Решение по дело №1842/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър І“ № 12, представлявано от Ц.Б. – изпълнителен директор, подадена чрез юрисконсулт М.К., против Решение № 71 от 16.06.2022 г. на Районен съд – Провадия (РС – Провадия) по АНД № 20223130200104/2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № НЯСС-305/22.12.2021 г. издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С потвърденото НП за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл.138а, ал. 3, т. 5, вр. т. 4 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Провадия е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил твърдението в жалбата за неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, като в тази връзка се сочи, че нарушението е извършено и нарушителят е открит на 31.10.2020 г., от който момент е започнал да тече тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и срокът е изтекъл на 31.01.2021 г. Навеждат се и доводи за допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 40, ал. 1 ЗАНН, т.к. е налице смесване на процесуални качества по отношение на Я.Д., който веднъж констатира нарушението при извършване на проверката, а при съставяне на АУАН е вписан като свидетел. По изложените твърдения, според касатора, наказващият орган е следвало на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН с резолюция да прекрати административнонаказателното производство. Изтъква се, че като не е обсъдил така изложените доводи, РС - Провадия е постановил решение при неправилно тълкуване и приложение на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез юриск. Е.З. с писмено становище по касационната жалба излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на РС – Провадия и за неоснователност на доводите на касатора. Искането е да се остави в сила обжалваният съдебен акт, като се претендира присъждане на разноски. Прави се алтернативно искане претендираното адвокатско възнаграждение от касатора да бъде редуцирано до предвидения минимален размер.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Провадия е образувано по жалба от ДПУСЯ срещу НП № НЯСС-305/22.12.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН.

РС – Провадия приема за установено, че на 09.04.2021 г. е извършена проверка на язовир „Белоградец-2“, находящ се в ПИ с идентификатор 03602.28.132 по КККР на с. Белоградец, общ. Ветрино, обл. Варна, който язовир е публична държавна собственост съгласно АДС №9903/20.02.2020 г., с предоставени права за стопанисване и управление на ДПУСЯ. За извършената проверка е съставен КП № 05-01-27/13.04.2021 г., връчен на ДПУСЯ на 14.05.2021 г. При проверката, след оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към нея, както и след преглед на документацията от експлоатацията е констатирано, че на язовира не е монтирана водоотчетна рейка, която да дава възможност за извършване на технически мониторинг. Прието е, че собственикът на язовира не е изпълнил задължително предписание по КП № 11/03.06.2020 г. на Комисията, извършваща проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със Заповед № РД- 20-7712-6/21.05.2020 г. на Областния управител на област Варна, връчен на ДПУСЯ с вх.№ УСЯ-691/08.09.2020 г., а именно: „Да монтира водоотчетна лейка“, със срок за изпълнение до 30.10.2020 г. С неизпълненото в срок на дадено на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ задължително предписание, ДПУСЯ е нарушило чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 3, т. 5, вр. т.4 ЗВ, за което е съставен АУАН № 05-115/30.06.2021 г., а въз основа на него било издадено обжалваното пред РС – Провадия НП, с което на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, на ДПУСЯ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

За да потвърди НП въззивният съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и при спазване на разпоредбите на чл. 52, ал. 4, чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Прието е, че в АУАН и НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието. РС – Провадия стига до извод, че безспорно се установява неизпълнението към момента на проверката – 09.04.2021 г., на даденото предписание към собственика „Да монтира водоотчетна рейка“, със срок за изпълнение до 30.10.2020 г., поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на предприятието. Констатирано е, че ДПУСЯ е адресат на задължението да изпълни дадените предписания по ЗВ и Наредбата по чл. 141, ал. 2 от с.з., с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ. РС – Провадия прави извод, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, като нарушението е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие. За правилна е възприета и преценката на наказващия орган, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, т.к. се касае за нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително време би я застрашило. Относно размера на наложената санкция е изведен извод, че същият е определен при отчитане на критериите по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН и съответства на характера на нарушението.

С обжалваното решение е осъдено ДПУСЯ да заплати на ДАМТН сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При извършената от касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим, предвид следното:

Производството по АНД № 104/2022 г. на РС – Провадия е образувано на 11.03.2022 г., т.е. след влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл.55, ал.2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4 (т.е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.

В Разпорежданията на РС - Провадия (№ 277 и № 279 и двете от 15.03.2022 г.) за насрочване на въззивното дело не са конкретизирани поименно страните, които следва да се призоват за насроченото открито съдебно заседание. Съдът е разпоредил да се призове „АНО“. От двата списъка на призованите лица по делото за съдебните заседания на 12.04.2022 г. и 26.05.2022 г. и от призовките и съобщенията по делото се установява, че като въззиваема страна - ответник е призовавана ДАМТН. В протоколите от проведените две съдебни заседания като въззиваема страна е посочено: „Административнонаказващия орган – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“. Съобщението за постановеното съдебно решение е адресирано също до ДАМТН.

Обжалваното пред РС – Провадия в настоящия случай НП е издадено от Председателя на ДАМТН, поради което именно председателят на агенцията е наказващият орган, който съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН е следвало да бъде конституиран, призован и да участва като ответник във въззивното производство.

В този смисъл е и задължителното за съда предписание на последвалото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т.е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Като не е осигурил участието по АНД на наказващия орган – Председателя на ДАМТН, РС – Провадия е провел производство срещу ненадлежна страна и това е довело до постановяване на недопустим съдебен акт.

Както и във визираното по-горе тълкувателно постановление е посочено, при ненадлежно конституиране на страна, „надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Тоест в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си“. С ограничаването на процесуалните права на въззиваемата страна е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.

Установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.

По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.

В случая освен, че следва да се обезсили обжалваното решението на РС – Провадия като недопустимо, следва и да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указание при новото разглеждане на делото да се конституира надлежния ответник – Председателя на ДАМТН, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН.

По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС - Провадия при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.

На основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 71 от 16.06.2022 г. по АНД № 20223130200104/2022 г. на Районен съд – Провадия.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Провадия, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: