П
Р О Т
О К О Л
01.08.2016г. гр. ***
***КИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
на първи август 2016 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ДИМИТРОВА
Секретар: А.Н.
Прокурор: ПЛАМЕН
НИКОЛОВ
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Калина
Димитрова
НОХД № 292 по описа за 2016г.
На именно повикване в 10.00 часа се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ – Г.Н.И. – редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Н.М. от ДАК,
редовно упълномощена от преди.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГР. *** – Редовно призована, се представлява от прокурора Николов.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на
делото.
Адв. М. – Да се даде ход на
делото.
С оглед липсата на процесуални
пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът, докладва.
Постъпила е молба от Г.Н.И. чрез
процесуалния си представител адв.Н. М., за отмяна на наложена забрана за
напускане пределите на Република България, наложена от Окръжна прокуратура гр.***
по д.п. № 5/2013г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.***, по което е
образувано НОХД № 292/2016г. по описа на ДОС, приключило с влязло в сила споразумение на 21.07.2016г.
Съдът пристъпва към снемане
самоличността на осъдения, като на основание чл.272 и чл.274 от НПК му
разяснява правото на отвод по отношение състава на съда, прокурора и съдебния секретар и правата му, предвидени по НПК.
Г.Н.И. – роден на ***г***, български гражданин,
българин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН - **********.
МОЛИТЕЛЯТ – Запознат съм с
правата си по НПК.
Адв. М. - Не правим отвод срещу
състава на съда.
Съдът запитва страните за искания
по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания по
доказателствата.
Адв. М. – Нямам искания по
доказателствата
С оглед липсата на искания по
доказателствата, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв.Н.М. – Уважаема
госпожо председател, моля да уважите молбата
и да се произнесете по исканията
за отмяна на мярка за неотклонение и другата процесуални мярка - забрана за
напускане на страната. След като съдът се произнесе по същество с присъда, в
конкретния случай със споразумение, съдът следва на основание
чл.309 ал.1 във
вр. с ал.4 да се произнесе и
по мярката за неотклонение. В случая молителят е осъден условно с одобреното от
съда по реда на чл.382 от НПК споразумение, поради което и законът е
категоричен, че в този случай мярката за неотклонение се отменя. Смятам, че са
налице безспорно предпоставките на ал.4 във вр. с ал.1 на чл.309 от НПК и моля
да се произнесете за отмяна на мярка за неотклонение "Парична
гаранция", която е внесена с вносна бележка, има и доказателства по делото
за нейното внасяне. Докато делото все още е било в досъдебна
фаза, прокурорът се е произнесъл по чл.68 ал.1 от НПК, като е постановил
забрана за напускане на пределите на Република България на молителя.
Целта на тази мярка
е била да
се осигури неговото присъствие в залата, а така също и евентуално при ефективна
присъда, да бъде възможно изпълнението на наложеното наказание. На молителя е
наложено наказание, изтърпяването на което е
отложено по реда на чл.66 от НК, поради което смятам, че са отпаднали основанията за налагане и на тази мярка за процесуална принуда, поради
което ви моля на основание чл.68 ал.7 във вр. ал.6 от НПК да постановите определение,
с което да отмените и тази мярка за процесуална принуда.
ПРОКУРОРЪТ –
Уважаема госпожо председател, моето становище
е различно по отношение на двете молби. Първо по отношение на мярката за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България”. Смятам,
че тя е основателна и няма пречка да бъде отменена тази забрана, тъй като тя е наложена по единствената причина да бъде осигурено присъствието му в
съдебната зала. Тъй като на практика съдебната фаза на процеса е приключила,
няма пречка тази мярка за процесуална принуда да бъде отменена и моето
становище по тази причина е, че молбата е основателна. По въпроса за отмяна и
освобождаване на паричните средства, които са като мярка за неотклонение "Парична
гаранция", становището ми е различно. Както се вижда от
съдържанието на определението,
с което съдът е одобрил постигнатото
споразумение, има наложени две санкции, две различни наказания. Едното е лишаване от свобода за срок от 3
години, изпълнението, на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5
години, като съдът на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединил изцяло наказанието
„Глоба” в размер на 5 000 лева към наказанието „лишаване от свобода”. Т.е. в
случая имаме едно условно наказание и едно ефективно, което е глобата. Няма
пречка, с цел обезпечение на изпълнението на наказанието глоба да бъде наложен
запор върху паричните средства,
представляващи внесена парична гаранция до изтърпяване на наказанието от вида
глоба, т.е. до изплащането на тази глоба
до размера определен от съда.
По изложените причини и на основание чл.72 ал.2 от НПК, правя искане да
наложите запор върху средствата, които са внесени в банката като парична
гаранция, с цел обезпечаване на наложеното от съда наказание глоба в
размер на 5 000 лева. Така има по-голям шанс да се изпълни това наказание, както е
постановено от съда. Ще ви моля да приложите и субсидиарно действащите правила на НПК и да наложите запор на тези средства до
изплащане на размера на глобата така,
както е определена от съда с
определението. Очевидно е, че размера на паричните средства от гаранцията е
по-малка от глобата която е наложена, поради което смятам, че по никакъв начин няма
да бъдат нарушени правата му, това ще доведе само до
по-сигурно изпълнение на наказанието.
РЕПЛИКА НА АДВ.Н.М. – Вярно е, че в правомощията на прокурора е да поиска от съда обезпечаване на наложеното
наказание глоба по посочения от него ред, само че това не означава, че мярката
за неотклонение не следва да бъде отменена. Значи ние сме поискали отмяна на
мярка за неотклонение. Какво става с нея, тя ще стои ли или всъщност ще се
отмени мярката за неотклонение, но всъщност няма да се стигне до
освобождаването напарите, ако съда наложи мярка обезпечение.
Всъщност аз не чух становище
по отмяна на мярка за неотклонение.
ДУПЛИКА НА ПРОКУРОРА – Да се отмени мярката за неотклонение, като едновременно с това се наложи и запор върху средствата.
Съдът предоставя на молителят последна дума.
МОЛИТЕЛЯТ – Моля
да уважите молбата ми. Придържам се към казаното от адвоката ми.
По направеното искане от Г.Н.И.,
съдът констатира, че спрямо същият е водено досъдебното производство № 5/2013г.
по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.***, по отношение на когото с
постановление за привличане на обвиняем от 27.05.2016г. спрямо същият
е било повдигнато обвинение за извършени
от него няколко престъпни деяния. С това
постановление на Г. Н. И. е взета и мярка за неотклонение „Парична гаранция” в
размер на 2 000лв., която е внесена видно от приложеното по делото
платежно нареждане /вносна бележка/ от 09.06.2016г. в Общинска банка ФЦ ***. Така
също, с постановление от 29.06.2016г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр.***,
по отношение на Г. Н.И. на основание чл.68 ал.1 от НПК е наложена
забрана като обвиняем по ДП № 5/2013г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.*** да
напуска пределите на Република България
без изрично разрешение на наблюдаващия по посоченото по-горе досъдебно производство прокурор.
С определение № 13 от 21.07.2016г.
по НОХД №292/2016г. по описа на ДОС, ***кият окръжен съд е одобрил постигнатото
между подсъдимият, неговият защитник и ДОП споразумение, като непротиворечащо на закона и
морала, с което е признал Г.Н.И. с ЕГН ********** *** за
виновен в извършени от него престъпления
по чл.159б ал.2 във вр. с ал.1
във вр. с чл.159а ал.2 т.2 предл.
първо и
второ, т.6 предл. първо и трето във вр.
с ал.1 във вр.
с чл.26 ал.1
от НК и по чл.253 ал.5 във
вр. с ал.4 предл. първо във вр.
с ал.3 т.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК е определил най–тежко общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години, като на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединил изцяло наказанието
„Глоба“
в размер на
5 000 лв.
Определението е влязло в сила на 21.07.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.309
ал.4 от НПК, когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден
условно /както е в настоящия случай/, осъден е на наказание, по-леко от
лишаване от свобода или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или
заменя с най-леката предвидена в закона. Предвид влязлото в сила, цитирано
по-горе споразумение съдът счита, че постановената МНО „Парична гаранция”
следва да бъде отменена, каквото е и становището на представителя на ДОП.
С оглед горното съдът констатира,
че целите на наложената МНО, както и мярката за процесуална принуда са
реализирани и са налице основанията за тяхната отмяна, тъй като необходимостта от същите
е отпаднала.
Предвид на гореизложеното съдът
счита, че са отпаднали всички основания
за продължаване на наложената спрямо Г.Н.И. мярка за процесуална принуда,
поради което на осн.
чл.68 ал.7 във
вр. с ал.6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И: № 211
ОТМЕНЯ наложената с Постановление
от 29.06.2016г., постановено от прокурор
при ОП гр.***, забрана за напускане пределите на Република България по
отношение на Г.Н. И. *** с ЕГН -
**********.
На осн.
чл.309 ал.4 вр.
с ал.1 от НПК:
ОТМЕНЯ взетата с Постановление за
привличане на обвиняем от 27.05.2016г. Мярка за неотклонение „Парична гаранция”
в размер на
2 000лв. по
отношение на Г.И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок от
днес пред Апелативен
съд гр.***.
По отношение искането за налагане
на „Запор” върху паричната сума от 2 000лв., съдът ще се произнесе в срок.
Заседанието приключи в 10:20
ч.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: