Решение по дело №63946/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12572
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20221110163946
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12572
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110163946 по описа за 2022 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу срещу Т. И. Т. с
ЕГН: **********, гр. София, ж.к. . Г, бл.4, вх. Е, ет. 8, ап. 166, съдебен адрес: гр. София, ул.
Уилям Гладстон № 20-22, ет. 6, офис 18, адвокат И. К., за установяване в отношенията
между страните, че същият дължи на дружеството за цена на топлинна енергия сума в
размер на 137,17 лева за периода месец май 2019 г. до месец април 2021 г., включително,
ведно със законна лихва за периода от 11.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 30.06.2022 г. в размер на 19,34 лева, за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 7,74 лева, ведно със законна лихва за
периода от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.07.2019 г. до 30.06.2022 г. в размер на 1,57 лева, и срещу Е. Д. И. с ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. . Г, бл.4, вх.Е, ет.8, ап.166, съдебен адрес: гр. София, ул. Уилям Гладстон № 20-
22, ет. 6, офис 18, адвокат И. К., за установяване в отношенията между страните, че същата
дължи на дружеството за цена на доставена от дружеството топлинна енергия сума в размер
на 548,65 лева за периода месец май 2019 г. до месец април 2021 г., включително, ведно със
законна лихва за периода от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2022 г. в размер на 77,35 лева, за цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 30,96 лева, ведно със законна лихва за периода от
11.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до
30.06.2022 г. в размер на 6,28 лева – искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ж.к. . Г,
1
бл.4, вх. Е, ет.8, ап.166, аб.№ 320742 за периода от за периода месец май 2019 г. до месец
април 2021 г., включително, но не са изпълнили задължението си да заплатят доставената в
имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на
разноски.
Ответната страна Т. Т. и Е. И. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба, чрез назначения от съда особен представител, като оспорва иска като
неоснователен. Оспорва твърдението, че ответниците имат качеството на потребители,
клиенти по смисъла на ЗЕ, както и че е извършван реален отчет на уредите в имота. Оспорва
да е имало надлежна проверка относно използваната от ответниците топлинна енергия в
имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковата
претенция.
Третото лице-помагач (ТЛП) „.“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 37580/2022 г. на СРС, 120 състав срещу двамата ответници и . И. ..
Поради ненамиране на ответниците като длъжници на установените адреси и липса на адрес
по месторабота, съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск за вземането си.
Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство срещу
ответниците.
От представените писмени доказателства се установява, че ответницата Е. И. и
нейният съпруг Иван Т. И. са придобили с Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 07.02.1992 г., който имот се намира в гр. София и представлява
Апартамент № 166, етаж 8, в жилищна сграда 4, вход Е в ж.к. Левски – Зона Г. Иван Т. И. е
починал на 22.04.2009 г. и оставил за свои наследници ответниците Е. И. и Т. И. Т., както и
. И. ., длъжник по частното гражданско дело. Тъй като топлоснабдяемият имот е придобит
от ответницата И. и съпруга й по време на брака, то тя има квота от собствеността в размер
на 1/6 идеална част, а ответникът Т. Т. и сестра му . . – по 1/6 идеална част от
съсобствеността върху имота.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „.“ ЕООД,
която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През
2
процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота
дистанционно. В имота имало монтирани три отоплителни тела и толкова
топлоразпределители, а топлинна енергия за загряване на топла вода и за общи части не се
начислява. Установено е от експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана
топлинна енергия за отопление в имота е 822.99 лв. Извършвани са периодични проверки на
топломера в абонатната станция.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
822.99 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 46.44 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 116.03 лв., а лихвата върху таксата за
дялово разпределение в размер на 9.42 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответниците се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответниците са собственици на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, те
се явяват потребители на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка
на такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР. Съдът
приема за установено по безспорен начин от СТЕ, че дължимата главница за топлинна
енергия за периода възлиза на 822.99 лв., а тази за услугата дялово разпределение – в размер
на 46.44 лв.
