Решение по дело №1736/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260192
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20204520101736
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

                             РЕШЕНИЕ

                                                                         

                                                                 гр.Русе, 06.10.2020г.

                                                   

 

 

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 09 септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1736 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.86, ал. 1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.

            Ищецът „ЮБЦООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София твърди, че предявява исковата си претенция срещу ответника Д.И.Д. въз основа на договор за цесия от 29.11.2019г. с прехвърлител на вземанията „Иновативни финанси“ ООД с ЕИК:*********, което от своя страна е цесионер  и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г. с прехвърлител „Теленор България" ЕАД.

Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено, че ответникът дължи суми в общ размер на 788,81 лева по догор за мобилни услуги от 17.01.2018г. за мобилен номер - **********, представляващи сбор от дължими суми, както следва: сумата от 113,32 лева неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен N:*********, сумата 234,70 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и сумата от 440,79 лева неплатени лизингови вноски за устройство „Самсунг Галакси“ J3 2017 Dual Black за периода от м.03/2018г. до м.12/2019г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 125,28 лева 

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не е подал подал отговор на исковата молба.

С молба с вх.N:261336/02.09.2020г. ищецът е направил изрично искане срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ищецът ЮБЦООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София предявява исковата си претенция срещу ответника Д.И.Д. въз основа на договор за цесия от 29.11.2019г. с прехвърлител на вземанията „Иновативни финанси“ ООД с ЕИК:*********, което от своя страна е цесионер  и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г. с прехвърлител „Теленор България" ЕАД.

От приложените писмени доказателства се установява, че между ответника и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" НАД) е сключен договори за предоставяне на мобилни услуги от 17.01.2018г. за мобилен номер – **********. Във връзка с подписания договор, ответникът взел на изплащане и мобилно устрйство „Самсунг Галакси“ J3 2017 Dual Black.

По делото са приложени фактури с начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от описания договори, сключени между него и клиента.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на установителния иск:

            Искът е предявен от „ЮБЦООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

            По основателността на исковете:

            По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК

            Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.

            По предявения срещу ответника установителен иск, съдът счита че са събрани достатъчно и убедителни доказателства  затова, че ответникът не изпълнил поетите си задължения за изплащане на лизинговите вноски за взетата на изплащене вещ и нарушил задълженията си и не плащал месечни абонаментни вноски, както и лизингови такива за полученото мобилно устройство.

От приложените по делото фактури се установява, че ответникът дължи суми в общ размер на 788,81 лева по догор за мобилни услуги от 17.01.2018г. за мобилен номер - **********, представляващи сбор от дължими суми, както следва: сумата от 113,32 лева неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен N:*********, сумата 234,70 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и сумата от 440,79 лева неплатени лизингови вноски за устройство „Самсунг Галакси“ J3 2017 Dual Black за периода от м.03/2018г. до м.12/2019г.

В проведеното по делото съдебно заседание от 09.09.2020г., за което ответника е бил редовно призован, не е изпратил представител.  

Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връчения на 29.01.2020г. лично на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се установява, че страните са се намирали в договорни отношения.

Налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че исковете са вероятно основателни. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

            При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на „ЮБЦООД с ЕИК:********* присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385,00 лева, от които 25,00 лева внесена държавна такса и 360,00 лева, платено адвокатско възнаграждение, както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 75,00 лева и изплатения адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева с ДДС, определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22 Януари 2019г.

            Водим от горното, съдът 

 

                                   РЕШИ :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д. с ЕГН:********** ***, че съществува вземане на „ЮБЦООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София в общ размер на 788,81 лева по догор за мобилни услуги от 17.01.2018г. за мобилен номер - **********, представляващи сбор от дължими суми, както следва: сумата от 113,32 лева неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен N:*********, сумата 234,70 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и сумата от 440,79 лева неплатени лизингови вноски за устройство „Самсунг Галакси“ J3 2017 Dual Black за периода от м.03/2018г. до м.12/2019г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 125,28 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК3701/16.12.2019 г. по ч.гр.д. № 7573/2019г. по описа на Районен съд – Русе.

            ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН:********** да заплати на на „ЮБЦООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 435,00 лева.

            ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН:********** да заплати на на „ЮБЦООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 7573/2019г. на Русенски районен съд в размер на 385,00 лева.

Настоящото неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/