№ 264
гр. Перник, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720200836 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № **********, за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя Г. В. К., ЕГН: **********, адрес:
*************, с който на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3, във
връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за
нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
обжалвания ЕФ. Посочено е, че жалбоподателят счита, че по начина на
съставяне на ЕФ и изписване на неговата обстоятелствена част е накърнено
правото му на защита до степен на невъзможност за адекватно й упражняване.
Това е така, защото в ЕФ е посочено, че съм наказан в качеството му на
собственик на товарен автомобил марка, „Фиат Скудо“, с peг. №
*************, докато всъщност в чл.139, ал.6 във връзка с чл.179, ал. 3, и чл.
187а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата, касае налагане на
наказание за нарушения, които са извършени от водачи на превозни средства.
Освен това по данните в ЕФ извършеното нарушение е от 03.11.2023 г., преди
повече от една календарна година, като дори той не знаел да е управлявал
това превозно средство на посоченото в ЕФ място, а в същото време ми се
вменява вина, дори с глоба. Другото съществено процесуално нарушение се
изразява в липса на дата на издаване на ЕФ, което отново накърнявало правото
му на защита и не можел да се провери и спазването на срока по чл. 34 от
ЗАНН. Моли се за отмяна на атакувания фиш.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответникът – АПИ не изпраща процесуален представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от процесуално
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е бил съставен ЕФ за това, че на 03.11.2023г„ в
21:13 часа, е установено нарушение №
096658C748A17E10E063021F160A7E35, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ
ФИАТ СКУДО, регистрационен номер *************, с технически
допустима максимална маса 2205, в община Перник, за движение по път А-3
км 21+932, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Нарушението е било установено с устройство № 20321,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 21+932.
Посочено е, че собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател е Г. В. К..
За вмененото за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата, му е била наложена глоба в размер
на 300.00 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства, а именно – Електронен фиш
№ **********- заверено копие, Електронен фиш № ********** с отбелязване
на датата на връчването му; Създаден доклад от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения
по чл. 179, ал. 3 - Зв от ЗДвП - извлечение; Статични изображения във вид на
снимков материал на пътно превозно средство с peг. № *************- 2 бр.
снимки- извлечение;Справка за собственост на МПС - 1 стр. - извлечение;
както и допълнително представените и приети по делото с МОЛБА с рег.
№16235/14.07.2025 г. от М. Н. в качеството на упълномощен представител на
Агенция „Пътна инфраструктура”, в която съобщава, че поради служебна
ангажираност не може да присъства в с.з на 17.7.2025 г. писмени
доказателства: Административно наказателната преписка по издадения ЕФ №
**********; Справка от Електронната система за събиране на пътни такси за
закупените ел. винетки на ППС с рег. № ************* в периода па
нарушението; Протокол 28765/21 ведно със Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г.
с които е одобрен образеца на ЕФ; Справка за регистрираните нарушения па
ППС с рег. № *************.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
2
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, по утвърдения
образец и в законоустановения срок. По отношение на възражението за
неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, съдът намира да отбележи, че са
спазени всички срокове за издаване на ЕФ, като на първо място са
неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка,
съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Това предполага изключване на
приложението, спрямо електронния фиш, на разпоредби, отнасящи се
специфично до АУАН или до НП. Така например неприложим се явява 3
месечият срок от откриването на нарушителя по ал. 1 на чл. 34 от ЗАНН, тъй
като същият се отнася до издаването на АУАН, а фишът има и
характеристиките на НП. Неприложим е и 6 месечният срок по ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН, тъй като същият се отнася до издаването на НП, а фишът има и
характеристиките на АУАН (Решение № 185/26.03.2019 г. на АдмС - Хасково
по № 902/2018 г., Решение № 1772/16.10.2018 г. на АдмС - Бургас по №
1863/2018 г.). На следващо място, не са изтекли и давностните срокове за
преследване, като в конкретния случай обикновената давност за преследване е
3 години, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респ. абсолютната давност е 4
години и половина, а от установяване на нарушението, извършено на
3.11.2023 г., до настоящия момент не са изминали посочените срокове.
Налице е материална компетентност на издателя на обжалваният акт
като Електронен фиш и по принцип. В тази връзка съдът отчете нормата на
чл. 167а от ЗДвП, съгласно която именно Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси.
При изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя
на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица
установяват нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, като използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос на моторните превозни средства, осъществяват контрол
по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа
съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване
на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, респ. съставят и връчват актове за
установяване на административни нарушения и електронни фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. От друга страна, съгласно нормата на
3
чл. 10, ал. 10 във връзка с ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства /на база време и на база
изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на
пътните такси. В конкретният казус, твърдяното нарушение е именно
свързано с незаплащането на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП
във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, установено въз основа на електронната
система на АПИ, породи което и компетентен орган за контрол и налагане на
санкция за такова нарушение по аргумент на регламентираната и цитирана
правна уредба, е именно процесният издател АПИ.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:
2). такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.
10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за
всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на
ППС.
Съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство
е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Това задължение не
е било изпълнено. Съдът прие за установено извършването на описаното в
оспорения електронен фиш административно нарушение.
Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева. Именно такъв е конкретния
случай, при който е предвиден фиксиран размер на глобата без възможност за
индивидуализация. Наказанието е правилно определено като квалификация и
размер.
Независимо от това обаче, съдът намира, че Електорния фиш е
незаконосъобразен, тъй като санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер
на глоба.
4
Основателни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност,
като същият е в нарушение на принципа на пропорционалност.
Следва да се посочи, че съгласно Решение от 21 ноември 2024 г. по
дело C-61/23 на СЕС член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер". В
този смисъл, налагането на наказание, което не е съобразено с извършеното
нарушение (ако има такова) винаги води до неговата отмяна, поради
нарушение на основни принципи в правото на ЕС.
С посоченото решение СЕС е приел, че член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер. Следователно относимата в настоящия случай
санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е в противоречие с принципа
на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В
тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в
преюдициалното запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът
при разглеждане на делото по обжалване на електронния фиш няма право да
изменя размера на санкциите, предвидени в член 179, алинеи 3-3б от ЗДвП, в
зависимост от характера или тежестта на нарушението. По тази причина
правилно е било отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да
извърши преценка на съразмерността на тези наказания и да отчете
различните характеристики на конкретните случаи, като например дали
дължимата такса не е заплатена изцяло или частично, какво е изминатото
разстояние без заплащане на такса или дали деянието е извършено при
условията на умисъл, или при непредпазливост.
След като е налице конкретно произнасяне на СЕС за противоречие
на националното законодателство на общностното право, се налага извод, че
посочената санкционна норма не следва да се прилага, като несъответна на
принципа на пропорционалността на наказанието, предвиден в чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО.
Издаденият електронен фиш е незаконосъобразен предвид
5
приложението на санкционна норма, която е в противоречие с правото на ЕС.
В случая не е налице нормативно установен механизъм в българското
законодателство, за изменение на фиша от съда в санкционната му част в
производството по неговото обжалване. Както се установи по-горе в
изложението при определена санкция във фиксиран размер, съдът е лишен от
възможността да извърши преценка дали наказанието е съразмерно на
тежестта на извършеното нарушение във всеки конкретен случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, принципно разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, но доколкото не е направено искане за присъждане на такива,
то и съдът не може да присъди разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.
ал.3, т.1 и 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № **********, за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя Г. В. К., ЕГН: **********, адрес:
*************, на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6