Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.01.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 11 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 206273 от 01.09.2017г. по гр.д. № 5903/2017г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 266979 от 13.11.2017г., Софийски
районен съд, 40 състав осъдил П.НА Р.Б.да заплати на Н.Г.В., ЕГН **********, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан психически тормоз и
стрес, дискомфорт, влошаване на отношенията с бившата му съпруга, проблеми с
работата, изпитани страх, срам и психическо напрежение от обвинение в
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК, по което е оправдан с
присъда от 18.02.2015г., постановена по НОХД № 12967/2013г. по описа на СРС, 6
състав, влязла в сила на 08.02.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.02.2016г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска
за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв. като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 370 лв. - разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника П.НА Р.Б., който го обжалва в осъдителната му
част с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По
делото не била доказана една от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия
състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – претърпени от ищеца
неимуществени вреди, за които по без-спорен начин да е установено, че са в
пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. От показанията на
свидетелите Д.В.и Г.И.се установило, че търпените от ищеца вреди от
невъзможността да вижда децата си се дължали на поведението на бившата му
съпруга, като именно от това поведение ищецът бил депресиран и имал проблеми с
колегите си, станал агресивен. Първостепенният съд необосновано приел от
свидетелските показания да се установява търпените от ищеца вреди да са в
причинна връзка с процесното обвинение. Не било обсъдено и възражението на
ответника за наличието на друг увреждащ фактор в процесния период – конфликтни
отношения на ищеца с бившата му съпруга, водено срещу него наказателно
производство по чл. 296, ал. 1 НК и наложени ограничителни мерки спрямо него по
отношение на съпругата и децата му. Не обсъдил и възражението на ответника по
чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ във връзка с нанесен от ищеца на бившия му тъст побой, с
което противоправно поведение ищецът сам допринесъл за започване на
наказателното производство спрямо него. От друга страна, размерът на
присъденото обезщетение бил прекомерно завишен и не съответствал на реално
претърпените вреди, пряка и непосредствена последица от обвинението, както и на
принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Наказателното преследване
срещу ищеца продължило от 17.06.2013г., когато бил привлечен като обвиняем,
разпитан и му били предявени материалите по разследването, до 08.02.2016г.,
когато бил оправдан с влязла в сила присъда. Спрямо ищеца била взета най-леката
мярка за неотклонение – подписка, която не ограничавала съществено начина му на
живот. Районният съд не взел предвид при определяне размера на обезщетението и
обстоятелството, че ищецът е бил осъждан съгласно представената справка за
съдимост, като по две от делата били постановени осъдителни присъди в процесния
период. Освен това не били обсъдени и справките от НСлС и СДВР, съгласно които
спрямо ищеца били водени, вкл. в процесня период, множество наказателни
производства, по част от които бил привлечен като обвиняем в периода 2013 –
2015г. Поради това за отрицателната нагласа на близки и приятели спрямо ищеца допринесли
и други фактори освен процесното обвинение. Всичко това водело до извод, че
търпените вреди са със значително по-нисък интензитет в сравнение с лице,
спрямо което никога не е осъществявана наказателна репресия. Поради това моли
съда да отмени решението в осъдителната му част и вместо това постанови друго,
с което отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – да намали размера на
присъденото обезщетение.
Въззиваемата страна Н.Г.В. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат незаконно повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК, по което е оправдан с
присъда от 18.02.2015г., постановена по НОХД № 12967/2013г. по описа на СРС, 6
състав, влязла в сила на 08.02.2016г. Претендирана е и законната лихва от
влизане с сила на оправдателната присъда до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част, но
въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: По делото се
установява, че на 17.06.2013г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК, на същата дата е разпитан
и са му предявени материалите по разследването. С присъда от 18.02.2015г., постановена
по НОХД № 12967/2013г. по описа на СРС, 6 състав, е оправдан по повдигнатото му
обвинение. След протестирането й от Прокуратурата, присъдата е потвърдена и влязла
в сила на 08.02.2016г.
Съгласно приетите и неоспорени справка за съдимост и справки от НСлС и
СДВР, в процесния период срещу ищеца са водени и други наказателни
производства, като в периода 2013 – 2016г. по три от водените срещу него наказателни
производства са постановени две осъдителни присъди /респ. одобрено споразумение/
- на 15.10.2013г. за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК за
причинена средна телесна повреда на бившата му съпруга, на 21.12.2016г. – за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, а с влязло в сила на 16.11.2015г. решение е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК и на
основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание – глоба.
Свидетелката Д.В., сестра на ищеца знаела за образуваното дело за закана с
убийство, след развода на ищеца през 2013г. бившата му съпруга започнала да му
създава всякакви пречки, най-вече за да не може да вижда децата си. Отразило се
на психиката и на здравето му, защото било пряко свързано с децата. Имало и
други дела, но това дело му се отразило особено силно, тъй като било пряко
свързано с виждането с децата. Започнал да вдига кръвно, отразило се и на
контактите му с близки и приятели, не можел да се концентрира и не можел да
вижда децата си. На свидетелката не било известно в периода 2013 – 2016г. брат
й да е бил осъждан, но имало и други дела по жалби на бившата му съпруга и
нейните роднини.
Свидетелят Г.И.бил колега с ищеца от 15 години, знаел за „подаден иск“ от
бившата му съпруга за закана с убийство от ищеца. Бившата съпруга на ищеца не
му давала децата, чудела се какво да измисли, само и само да не му ги дава да
ги вижда. На ищеца това се отразило „доста“, не можел да ходи на работа, бил
депресиран. С приятели и колеги нямал проблеми, но с клиентите имал доста
проблеми, станал едва ли не телевизионна звезда. Дочувало се за депресията му и
за агресията, която изпускал понякога.
Съдът кредитира като цяло показанията на
свидетелите като достоверни.
От правна страна: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно
лице - чл. 4 ЗОДОВ.
Съгласно § 1 ДР ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя
съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно т. 11 на
ППВС № 4/23.12.1968г., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи и установени по делото обстоятелства. С Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, т. 11 се приема, че държавата отговоря за вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя глобално
по справедливост. Съдът следва да съобрази броя на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда; тежестта на деянията, причинната връзка между
незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е
признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед
общия критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС,
обективирана в решение № 175/04.11.2015г. по гр.д. № 1151/2015г., ІІІ ГО, решение
№ 106/20.04.2016г. по гр.д. № 4898/2015г., ІV ГО, решение № 106/20.04.2016г. по
гр.д. № 4898/2015г., ІV ГО решение № 192/14.06.2016г. по гр.д. № 1061/2016г.,
ІV ГО, решение № 180/19.10.2015г. по гр.д. № 860/2015г., ІІІ ГО, решение №
83/28.04.2016г. по гр.д. № 5128/2015г., ІІІ ГО, решение № 117/04.05.2016г. по
гр.д. № 4754/2015г., ІV ГО, решение № 113/02.05.2017г. по гр.д. № 3483/2016г.,
ІV ГО, решение № 70/01.08.2017г. по гр.д. № 2433/2016г., ІV ГО и др., по
исковете с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ други такива обстоятелства са
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и
обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки
на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот;
разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Във всички
случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, не само по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени
вреди служат стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели
за доходи по време на възникване на увреждането.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 140/14.12.2017г. по
гр.д. № 919/2017г., ІІІ ГО, решение № 240/04.01.2017г. по гр.д. № 1117/2016г., ІІІ
ГО, решение № 79/17.07.2018г. по гр.д. № 2034/2017г., ІV О, решение № 145/06.07.2017г.
по гр.д. № 4132/2016г., ІV ГО и др., при определяне размера на обезщетението
съдът следва да вземе предвид и наличието на други висящи наказателни производства срещу
пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди
по делото, доколкото търпените болки и страдания са произтекли от всички
обвинения в престъпления; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед
преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания, които са
различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална
принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и са били
вече осъждани за други престъпления. Когато присъжда обезщетение по иск,
предявен въз основа на едно от незаконните обвинения и в случаи на установеност
по делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от
значение както при изследване на причинната връзка, така и при съблюдаване
критерия на чл. 52 ЗЗД. Условие за тази значимост е въпросът законни ли са
били обвиненията да е вече разрешен с оглед целите на ЗОДОВ, с постановяване на влязла в сила оправдателна или
осъдителна присъда, или при прекратяване на наказателното преследване с акт,
довел до снемане на обвиненията при възникване на отговорност от страна на
правозащитните органи за тях.