Следва да се извърши проверка относно възражението за погасяване на вземанията
по давност. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което е спряна давността на
11.07.2022 г., а исковият период е от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., включително,
следва да се извърши проверка дали част от вземанията са били погасени по давност,
съобразявайки и периода по време на обявеното в страната извънредно пандемично
положение, във връзка с което давностните срокове са спрени със Закона за извънредните
мерки от 2020 г. за периода 20 март – 27 май 2020 г. Тъй като се касае за периодично
вземане, то същото се погасява с кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, а всяко вземане става изискуемо 45 дни след изтичане на периода, за който се
отнася, съгласно Общите условия на ищцовото дружество.
Относно исковия период, при горните предпоставки, вземанията, които биха били
погасени по давност, са за период преди месец май 2019 г., поради което съдът приема, че
няма погасени по давност вземания.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен по отношение на
двамата ответници, като не се установява погасяване на вземанията или част от тях чрез
изтекла погасителна давност. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход от спора, само ищецът има право на разноски в двете производства.
3
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в общ размер на 62.50 лв. за
двамата ответници, а в исковото – в общ размер на 1025 лв., в това число за държавна такса,
за депозити за вещи лица и особен представител на ответниците и 100 лв. за
юрисконсултското възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца възлизат на 1087.50 лв. Съобразно вземането
срещу всеки един от ответниците, в тежест на ответницата следва да се възложат разноски в
заповедното в размер на 50 лв. и в исковото в размер на 683.33 лв., а ответникът – 12.50 лв.,
а в исковото – 77.33 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и Т. И. Т. с ЕГН:
**********, гр. София, ж.к. . Г, бл.4, вх. Е, ет. 8, ап. 166, съдебен адрес: гр. София, ул.
Уилям Гладстон № 20-22, ет. 6, офис 18, адвокат И. К., на основание 422 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът Т. И. Т. с
ЕГН: ********** дължи на ищеца “.” ЕАД, ЕИК ., сумите, както следва: главница за цена на
топлинна енергия сума в размер на 137,17 лв. (сто тридесет и седем лева и седемнадесет
стотинки) за периода месец май 2019 г. до месец април 2021 г., включително, ведно със
законна лихва за периода от 11.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 30.06.2022 г. в размер на 19,34 лв. (деветнадесет лева и тридесет
и четири стотинки, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер
на 7,74 лв. (седем лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до
30.06.2022 г. в размер на 1,57 лв. (един лев и петдесет и седем стотинки).
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и Е. Д.
И. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. . Г, бл.4, вх.Е, ет.8, ап.166, съдебен адрес: гр. София,
ул. Уилям Гладстон № 20-22, ет. 6, офис 18, адвокат И. К., че ответникът Е. Д. И. с
ЕГН: **********, дължи на “.” ЕАД, ЕИК ., на основание 422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумите, както следва: главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия сума в размер на 548,65 лв. (петстотин
четиридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) за периода месец май 2019 г. до месец
април 2021 г., включително, ведно със законна лихва за периода от 11.07.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2022 г. в
размер на 77,35 лв. (седемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 30,96 лв. (тридесет лева и деветдесет
и шест стотники), ведно със законна лихва за периода от 11.07.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 г. в размер на 6,28 лв.
4
(шест лева и двадесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Т. И. Т. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. . Г, бл.4, вх. Е, ет. 8, ап. 166,
да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
№ 23Б, представлявано от ., сумата от 89.83 лв. (осемдесет и девет лева и осемдесет и три
стотинки) за разноски в заповедното и исковото производства и заповедното производства,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Д. И. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. . Г, бл.4, вх.Е, ет.8, ап.166, да
заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
№ 23Б, представлявано от . сумата от 733.33 лв. (седемстотин тридесет и три лева и тридесет
и три стотинки) за разноски в исковото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5