РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Бургас, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212100101921 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Т., ЕГН ********** и С. Й.
Ф., ЕГН **********, двамата от ***, против ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов.
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове за заплащане на
обезщетения в размери от по 200 000 лева за всеки от ищците за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на внучката им Д. Е. Ф., ЕГН **********, настъпила на 26.07.2021г. от
пътнотранспортно произшествие на 23.07.2021г., причинено виновно от застраховано лице
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; ведно със
законна лихва върху тези суми, считано от датата на уведомяване на ответника -
05.08.2021г. до окончателното им изплащане – на основание чл.429, ал.3 от КЗ; и законната
лихва, дължима съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ върху сумите за главница и лихва по чл.429,
ал.3 от КЗ, начиная от датата на постановения неоснователен отказ - 10.08.2021г. до
окончателното изплащане.
Предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл.432, ал.1, чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.
Твърди се, че на 23.07.2021г. около 18.20ч. в град Айтос настъпило ПТП между
велосипед марка „Спринт“, управляван от Д. Е. Ф., ЕГН ********** и лек автомобил с
марка “Опел”, модел „Зафира“ с peг. № *******, управляван от А. М. К., ЕГН ********** от
***, собственост на Х. А. И., ЕГН **********. ПТП настъпило поради виновно поведение
на водача на лекия автомобил - несъобразено с разпоредбите на ЗДвП - видимост, релеф,
настилка, останалите участници в движението по пътищата, интензивност на движението,
при нарушение на предвиденото ограничение за скорост на конкретния пътен участък. ПТП
е установено с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 237р – 7397/23.07.2021г.,
издаден от РУ Айтос при ОД на МВР Бургас и е образувано ДП № 2 -166/ 2021 г. на РУ
Айтос. Ищците сочат, че този констативен протокол е официален свидетелстващ документ и
съгласно чл. 179 от ГПК има обвързваща материална доказателствена сила относно
механизма на процесното ПТП. От това ПТП Д. Е. Ф. получила фрактура на черепа,
фрактура на лява подмишница и фрактура на лява бедрена кост, от които наранявания
починала в „УМБАЛ Бургас“ АД, на 26.07.2021г. Починалата е внучка на ищците и е била
отглеждана от тях. Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно
1
правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. На 05.08.2021г. ищците предявили пред ответника
застрахователната си претенция по реда на чл.380 от КЗ, ведно с пълномощни и констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, както и документи, удостоверяващи правото им да
претендират обезвреда. Получили отговор с изх. № НЩ 5458/10.08.2021г., с който
ответникът изисквал допълнителни и несъществуващи към този момент документи, поради
което ищците приемат този отговор на неоснователен отказ. Сочат, че към предявяването на
иска е изтекъл 3-месечният срок по чл.496, ал.1 вр. чл.380 от КЗ за определяне на
обезщетение от страна на застрахователя. Считат, че липсата на банкова сметка и на други
документи не възпрепятства възможността на застрахователя да разгледа претенцията и да
определи застрахователно обезщетение, като непредставянето на банкова сметка има за
последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането. Претендират както
законна лихва върху заявените суми в исковата молба, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ от датата,
на която са уведомили ответника, така и законна лихва върху сумите за главници и лихви
съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ - считано от датата на постановения отказ до окончателното
им изплащане. Позовават се на чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл.497 от КЗ, като твърдят, че лихвите за
забава, за които застрахованият е отговорен към увреденото лице, са част от
застрахователното обезщетение, но такава част не са дължимите от застрахователя лихви за
собствената му забава.
Ищците твърдят следните претърпени неимуществени вреди: В периода от ПТП до
смъртта на внучката им Д. ищците са имали надежда, че ще се подобри, че има шанс да
оцелее, която надежда е разбита. Сочат, че са отглеждали Д. като свое дете, тъй като нейната
майка Е. Ф. е починала, когато Д. е била едва деветгодишна, а биологичният й баща не я е
припознал, нито някога я е потърсил. Поради това ищцата Р. Т. първоначално е настойник,
впоследствие попечител на Д., а ищецът С. Ф. – заместник настойник. Те са отглеждали Д. с
любов и грижа, осигурявали са й дом, прехрана, възпитание и са я учили на принципи и
ценности. Държали са на образованието, като е предстояло Д. да бъде абитуриентка -
вълнуващ момент за цялото семейство. Сочат, че смъртта на Д. е най-тежкото им житейско
събитие – истински ужас и неописуема трагедия за тях, като дори и интензивността на
страданието им да намалее във времето, до края на живота си няма да преживеят мъката си,
поради което вредата им е непоправима и материално неизмерима. След настъпилия
инцидент ищците се затворили в себе си и съпреживявали поС.но трагичния инцидент,
изживявали болезнено смъртта на Д., отказвали да говорят и общуват с близки. Напълно са
се изолирали и се затворили у дома си, където единствено усещат спокойствие и сигурност,
че нищо лошо повече не може да ги сполети. Считат, че близостта между тях и Д. е без
значение, тъй като сплотеността помежду им е презумпция. Сочат, че загубата на Д., която
била тяхната морална подкрепа в живота, настъпила в разцвета на младостта й, в момент от
живота й, когато са й предстояли най-значимите и хубави събития - завършване на училище,
продължаване на образованието, създаване на семейство и деца, трудова ангажираност. От
друга страна тази загуба настъпила, когато ищците имали най-голяма нужда от нейната
помощ, подкрепа и любов, за да изживеят спокойно старините си. Твърдят особен,
изключителен интензитет на търпените болки и страдания от загубата на Д.. Тя била
любимката в семейството, център на внимание, основна помощ на баба си и дядо си у дома,
и тяхна подкрепа занапред - на нея са възлагали много надежди, на нея те са разчитали и тя
не ги е подвеждала никога, утешавала ги е и е прекарвала максимално време с тях. Ищците и
до настоящия момент страдали от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в
нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди събитието, те били жизнени и
контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. В момента били
затворени и отчуждени, избягвали срещи с други лица и нямали обичайния стремеж към
положителни преживявания. При тях се наблюдавало повишено ниво на тревожност, което
се изразявало в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност и
раздразнителност, апатия, равнодушно и песимистично възприемане на бъдещето, понижен
апетит, нарушение на съня, инсомния, асоциално поведение, липса на емоционална реакция
към обичайно приятни събития и среда. Наблюдавали се също трудности в концентрацията
и нарушения на паметта, като следствие от повишените нива на стрес.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с
който оспорва иска. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, като счита, че представените от ищците доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Твърдят, че не е
2
осъществен деликтен фактически състав – липсва противоправност и вина в поведението на
водача на МПС. Сочат, че пострадалата внучка на ищците е управлявала велосипеда си по
земен път, като внезапно е навлязла в път с предимство, пресичайки траекторията на
движение на автомобила, без да се съобрази с движещите се МПС и да изчака
преминаването им. Действията й били в нарушение на всички установени правила в ЗДвП,
на място където такова пресичане не е позволено и без да се съобрази с правомерно
движещите се по пътя МПС. Водачът на автомобила не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, а
е управлявал автомобила с разрешената за участъка от пътя скорост и не е имал възможност
по никакъв начин да предотврати ПТП, тъй като велосипедистът се е появил внезапно на
пътя му. В случай, че се установи вина и у водача на МПС, ответникът прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата. Твърди, че като водач на ППС пострадалата е
била длъжна да се съобразява с разпоредбите и изискванията на ЗДвП, но вместо това е
преминала внезапно през пътното платно без да пропусне движещия се по пътя с
предимство автомобил и на участък от пътя, в който по никакъв начин водачът на МПС не
би могъл да предположи, че на пътя му ще се появи велосипедист, излизащ от необозначен
земен път. Твърди, че основната причина за настъпване на ПТП е именно поведението на
пострадалата като участник в движението, управляващ велосипед. Ответникът счита
исковите претенции за изключително завишени по размер и не отговарящи на критерия за
справедливост и съразмерност. Счита, че определената от законодателя максимална граница
- лимит на дължимото обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ не е релевантен критерий, с оглед на който да бъде съобразен размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Сочи, че по своята същност деликтната
отговорност няма репресивен характер, а цели обезщетяване, доколкото е възможно, с
парична сума на претърпените страдания. Претендираното от ищците обезщетение би имало
наказателна, а не обезщетителна функция. Сочи също, че липсват доказателства,
установяващи отношения между тях ищците и починалата, извън обичайните и общоприети.
В хода на делото ищецът С. Й. Ф. почина и на негово място са конституирани като
ищци наследниците му Р. И. Т., Р. С. Ф., Н. С. Й., Т. С. Й., В. С. Ф. и Р. С. Ф.. В съдебно
заседание е прието уточнение на предявените от новите ищци искове в смисъл, че всеки от
ищците, като наследник на починалия ищец С. Й. Ф., претендира обезщетение в размер на
33333 лева, ведно със законната лихва от 05.08.2021г. до окончателното изплащане.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Всички писмени
доказателства, сред които протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за разпит на свидетели и др. установяват по несъмнен начин, че на 23.07.2021г. Д.
Е. Ф. като велосипедист е претърпяла ПТП в гр. Айтос, като е била ударена от автомобила,
управляван от А. М. К., получила е тежка мозъчна травма и след няколко дни е починала в
болницата.
По случая е било образувано досъдебно производство срещу виновния водач на
автомобила. Той е предаден на съд, като с присъда № 12/20.02.2024г. на БОС по НОХД №
1545/2023г. съдът го е признал за виновен в това, че на 23.07.2021 г. в гр. Айтос, област
Бургас, в Западна промишлена зона (по улица без име, пред бивша Птицекланица), при
управление на МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира”, с peг. № *******,
нарушил правилата за движение, установени в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, а именно: “При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория В –
50 км/ч в населено място“ и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Е. Ф., ЕГН
**********, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. В, предложение първо, вр. с чл.
3
342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66 ал.1
от НК, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата. На основание чл. 343Г от НК съдът е лишил подсъдимия А. М. К., от право да
управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Според чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е налице
влязла в сила присъда на наказателния съд, поради което настоящият състав е обвързан от
приетото в присъдата и следва да счете за доказано, че водачът на автомобила Кърджалиев е
извършил виновно деянието, причинил е ПТП с пострадалата, като я е блъснал и така по
непредпазливост е причинил смъртта й. Следователно, постановената от наказателния съд
присъда доказва по несъмнен начин извършения от шофьора Кърджалиев деликт по смисъла
на чл.45 ЗЗД. Той е причинил ПТП на процесната дата, от което е последвала смъртта на Д.
Ф.. Неговото противоправно поведение се установява по безспорен начин от присъдата.
Фактите по настъпване на инцидента се доказват и от изготвената съдебно-
автотехническа експертиза. Вещото лице е установило, че на процесната дата на път в
гр.Айтос, в посока от с. Караново, се е движел л.а.“Опел Зафира“, с рег. № *******,
управляван от А. М. К.. По същото време в посока от гр. Айтос към с. Караново се е движел
велосипед, управляван от Д. Е. Ф.. Платното за движение е било двупосочно с по една пътна
лента за движение за всяка посока без пътна маркировка. Лекият автомобил се е движел със
скорост от 65 км/ч, когато внезапно на платното за движение е излязло бездомно куче.
Настъпил удар между предната дясна част на автомобила и кучето. Заради удара шофьорът е
предприел спиране, след което е насочил автомобила към лява пътна лента. В този момент
велосипедът се е намирал в лявата част на лява пътна лента в близост до средата на платното
за движение. Вследствие отклонението на автомобила към лявата пътна лента е настъпил
удар между предната част на МПС-то и предната капла на велосипеда. След удара водачът
на автомобила отново е предприел спиране, като са останали две успоредни спирачни следи
от колелата. Автомобилът е преустановил движението си в лявата пътна лента на около 28.5
м. след удара. Велосипедът е отхвърлен в дясната пътна лента на дясната граница на
платното за движение. Велосипедистката е била носена от автомобила, като е изпаднала от
него на около 23.5 м. след удара около средата на платното за движение в дясната пътна
лента. От удара велосипедистката е получила травма, от която след няколко дни е починала.
Според вещото лице техническата причина за възникването на ПТП е в резултат от
управлението на водача на лекия автомобил, който е навлязъл в пътната лента за насрещно
движение в момент, в който там се е намирала Д. Ф.. В съдебното заседание вещото лице е
посочило, че ударът е настъпил около средата на платното за движение или в насрещната
лента за движение на автомобила. Така според експерта възниква въпросът защо
велосипедистката се е намирала около средата на платното за движение, а не максимално в
дясно, където би трябвало да бъде. Според вещото лице, появата на кучето е принудила Д.
4
да заобиколи и затова тя се е насочила от лява пътна лента към дясна пътна лента. Тя в
първоначалния момент се е движела в лявата пътна лента срещу движението на автомобила,
но появата на кучето я е накарало да се опита да го заобиколи и така се е озовала около
средата на пътя.
Предвид влязлата в сила присъда и експертизата, съдът намира, че са
неоснователни възраженията на ответника за това, че застрахованият водач на автомобила
няма вина за ПТП-то. Напротив, именно с влязлата в сила присъда той е признат за виновен,
че нарушавайки правилата за движение, е причинил инцидента, при който са настъпили
тежките телесни увреждания на Д. Ф., довели по-късно и до смъртта й. Основателно е обаче
възражението на ответника за съпричиняване на ПТП-то от страна на пострадалата. Следва
да се отбележи, че присъдата на наказателния съд в диспозитива си не се произнася за това
има ли съпричиняване на ПТП-то от пострадалото лице, поради което този извод трябва да
бъде направен от гражданския съд. В случая БОС намира, че има съпричиняване. Според
чл.80, т.2 ЗДвП водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение. В случая е явно, че Д. при удара е управлявала велосипеда
си, движейки се около средата на пътя, а не максимално в дясно, където би трябвало да
бъде. Така е извършила нарушение на правилата за движение и е допринесла за инцидента.
Този принос, според съда, е в размер на 20%, но не повече, тъй като лекият автомобил се е
движел с превишена скорост – скоростта му е била 65 км/ч при горна граница от 50 км/ч в
населените места. Ако автомобилът се е движел с по-ниска скорост, е можело инцидента да
не се случи. Освен това автомобилът е отклонил движението си към средата на пътя, т.е.
към лявата пътна лента и така е блъснал Д.. Според вещото лице, шофьорът е бил навлязъл в
насрещната пътна лента. Ето защо съдът счита, че приноса на пострадалата е само 20%.
Вината на водача на застрахования автомобил е установена както от присъдата,
така и от автотехническата експертиза. Той е ударил ищцата при нейното движение, като е
карала велосипед и така е извършил деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Деликтът е налице,
независимо от съпричиняването на пострадалата и от него е последвала смъртта й.
При това положение съдът намира, че са осъществени всички елементи на
деликтния състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Водачът на автомобила е
нарушил правилата за движение и е ударил пострадалата, като е причинил смъртта й.
Налице е противоправно поведение на застрахования водач, което е довело до смъртта на
Д., като смъртта е в пряка връзка с действията на шофьора. Извършен е деликт по смисъла
на гражданския закон.
От деликта са причинени неимуществени вреди.
По отношение на неимуществените вреди, съдът намира следното:
Както стана ясно, от процесното ПТП е последвала смъртта на пострадалата. Тя е
внучка на двамата ищци – дете е на починалата им дъщеря Е.ия. Майката на пострадалата е
починала през 2012г. Бащата на Д. е неизвестен. В исковата молба се твърди, че ищците са
отглеждали внучката си като свое дете, понеже майка й е починала отдавна. За този факт
5
няма спор по делото. Писмените доказателства установяват, че бабата Р. е била назначена за
настойник, а дядото С. – за заместник настойник на детето. В последствие бабата е била
назначена за попечител на Д.. Именно в качеството си на баба и дядо, отглеждали внучето
си, ищците са завели настоящото дело.
В закона няма изрична разпоредба, която да посочва точно кои лица са легитимирани
да търсят обезвреда за болки и страдания, причинени от смърт. Ето защо кръгът на тези лица
е определен от върховната инстанция по тълкувателен път. Съгласно т. 2 от Постановление
№ 4/25.05.1961г. на ППВС, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът
на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост
и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С
Постановление № 5/24.11.1969г. на ППВС, т. 2 от ППВС от 1961г. е допълнена в следния
смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С ППВС от 1984г. по гр.
д. № 2/84 г., Пленумът на ВС е възприел като разграничителен критерий прякото и
непосредствено родство по права линия и съпружеската връзка. Приел е, че кръгът на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е посочен изчерпателно в
предишните постановления на Пленума на Върховния съд и няма основания за
разширението му.
Това тълкуване на закона е коригирано с № ТР 1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №
1/2016г., с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Прието е с ТР, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
6
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. В конкретната хипотеза ищците попадат
в приложното поле на тълкувателното решение – те са баба и дядо на починалата. Ето защо
те имат право да търсят обезщетение за претърпени болки и страдания, ако докажат, че са
понесли такива поради изключително силната си привързаност към Д..
Неимуществените вреди на ищците от смъртта на техния роднина се доказват от
събраните гласни доказателства. Св. А., съсед на ищците, е споделил, че Д. от много малка
останала да живее при баба си. Бабата и дядото я изгледали и изучили. Когато момичето
загинало, те направили погребението изцяло на техни разноски. След смъртта на Д., дядото
и бабата направо угаснали от мъка. Според свидетеля, те докато умрат ще чувстват мъка.
Загубата им е за цял живот. Двамата не могат да забравят Д.. Бабата вече няма сили, не може
да ходи и с кола я карат до гробищата. Според свидетеля, ищците са гледали детето още от
бебе, понеже майката е починала, а бащата никога не се е интересувал. Докато майката била
жива, тя работела в чужбина. Оставила Д. на грижите на бабата. По-късно, след години
майката се върнала да живее с детето, но била убита и Д. останала сираче. Св. Й., син на
ищците, е заявил, че Д. била на 20 дни, когато бабата и дядото я взели да я отглеждат.
Отношенията им били като на родители с дъщеря. Нямали разногласия, разбирали се много
добре. Ищците я отгледали и възпитали, не я лишавали от нищо. След инцидента, ищцата се
надявала Д. да се възстанови, всеки ден била в болницата и не се отделяла от нея. След
смъртта на момичето, ищците били потресени, не можели да говорят. Постоянно плачели.
Сега не се чувстват добре, все мислят за починалата. Според свидетеля, бабата и дядото
няма как да се възстановят. Бабата приказвала за Д., сънувала я. Дядото също постоянно я
споменавал. Ищците загубили първо дъщеря си Е., майката на Д., а самата Д. ищцата също я
имала за своя дъщеря, понеже я отгледала от съвсем малка. Според свидетеля, майката на Д.
след раждането е живяла заедно с ищците и с детето, докато не била убита. След смъртта на
майката, никой друг не се е грижел за детето, освен ищците.
При тези данни БОС счита за безспорно установени неимуществените вреди,
настъпили у бабата и дядото вследствие смъртта на Д.. Касае се за съвсем младо момиче,
което още е било ученичка и е било дете по смисъла на закона. Това момиче е било на прага
на живота, предстояло й е завършване, имало е мечти и амбиции да стане учителка. Д. е
била добро, кротко и лъчезарно дете. Между нея и ищците е съществувала привързаност и
обич, много по-големи от обичайните. Не може да бъде и иначе, понеже ищците са
отглеждали Д. от години, след смъртта на нейната майка. Майката е починала през 2012г. и
оттогава детето е било изцяло на грижите на своите баба и дядо, които несъмнено са
виждали в момичето живия образ на тяхната покойна дъщеря. Ищците са гледали Д. като
свое дете, тя е живеела с тях, контактите им са били ежедневни. Това е способствало за
изграждане на много силна емоционална близост помежду им, далеч надхвърляща
отношенията между баба/дядо и внучка. Смъртта на Д. несъмнено е била невероятно тежък
удар за ищците, те са претърпели неизлечима емоционална травма от загубата на толкова
близък човек. Касае за много младо момиче, още дете, без време отишло си от живота по
7
нелеп начин. Със смъртта на Д. ищците са завинаги лишени от възможността на контактуват
с нея, загубата им е непоправима. Рухнали са всичките им надежди, които несъмнено са
имали и които са били свързани с бъдещето на внучка им. Мъката им е огромна и
непреодолима. Разпитаните свидетели също са дали показания в тази връзка и дори да не се
зачитат показанията на св. Й. /към момента вече ищец по силата на правоприемството с
починалия С. Ф./, то показанията на св. А. ясно илюстрират отчаянието, което са изживели
ищците. Според свидетеля, те направо са угаснали от мъка и загубата им е за цял живот. Ето
защо съдът намира, че мъките и страданията на бабата и дядото от смъртта на внучка им са
изцяло установени по делото. Те са понесли неимуществени вреди от процесното ПТП.
По отношение на размера на неимуществените вреди:
По този въпрос, законът повелява обезщетението да се определя от съда по
справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдебната практика е приела, че справедливостта не е
абстрактна категория, а следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай, като се
вземат предвид обективните факти в случая. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая при
определяне на обезщетението съдът взема предвид както свидетелските показания, така и
писмените доказателства по делото, които, преценени в съвкупност, навеждат на извод, че
справедливият и целесъобразен размер на обезщетението кореспондира със сумата от
180000 лева за всеки от ищците – баба и дядо на починалата. Касае се за смъртта на внучка
им, която са отглеждали след като са загубили дъщеря си. Ищците и пострадалата са
живеели в едно домакинство години наред, което е направило емоционалната им близост
много голяма. Несъмнено внучката е напомняла на ищците за собствената им дъщеря,
починала през 2012г. Ето защо в случая съдът намира, че обичта на ищците към Д. следва да
се преценява като равнозначна на обичта им към тяхната починала дъщеря, поради което
обезщетението за неимуществени вреди трябва да съответства на обезщетението, давано в
полза на родители от смъртта на собственото им дете. Както стана ясно, загубата на ищците
е голяма, мъката им е непреодолима. Ето защо съдът е на мнение, че за всеки от тях се
полага обезщетение от по 180000 лева, съобразно принципа на справедливостта по чл.52
ЗЗД.
Този размер трябва да се намали на основание чл.51, ал.2 ЗЗД с 20% съпричиняване
на фаталния резултат от страна на пострадалата, т.е. с 36000 лева, при което остават
дължими по 144000 лева обезщетение за всеки от двамата ищци.
Понеже в хода на делото ищецът Ф. почина, то сумата от 144000 лева трябва да се
раздели поравно между неговите наследници, а именно съпругата му и петте му деца, на
основание Закона за наследството, като всеки от тях получи по 24000 лева от
обезщетението, полагащо се на наследодателя.
Според чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска
8
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. В случая не е спорно, че ответникът е
застраховател на деликвента по силата на сключена застрахователна полица, която е
действала до 24.08.2021г. и е била сключена за процесното МПС. Следователно случилото
се на 23.07.2021г. произшествие попада в обсега на застрахователния договор. Ето защо
ответното застрахователно дружество по силата на чл.432, ал.1 КЗ отговаря за изплащане на
обезщетението, дължимо на ищците като увредени лица.
По отношение на претенциите за лихвата за забава върху обезщетенията, съдът
намира следното:
Търси се законната лихва за забава върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ,
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 05.08.2021г. до
изплащането. Отделно се търси и законната лихва върху сбора от главницата и лихвата по
чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата, на която е постановен отказът – 10.08.2021г. до
изплащането. Според чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Следователно, чл.429, ал.3 КЗ дава възможност на
увреденото лице да търси от застрахователя лихвите, които са дължими от застрахованото
лице и които са свързани със забавата на това лице, а не на застрахователя. В случая ищците
са изпратили извънсъдебна претенция до застрахователя да им заплати дължимите суми.
Няма спор, че този документ е получен от застрахователя на 05.08.2021г. В отговора си от
10.08.2021г. ответникът е отказал да плати обезщетение поради липса на представени
доказателства. След като застрахователят е уведомен от увреденото лице на 05.08.2021г. за
претенцията, от тази дата той дължи да заплати лихвите за забавата на деликвента. Ето
защо, в случая ответникът дължи върху главницата за неимуществени вреди, законна лихва
за забава от 05.08.2021г. до изплащането.
Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищцата Р. И. Т. сумата
от 144000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
05.08.2021г. до изплащането, като се отхвърли искът за горницата над 144000 лева до 200000
лева. С решението трябва да се осъди ответникът също така да заплати на всеки един от
наследниците на починалия първоначален ищец С. Й. Ф. сумата от по 24000 лева,
съразмерно на наследствената част, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 05.08.2021г. до изплащането, като се отхвърли искът за горницата над
24000 лева до 33333 лева. Трябва да се отхвърлят и претенциите за присъждане на законни
лихви върху сбора от главницата и лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, считано от 10.08.2021г. до
изплащането, защото вече е присъдена законна лихва от по-ранна дата, а именно от
05.08.2021г. и тя е до изплащането, поради което ищците нямат интерес от лихва, считано от
10.08.2021г. до изплащането, тъй като периодите се припокриват. Освен това не може да се
9
присъжда законна лихва върху друга законна лихва.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищците принципно имат
право на разноски, но не са сторили такива.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника съдебно – деловодни разноски в размер на общо 3763.20
лева за адвокатски възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от иска. Сумите за
депозити за свидетели не са били оползотворени, поради което не се присъждат като
разноски.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, доколкото ищците са получили безплатна адвокатска
защита, ответникът трябва да се осъди да заплати на адв. Акалиев адвокатско
възнаграждение от 14000 лева. Съдът намира този размер за справедлив, като се вземат
предвид цената на исковете, сложността на делото и факта, че насрещната страна реално е
заплатила адвокатско възнаграждение в приблизително същия размер.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка
на БОС такса за уважените искове от 11520 лева и разноски за експертиза от 288 лева.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на Р. И. Т., ЕГН **********, от *** сумата
от 144000 лева /сто четиридесет и четири хиляди лева/ главница, представляваща
обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания заради
смъртта на нейната внучка Д. Е. Ф., настъпила от ПТП на 23.07.2021г., като гражданската
отговорност на причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, ведно със
законната лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с
извънсъдебна претенция – 05.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 144000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия
претендиран размер от 200000 лева, както и иска за законната лихва върху сбора от
главницата и лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата, на която е постановен отказът от
заплащане на обезщетението – 10.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на Р. И. Т., ЕГН **********, от ***, в
качеството й на наследник на починалия ищец С. Й. Ф., ЕГН ********** сумата от 24000
лева /двадесет и четири хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени от
наследодателя неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания заради смъртта на
неговата внучка Д. Е. Ф., настъпила от ПТП на 23.07.2021г., като гражданската отговорност
10
на причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, ведно със законната
лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с
извънсъдебна претенция – 05.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 24000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия
претендиран размер от 33333 лева, както и иска за законната лихва върху сбора от
главницата и лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата, на която е постановен отказът от
заплащане на обезщетението – 10.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на Р. С. Ф., ЕГН **********, от ***, в
качеството му на наследник на починалия ищец С. Й. Ф., ЕГН ********** сумата от 24000
лева /двадесет и четири хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени от
наследодателя неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания заради смъртта на
неговата внучка Д. Е. Ф., настъпила от ПТП на 23.07.2021г., като гражданската отговорност
на причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, ведно със законната
лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с
извънсъдебна претенция – 05.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 24000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия
претендиран размер от 33333 лева, както и иска за законната лихва върху сбора от
главницата и лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата, на която е постановен отказът от
заплащане на обезщетението – 10.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов да заплати на Н. С. Й., ЕГН **********, от ***, в качеството му на
наследник на починалия ищец С. Й. Ф., ЕГН ********** сумата от 24000 лева /двадесет и
четири хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени от наследодателя
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания заради смъртта на неговата
внучка Д. Е. Ф., настъпила от ПТП на 23.07.2021г., като гражданската отговорност на
причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, ведно със законната лихва
върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с извънсъдебна
претенция – 05.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 24000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия претендиран размер от 33333
лева, както и иска за законната лихва върху сбора от главницата и лихвата по чл.429, ал.3
КЗ, считано от датата, на която е постановен отказът от заплащане на обезщетението –
10.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на Т. С. Й., ЕГН **********, от ***, в
качеството му на наследник на починалия ищец С. Й. Ф., ЕГН ********** сумата от 24000
лева /двадесет и четири хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени от
11
наследодателя неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания заради смъртта на
неговата внучка Д. Е. Ф., настъпила от ПТП на 23.07.2021г., като гражданската отговорност
на причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, ведно със законната
лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с
извънсъдебна претенция – 05.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 24000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия
претендиран размер от 33333 лева, както и иска за законната лихва върху сбора от
главницата и лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата, на която е постановен отказът от
заплащане на обезщетението – 10.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов да заплати на В. С. Ф., ЕГН **********, от ***, в качеството му на
наследник на починалия ищец С. Й. Ф., ЕГН ********** сумата от 24000 лева /двадесет и
четири хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени от наследодателя
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания заради смъртта на неговата
внучка Д. Е. Ф., настъпила от ПТП на 23.07.2021г., като гражданската отговорност на
причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, ведно със законната лихва
върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с извънсъдебна
претенция – 05.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 24000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия претендиран размер от 33333
лева, както и иска за законната лихва върху сбора от главницата и лихвата по чл.429, ал.3
КЗ, считано от датата, на която е постановен отказът от заплащане на обезщетението –
10.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на Р. С. Ф., ЕГН **********, от ***, в
качеството й на наследник на починалия ищец С. Й. Ф., ЕГН ********** сумата от 24000
лева /двадесет и четири хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени от
наследодателя неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания заради смъртта на
неговата внучка Д. Е. Ф., настъпила от ПТП на 23.07.2021г., като гражданската отговорност
на причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, ведно със законната
лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с
извънсъдебна претенция – 05.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 24000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия
претендиран размер от 33333 лева, както и иска за законната лихва върху сбора от
главницата и лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата, на която е постановен отказът от
заплащане на обезщетението – 10.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. И. Т., ЕГН **********, от ***, Р. С. Ф., ЕГН **********, от ***, Н.
С. Й., ЕГН **********, от ***, Т. С. Й., ЕГН **********, от ***, В. С. Ф., ЕГН **********,
от *** и Р. С. Ф., ЕГН **********, от *** да заплатят на ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
12
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов сумата от общо
3763.20 лева /три хиляди седемстотин шестдесет и три лева и двадесет стотинки/ съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов да заплати на адв. Борис Албертов Акалиев, ЕГН ********** от
гр.София, пл.“Позитано“ 2, ет.3 на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 14000 лева
/четиринадесет хиляди лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати по сметка на БОС сумата от 11520 лева
/единадесет хиляди петстотин и двадесет лева/ такса за уважените искове и сумата от 288
лева /двеста осемдесет и осем лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13