Присъда по дело №57/2022 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 12 от 02.02.2022г. на КжРС по
НОХД № 57/ 2022г.
Повдигнато е обвинение срещу Д. С. (D.S.) за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК за това, че на *******г. в гр.Кърджали управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „М.” модел „*******“ с рег.
№ ****** след употреба на наркотични вещества- амфетамин.
Производството по делото се гледа в отсъствието на подсъдимия Х.,
който е редовно призован за съдебните заседания, но не се явява. Същият е
упълномощил адвокат, който участва в съдебното производство.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371 т.1 от
НПК като защитникът на подсъдимия изразява съгласие да не се провеждат
разпити на всички свидетели и на вещото лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертното заключение от досъдебното производство. На
основание чл.372 ал.3 вр.чл.371 т.1 от НПК съдът е одобрил изразеното
съгласие.
По време на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа обвинението срещу Д. С.. Счита, че от събраните в хорда на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства е установено
авторството на деянието в лицето на подсъдимия Д. С.. Моли съда да
постанови осъдителна присъда като му наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК
да отложи изтърпяването с изпитателен срок от 3 години, кумулативно
наказание глоба в размер на 800лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 година и половина.
Подсъдимият Д. С. на досъдебното производство дава подробни
обяснения, в които не се признава за виновен и заявява, че е употребил
тонизиращи хапчета, а не амфетамин. Отрича да се занимава с наркотици.
Изразява съжаление от случилото се. Защитникът на подсъдимия в хода на
съдебните прения настоява, че няма спор с прокуратурата включително и
досежно предложеното наказание. Предявеното обвинение било доказано и
моли съда да признае дееца за виновен и да му наложи наказание в рамките
предложени от прокурора.
Съдът след като обсъди всички доказателства, събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Д. С. (D.S.), роден на
**********г. в Република Г., живущ в с.Ш.п., общ.Кърджали, общ.Кърджали,
немски гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан.
Подсъдимият Д. С. е немски гражданин, но всяка година посещавал
Република България, тъй като родителите му живеели в с.Ш.п.,
общ.Кърджали. По този повод на *******г. той бил в страната и се намирал в
гр.Кърджали. Този ден управлявал лек автомобил марка „М.” с
1

регистрационен № ******. Движел се по булевард „Б.” в гр.Кърджали, като
до магазин „Л.” в 17.05ч. бил спрян за проверка от свидетеля Т.Н., който бил
на работа като командир на отделение сектор „О.п.” при РУ -Кърджали.
Последният извършил проверка на водача, който бил Д. С.. Той представил
немска лична карта и немско свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Поради съмнения за употреба на наркотични вещества
свидетелят Т.Н. поканил подсъдимия С. в РУ-Кърджали, който се отзовал
заедно с автомобила, който управлявал. Междувременно за съдействие бил
извикан и екип от сектор „П.п.“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали в състав
свидетеля Т.Т., който бил на работа този ден като младши автоконтрольор в
сектор „П.п.” при ОДМВР- Кърджали. Той извършил проба с техническо
средство Д.т.******* на водача Д. С., който отчел употреба на амфетамин.
Резултатът бил представен на подсъдимия С.. След това свидетелят Т. издал
талон за медицинско изследване № *****, както и съставил акт за
установяване на административно нарушение серия GA № ******* за
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата.
От заключението на съдебно- токсикохимична експертиза
обективирана в Протокол за извършена експертиза №******* от 07.12.2021г.
се установило наличие на амфетамин както в кръвната проба, така и в проба
урина взети от подсъдимия Д. С. на инкриминираната дата.
Със заповед № ******** от *******г. на РУ- Кърджали за
принудителна административна мярка, било отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство № ********* на подсъдимия Д. С.
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със
заповед № ********* от *******г. на РУ- Кърджали за принудителна
административна мярка, била прекратена регистрацията на ППС управлявано
от дееца С. на *******г. за срок от 6 месеца.
Тази фактология се установи безспорно от обясненията на дееца Х.
от досъдебното производство приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК,
свидетелските показания на Т.Н. и Т.Т. от досъдебното производство, както и
от писмените доказателства- Акт за установяване на административно
нарушение GA № ******* / *******г. на сектор „П.п.“- Кърджали, Талон за
изследване № *****/ *******г., Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични
вещества или техните аналози от *******г., Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от *******г.,
Заповед № ******** от *******г. на РУ- Кърджали, Заповед № ********* от
*******г. на РУ- Кърджали, както и другите документи по делото; Протокол
за извършена експертиза №******* от 07.12.2021г. изготвена от вещото лице
М.М.В.. Всички тези доказателства са еднопосочни, взаимно се допълват и
изграждат една житейска логична обстановка, поради което бяха кредитирани
от съда. Прочее по делото не са налице други доказателства, които да
пораждат съмнения в установените факти описани по- горе.
2

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият Д. С. е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е предаден на съд, а именно
за това, че на *******г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „М.” модел „*******“ с рег.№ ****** след
употреба на наркотични вещества- амфетамин. На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление“
на МПС. Съдът счита, че действията на дееца по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството на гр.Кърджали
представлява „управление“ на МПС по смисъла на закона, тъй като същият е
спрян като водач от полицейски служител при движение на автомобила по
платното за движение в населено място. На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек автомобил марка „М.”, който подсъдимият С. е
управлявал, е „моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на Закона
за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване
и не е релсово превозно средство. След това, за да бъде престъпно
поведението на дееца, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице,
доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с
техническо средство „Д.т.*******“, което се потвърждава и от изготвената
съдебно- токсикохимична експертиза, безспорно се установява, че
подсъдимият Д. С. е бил употребил амфетамин, който представлява
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка
Приложение № 1- Списък I- „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични. За съставомерност на деянието по чл.343б, ал.3 от НК се изисква
установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества без значение
от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което
то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на
моторното превозно средството. Забраната за управляване на МПС след
употреба на наркотични вещества е абсолютна за разлика от забраната за
управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол, която е
относителна, доколкото се отнася до управляване с концентрация на алкохол
в кръвта на водача над 1,2 промила. Наказателният закон не поставя
изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се
интересува дали и доколко това се е случило. Известно е, че нормите на НК
3

следва да бъдат тълкувани буквално, за да се спази принципът за
законоустановеност на престъплението. Когато бъде установено, че водачът е
употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е
отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да
управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност
по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на
посоченото престъпление, като не се изисква да е достигната определена
концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е
възникнала негова неспособност за управление на превозното средство. Без
правно значение е и времето на употреба- непосредствено преди деецът да
поеме управлението на моторното превозно средство или в по- ранен момент.
Поради това отдалечеността във времето на момента на злоупотребата спрямо
момента на поемане на управлението не би могло да доведе до липса на
съзнание за общественоопасния характер на деянието. Логическото тълкуване
на материалноправната разпоредба на чл.343б, ал.3 от НК обуславя изводът,
че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното вещество да е
установено по надлежния ред, нито е налице правна необходимост същото да
е установено в кръвта на водача. Достатъчно е да е установено такава
употреба с всички допустими доказателства и доказателствени средства,
което в случая се доказва както с извършената проверка с техническо
средство, така и от назначената токсикохимична експертиза.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на
вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като деецът С. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от дееца, че е употребил наркотично
вещество амфетамин, както и че с действията си той привежда в движение
лекия автомобил в пространството, но въпреки това от волева страна
подсъдимият Д. С. е искал да управлява МПС- то и то след като е употребил
наркотични вещества.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на
дееца към закона и ниско правосъзнание.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Като взе предвид степента на обществена
опасност на деянието- типична за този вид престъпления, отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства- добрите характеристични данни,
чисто съдебно минало, изразеното съжалението от стореното на досъдебното
производство, намира, че следва да определи наказание при условията на
чл.54 от НК към минималния размер на предвиденото при превес на
смекчаващите обстоятелства. Поради това определи наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година. Така също му наложи и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500лв., което е в минималния
размер предвиден в закона, с което намира, че така ще бъдат реализирани
целите на индивидуалната и генералната превенция на чл.36 от НК. На
4

основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказание „лишаване от
свобода“ бе отложено за срок от 3 години, тъй като са налице условията на
закона за това, а именно наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до
три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, както и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието ефективно.
С оглед изхода на делото- осъдителна присъда, съдът на основание
чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия Д. С. да заплати направените по делото
разноски в размер на 371,95лв. по сметка на ОДМВР- Кърджали.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство представляващо 1 брой тестова касета „Д.т.*******“ да се
унищожи като вещ без стойност.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия:
5

Номер на акта:	12
Дата:	2 февруари 2022 г.
Съдия:	Здравка Иванова Дечева Запрянова

Дело:	20225140200057
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 януари 2022 г.

Присъда по дело №57/2022 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите