РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Благоевград, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20241210200796 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К с адрес гр.Б представлявано от Антон Кунев-
управител, подадена чрез адв.А. В., със съдебен адрес гр.Б...против
Наказателно постановление № година на Началник на Регионален отдел "Н в
ГД "Н при ДАМТН, с което на жалбоподателя за административно нарушение
на чл. 4б, т.1 от ЗТИП, вр. чл.33, т.3 и т.4 от Н и на основание чл. 52г от ЗТИП
е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
250 /двеста и петдесет/ лева.
С жалбата си жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно, издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, както и при нарушение на материалния закон.Навеждат се доводи
за липса на нарушение. Алтернативно се застъпва становище за приложение
на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощени защитници, които поддържат жалбата, по същество молят за
отмяна на процесното наказателно постановление, алтернативно застъпват
становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендират разноски.
1
Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат
представител, в писмено становище от процесуален представител, депозирано
по делото се излагат доводи за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпращат
представител и не вземат становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 13.02.2024 г. в търговски обект – магазин, намиращ се в гр.Блстопанисван
от „К в присъствието на продавач-консултанта в обекта, св. Т. и Ж.,
извършили проверка, в хода на която е установено, че се предлага •
Електрически нагревател за чешма за ползване в бита, марка: няма, модел: LZ-
401 SX, партиден номер: 20256, технически данни нанесени върху продукта:
220V, 250V, 50Hz, 3 kW. Опаковка-картонена кутия. Върху нея са нанесени:
модел, технически данни, маркировка за съответствие СЕ, маркировка
зачертан контейнер и текстове на различни езици. Маркировка за съответствие
СЕ нанесена върху продукта и опаковката му. Производител и вносител не са
обявени. Продуктът се придружава от инструкция за употреба изготвена на
български език и на други езици. Описаният продукт се предлагал за продажба
изложен в търговския обект с обявена цена. Инспекторите констатирали, че
описаният продукт е електрическо съоръжение, предназначено за използване
при променливо напрежение 220V-250V, поради което попада в обхвата на ...,
приета на основание чл. 7, ал. 1 от ЗТИП., поради което заключили, че за него
са приложими изискванията на посочената наредба.
При проверката е установено, че продукта се предлага без обозначено име и
регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка на
производителя и вносителя и пощенски адрес, на който може да се осъществи
връзка с тях, нанесени върху електрическото съоръжение или върху неговата
опаковка.
На място бил съставен формуляр Данни за проверен продукт №
024107/13.02.2024 и КП за извършена проверка № 012490 от 13.02.2024 г.,,
които били връчена на св.Я.-продавач в обекта. С Писмо №Ф-П-НП-08.05-01
дружеството било поканено да се яви по седалище на наказващия орган за
съставяне на АУАН. На посочената дата упълномощени представители на
дружеството се явили, като представили фактура за продукта, както и самия
2
продукт със залепен етикет на производител, на който пишело „Произведено в
КПроверяващите приели, че към датата на проверката продукта се предлага
без обозначено име и регистрирано търговско наименование или регистрирана
търговска марка на производителя и вносителя и пощенски адрес, на който
може да се осъществи връзка с тях, нанесени върху електрическото
съоръжение или върху неговата опаковка, поради което св.Т. в присъствието
на св.Ж. и А. съставил А в който деянието било квалифицирано, като
нарушение по чл. 4б, т.1 от ЗТИП . Актът бил предявен и връчен на двамата
пълномощници, които го подписали без възражения. С писмо от 22.04.2024г.
наказващия орган изискал информация от дружеството, относно предприетите
мерки във връзка с констатациите на проверяващите, като в тази връзка на
30.04.2024г. с нарочна молба дружеството е уведомило за предприетите
действия, като е посочено, че продукта не е допускан до продажба и заменен с
друг, който отговаря на изискванията.
При тези данни и въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение, на 16.05.2025 г. наказващият орган издал
атакуваното Наказателно постановление № КАТ-8, с което на жалбоподателя
за административно нарушение на чл. 4б, т.1 от ЗТИП, вр. чл.33, т.3 и т.4 от и
на основание чл. 52г от ЗТИП е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават
изцяло с разпита на свидетелите Т. и Ж., които чрез показанията си
установяват извършената проверка и констатираното по отношение на
продукта. Чрез показанията на тези свидетели се установява и какво е
представено и как са стигнали до извод за нарушение. При разпита си тези
свидетели установяват и процедурата по ангажиране на отговорност, което се
подкрепя и от показанията на св.А., присъствал при съставяне на АУАН.
В хода на съдебното следствие са разпитани и св.Я. и К., които чрез
показанията си установяват взаимоотношенията си с дружеството-
жалбоподател, като конкретно св.Я. установява своето отношение към
проверката, както и че продукта е изтеглен от продажба. Св.К. от своя страна
установява, че е получила пратка за управителя, но е нямала пълномощно от
дружеството, както и не се е намирала в правоотношение със същото.
По делото са представени и доказателства, удостоверяващи материалната
компетентност, съответно на актосъставителя и наказващия орган да издава
НП, както и писмени доказателства, удостоверяващи извършените действия и
кореспонденция с жалбоподателя, а именно писмо № 81-03-
3
172/16.05.2024 г. ведно с известие за доставяне, АУАН № КАТ-., пълномощно,
фактура от 18.12.2023 г., писмо № 81-02-178/05.03.2024 г. на ГДНП РО Ю
ведно с известие за доставяне, констативен протокол от извършена проверка
№ 012490, справка данни за проверен продукт, справка за КАТ-8/16.05.2024 г.,
заповед № 2010-606/19.09.2023 г. , заповед № 2010-609/20.09.2023 г. писмо №
81-03-172/7/21.10.2024 г. на ДАМТН ГДНП – РОЮБ, ведно със снимки на
опаковката, писмо, молба и констативен протокол за извършена проверка №
0105570.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът приема, че жалбата е допустима. В случая с оглед показанията на св.К.,
които бяха кредитирани от настоящия състав се установява, че наказателното
постановление е връчено на нея, но същата няма право да получава пратки, не
и е потърсено пълномощно, поради което съдът приема, че в случая е
нарушена процедурата по връчване на книжа, което следва да бъде тълкувано
в полза на жалбоподателя, поради което и следва да се приеме, че жалбата е
депозирана в срок. На следващо място същата е подадена от надлежно лице, ,
а разгледана по същество е основателна.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено,
че административнонаказателното производство е започнало със съставянето
на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН
и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно
4
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.Т., който
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В тази насока са и показанията на св.Ж. и А.. Чрез изпълнение на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява
възражението в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а посочените от жалбоподателя не са такива, които да са
довели до ограничаване на правото на защита.
В случая административнонаказателната отговорност е ангажирана за чл.
нарушение на 4б, т.1 от ЗТИП, вр. чл.33, т.3 и т.4 от НСИОСЕСПИОГН.
Разпоредбата на чл. 4б, т. 1 от Закона за техническите изисквания към
продуктите задължава търговците да предлагат само продукти, които съгласно
изискванията на наредбите по чл. 7 са с обозначено наименование и адрес на
управление на лицата по чл. 4а, ал. 1, с маркировка за съответствие и
допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7,
както и с инструкция и/или указание за употреба на български език. Като
юридическо лице, участващо в процеса на реализация на продуктите, което ги
предлага срещу заплащане, след като те вече са били пуснати на пазара,
санкционираното дружество се явява "търговец" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР
на ЗТИП и следователно е било обвързано от задължението по чл. 4б от ЗТИП.
Една от наредбите, приети на основание чл. 7 от ЗТИП е Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически
5
съоръжения, предназначени за използване в определени граници на
напрежението, определяща съществените изисквания към електрическите
съоръжения, предназначени за използване при променливо напрежение от 50
V до 1000 V и постоянно напрежение от 75 V до 1500 V. Съществените
изисквания към електрическите съоръжения са определени в чл. 5 от
Наредбата, по съображения, свързани с безопасността при употреба. Глава
втора от Наредбата урежда процедурата по оценка на съответствие на
електрическите съоръжения със съществените изисквания по чл. 5,
приключваща със съставяне на ЕС декларация за съответствие. Според чл. 12,
т. 1 от Наредбата съответствието на дадено електрическо съоръжение с
изискванията на посочения нормативен акт се удостоверява с нанесена
маркировка "CE". От своя страна чл. 33, т. 3 от Наредбата задължава
дистрибутора, преди да предостави на пазара дадено електрическо
съоръжение, да се увери, че производителят е изпълнил задълженията си по
чл. 17, а т.4. вносителят е изпълнил задълженията си по чл. 25. Като
електрически уред, предназначен за използване при променливо напрежение
220-250V процесния нагревател се явяват електрическо съоръжение, по
смисъла на чл. 1, т. 1 от Наредбата, поради което е следвало да бъде предлаган
за продажба с обозначено име и регистрирано търговско наименование или
регистрирана търговска марка на производителя и вносителя и пощенски
адрес, на който може да се осъществи връзка с тях, нанесени върху
електрическото съоръжение или върху неговата опаковка. От показанията на
св.Т. и Ж. се установява, че към датата на проверката продуктът се е предлагал
в магазина без да е обозначено име и регистрирано търговско наименование
или регистрирана търговска марка на производителя и вносителя и пощенски
адрес, на който може да се осъществи връзка с тях, нанесени върху
електрическото съоръжение или върху неговата опаковка. Предвид това
обстоятелство, което принципно не се оспорва от санкционираното лице,
съдът намира, че дружеството действително е осъществило неизпълнение на
административно задължение по чл. 4б, т. 1 от ЗТИП, във вр. с чл. 33, т. 3 и т.4
от НСИОСЕСПИОГН от обективна страна.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че в конкретния случай извършеното
от дружеството нарушение представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 ЗАНН, по следните съображения. При преценката дали са налице
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН е необходимо да се изследват
6
начина, времето и мястото на извършване на нарушението, мотивите на
нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да
свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, В случая се касае
за формално нарушение, при което настъпването на вредни последици не е
елемент от състава му. От друга страна обаче жалбоподателят е изпълнил
задължението си по собствени инициатива и действия, преди още да му бъде
издаден акт за установяване на административно нарушение, видно от
представени по делото доказателства /снимков материал, фактура/,
включително показанията на свидетелите. В тази насока следва да бъдат
посочени и събраните по делото доказателства, че след съставяне на АУАН, но
преди издаване на НП е представена информация, че продукта е изтеглен от
продажба и заменен с такъв, който отговаря на изискванията Не е спорно
също, че така констатираните при извършената проверка нередности при
дружеството-жалбоподателя са били отстранени надлежно, веднага след
тяхното установяване, както и от така констатираното нарушение не са
произтекли каквито и да било вредни последици или нанесени щети. При тези
обстоятелства, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв път,
както и липсата на данни спрямо дружеството да е било отправяне
предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН, съдът намира, че директното
пристъпване към наказване с административно наказание не съответства на
конкретната тежест на нарушението и неговата обществена опасност.
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му наложи административно наказание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
санкционираното деяние съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в
чл.28 ЗАНН, респективно, административнонаказващият орган е следвало,
вместо да санкционира дружеството, да отправи предупреждение, че при
повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено визираното в
санкционната разпоредба наказание. Във връзка с изложените доводи че
деянието не е маловажно от процесуалния представител на наказващия орган,
7
както и посоченото от свидетелите, че е ирелевантно обстоятелството, че
документи са представени на по-късен етап, съдът намира същите за
неоснователни. По правило в съдебната практика се отдава важно значение на
това обстоятелство, защото то позволява да се оцени реалната обществената
опасност на дееца-нарушител. В заключение съдът приема, че обществената
опасност както на деянието, така и на дееца не са завишени и се приемат за
по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв вид нарушения. Съдът намира,
че за постигане на преследваните в процеса цели достатъчно е отправянето на
предупреждение до жалбоподателя по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да е
необходимо налагането на имуществена санкция. По тези съображения
наказателното постановление трябва да бъде отменено, като вместо това на
основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде
наложена имуществена санкция.Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 11 от
ЗАНН при определяне на наказанието, административно-наказващият орган е
длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова
разпоредба правилно, се стига до извода, че в конкретния случай се касае за
маловажен случай на административно нарушение и съответно следва да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като не се наложи наказание, а се
предупреди нарушителят, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание/ в този смисъл Решение № 2070 от
25.06.2024 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 661/2024 г./.
При този изход на делото право на разноски възниква за
дружествотожалбоподател, което претендира присъждането на 400,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна релевира
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което не е
основателно. Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя
страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция.
8
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1000 е 400 лв. Ето защо съотнесено
към размера на наложената с наказателното постановление имуществена
санкция в размер на 250 лева, определеният по реда на Наредбата минимален
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 400.00 лева,
каквото е и претендираното от жалбоподателя. С оглед изложеното доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в съдебното
производство се проведени само три открити съдебни заседания, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ДАМТН, което е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Що се касае до възнаграждение за втори адвокат, по делото липсват
доказателства за заплатено такова, поради което и съдът присъди 400 лв.
По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с
оглед изхода на спора същото се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН, Районен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № година на Началник на Регионален
отдел "Н" в ГД "Надзор на пазара" при , с което на „К, с адрес гр.Б,
представлявано от А...-управител за административно нарушение на чл. 4б, т.1
от ЗТИП, вр. чл.33, т.3 и т.4 от и на основание чл. 52г от ЗТИП е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лева, като вместо това
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН „К с
адрес гр.Б представлявано от А, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде
наложена имуществена санкция.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ДАМТН ДА ЗАПЛАТИ на „К ул.“,
9
представлявано от А-управител сумата в размер 400 лева (четиристотин лева),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10