В случая по делото се установяват по безспорен начин предпоставките за
ангажиране отговорността на П.НА Р.Б.по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника по делото да
не били доказани претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат незаконно повдигнатото
му обвинение. Тези вреди се установиха от обсъдените по-горе свидетелски
показания. Освен това според цитираното по-горе решение № 70/01.08.2017г. по
гр.д. № 2433/2016г. на ВКС, ІV ГО и цитираната в него друга практика на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага
или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното му общуване. Съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното
при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение,
както и на причинно-следствената връзка между него и незаконното обвинение. В
случаите, когато се търсят увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само
при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка.
Неоснователни са и релевираните възражения за съпричиняване по смисъла на
чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ – такова не се установява по делото, нито данните за нанесен
побой на тъста на ищеца имат отношение към повдигнатото му обвинение за закана
с убийство.
Настоящият въззивен състав намира обаче за
основателни доводите на въззивника за нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ - определяне на обезщетение за неимуществени вреди
в завишен размер, тъй като с атакуваното решение не са отчетени в достатъчна
степен всички обстоятелства с правно значение, в противоречие с цитираната
по-горе практика на ВКС, вкл. съдебното минало на ищеца и наличието на други
висящи наказателни производства срещу ищеца по едно и също време с процесното,
приключило с оправдателна присъда, както и с оглед преценката на конкретната личност
на увредения, обуславяща интензитета на преживените болки и страдания.
От повдигане на обвинението на ищеца на 17.06.2013г. до влизане в сила на
08.02.2015г. на оправдателната присъда, са изминали 2 години и 8 месеца.
Повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение е било за престъпление от
общ характер, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК - предвиденото в НК
наказание е лишаване от свобода до шест години. На ищеца е определена
най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Наказателното производство е причинило
на ищеца негативни преживявания, свързани със стрес, напрежение и страх, както
и с обстоятелството, че не може да вижда децата си. Същевременно следва да се отчете
и установеното по делото съдебно минало на ищеца и водените срещу него в
периода 2013 – 2016г. други наказателни производства, част от които са
прекратени, по две е осъден /респ. е одобрено споразумение/, а по друго
обвинение е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК.
При съобразяване с горепосочените обстоятелства, настоящият въззивен състав
намира, че размерът от 1 500 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпление
удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума предявеният иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен, а за разликата над 1
500 лв. до присъдения от районния съд размер от 3 000 лв. е неоснователен и подлежи
на отхвърляне. Присъдената законна лихва има компенсаторен характер и се дължи
от момента, от който е претендирана - влизане в сила на оправдателната присъда.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в горепосочената част. Съобразно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, решението ще следва да бъде отменено и в
частта, с която П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на ищеца разноски над сумата от 180
лв. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
При този изход и изричната претенция, на
основание чл. 78 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за настоящото производство съразмерно с уважената част от
жалбата – в размер на 125 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 206273 от 01.09.2017г., постановено по гр.д. № 5903/2017г. на
Софийски районен съд, 40 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
266979 от 13.11.2017г. в частта, с
която П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на Н.Г.В., ЕГН **********, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ разликата над 1 500 лв. до 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване
на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК, по което е оправдан с
присъда от 18.02.2015г., постановена по НОХД № 12967/2013г. по описа на СРС, 6
състав, влязла в сила на 08.02.2016г., ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 08.02.2016г. до окончателното плащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за първата инстанция над
сумата от 180 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.В., ЕГН **********, срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за разликата над 1 500 лв. до присъдения от СРС
размер от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение
в извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК, по което е оправдан с
присъда от 18.02.2015г., постановена по НОХД № 12967/2013г. по описа на СРС, 6
състав, влязла в сила на 08.02.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206273 от 01.09.2017г., постановено по гр.д. № 5903/2017г. на
Софийски районен съд, 40 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
266979 от 13.11.2017г. в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Н.Г.В.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 5903/2017г. на
Софийски районен съд, 40 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.