Р Е Ш Е Н И Е
28.06.2018 г.
Номер 146 2 0 1 8 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и дeвети май 2 0 1 8 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Прокурора: Бисер Л.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 162 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът К.С.Ц. *** в искова молба и допълнителни такива, въз основа на което е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника - ОД на МВР Кюстендил да й заплати сумите, както следва:
- 1 500 лв – обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в периода от 29.09.2016 г. – датата на издаване на писмено полицейско разпореждане от районен инспектор Л.Л. и незаконосъобразни действия на същия орган – призоваване в РУ Кюстендил по повод преписка № 1831/2016 г., нечовешко отношение в канцеларията на районния инспектор и предявяване за подпис на протокол за писмено предупреждение на незрящ човек, ведно с лихва за забава в размер на законната лихва от горецитираната дата до окончателното й изплащане.
Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях. Претендират се и сторените по делото разноски. Представя се и писмена защита от Р. Ц. – син, пълномощник на ищцата.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор представен по делото, моли да се отхвърли исковата молба изцяло като неоснователна, алтернативно при уважаване на исковете за обезщетение за причинени неимуществени вреди, същите да не се уважат в претендирания размер, а по справедливост. Да не се присъждат и всички претендирани разноски, като прекомерно завишени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от КнОП дава становище за основателност на исковата молба, като счита, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи по справедливост. Счита, че процесуалните действия на полицейския служител не са били съобразени със здравословното състояние на ищцата.
По делото е приета, оспорена от страна на ОД на МВР – Кюстендил като необоснована, съдебно – медицинска експертиза от в. л. д-р Б.С.. В същата е посочено в заключението, че „към 29.09.2016 г. ищцата е страдала от хронична мозъчна съдова болест, мултиинфарктна енцефалопатия, състояние след мозъчни инфаркти в БДЗМА /май 2007 г./ и БДСМА /август 2007 г./, остатъчна левостранна хомонична хемианописия, дискоординационен синдром, квадлипирамиден синдром, артериална хипертония с кризисно протичане, дислипидемия, нарушен въглехидратен толеранс. Г-жа Ц. е с нестабилна хемодинамика и в условията на стрес повишава кръвното налягане до критични стойности 180/120, които са рисков фактор за нови мозъчно – съдови инциденти, както и за задълбочаване на остатъчните прояви от предишните.“
По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно – медицинска експертиза от в. л. д-р И.М.. В същата е посочено в заключението, че „в момента на проведения преглед на 09.05.2018 г. зрението на дясното око на Ц. е намаляло в степен на затруднено извършване на ежедневната си дейност, приблизително около 20% от нормалното. В сравнение, зрението на същото око към 13.06.2017 г. е било 80% от нормалното. Зрението на лявото око е загубено напълно. Това показва влошаване на зрителната острота в периода 13.06.2007 г. – 09.05.2018 г. За степента и скоростта на влошаване във времето, изводи не могат да се направят, поради липса на регулярни офтамологични прегледи.“
По делото са разпитани и свидетелите Д.А.Ц., Р.В.Л., Н.К.Ш., Л.В.Л., М.М.С., Д.Е.Б. и Д.Г.Б..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна. Съображенията за това са следните:
По делото е установено, че по жалба на Д.Ц. рег. № 1813/08.09.2016 г. е образувана преписка 1813/2016 г. по описа на КРП, като в постановление за възлагане на проверка от органите на полицията, наблюдаващия прокурор е дал конкретни указания. В жалбата е посочено, че ищцата по настоящето дело К.Ц. е прекарала тежък инсулт. Проверката е възложена на мл. експерт Л.. По жалба на Д.Ц. до Директора на ОД на МВР Кюстендил рег. № УРИ 277002-8/04.10.2016 г. срещу действията на Л. е извършена проверка от св. Д.Б.. В подадената жалба отново е посочено, че Ц. е прекарала инсулт. Полицейски служители по различно време посещават адреса и се срещат с К.Ц., но търсят Д.Ц.. На 29.09.2016 г. около 13.00 ч. К. и Д.Ц.и се явяват в ОД на МВР Кюстендил в стая 309 – работното място на мл. експерт Л.. Според свидетелските показания на Л. /стр. 203 по делото/ призоваване по смисъла на ЗМВР и НПК по отношение на горецитираните лица не е извършвал. Л. издава предупредителен протокол по чл. 65 ал. 1 от ЗМВР на К.Ц. да не извършва 7 /седем/ броя противоправни действия, подробно описани в същия. Същият е предявен на Ц., като същата го е подписала, вкл. и от Д.Ц., който и е помагал при полагане на подписа като и е държал ръката.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, незаконосъобразните действия са на служител на полицията и ОД на МВР Кюстендил е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявените искове следва извода, че са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните неимуществени вреди, поради което искът срещу ОД на МВР Кюстендил ще се уважи ЧАСТИЧНО в една част, а в останалата до претендирания размер ще се отхвърли.
В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия на полицейски орган.
Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това е налице – неизвършване на призоваване на ищцата Ц. по установения ред по ЗМВР, доколкото са били налице условията на чл. 120 ал. 2 от НПК, в който е предвидено, че гражданин, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там където се намира. От писмените доказателства по делото е видно /жалба на Д.Ц. – лист 61 по делото/, че това състояние на ищцата е било известно на полицейския орган и същият е следвало да го съобрази при извършване на процесуалните действия по отношение на Ц..
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.
От цялостния анализ на всички доказателства по делото /епикризи, писмени доказателства по извършена прокурорска проверка, експертизи и свидетелски показания/ се установява, че са налице такива данни.
Относно претенцията за нанесени неимуществени вреди, в конкретният случай съдът намира, че са налице доказателства, че ищцата е била ощетена от незаконосъобразните действия на полицейския орган, с което е била увредена неимуществената й сфера. Доказва се причиняване на претендираните от ищцата неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, ведно със законната лихва, считана от деня на предявяване на иска пред съда до окончателното изплащане на сумата.
Заключението по изготвената и приета по делото, оспорена от страна на ОД на МВР – Кюстендил, съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л. невролог д-р Б.М. се сочи, че за ищцата са настъпили неблагоприятни изменения, доколкото същата е с нестабилна хемодинамика и в условията на стрес повишава кръвното налягане до критични стойности 180/120, които са рисков фактор за нови мозъчно – съдови инциденти, както и за задълбочаване на остатъчните прояви от предишните. В приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л. очни болести д-р И.М. се сочи, че зрението на лявото око към 09.05.2018 г. е изгубено напълно, като това показва влошаване на зрителната острота в периода 13.06.2007 г. – 09.05.2018 г. Същите констатации се правят и от разпита на свидетеля, познаващ отблизо и имащ преки наблюдения за нея – съпругът й Ц.. Въпреки, че същият е съпруг на ищцата, съдът намира неговите показания за здравословното състояние на съпругата му, съответно възпрятията му от посещението им в полицията на 29.09.1026 г. за достоверни и като такива ще ги цени. Настоящият състав на съда, приема за доказани настъпилите неблагоприятни изживявания и изменения в психологическата и емоционалната сфера на ищцата, като приема, че същите са и във връзка с наложените й ограничения в протокола за предупреждение от 29.09.2016 г., издаден на основание чл. 65 ал. 1 от ЗМВР. Безспорно е било тежкото здравословно състояние на ищцата /прекаран инсулт и пълна загуба на зрението на лявото око и 80% загуба на дясното око/. Преценката на мл. експерт Л. за прилагане на разпоредбата на чл. 65 от ЗМВР към Ц. е била неправилна и неотносима към това й състояние. Дори и състоянието на ищцата да е било лабилно и влошено и преди действията на полицейския орган, за съда се явява безспорно и доказано, че емоционалното и психологическото състояние на ищцата е било повлияно неблагоприятно и в достатъчно голяма степен от наложените й ограничения с протокола за предупреждение от 29.09.2016 г. и са в пряка връзка със същите. Вещите лица като цяло потвърждават влошеното състояние на ищцата след 29.09.2016 г. Посочените страдания не биха били с такъв интензитет, ако ищцата с посещението си в полицията и спорното поведение на полицейския служител Л. към нея /с оглед на противоречивите свидетелски показания/, не би ги възприела като заплаха за нея и семейството й.
Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка между същата и противоправните действия на администрацията, съдът приема за установено, че ищцата е претърпяла вследствие на незаконосъобразни действия и в пряка причинна връзка с тях, неимуществени вреди в размер на 500 /петстотин лева/, като ще отхвърли иска до претендираната сума от 1 500 /хиляда и петстотин лева/. Същият следва да бъде уважен като доказан и основателен в тази му част. При преценката си за справедливост на присъденото обезщетение, съдът се ръководи от интензитета на причинените вреди и тяхната продължителност във времево изражение. Периодът на преживените негативни емоции е около година и половина. Ищцата е била в състояние да изпълнява ежедневни житйски функции с оглед на физическото си състояние и в този смисъл справедливо обезщетение по делото се явява сумата от 500 /петстотин/ лева.
С оглед направените възражения на ответника за приложение на чл. 5 от ЗОДОВ, настоящият състав на съда приема, че липсват основания за проиложение на хипотезите, предвидени в посочената норма. Недопустимо е на ищцата да се приписват като извършени виновни действия, съставляващи административно нарушение, без за това да е налице влязло в сила НП или някакъв друг административен акт . Противното би било в противоречие с основен принцип в наказателното право за невиновност на нарушителя до доказване на противното по предвидения в закона ред.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, по препратка от чл. 144 от АПК, тъй като съобразно постановения краен резултат не е налице отхвърляне на исковете изцяло, а последното е предпоставка съгласно чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ за основателност на претенцията на ответника за разноски.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Ц.О.“ № 12 да заплати на К.С.Ц., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 500 / петстотин лева/ – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 ал. 1 от АПК, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразни действия на полицейски орган, ведно със законната лихва, считана от 29.09.2016 г, до окончателното им изплащане, като за разликата до претендираните неимушествени вреди в размер на 1500 /хиляда и петстотин лева/, отхвърля исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кюстендил да заплати на К.С.Ц., с посочен по - горе адрес, деловодни разноски общо в размер на 489.76 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, съгласно приложените доказателства за това.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: