Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на
втори юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6200 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на М.Б.К. срещу П. на РБ за осъждането й да
заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто й име, изживян стрес,
психически дискомфорт и влошаване на здравословното й състояние, невъзможността
да полага труд от незаконно наложените й мерки за неотклонение и незаконосъобразно
обвинение.
Ищцата
твърди, че на 03.06.2009 г. й било повдигнато обвинение за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК за това, че при условията на
продължавана престъпна дейност възбудила и поддържала заблуждение у различни
лица, че срещу парично възнаграждение организира новогодишна екскурзия в
Тайланд, Камбоджа и с това причинила имотна вреда на различни лица.
На
21.04.2010 г. й била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер
на 3000 лева“ и забрана за напускане пределите на страната.
С
постановление на наблюдаващия прокурор от 11.02.2011 г. наказателното
производство бил прекратено поради недоказаност на обвинението.
В
резултат на повдигнатото й обвинение било уронено доброто й име както на
гражданин, така и на търговец, който се занимава с туроператорска дейност. К.
изживяла стрес и психически дискомфорт. Здравословното й състояние се влошило.
В
резултат на повдигнатото й обвинение за тежко престъпление от общ характер,
наказуемо с 10 години лишаване от свобода и конфискация на имущество К.
изпитвала непрекъснат страх от неоснователно осъждане. Търпяла злепоставяне в
обществото от даване на гласност на случая, което я принудило да се дистанцира
от хората и да се изолира от приятели и близки. Отчуждила се от съжителстващото
с нея лице. До момента на повдигане на обвинението М.К. се ползвала с авторитет
и добро име, с проспериращ от 20 години бизнес и създадена редовна клиентела. Излъчени
били и многобройни репортажи, които допълнително я злепоставяли. Офисът на
фирмата и домът й били многократно посещавани от журналисти, което й донесло
допълнително напрежение.
Наказателното
производство продължило около две години, а забраната да напуска пределите на
страната й причинила значителни неудобства с оглед начина й на живот. Тази
забрана препятствала и упражняването на труд от нейна страна. Въпреки че
мярката била отменена на 25.11.2009 г., възможност да напуска пределите на
страната й била предоставена едва на 25.02.2011 г. Това значително попречило на
професионалната й реализация и се отразило неблагоприятно на финансовото й
състояние.
Претърпените
неимуществени вреди ищцата оценява на 200 000 лева, поради което моли
ответникът П. на РБ да бъде осъден да й заплати исковата сума, както и
сторените по делото разноски.
От
ответника П. на РБ е постъпил отговор, в който се излагат доводи за
неоснователност на иска и липса на законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата. Въведено е възражение за погасителна давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищцата неимуществени
вреди от действия на органите на П. – прекратяване на наказателното
производство, тъй като деянието не представлява престъпление.
В
доказателствена тежест на ищцовата страна е установяване на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ПРБ – претърпени от ищцата вреди и
причинно-следствена връзка между тях и незаконното действие от страна на
представители на ответника.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу М.Б.К. е било образувано наказателно производство и с
постановление от 03.06.2009 г. на прокурор при СРП е разпоредено извършване на
процесуално-следствени действия за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
С
постановление от 21.04.2010 г. М.Б.К. е била привлечена като обвиняем за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
и й е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 3 000
лева“.
На 17.06.2010
г. в СРС е внесен обвинителен акт, с който М.Б.К. е обвинена в това, че в
периода 18.09.2008 г. – 24.11.2008 г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление с десет деяния, които осъществяват поотделно един
състав на престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, с цел да набави за себе
си имотна облага в размер на 29 101.10 лева е възбудила у различни
граждани (обещала им, че срещу получените от тях суми ще им организира
екскурзия на остров Пукет в Кралство Тайланд, която включва самолетни билети от
Банкок до остров Пукет и обратно, настаняване в хотел и новогодишна вечеря)
заблуждение и с това им причинила имотна вреда в размер на 29 101.10 лева,
като причинената вреда е в особено големи размери - престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
определение от 29.10.2010 г. по НОХД № 7576/2010 г. по описа на СРС съдебното
производство е прекратено и делото е изпратено на СРП за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
С
постановление от 11.02.2011 г. наказателното производство е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, отменена е мярката „парична гаранция в
размер на 3 000 лева“ и забраната да напуска пределите на страната.
Съдът
приема за доказано деянието, от което ищцата твърди да са й причинени вреди –
образуване на наказателно производство за деяние, което се е установило, че не
представлява престъпление.
Ищцата
следва да докаже и претърпяване на описаните в исковата молба вреди и наличието
на причинна връзка между тях и обвинението в извършване на деяние, за което се
е установило, че не осъществява признаците на наказателно-правен състав.
Съгласно § 1 от ДР
на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и
професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО
на ВКС).
Определянето
на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с уронване на доброто име на ищцата, изживян стрес,
психически дискомфорт и влошаване на здравословното й състояние, невъзможността
да полага труд от незаконно наложените й мерки за неотклонение и
незаконосъобразно обвинение.
Събраните
по делото гласни доказателства обосновават извод за настъпила съществена промяна
в начина на живот на ищцата. Св. М. разказва, че познава М.К. от 1981 г. Знаел,
че има фирма, която организира пътувания и със съпругата му се ползвали от
услугите й. През 2008 г. – 2009 г. имало поредица от предавания на „Господари
на ефира“, според които К. изоставила много хора в Барселона. М. знае за водени
наказателни дела, но не посочва нито техния брой, нито тяхната продължителност.
Първоначално опитите на свидетеля да се свърже с К. били безуспешни, но когато
се срещнали външният вид на К. бил видимо променен в отрицателна насока –
зъбите й били опадали, а косата й – побеляла. М. и съпругата му зачестили
срещите с ищцата, като я подпомагали психически и я насърчили отново да се
захване с туристическа дейност. През 2011 г. – 2012 г. М. започнала да работи
по начина, по който работела преди това.
Свидетелят
К.също познава ищцата като организатор на туристически екскурзии, който е
ползвал услугите й. Знае, че организирала пътувания основно в Турция, Испания и
Италия. К.не помни годината, в която познати, с които пътувал му споделили, че
давали М. по телевизията. „Господари на ефира“ излъчили репортаж, в който се
разказвало за извършени от М.К. измами. Когато се срещнали била видимо
променена и споделила, че е подведена под наказателна отговорност. Конкретен
период на своите впечатления от състоянието на ищцата свидетелят К.не сочи.
Установява
се, че през периода на висящност на наказателното производство, образувано по
обвинение за получена парична сума за организиране на екскурзия на остров Пукет
в Кралство Тайланд, което ищцата не изпълнила, срещу М.Б. са били образувани и
други наказателни производства за същото престъпление. За измама на граждани
през 2009 г. във връзка с организиране на екскурзия до Гърция ищцата е била
осъдена с влязла в сила присъда по ВНОХД № 251/2012 г. на СГС, НО.
На съда
е служебно известно образуваното гр.д. № 6199/2016 г. с идентични на твърдените
в настоящото производство вреди от повдигане и поддържане на обвинение в
престъпление „измама“ за организиране на екскурзия в гр. Барселона, Испания
през същия период.
При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди тези обстоятелства следва да
бъдат взети предвид. За повдигане на обвинение, без делото да е продължило в
съдебна фаза и при продължителност по-малко от две години, през който период
търпените ограничения са включвали забрана за напускане пределите на страната и
наложена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 3 000 лева“.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че твърдяното публично разгласяване на
обвинението в престъпление, наказателното производство по което е било
прекратено не се доказа. Излъчваните репортажи на „Господари на ефира“ се
отнасяли за неизпълнение на задължение за организиране на пътуване до
Барселона.
На
следващо място, не се доказа, че именно вследствие на незаконното обвинение е
настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата. Всеки от свидетелите
излага личните си възприятия за коренно променения външен вид на М.К., без
обаче побелялата й коса и опадали зъби да се намира в пряка причинно-следствена
връзка с процесното незаконно обвинение.
Сравнително
скоро след приключване на наказателното производство ищцата е успяло за
възстанови предишния си ритъм и начин на живот, като е продължила да се
занимава с предоставяне на туристически услуги (така показанията на св. М.).
Извън
нормалния емоционален дискомфорт, стрес и страх от осъждане, други вредни
последици от несправедливо повдигнатото обвинение не се доказаха.
При
съобразяване на нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението е 2 000 лева.
Макар и
да е прекратено наказателното производство, без при това да се развие в
съдебната си фаза, в периода на висящност на делото е установена
противоправност на деяние, сходно с това, по което наказателното производство е
прекратено.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Неоснователно е
възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. В тежест на
страната, която твърди изгодния за себе си факт е да докаже настъпването му в обективната
действителност. Прекратителното постановление от 11.02.2011 г. е следвало да
бъде съобщено на посочените в него лица, като липсват доказателства актът да е
влязъл в сила до 18.05.2011 г., за да се уважи направеното от ответната страна
възражение.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищцата разноските за производството
и възстановяване на заплатената държавна такса. В настоящото производство ищецът
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 832 лева, заплатени
от М.Б.К. в брой. Срещу този размер е възразил представителят на П..
Възнаграждението е прекомерно, тъй като минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 6 636 лева. Съразмерно на уважената част от
иска, на ищцата се дължат разноски в размер на 66.36 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Република България, с адрес
гр. София, бул. „********да заплати на М.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение
в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, наказателното производство по което е прекратено с постановление от
11.02.2011 г., като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000
лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 76.36
лева разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: