№ 1848
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря П.М.Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110218127 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. ТХ. НГ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, срещу
наказателно постановление № 19-4332-024489/26.11.2019 г., издадено от Началник Група
към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл.
150 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. За нарушението по чл. 150 ЗДвП на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв., а за това по чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лв., на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, предл. 3 ЗДвП.
В жалбата се релевира бланкетно твърдение в насока незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмяната му.
За проведеното на 29.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
1
На 19.10.2019 г. около 01:45 ч. в гр. София жалбоподателят Р. ТХ. НГ. управлявал лек
автомобил „***“ с ДК № ***. Движел се по ул. „К.“, като на кръстовището с бул. „М.Л.“ той
и спътникът му /с неустановена самоличност/ влезли във физическо и вербално
съприкосновение със свидетеля Й.Г., който управлявал собствения си лек автомобил в
участъка. След опит за физическа саморазправа от страна на Н. и спътника му спрямо свид.
Г., последният подал сигнал на телефон 112, обяснявайки ситуацията, и съгласно дадените
му от оператора инструкции, продължил да шофира след автомобила, управляван от Н., на
известно разстояние. Жалбоподателят се насочил към кв. „О.“, направил обратен завой по
ул. „К.“, с посока от ул. „Г.С.Р.“ към бул. „Х.Б.“, и спрял пред двор на къща, находяща се на
ул. „Б.И.“. Свид. Г. изчакал изпратения на място полицейски екип на прелеза на кв. „Б.“,
обяснил ситуацията и посочил къде Н. паркирал автомобила.
След като свид. Г. и полицейският екип пристигнали при паркирания автомобил, от
двора на къщата, пред която се намирал, излязла група от хора, които влезли във вербално и
физическо съприкосновение с Г., което наложило изпращане на място на допълнителни
полицейски екипи, в това число екип на ОПП СДВР, в чийто състав бил и свид. П.П..
Полицейските служители установили жалбоподателя Н. като лицето, което
непосредствено преди това управлявало лек автомобил „***“ с ДК № ***, като съответното
обстоятелство било потвърдено от Г., който имал възможността да го възприеме и запомни
при предхождащата ситуация. Служителите на ОПП СДВР извършили справка и
установили, че Н. бил неправоспособен водач на МПС, доколкото нямал СУМПС. Освен
това не им представил свидетелство за регистрация на управляваното МПС, при което свид.
П. му съставил АУАН бл. № 150863/19.10.2019 г. за констатираните нарушения на
разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Н. отказал да го подпише, което
обстоятелство било надлежно удостоверено.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично описание
на нарушенията и посочени аналогични правни квалификации съобразно разпоредбите на
чл. 150 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, Началник Група към СДВР, ОПП СДВР, издал
срещу Р.Н. атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2,
предл. 1 ЗДвП му наложил глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушението по чл. 150
ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв., за
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите П.П. и Й.Г., и писмени - справка-картон на
водач; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Времето, мястото и обстоятелствата, при които Н. бил възприет от свид. Г. да
управлява процесния лек автомобил, се изясняват еднопосочно от показанията на последния,
който, въпреки изминалия от момента на събитията до провеждане на разпита пред съда
значителен период от време, демонстрира ясен, съхранен и подробен спомен относно
2
ситуацията. Предвид това и като прецени разказа му като логически издържан,
непредубеден и обективен, съдът кредитира изложеното, поставяйки го в основата на
фактическите си изводи.
Наред с изложеното от свид. Г., посредством депозираното от свид. П. се изясняват и
обстоятелствата по извършената впоследствие на Н. проверка от екипа на ОПП СДВР, при
която не представил свидетелство за регистрация на управлявания автомобил, и че след
направена справка се установило, че не притежава СУМПС. Последното се потвърждава и
от справката-картон, от която е видно, че СУМПС на Н. не е било издавано.
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и
съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и
компетентността на административнонаказващия орган, следват съгласно длъжностните им
качества и правомощията, предоставени им по силата на заповед № 8121к-13180/23.10.2019
г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от
компетентни органи, по законоустановения ред и при съобразяване с нормите на чл. 42 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН досежно съдържание и форма. И двата акта отговарят на изискванията на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на нарушенията, мястото и
времето на извършването им, и посочване на правната им квалификация. Обстоятелствата
при извършването им са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере за какво е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Налице е и съответствие между фактическото
описание на всяко от нарушенията и правната му квалификация.
Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на предсъдебната му фаза и да са ограничили правото на защита на
нарушителя, с което да се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно и по двата си
пункта.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г./,
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му
по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3, и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
В процесния случай от обективна страна се доказа несъмнено, че на посочените в
АУАН и НП време и място, жалбоподателят Н. е управлявал лек автомобил „***” с ДК №
***, който не попада в лимитативно предвидените изключения, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 150 ЗДвП, тъй като е бил неправоспособен водач - не е притежавал
3
СУМПС.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряка умишлена форма
на вината, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, без да притежава
свидетелство за управление. Същото е формално, на просто извършване, поради което
настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не
се изисква.
По естеството и характеристиките си извършеното не представлява маловажен
случай,поради което основания за приложение нормата на чл. 28 ЗАНН не се констатираха.
Към настоящия момент разпоредбата на чл. 150 ЗДвП е изменена, като обаче е запазено
изискването всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. Предвид това,
независимо от законодателната промяна, последвала извършването на нарушението,
респективно съставянето на АУАН и НП, не е налице по-благоприятен закон по смисъла на
чл. 3, ал. 2 ЗАНН, въз основа на който да се обуслови липсата на съставомерност на
деянието съгласно чл. 6 ЗАНН, съответно и отмяната на НП. В конкретния случай няма
спор, че Н. не е бил правоспособен водач, поради което отговорността му правилно е
ангажирана на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП.
Санкционната разпоредба предвижда за процесното нарушение глоба от 100 до 300 лв.,
като наложената на Н. такава в максимално предвидения размер от 300 /триста/ лв. се явява
справедлива, обоснована и съобразена с конкретиката на случая, както и с обстоятелството,
че е бил наказван за същото по вид нарушение и друг път - и с НП № 14-0226-
000559/16.01.2015 г. /видно от справката-картон/.
На следващо място, въз основа доказателствата по делото се изясни, че при
извършената от екипа на ОПП СДВР проверка, жалбоподателят не е представил
свидетелството за регистрация на управляваното МПС, с което е осъществил от обективна
страна и състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който предвижда, че водачът на
МПС е длъжен да носи свидетелството за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява.
От субективна страна това нарушение е осъществено от Н. при непредпазлива форма
на вината - небрежност, доколкото при управлението на автомобила е следвало да положи
необходимата грижа да носи в себе си изискуемите от контролните органи документи, сред
които свидетелството за регистрация на МПС, което задължение в случая не е изпълнил.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ЗДвП предвижда за извършеното
нарушение глоба в абсолютен размер от 10 /десет/ лв., в който е глобата, наложена на
жалбоподателя. Следователно санкционната норма е приложена правилно от наказващия
орган, при което и по този пункт НП следва да бъде потвърдено. Основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН отново не се констатираха, доколкото жалбоподателят не сочи
обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното нарушение в
сравнение с обичайното проявление на аналогични нарушения от същия вид.
4
По изложените съображения настоящият съдебен състав прецени, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено и по двата пункта като правилно -
законосъобразно и обосновано, издадено при правилно приложение на материалния закон и
при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не
се констатираха, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-4332-024489/26.11.2019 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу Р. ТХ. НГ. за
извършени нарушения на разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за които
са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 177, ал. 1, т. 2,
предл. 1 ЗДвП - глоба в размер на 300 /триста/ лв., за нарушението по чл. 150 ЗДвП, и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв., за
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5