Определение по дело №1288/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260013
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20205330201288
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

  260013

гр. Пловдив 18.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ наказателен състав, в закрито заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МИНЧЕВ

 

след като се запозна с материалите по ЧНД № 1288/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХVІІ н. с., и в изпълнение на Определение от 13.07.2020 г. по ВЧНД № 1205/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.243 ал.6 вр. ал.5 от НПК.

          Образувано е по жалба на Г.В.Т. с ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощник – чрез адв. Н.К. ***, против Постановление на прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив от 28.01.2020 г. /изх. 29.01.2020 г./ по пр. преписка № 4679/2016 г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 412/2016 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК.  

Съдът прие, че жалбата е подадена в срока по чл.243 ал.4 от НПК и до местнокомпетентния за разглеждане съд /Районен съд гр. Пловдив/, а съобразно Определение от 13.07.2020 г. по ВЧНД № 1205/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив /отменящо Определение № 578/16.04.2020 г. по настоящото ЧНД и задължаващо за настоящата по-долна инстанция/ и подадена от лице имащо право да обжалва постановление за прекратяване на наказателно производство – пострадало лице – пострадало лице от разследваното престъпление по чл.210 ал.1 от НК. Заради това и жалбата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.  

Досъдебното производство – под № 412/2016 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, е образувано с Постановление на прокурор от Районна прокуратура гр. Пловдив от 09.09.2016 г. /изх. 10.09.2016 г./ срещу В.И.П. с ЕГН ********** за престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК за това, че през периода 30.11.2009 г. – 30.06.2011 г. в гр. Пловдив като длъжностно лице в кръга на неговата длъжност – у. и п. „Вектра – Стил“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********, с цел да набави за себе си и за „Вектра – Стил“ ЕООД гр. Пловдив имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Н. Г. Г. /К./ и Г.В.Т., с което е причинила на Н. Г. Г. имотна вреда в големи размери, а именно на стойност 28537 евро. В хода на разследването по досъдебното производство са извършени множество процесуално – следствени действия по събиране на гласни и писмени доказателства, като не е привлечено лице в качеството на обвиняем за престъплението по чл.210 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК или за друго престъпление от общ характер.

Според настоящия съдебен състав изводът на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, обективиран в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, за липса на състав на престъпление с правна квалификация по чл.209 ал.1 от НК – измама, е правилен, почиващ на неоспоримите въз основа на коректен анализ на гласните и писмените доказателства факти и обстоятелства. Правните аргументи, изложени в постановлението, се споделят напълно от съда, поради което и не следва да се преповтарят отново, като само ще следва да се допълнят в насока на правилния извод за налично за прекратяване на наказателното производство основание.

Правдиво и подробно е възпроизведена и приетата за установена фактическа обстановка в обстоятелствената част на обжалваното постановление, като не следва да се излагат обстоятелствено възприетите въз основа на доказателствата факти и обстоятелства дословно, доколкото анализът на доказателствата се преценя за обективен и всестранен, а и чрез жалбата против атакуваното постановление не се сочат нови, въпреки направеното искане за доразследване, неизвестни за разследващ и за ръководещ разследването факти, налагащи проверката им чрез съответните доказателствени способи и водещи до промяна на правните доводи за липсата на престъпна съставомерност в разглеждания процесен случай.

Изложено е в обжалваното постановление от фактическа страна, че през 2007 г. свидетелките Г.В.Т. и дъщеря й Н. Г. Г. /с фамилно име към онзи момент К./ решили да закупят жилище в гр. Пловдив със средства на св. Т., собствеността върху което да бъде на св. Г. На 17.09.2007 г. те посетили агенция за недвижими имоти в гр. Пловдив, където им били показани скици на имоти в гр. Пловдив в начален строеж, харесали си от представените им скици апартамент в новострояща се жилищна сграда с административен адрес в гр. П. на ул. „А. Х.“ № …, квартал … /…/, по плана на ж. к. „Ю.“ в гр. П. Още същия ден свидетелките се срещнали със свидетеля В.И.П. – у. и е. с. на капитала на търговско дружество „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД гр. Пловдив, чрез което пък дружество се осъществявало строителството на жилищната сграда на ул. „А. Х.“ № …, квартал … /…/, по плана на ж. к. „Ю.“ в гр. П. След разговор и постигнато съгласие между св. Г. /тогава К./ като купувач и „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, представлявано от у. св. П., като продавач, бил сключен предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за изработка с предмет апартамент № …, с площ 48,69 кв. м., разположен на 6-ти етаж в новострояща се в гр. П. на ул. „А. Х.“ № …, жилищна сграда, разположена в УПИ , квартал … /…/, по плана на ж. к. „Ю.“, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място. Цената на този имот съобразно сключения договор и след направената отстъпка от св. П. от 1000 евро била определена на 28537 евро, платими от които 3000 евро при подписване на предварителния договор и остатъкът в размер на 25537 евро до 21.09.2007 г. При подписване на договора св. Т. заплатила 3000 евро на св. П., за което й бил издаден ПКО № …. Срокът за изпълнение на строително - монтажните работи и подписване на акт обр. 15 бил определен и фиксиран в договора на 24 месеца, считани от датата на издаване на строителна линия за обекта, но не по - късно от 31.06.2009 г. Между страните на 17.09.2007 г. било подписано и Приложение към предварителния договор, представляващо неразделна част от договора, в което бил посочен видът, в който следвало да бъде предаден обектът на купувача. На 17.09.2007 г. св. Н. Г., предвид предстоящото й отпътуване от страната, подписала пълномощно с нотариална заверка на подписа, peг. № …. на Н. Е. А. – А., с което упълномощила майка си с изрично посочени в него права, включително и с правото да закупи на името на упълномощителя недвижим имот при условия каквито намери за добре. На 21.09.2007 г. св. Т. като пълномощник на св. Г., заплатила на „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД сумата в размер на 25537 евро, за която сума от св. П. й били издадени ПКО от 21.09.2007 г. и квитанция. Получената парична сума в общ размер на 28537 евро била заприходена в касата на „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД и послужила за последващо заплащане на материали, необходими за осъществяване на строителните дейности и заплащане на дължими суми по договори с други фирми подизпълнители.

Изложено е също съобразено и с доказателствата по делото, че както към сключване на предварителния договор за продажба на правото на строеж – 17.09.2007 г., така и до 2009 г. на обекта – жилищна сграда на адрес гр. П. на ул. „А. Х.“ № …, се е осъществявал строежът от „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, но към лятото на 2009 г. строителните дейности се забавили, поради което и свидетелите Т. и Г. взели решение да прекратят сключения предварителен договор и да се продаде имота в незавършения му вид. Тъй като били наясно, че носител на вещното право на собственост по отношение на апартамент № … е св. П. – последният като управител на „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, жалбоподателката Т. уведомила свидетеля за решението им и му предложила да се обяви жилището за продажба, като дори сама започнала да търси купувач за апартамента. П. изразил съгласие и заявил на Г.Т., че от получената парична сума от купувача, представляваща продажната цена за имота, дори и тя да е по - ниска в сравнение със сумата 28537 евро, ще й върне сумата от 25000 евро. След като постигнали тези уговорки Т. намерила купувачи за жилището, свързала се със св. П., уговорили среща и провели такава в офис на „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, на която присъствали Т., П. и купувачите, но св. П. предложил на купувачите да закупят жилището заедно с паркомясто, което и отказало купувачите от по-нататъшни преговори за имота.

Установено е чрез доказателствата по делото и възпроизведено в обстоятелствената част на обжалваното постановление от 28.01.2020 г., че през месец ноември 2009 г. свидетелят В.И.П. намерил купувач за имота в лицето на свидетеля Д. М. и на 26.11.2009 г. сключил като п. „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД като продавач и въпреки наличието на все още непрекратения предварителен договор с купувача Н. Г. от 17.09.2007 г., предварителен договор със св. М. за продажба на право на строеж и договор за строителство досежно апартамент № …. Цената на жилището била определена на 33000 евро. Четири дни по-късно – на 30.11.2009 г., в гр. Пловдив между Н. Г., чрез пълномощника й св. Г.Т., като купувач и „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, представлявано от св. П., като продавач, било сключено споразумение, съгласно което страните прекратили действието на сключения между тях предварителен договор от 17.09.2007 г., като продавачът се задължавал да заплати на купувача сумата от 25000 евро в срок до 28.01.2010 г.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2011 г. „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, представлявано от св. П., продало на свидетелката М. Д. М. - дъщеря на св. Д. М., недвижимият имот с идентификатор …, представляващ апартамент № …, на 6-ти етаж, в жилищна сграда на адрес гр. П. ул. „А. Х.“ № …, с площ 48,69 кв.м., ведно с 0,81 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и 14/1976 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор: …. Разрешение за ползване с № …. на строеж жилищна сграда, секция В, в УПИ … в гр. П., било издадено от Дирекция за национален строителен контрол на 04.04.2016 г. В същото под № … в списъка на възложителите била посочена св. М. Д. М.

Изложено е също, че на 05.01.2015 г. на св. П. била връчена писмена покана от св. Г. с оглед възстановяване в седмодневен срок на заплатената за жилището сума, ведно с разноски за адвокатско възнаграждение, или явяване пред нотариус за изповядване на покупко - продажбата на жилището, за което е бил сключен помежду им предварителния договор. Въпреки това сумата, предадена по договора от 17.09.2017 г., не била възстановена на свидетелката, като на 19.05.2016 г. Н. Г. подала в Районна прокуратура гр. Пловдив жалба за осъществена спрямо нея евентуална измама.

Според настоящия решаващ производството съдебен състав тази фактическа обстановка е изложена правдиво и обстоятелствено в обжалваното Постановление на РП Пловдив от 28.01.2020 г., съобразена е наличните по делото гласни и писмени доказателства, а многотомната доказателствена маса по делото и сторените процесуално – следствени действия в хода на разследването не налага допълнително събиране на други доказателства чрез други доказателствени способи – в каквато пък обратна насока иска с процесната жалба св. Г.Т..

Наблюдаващ прокурор в мотивната част на постановлението относно правните изводи за липса на престъпна съставомерност на разследваната проява по см. на чл.209 ал.1 от НК – измама /в случая евентуално по – тежко квалифицирана с оглед субекта и размера на щетата – по см. на чл.210 ал.1 т.3 и т.5 от НК/, коректно е изложил, че за да се приеме, че е осъществен посоченият престъпен състав, е необходимо да бъдат установени като извършени действия, изразяващи се във възбуждане на заблуждение у пострадалия, действия по създаване на начални неверни представи у него относно определени факти и обстоятелства от действителността, или действия по поддържане на вече формирани неверни представи, които са съществували в съзнанието на пострадалия. Необходимо е с тези действия пострадалият да бъде насочен да извърши акт на имуществено разпореждане. Между поведението на извършителя и предприетите последващи действия от страна на лицето пострадал следва да съществува причинна връзка. Вследствие на така създадените /в някои случаи и поддържани/ неверни представи за определени обстоятелства пострадалият предприема действия по имуществено разпореждане, в резултат на които за него или за друго лице настъпва имотна вреда. Измамата е резултатно престъпление, което е довършено с излизането на имуществото от патримониума на пострадалия, респ. на друго лице, с чието имущество пострадалия има право да се разпорежда. В съдебната практика е прието, че измамата по чл.209 ал.1 от НК може да е налице само в случаите, когато измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на щетата. От субективна страна деянието се извършва с пряк умисъл и с цел за набавяне на облага, като деецът съзнава, че вследствие на формираните от него неверни представи в съзнанието на пострадалия, последният ще предприеме действия по имуществено разпореждане, като има за цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. Необходимо е още тази цел да е съществувала при започване на изпълнителното деяние, като принципното сключването на договор не изключва осъществяването на измама, в случай че са налице признаците на това престъпление.

Към момента на сключване на предварителния договор от 17.09.2007 г. за продажба на право на строеж и договор за изработка с предмет апартамент № …, с площ 48,69 кв. м., разположен на 6-ти етаж в новострояща се в гр. П. на ул. „А. Х.“ № …, жилищна сграда, между св. Г. /тогава К./ като купувач и „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, представлявано от у. св. П., като продавач, строителната дейност на жилищната сграда е била в процес на реализация от страна на „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, свидетелките Г. и Т. са били уведомени за това от агенцията за недвижими имоти, лично са възприели степента на изграждане на строителния обект, като никакви според наличните по делото доказателства неверни представи не са били създадени нито у пострадалата /според настоящата долна инстанция/ св. Г., нито у пострадалата /съобразно Определение от 13.07.2020 г. по ВЧНД № 1205/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив/ св. Т. от страна на представляващия продавача „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД св. П., че да се стигне до акта на имущественото разпореждане от страна на свидетелките на два пъти – на 17.09.2007 г. и 21.09.2007 г., за сумата общо в размер на 28537 евро в полза на търговското дружество. Правилно и в съответствие и с доказателствата по делото прокурорът със своя акт от 28.01.2020 г. е приел, че липсва съставомерност на измама както от обективната, така и от субективната й страна, която да е осъществена от лицето В.П. към м. септември 2007 г.

Доказателствата по делото според съда не сочат и на измама от стана на същото лице П. – като представляващ дружеството „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, в чиято полза са заприходени предадените на 17.09.2007 г. и на 21.09.2007 г. средства в общ размер на 28537 евро, и към периода от 30.11.2009 г. /когато е било сключено между Н. Г., чрез пълномощника й св. Г.Т., като купувач и „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, представлявано от св. П., като продавач, споразумение за прекратяване действието на сключения между тях предварителен договор от 17.09.2007 г., по което продавачът се задължавал да заплати на купувача сумата от 25000 евро в срок до 28.01.2010 г./  до 30.06.2011 г. /когато е било продадено процесното жилище на св. М. Д. М. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2011 г./. Както коректно е изложил наблюдаващият прокурор преди да се стигна до сключване на споразумението от 30.11.2009 г. св. Т. – и като пълномощник на св. Г., е уведомила П. за намерението апаратаментът да се продаде на трето лице, контактували са по бъдеща продажба, дори са имали и срещи с бъдещи купувачи. Според съда действията на св. П. /като представляващ продавача „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД/ по продажбата на обсъждания апартамент не са нежелани, неочаквани за жалбоподателката.

Укоримото според настоящата инстанция и преценено като противоправно поведение у лицето П. е това по неизпълнение на поетото към 30.11.2009 г. задължение по споразумението за прекратяване действието на сключения предварителен договор от 17.09.2007 г. за връщане на договорената сума в договорения срок. Не всяко противоправно поведение, обаче се преценя и за престъпно такова. Наличните доказателства не сочат на предварителен и то престъпен умисъл у св. П. да създава някакви нови неверни представи у свидетелките Т. и Г., за да може да стигне до постигане на споразумението от 30.11.2009 г. Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, ползвано като годно доказателство, към периода 2009 – 2010 г. и 2014 – 2015 г. „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД е било в добро финансово състояние, приключило годините с положителен финансов резултат, а това сочи на довод, че поемането на задължението от страна на П. като представляващ „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД да върне договорената сума на Г. не е било лишено от обективни възможности за изначалната му реализация. Касае се както е приел и прокурорът в постановлението си за прекратяване на наказателното производство, че в периода от поетото към 30.11.2009 г. задължение по споразумението за прекратяване действието на сключения предварителен договор от 17.09.2007 г. за връщане на договорената сума в договорения срок до изтичане на договорения срок за връщане на сумата, а и до датата на продажба на недвижимия имот на 30.06.2011 г., В.И.П.  - управител на „ВЕКТРА–СТИЛ“ ЕООД, не е реализирал елементи от състава на престъпление измама, а се касае до неизпълнение на гражданско-правно задължение, последиците от което следва да намерят разрешаване чрез способите и средствата на гражданското право и процес, но не и чрез конкретното наказателно производство.

Като е стигнал до горните изводи за липса на състав на престъпление измама и е прекратил с постановление от 28.01.2020 г. на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 412/2016 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив прокурорът е постановил правилен и законосъобразен акт и като такъв този акт следва да бъде потвърден изцяло.

 

          С оглед на изложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив от 28.01.2020 г. /изх. 29.01.2020 г./ по пр. преписка № 4679/2016 г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 412/2016 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК.

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати за сведение на:

- Районна прокуратура гр. Пловдив – на пр. пр. № 4679/2016 г.;

- Г.В.Т. ***, чрез пълномощник адв. Н.К. ***.

 

Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ОС Пловдив.

 

След влизане в сила на определението материалите по досъдебното производство да се върнат на РП Пловдив.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                                             /ИВ. МИНЧЕВ/ 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.