Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30. 09.
2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, Х въззивен състав, в публично заседание на трети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
участието на секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурора Татяна
Садай, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.о.х.д. № 2020 по описа за
2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда 20.06.2018 г. на СРС, НО,
110 състав, по н.о.х.д. № 19745/ 17 г., подсъдимият С.Г.С. е признат за
виновен за това, че за времето от 08.03.2016 г. до 08.07.2017 г.
в гр.София, ул. „*******след като е осъден със съдебно решение № 111-117-68 на
Софийски районен съд, ГО, II брачен състав по гр.дело № 47822/14
г. по описа на съда, влязло в сила на 08.03.2016 г., да издържа,
като заплаща месечна издръжка 140 лева на свой низходящ – Г.С.С., роден на *** г.
чрез неговата майка и законен представител П.А.Я.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски — 16 месечни вноски по 140 лева на обща стойност 2240,00 лева, поради
което и на основание чл.183 ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“, включва
ща
пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ при
периодичност два пъти седмично за срок от една година, „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от една година и 100 часа „Безвъзмезден труд
в полза на обществото“ за срок от една година.
Със същата присъда подсъдимият С.Г.С. е
признат за виновен за това, че за времето от 08.03.2016 г. до 08.07.2017г. в
гр.София, ул.********след като е осъден със съдебно решение №111-117-68 на
Софийски районен съд, ГО, II брачен състав по гр.дело №47822/14г. по описа на
съда, влязло в сила на 08.03.2016г. да издържа, като заплаща месечна издръжка
120 лева на своя низходяща — В.С.С., родена на ***г. чрез нейната майка и
законен представител П.А.Я. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски - 16 месечни вноски по 120 лева на обща
стойност 1920,00 лева, поради което и на основание чл.183 ал.1 от НК и му е
наложено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ при периодичност два пъти седмично за срок от една година, „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и 100 часа „Безвъзмезден
труд в полза на обществото“ за срок от една година.
На основание чл. 23 от НК му е наложено
едно общо наказание „Пробация“ с продължителност от една година, включваща
пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност
на явяването за подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за 100 часа в
рамките на една година.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият С.Г.С. е осъден да заплати разноските направени на досъдебното
производство в размер на 84,64 лева и тези направени в съдебното производство в
размер на 100 лева.
Срещу така постановения
първоинстанционен съдебен акт е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от
адвокат П.П. – упълномощен защитник на подсъдимия С.С.. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невинен и оправдан, като поддържа наличие на обективна невъзможност за С. да
плаща дължимата издръжка. Алтернативно моли да бъде намалено определеното на
подсъдимия наказание, като релевира доводи относно несъразмерност на наложеното
наказание.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съдебен състав е извършил преценка, че за изясняване на делото от фактическа
страна не е необходимо да се събират нови доказателства, нито да се допуска
разпит на подсъдимата или преразпит на свидетелите или вещото лице.
В хода на публичното съдебно заседание
упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. П.П., поддържа жалбата и
допълнението към нея. Счита, че единствената причина за извършване на
престъплението от страна на подзащитния му е финансовата невъзможност да
заплаща така определената издръжка. Предвид посоченото намира наложеното
наказание за несъразмерно тежко, поради което моли същото да бъде намалено.
Представителят на държавното обвинение
оспорва така подадената въззивна жалба. Счита атакуваната присъда за правилна и
законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Акцентира, че е
налице съдебно решение, с което подсъдимият трябва да се съобразява. Относно
наложеното наказание посочва, че първостепенният съд е мотивирал решението си
да индивидуализира същото по реда на чл. 54 от НК, поради което исканията на
защитата не следва да бъдат уважени.
Пред въззивния състав подсъдимият С.Г.С.
редовно призован, не се яви.
Софийският градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени
в съдебно заседание и, след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, като отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и доводите в нея следва да бъдат
обсъдени по същество.
За да се произнесе с атакуваната
понастоящем осъдителна присъда, Софийският районен съд се е позовал на
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на пълно, всестранно и
обективно съдебно следствие. Доказателствената съвкупност се състои от: гласни
доказателствени средства – показанията на свидетеля П.А.Я. и обясненията на
подсъдимия С.Г.С.; писмени доказателства и доказателствени средства –
удостоверения за раждане, съдебно решение от 10.03.2015 г., въззивно съдебно
решение от 08.03.2016 г., удостоверение от ЧСИ, изпълнителен лист, справки от
АИС-КАТ, справка от АВ, справка от НОИ, разписка от 18.06.2018 г., справка за
съдимост; както и заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза.
Пред настоящата инстанция се приеха нови
писмени доказателства, а именно приложените към допълнението на въззивната
жалба справка от НАП и 2 броя удостоверения за раждане.
Въззивният съд изгради своите фактически
и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, както и събраните писмени
доказателства пред настоящата инстанция. Възприетите от първостепенния съд
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната
оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият
съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава
съществено от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият С.Г.С. с ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно
образование, безработен, с адрес: град София, ул. ******.
Подсъдимият С.Г.С. е баща на Г.С.С.,
роден на *** г. и на В.С.С., родена на *** г. Свидетелката П.А.Я. е тяхна
майка.
С Решение № III-117-68 на Софийски
районен съд, ГО, II брачен състав по гр. дело № 47822/14 г. по описа на съда,
потвърдено с решение № 1978 от 08.03.2016 по гр. д. №11300/2015 г. на СГС,
II-ри брачен въззивен състав и влязло в сила на 08.03.2016 г. подсъдимият С.Г.С.
бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140,00 лева за Г.С.С.,
чрез неговата майка и законен представител П.А.Я., както и ежемесечна издръжка
в размер на 120,00 лева за В.С.С., чрез нейната майка и законен представител П.А.Я..
Въпреки съдебното решение подсъдимият съзнателно не изпълнил това свое
задължение за периода от 08.03.2016 г. до 08.07.2017г. в гр. София, ул. ********като
не изплатил 16 месечни вноски по 140 лева на обща стойност 2240,00 лева за Г.С.С.
и 16 месечни вноски по 120 лева на обща стойност 1920,00 лева за В.С.С..
На 18.06.2018 г. подсъдимият изплатил
издръжка в размер на 300 лева общо за двете си деца.
Въззивният съд намира, че при извеждане
на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. И според настоящия състав събраните по делото
доказателства са еднопосочни относно обстоятелствата от главния предмет на
доказване. Липсват каквито и да било противоречия, като описаната обстановка
почива на събрания доказателствен материал и отразява достоверно фактите за
случилото се, както правилно е констатирал контролираният съд. От
доказателствената съвкупност по един категоричен и безпротиворечив начин се
установява извършеното деяние и неговото авторство. В обобщение – цялата
доказателствена съвкупност е безпротиворечива и от нея с необходимата
категоричност се извежда описаната по-горе фактическа обстановка. Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие
със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
Контролираният съд обосновано в основата
на своя доказателствен анализ е поставил показанията на свидетеля П.Я.– майка и
законен представител на пострадалите Г.С.С. и В.С.С.. Посочените гласни
доказателствени средства са логични, последователни и, макар свидетелят да е
заинтересован от изхода на делото поради роднинската връзка с пострадалите, то нейните
показания се отличават с обективност. Това се установява от съпоставката на
показанията на свидетелката с останалия доказателствен материал, при която не
се констатираха противоречия.
На първо място, обстоятелството, че
именно свидетелката Я. и подсъдимият С. са родители на Г.С.С. и В.С.С. се
установява от удостоверения за раждане съответно със серия УС-0 № 688721 и
серия СРДР № 110191. Показанията ѝ се намират в пълен синхрон с Решение №
III-117-68 на Софийски районен съд, ГО, II брачен състав по гр. дело № 47822/14
г. по описа на съда, потвърдено с решение № 1978 от 08.03.2016 по гр. д. №11300/2015
г. на СГС, II-ри брачен въззивен състав, с което подсъдимият е осъден да
изплаща издръжка на низходящите си в размер от 140 лв. за Г. и 120 лв. за В..
На следващо място, твърдението, че подсъдимият не е изплащал издръжката за
децата си по влязлото в сила решение на гражданския съд кореспондира с
приложеното по делото удостоверение от ЧСИ В.И.с рег. № 779. От удостоверението
е видно, че е образувано изпълнително дело № 20167790400196 въз основа на
изпълнителен лист от 26.06.2015г., издаден по гр. д. № 47822/2014 г. на СРС.
117-ти състав с взискател П.Я.и длъжник С.С., по което към 07.03.2017 г. не са
постъпвали суми за погасяване на задължението за изплащане на издръжка за двете
деца.
Настоящият съдебен състав, също като
контролираната инстанция, кредитира като обосновано и обективно заключението на
извършената в хода на досъдебното производство съдебна-оценителна експертиза от
вещото лице В.П.. Процесното експертно заключение е било защитено по убедителен
начин от страна на експерта по време на изслушването му пред съда. Същото е
изготвено от вещо лице с необходимата квалификация, като заключението е
обективно и обосновано, поради което законосъобразно СРС е извел въз основа на
него фактическите и правните си изводи. От заключението се установява, че в
периода 08.03.2016 г.-08.07.2017 г. подсъдимият не е плащал издръжка за сина си
Г. в размер от 140 лева за всеки месец или общо в размер от 2240 лева за 16
месеца. В посочения период подсъдимият не е плащал издръжка за дъщеря си В. в
размер от 120 лева за всеки месец или общо в размер от 1920 лева за 16 месеца.
Предвид изложеното въззивната инстанция
намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и
правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия
както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 183, ал.
1 от НК.
Непосредствен обект на защита на
осъщественото престъпление са обществените отношенията, свързани със
задоволяване на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от имуществото си, а издръжката трябва да им се предоставя
ежемесечно, за да посрещат ежедневните си нужди.
От обективна страна са налице всички
елементи на престъпния състав. Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е типично
продължено престъпление, което се осъществява чрез трайно, непрекъснато и
продължително бездействие на дееца, което се изразява в неизпълнение на влязло
в сила решение за плащане на издръжка. За да бъде осъществен съставът, е
необходимо деецът да не е платил минимум две поредни вноски за издръжка на лице
от кръга на посочените в нормата.
В конкретния случай подсъдимият
безспорно е извършил деянието спрямо две отделни лица – негови низходящи, и
правилно е преценено, че се касае за две отделни деяния, всяко от които
представлява продължено престъпление. Налице е влязло в сила решение на
граждански съд, с което подсъдимият е осъден да издържа децата си Г. и В., а
именно Решение № III-117-68 на Софийски районен съд, ГО, II брачен състав по
гр. дело № 47822/14 г. по описа на съда.
В инкриминирания период от доказателствената съвкупност по делото по
един категоричен и безпротиворечив начин се доказва, че подсъдимият С. не е
изпълнявал алиментните си задължения за повече от два поредни месеца спрямо
низходящите си – Г. С. и В. С., видно от образуваното изпълнително дело спрямо
него.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
по силата на Решение № III-117-68 на Софийски районен съд, ГО, II брачен състав
по гр. дело № 47822/ 14 г. по описа на
съда дължи заплащане на месечна издръжка в размер от 140 лева за сина си Г. и в
размер от 120 лева за дъщеря си В.. Той е бил запознат с решението на
първоинстанционния граждански съд, което обжалвал пред втората инстанция. Видно
от решението на въззивния брачен състав производството пред него е образувано
именно по жалбата на подсъдимия. Това обстоятелство изключва възможността той
да не е знаел за решението на гражданския съд, с което е бил осъден да заплаща
месечна издръжка на децата си. От друга страна, подсъдимият е съзнавал, че
бездейства и не е изплащал повече от две месечни вноски за издръжка за всяко от
децата, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.
В тази връзка въззивният съд не приема
за основателно възражението на защитата относно финансовите затруднения на
подсъдимия като причина за осъществяване на деянието. Подсъдимият е на 43-годишна
възраст и е трудоспособен, като няма данни за намалена работоспособност, поради
което същият да не бъде трудово ангажиран. От друга страна, е налице влязло в
сила осъдително решение, в което гражданският съд се е произнесъл по отношение
размера на издръжката, отчитайки както нуждите на децата, така и възможностите
на бащата. Определеният размер на издръжката е към минимума за съответната
година. Липсват данни подсъдимият да е искал последваща промяна на размера на
издръжката пред гражданския съд. Въпреки твърдението че е безработен и няма
финансова възможност за изплащана на издръжката за пострадалите, подсъдимият не
е поискал промяна на размера пред гражданския съд. От друга страна,
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл
фактът, че подсъдимият е бил безработен през инкриминирания период не го
освобождава от изпълнение на задължението си. Предвид посоченото настоящата
инстанция счита, че фактическата невъзможност за изплащане на издръжката поради
финансови затруднения не е равнозначна на обективна невъзможност за
неизпълнение, поради което не е и основание за отпадане на наказателната
отговорност на дееца.
Релевират се доводи за невъзможност на подсъдимия да
изплаща издръжка, тъй като към инкриминирания период е имал още едно дете, за
което е полагал грижи. Задължението на подсъдимият да изплаща издръжка на
своите низходящи не може да бъде пренебрегвано заради появата на други
задължения. Обстоятелството, че е помагал с лични грижи за отглеждането на
роденото през 2016 г. дете – Н., поради което не е реализирал доходи, с които
да изплаща издръжка, по никакъв нечин не може да окаже влияние както върху
съставомерността на деянието, така и върху наложеното наказание.
Ето защо в конкретния случай
доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава
единствения възможен и правилен извод, че подсъдимият е извършил две отделни
деяние по чл. 183, ал. 1 от НК.
Въззивната
инстанция се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд относно
наложеното наказание и неговата индивидуализация. Правилно контролираният съд е
отчел липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и изключителни
такива, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже
несъразмерно тежко, поради което е индивидуализирал наказанията за двете
извършени деяния по реда на чл. 54 от НК.
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил две алтернативни наказания – „лишаване от свобода“
до една година или „Пробация“. Въззивната инстанция намира правилен изводът да
бъде наложено по-лекото наказание „Пробация“. Престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност подсъдимият, е относно неизплащане на
месечни вноски за издръжка на низходящите си Г. и В.. Една от целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, е подсъдимият да се поправи и превъзпита
към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства
предупредително върху него и да се отнеме възможността да извършва други
престъпления. Протеклото наказателно производство безсъмнено въздейства
коригиращо върху личността на подсъдимия, който в последното заседание пред първоинстанционния
съд, представя вносна бележка за платени 300 лева за издръжка на децата. В
действителност сумата не е достатъчна за прилагане на чл. 183, ал. 3 от НК, но
показва желанието на дееца да изпълни задълженията си. Подобно поведение не
може да бъде подминато и неотчетено като смекчаващо вината обстоятелство. От
друга страна, наказанието „Пробация“ предоставя възможността на подсъдимия да
потърси работно място, за да осигурява редовно изплащане на издръжката за
децата си Г. и В.. Евентуално лишаване от свобода, от една страна, би отнело
тази възможност на подсъдимия, а от друга – би накърнило интересите на децата.
С оглед на изложеното наказанието „Лишаване от свобода“ няма как да доведе до
постигане целите, визирани в чл. 36 от НК, поради което целесъобразно се явява
налагане на наказание „Пробация“.
По отношение размера на наказанията,
наложени за двете осъществени престъпления по отделно, въззивната инстанция не
намери основание за тяхното редуциране. Като отегчаващи вината обстоятелства контролираният
съд е отчел предходното осъждане на подсъдимия, а смекчаващи не са отчетени,
като според настоящата инстанция такова е налице – изплатените 300 лева за
издръжка на децата. Както по отношение на деянието извършено спрямо Г. С., така
и по отношение на деянието извършено спрямо В. С., контролираният съд е наложил
по отделно наказание „пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично за срок от 1
/една/ година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
1 /една/ година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1
/една/ година. Наказанията са определени при спазване на чл. 42а от НК.
Законоустановеният размер за двете задължителни пробационни мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител е от 6 месеца до 3 години. Контролираният съд е определил срокът на
пробационнните мерки към техния минимум, въпреки че същият не е констатирал
смекчаващи вината обстоятелства. Доколкото настоящата инстанция намира
поведението на подсъдимия в края на първоинстанционното съдебно следствие, с
което демонстрира желание за изпълнение на задължението си за изплащане на
издръжка, за смекчаващо вината обстоятелство, то не са налице основания за
допълнително намаление на наказанието. Същото е определено към минимума и
отговаря на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. В
действителност, същият е с обременено съдебно минало, но, видно от справката му
за съдимост той няма изграден престъпен модел на поведение, което го
характеризира като личност с ниска обществена опасност. На база така
определените задължителни пробационни мерки е определена и третата –
безвъзмезден труд в полза на обществото. Съгласно разпоредбата на чл. 42а, ал.
3, т. 3 от НК законоустановените размери на посочената мярка са от 100 до 320
часа годишно за не повече от три поредни години. Следователно обсъжданата
пробационна мярка е определена в нейния законоустановен минимум.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.
23, ал. 1 от НК, след като контролираният съд е определил наказанията по двете
отделни престъпления. Двете деяния са извършени преди подсъдимият да е бил
осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което същите са
осъществени в условията на реална съвкупност. Така наложеното едно общо
най-тежко наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки – „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ при периодичност два пъти седмично за срок от 1 година, „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 100 часа „Безвъзмезден
труд в полза на обществото“ за срок от 1 година е от характер да осъществи
визираните в чл. 36 от НК цели. Както бе обсъдено по-горе наказанието ще
спомогне за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, но в същото време то
спомага за осъществяване и на генералната превенция.
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира възраженията на защитата за несъразмерност на наложеното наказание за
неоснователни. Твърдението, че финансовата невъзможност за изплащане на
издръжка следва да бъде взета предвид при индивидуализацията на наказанието,
въззивната инстанция намира за неоснователно. Подсъдимият е работоспособен и
дължи издръжка на пълнолетните си деца. Въпреки това в един толкова
продължителен период, през които защитата твърди, че същият е безработен (от
2014 г. до сега), той не е предприел действия по промяна състоянието си като
безработен. Предвид това настоящата инстанция намира, че подсъдимият сам с
оглед данните по делото се е поставил в невъзможност да посреща финансовите си
задължения, поради което това обстоятелство не може да бъде използвано да
смекчи неговата вина.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо
и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334,
т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
20.06.2018 г. на СРС, НО, 110 състав, по н.о.х.д. № 19745/17 г.,
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.