Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 736
гр. С., 27.07.2020
година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 3494/2019 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 124 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е подало пред РС С. Заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание
чл. 417 от ГПК за вземането си срещу ЕТ „ХЕЛИ СТАР - Н.Г.”, основано на Запис
на заповед издаден на 10.05.2008 г., за сумата от 34 841,72 евро. Със
заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
част от задължението по записа на заповед, в размер на 4 423,67 евро, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Въз
основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 1861/2014 г., по описа на
РС-С., издадена е Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и
изпълнителен лист за претендираната сума.
На
30.05.2019 г. ищцовото дружество е уведомено, че срещу така издадената заповед,
извън законоустановения срок, е подадено възражение от ответника ЕТ „ХЕЛИ СТАР
- Н.Г.” и му е указано да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
Предвид
това, че на 07.07.2014 г. е връчена Заповедта за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 1861/2014 г., по образуваното изпълнително дело № 401/2014 г., при
ЧСИ Миглена Минкова, с рег. № 768 към КЧСИ, ведно с Поканата за доброволно
изпълнение, на 24.06.2019 г. е подадена молба от ищцовото дружество по ч.гр.д.
№ 1861/2014 г. за отмяна на Определението, с което се спира изпълнителното дело
и се дава срок за депозиране на установителен иск.
Сочи
се, че на 10.05.2008 г., ЕТ „ХЕЛИ СТАР - Н.Г.”, представляван от Н.Г. С., е
издала Запис на заповед от 10.05.2008 г., с който се е задължила безусловно и
неотменимо да заплати съгласно записа на „М ЛИЗИНГ” ЕАД, с предходно
наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД
сумата от 34 841,72 евро. Записът на заповед е издаден като платим на
предявяване, без протест. Падежът на записа на заповед е определен на
предявяване, като същият трябва да бъде предявен за плащане до 10.07.2013 г. На
14.05.2012 г., записът на заповед е предявен лично на издателя ЕТ „ХЕЛИ СТАР - Н.Г.”,
с нотариална покана с рег. № 1458, том I, акт № 49 от 25.04.2012 г. на нотариус
Катя Тодорова, с рег. № 126 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие - РС С.. Със същата покана, на длъжника е даден тридневен срок за
заплащане на дължимата сума, но и до момента нямало постъпило плащане.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ЕТ „ХЕЛИ СТАР - Н.Г.” представлявано от Н.Г. С., че дължи на „М
ЛИЗИНГ" ЕАД, с предходно наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД, сумата от 4
423,67 евро, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както
и направените съдебно-деловодни разноски.
Претендират се направените по делото разноски.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуален
представител, в който се счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Сочи
се, че на 15.04.2014 г. ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист
по ч.г.д. № 1861/2014 г. по описа на СлРС за сумата от 4423,67 евро дължима по
запис на заповед издаден на 10.05.2008 г. в гр.София, платим на падеж
10.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.04.2014 г. - датата на подаване на заявлението до изплащане на заявлението,
както и направените по делото разноски в размер на 652,51 лв.
На
10.04.2019 г. е получена покана за доброволно изпълнение, от която е видно, че
е образувано изпълнително дело № 122/2019 г. на ЧСИ М.М. въз основа на
изпълнителен лист по ч.г.д. № 1862/2014 г. на СлРС и изпълнителен лист по
ч.г.д. 1861/2014 г., предмет на настоящия спор. Сочи се, че видно от приложения
към исковата молба изпълнителният лист, няма извършени отбелязвания да са
налице изпълнителни действия, които да прекъсват давността.
Оспорва
се вземането на ответника, като погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Сочи се, че изпълнителното основание инициирало заповедното, а в
последствие и исковото производство м.април
Не
се спори, че е било образувано изп. дело № 401/2014 г. на ЧСИ М.М., въз основа
на изпълнителен лист по ЧГД 1862/2014 г. на РС С., но видно от приложената към
исковата молба покана за доброволно изпълнение ответницата твърди, че не е
получила покана за доброволно плащане на задължение по изпълнителен лист по ЧГД
1861/2014 г. и именно поради това същата е оспорила пред Районен съд С., че не
дължи на ищцовото дружество сумата по изпълнителния лист по ЧГД 1862/2014 г.
Сочи се, че това оспорване е уважено и е налице влязло в сила решение на
31.05.2017 г. на СлОС по възз.гр.д. № 232 по описа за
Не
се оспорва обстоятелството, че между страните са били налице имуществени
правоотношения като търговци.
Не
се оспорва, че записът на заповед е издаден от ответната страна, за да обезпечи
паричните му задължения към ищеца, произтичащи от договор за лизинг.
Твърди
се, че с оглед законовите разпоредби и задължителната съдебна практика,
задължението за заплащане на вноски по лизингов договор се погасяват с изтичане
на кратката тригодишна давност по чл. 111 б."в" от ЗЗД.
Алтернативно,
оспорва се и размера на задължението, като се сочи, че с уведомлението от
04.11.2009 г. ответницата е била
поканена незабавно, при поискване да предаде лизинговото имущество на
упълномощен представител на фирмата и съответно е предала полуремарке koegel SN
24 с шаси WK0S0002409502393 и ДКН …. последствие това полуремарке било
продадено на трето лице, но с получената от продажбата сума не е намален дългът
на ответницата.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че не дължа на „М ЛИЗИНГ"ЕАД, с предходно
наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ”ЕАД, претендираните суми.
Претендират
се направените по делото разноски.
В
с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответникът
– ЕТ „Хели Стар – Н.Г.” се
представлява от процесуален
представител, който моли съда да постанови решене, с което да отхвърли исковата
претенция като неоснователна с оглед на това, че е текла погасителна давност,
поради което и на това основание претендираните суми не се дължат.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 10.05.2008 г. е издаден запис на
заповед, с който ЕТ „Хели Стар- Н.Г., представлявано от Н.Г. С. се е задължила да плати на „И ЕФ ДЖИ
ЛИЗИНГ“ ЕАД сумата 34 841.72 евро, платим на предявяване най късно до
10.07.2013 г.. На 14.05.2012 г. е връчен на издателя на записа на заповед
нотариална покана, с която е предявен за плащане записа на заповед за сумата
34 841.72 евро.
Въз основа на издадения запис на
заповед е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лис и на 15.04.2014 г. е издадена заповед № 1291 по ч.гр.д.
1861/2014 г. на СлРС с която е разпоредено ответника да заплати на „И АР БИ
ЛИЗИНГ“ ЕАС сумата 4 423.67 евро, дължима по запис на заповед от
10.05.2008 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението.
На
10.05.2008 г. между „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД и „Хели Стар- Н.Г., представлявано от Н.Г. С. е сключен договор за лизинг №
005369-002/10.05.2008 год. по силата на
който лизингодателят се е задължил да придобие и достави на лизингорполучателя
полуремарке Кьогел на цена
25 536.05 евро без ДДС. Към договора е приложен погасителен план за
заплащане на лизингови вноски и лихви за периода от 10.05.2008 г. до 10.05.2013
г. на равни месечни вноски по 481.80 евро.
Съгласно чл. 14.1 от Общите условия
лизингополучателят предоставя на
лизингодателя запис на заповед за пълната
лизингова цена. Вещта е предадена на лизингополучателя с приемо- предавателен
протокол.
На 04.11.2009 г. е изпратено до ответния ЕТ уведомление
за дължима сума 4600.76 евро, включваща дължими до момента вноски, ведно с
лихва за забава до 31.10.2009 г.. Считано от момента на връчване на поканата,
следва да предаде незабавно при поискване лизинговото имущество.
На 10.03.2010 г. между „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД и „ИТМ
– ПРОДУКТ“ ЕООД е сключен договор за продажба, съгласно който „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД прехвярля на „ИТМ – ПРОДУКТ“ ЕООД правото на
собственост върху превозното средство, предмет на договора за лизинг от 10.05.2008 г.
На ответния ЕТ е връчена ПДИ по издадения въз основа на
записа на заповед изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1861/2014 г. на СлРС на
10.04.2019 г.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че към 14.04.2014 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, задължението по
процесния Договор за лизинг № 005369-002 от 10.05.2008 г. е в размер на
4 530,08 евро или 8 860,07 лева с ДДС.
След тази дата няма извършени плащания от страна на
ответника по Договора за лизинг.Съгласно Договора за лизинг №
005369-002/10.05.2008 год. общо дължимата сума е в размер на - 38 026,07 евро
/74 372,53 лв./ с ДДС, в т.ч.Главница - 31 843,26 евро /62 280,00 лв./ с
ДДСДоговорна лихва - 6 182,81 евро /12 092,53 лв./ с ДДС.За погасяване на
задължението по Договора за лизинг № 005369-002/10.05.2008 год., ЕТ „Хели стар - Н.Г." е платило общо 10
730,76 евро /20 987,56 лв./ с ДДС, с които са погасени:Главница-7 454,21 евро /
14 579,17 лв. с ДДС, Договорни лихви - 1 761,54 евро / 3 445,27 лв. с ДДС, Такса
обслужване - 32,52 евро / 63,60 лв. с ДДС, Комисионна за управление на договора
- 318,43 евро / 622,79 лв. с ДДС, Неустойки - 140,66 евро /275,10 лв. с ДДС, Застраховки
- 1023,41 евро / 2 001,62 лв. с ДДС
Последната платена погасителна вноска /532,58 евро /
1041,64 лв. с ДДС/ е с падеж 10.04.2009 год. и е платена на 24.08.2009 год.
Първата неплатена погасително вноска е с падеж 10.05.2009
год.
Към 14.04.2014 год. - датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, задължението по процесния
Договор за лизинг № 005369-002 от 10.05.2008 год. е в размер на 4 530,08 евро
или 8 860,07 лв. с ДДС и включва:
6 /шест/ броя месечни лизингови вноски за периода от
10.05.2009 год. до 10.10.2009 год. в размер на 3 195,46 евро / 6 249,78 лв./;
Доплащане по застр. вноска - 294,24 евро /575,48 лв./;
Неустойки - 200,97 евро / 393,06 лв./;
Разноски по принудително връщане на актива - 613,55 евро
/ 1 200,00 лв./;
Други разходи – 225,87 евро /441,76 лв./.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване
вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже
факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено
Възражение в производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
ищецът следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова
тежест е да докаже фактите, пораждащи
претендираното и оспорено право.
В случая ищецът претендира установяване на вземане по
издаден запис на заповед от 10.05.2008 г. Записът
на заповед е едностранна сделка с абстрактен характер, при която наличието на
основание не е елемент от фактическия й състав. Поради абстрактния характер на
менителничното волеизявление правата, които то поражда са независими от
наличието на каузалните правоотношения, във връзка с обезпечаването на които е
издаден менителничният ефект. Трайна е обаче практиката на ВКС, че в
производството по чл.422 ал.1 от ГПК, се изследва не само редовността на
издадения запис на заповед от външна страна, но съдът е длъжен да разгледа и
установи наличието на каузални отношения между страните и всички наведени от
страните доводи за не дължимост на сумата по издадения въз основа на заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК След проверката на формалната страна на записа на заповед съдът по същество
трябва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или
неизпълнението на задълженията по каузалната сделка, респективно за
съществуването или не на вземането Въпреки абстрактния характер на записа на
заповед като сделка, за която наличието на основание не е елемент от нейния
фактически състав , издателят разполага с правото да противопостави освен
абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си, основани на каузални
отношения с кредитора му.
Представения като доказателство запис на заповед съдържа
всички изискуеми в съответствие с разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити за
формата на ценната книга "Запис на заповед", т. е. представлява
редовен от външна страна запис на заповед.
Не се спори в производството че на 10.05.2008 г, че между
страните е сключен Договора за лизинг № 005369-002/10.05.2008 год. За обезпечаване на вземането по Договора е
издаден Запис на заповед от същата дата .
С
договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от
трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг /чл. 342, ал. 1 ТЗ/, финансовият лизинг /чл. 342, ал. 2 ТЗ/ съчетава мандатния елемент -
поръчката на лизингополучателя, с финасово-кредитния елемент - придобиване на
вещта от лизингодателя от трето лице, с негови средства, както и с договора за
наем - предоставянето на вещта за ползване на лизингополучателя срещу заплащане
на лизингодателя на лизингови вноски. Лизингополучателят може да придобие вещта
по време на договора или след изтичане на срока му.
Ответникът е въвел като възражение за недължимост на
претендираните суми, изтекла в негова полза погасителна давност.
Съгласно договорните клаузи и погасителния план към
договора, плащането на лизинговите вноски е периодично, с падеж, който настъпва
през предварително определени интервали от време, при предварително определен
размер на плащанията, като се касае за повтарящо се изпълнение на парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Относно вземанията по периодични
плащания е приложима специалната тригодишна погасителна давност, съгласно чл.
111, б. "в" ЗЗД, която е приложима и към вземанията за вноските по
договора за финансов лизинг.
Съдържанието на понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и неговите основни и
задължителни характеристики са разяснени в задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. Според постановките на тълкувателното решение, "периодично" е
това плащане, което не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или
заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да
престира повече от един път в течение на определен срок, като неговото задължение
е за повтарящо се изпълнение. Множеството престации имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично, като размерът на
задължението за плащане няма отношение към характеристиката му като периодично.
Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй
като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт.Съгласно
договорните клаузи и погасителния план към договора, плащането на лизинговите
вноски е периодично, с падеж, който настъпва през предварително определени
интервали от време, при предварително определен размер на плащанията, като се
касае за повтарящо се изпълнение на парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4/2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК, при
въведено в исковия процес твърдение за съществуването между страните на
каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден записа на
заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото
въведеното от ответника относително възражение би имало за последица погасяване
на вземането по записа на заповед. Доказването на възраженията на длъжника
срещу приносителя на записа на заповед, основани на каузалната сделка, ще има
за последица освобождаването на длъжника от менителничната отговорност.
Установи се, че на 15.01.2010 г. на ответния ЕТ от И ЕФ
ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД е връчено уведомление за неизпълнение по договор за финансов
лизинг. Уведомяват лизингополучателя, че считано от момента на връчване на
поканата следва да предаде незабавно при поискване лизинговото имущество на
упълномощен представител на Логистик Консултинг Интернешънъл ЕООД и в двудневен
срок да заплати просрочените по договора суми, като в противен случай ще се
пристъпи към принудително събиране на вземането. Дадена е възможност в този
срок да се заплати цялата дължима сума по договора за лизинг.
Въпреки, че не се ангажираха доказателства относно датата
на предаване от ответния ЕТ на лизинговото имущество, видно от приетия като
доказателство договор за продажба от 10.03.2010 г. „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД е прехвърлило на „ИТМ – ПРОДУКТ“ ЕООД правото на собственост
върху превозното средство, предмет на договора за лизинг от 10.05.2008 г.
Установи се , че лизингодателят е изпратил уведомление,
връчено на ответника на 15.01.2010 г. в която го уведомява, че считано от
момента на връчване на поканата следва да предаде незабавно при поискване
лизинговата вещ, като при желание има възможност да заплати в двудневен срок
всички дължими суми по договора за лизинг.
Съгласно чл. 15 от
Общите условия по договори за лизинг на физически лица, лизингодателят има
право да развали договора за лизинг с едностранно волеизявление при
неизпълнение на договора, като съгласно чл. 15.2 лизингополучателят ще бъде
задължен по избор или да върне актива на лизингодателя или да придобие
собствеността като заплати незабавно и изцяло целия размер на лизинговата вещ.
Независимо, че в уведомлението- покана не се съдържа изрично волеизявление за
прекратяване на договора, но с оглед съдържанието му, съдът намира, че лизингодателят
е прекратил действието на договора, поради виновно неизпълнение от страна на
лизингополучателя. , тъй като е приел връщане на лизинговата вещ и се е
разпоредил с нея. В случай на предсрочно прекратяване на договора за лизинг от
лизингодателя съгл. чл. 12.1 от Общите условия , поради неизпълнение от страна
на лизингополучателя, както е посочено в чл. 15.1 от ОУ, лизингополучателят е
длъжен да върне лизинговата вещ. Ответния ЕТ е избрал да върне лизинговото
имущество. С приематнето на вещта ,
договорът за лизинг следва да се счита прекратен най късно на 10.03.2010 г. когато
собствеността върху вещта е прехвърлена с договор за продажба на трето лице.
Ето защо, при положение, че от доказателствата по делото
е видно, че договора за финансов лизинг сключен между страните е бил прекратен
като даденият срок за изпълнение на незаплатените към този момент лизингови
вноски е изтекъл на 17.01.2010 г.- два
дни след връчване на поканата, то
следва, че към датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на
Заповед по чл.417 ГПК за процесната сума – 14.04.2014 г., вземането за
неизпълнен договор е било погасено по давност с изтичане на тригодишния
давностен срок, съгласно чл.111 б."б" ЗЗД . В този смисъл и Решение
№82/02.06.2015 г., постановено по търг.дело № 1799/2014 г. на ВКС .
Записът на заповед от 10.05.2008 г. е издаден за
обезпечаване на вземанията на ищеца по сключения с ответника договор за
финансов лизинг от същата дата - Претендираната сума се съизмерява с дължимите
по договора за лизинг неплатени лизингови вноски, които съгласно заключението
на вещото лице са в размер на за4 530,08
евро или 8 860,07 лв. с ДДС и включваш: 6 броя месечни лизингови вноски за периода от 10.05.2009
год. до 10.10.2009 год. в размер на 3 195,46 евро , Доплащане по застр. вноска
- 294,24 евро; Неустойки - 200,97 евро Разноски по принудително връщане на
актива - 613,55 евро , Други разходи – 225,87 евро .
Погасяването по давност на обезпечените със записа на
заповед вземания по каузалното правоотношение и прескрибирането на
менителничния ефект са последица от бездействието на ищеца - кредитор, поради
което предявеният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на процеса,
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника сторените
разноски в производството в размер на 761.30 лева адв. възнаграждение в исковото и 760 лева в производството по ч.гр.д.
1861/2014 г. на СлРС, както и д.т. за ч. жалба в размер на 15 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „М ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 53
ет.2, представлявано от Иво Николаев Коев
Кирил Валентинов Г. против ЕТ
„ХЕЛИ СТАР – Н.Г.” с ЕИК *********, представлявано от Н.Г. С. със седалище и адрес на управление
гр. С., ж.к. „Българка” 3-В-12, иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата 4 423.67 евро по запис на заповед от 10.05.2008 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по ч.гр.д. 1861/2014 г. на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „М ЛИЗИНГ” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Черни връх” № 53 ет.2, представлявано от Иво Николаев Коев Кирил Валентинов Г. да заплати на ЕТ
„ХЕЛИ СТАР – Н.Г.” с ЕИК *********, представлявано от Н.Г. С. със седалище и адрес на управление
гр. С., ж.к. „Българка” 3-В-12 разноски в производството в размер на 761.30
лева и разноски по ч.гр.д. № 1861/2014 г. на СлРС в размер на 775 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: