му е приета от РС за процесуално
допустима и съответно да се приеме, че въпросното НП не е влязло в сила и не е
налице годен изпълнителен титул. От друга страна, извън извършената констатация
по лична карта на жалбоподателя, не са представени и доказателства от последния,
оборващи изложените в докладната записката факти, че при многократни посещения
на адреса му не е бил открит от полицейските служители. Така изпълнението на процедурата по чл.58, ал.2 ЗАНН надлежно е удостоверено от служител на Министерството на вътрешните
работи. С оглед на това съдът е обвързан от материалната доказателствена сила
на официалния удостоверителен документ и следва да зачете установения факт на
влизане в сила на наказателното постановление. Спорът относно редовността на
процедурата по връчване му не може да бъде инцидентно разрешен в настоящото
съдебно производство. Той е от компетентността на районния съд в производството
по чл.59 ЗАНН. С оглед на изложеното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради неправилно приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН и
съответно липса на годен изпълнителен титул, са неоснователни. Точно в
тази насока е и представената съдебна практика от самия жалбоподател, от която
е видно, че са били ангажирани доказателства пред АС за това, че посочените
като влезли по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН НП, са били обжалвани пред РС и
съответно не са били влезли в сила. В настоящото производство такива
доказателства не са ангажираха от страна на жалбоподателя, въпреки че с
определението за насрочване на делото, съдът му е указал, че върху него лежи доказателствена
тежест да установи твърденията си в жалбата – конкретно, че НП не е влязло в
сила и липсва годен изпълнителен титул. Ответникът е ангажирал писмени
доказателства - писмо от ОД на МВР Пазарджик с приложена докладна
записка на полицейски служител, от които е видно влизането в сила на НП. На
свой ред жалбоподателят не е оборил тези доказателства. В крайна сметка спорът между страните се свежда до това дали НП е
редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН. Компетентен да разреши този
спор обаче е единствено районният съд в производството по оспорване на НП. В
тази връзка е налице и многобройна съдебна практика.
По изложените съображения,
настоящата инстанция намира оспорваното решение на директора на ТД на НАП Пловдив
за правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него и потвърденото с
него разпореждане за присъединяване следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид
крайния изход на спора и изрично заявеното в тази връзка искане от пълномощника
на ответника за заплащане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по
делото процесуално представителство от юрисконсулт на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер от 100 (сто) лева.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на А.Г.К. против
Решение № 19/29.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата му с вх. № 94-00-410/19.01.2021 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, срещу
разпореждане с изх. № С200013-105-0421751/16.12.2020 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив по изп. дело № *********/2020 г.
ОСЪЖДА А.Г.К. с ЕГН
**********, адрес: *** да заплати на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал.
2 ДОПК.
СЪДИЯ:/п/