РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Сандански, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20241250200573 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. СЛ. Д. – законен представител на „*****“
ЕООД, ЕИК – ********, с адрес: гр. С., ул.“*****“ № ****чрез пълномощника
си – адв.Г. М. – САК, съдебен адрес – гр. С., ул.“Ю. В.“ № **, вх.**, ет.**,
ап.***, против електронен фиш Серия Г № *****на ОДМВР - Благоевград, за
налагане на глоба, с който за нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, на
основание чл.638, ал.4 вр. с ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, му е наложено
административно наказание – «Имущественная санкция» в размер на 2000
лева.
В жалбата се релевират доводи, за неправилност и незаконосъобразност
на издадения електронен фиш, като се иска неговата отмяна.
Нарушителят, редовно призован, не се явява в с.з., представлява се от
надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в
същата съображения. Пледира за отмяна на атакувания ел.фиш, като излага
съображения в подкрепа на становището си. Представя писмено становище.
Ответникът по жалбата и Районна прокуратура – Благоевград, ТО -
1
Сандански, редовно и своевременно призовани, не изпращат представители и
не изразяват становище по спора.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок, пради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
основателна.
От събраните доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
От ОД на МВР – Благоевград е издаден Електронен фиш Серия Г №
*****, затова, че: «на 29.03.2024г. в 09.37часа в обл.Благоевград, ПП-1 Е-79
км.422+300 срещу бензиностанция «Еврогаз» с посока надвижевие от с. Ново
Делчево към гр. Благоевград с АТСС е установено управление на МПС –
товарен автомобил « ***** с рег. № *****, регистрирано в Р България и не е
спряно от дв, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка
ГО». Констатациите били определени като нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от
КЗ, въз основа на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който
на основание чл.638, ал.4 вр. с ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание – «Имущественная
санкция» в размер на 2000 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен по
следните съображения:
Съгласно санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.2, на лице по
чл.483, ал.1, т.1, всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага
имуществена санкция от 2000 лева – за юридическо лице или едноличен
търговец. Съгласно ал.4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал.1. В случая е налице именно тази хипотеза.
2
Същевременно, съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, е
посочено че същата регламентира императивното изискуемото съдържание на
електронния фиш. В тази разпоредба е предвидено ЕФ да се издава, когато за
извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и
имуществена санкция.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 03.07.2014 г. по т. д. № 5 /2013 г. на ВАС, институтът на
„имуществената санкция”, въведена с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания, не е идентичен с „глобата”, която
е едно от административните наказания, предвидени в чл.13 - глава втора
„Административни нарушения и наказания” от ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат
следните административни наказания:
а) обществено порицание;
б) глоба;
в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност.
Предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания са само по
отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като
административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено
виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица – чл.
24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл.83,
ал.1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на
3
Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически
лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в
специална разпоредба от ЗАНН в самостоятелна глава четвърта
„Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и
еднолични търговци”, която е след глава втора „Административни нарушения
и наказания”. Законодателят прави ясно разграничение между глобата и
имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата
института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни
нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред
административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за
административни нарушения, за които административнонаказателна
отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица.
Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация.
Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица,
не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на
юридически лица и на еднолични търговци. По отношение на юридическите
лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма
характера на глобата като реализиране на административнонаказателна
отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от
физически лица. Разликата между наказанието „глоба” за физическите лица и
"имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се
свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и
поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или
административнонаказателна отговорност за юридическите лица,
отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и
наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност. Тези различия
не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието
глоба, и за имуществената санкция.
Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид изложеното, съдът прие, че е основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, които предвид императивната норма на чл.63,
4
ал.3 от ЗАНН, следва да се възложат именно в тежест на АНО. В случая
присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като не
надвишава посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм.
и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
минималният размер на адвокатско възнаграждение по процесното дело, при
интерес от 1000 до 10 000 лв., е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата
над 1000 лв., и предвид посоченото, следва да се направи извода, че в казуса
не е налице прекомерност на претендираното от жалбоподателя и в този
смисъл следва да бъде присъдено от съда адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0065108 на ОДМВР –
Благоевград за налагане на глоба, с който на жалбоподателя К. СЛ.Д. –
законен представител на „*****“ ЕООД, ЕИК – ***** с адрес: гр. С.,
ул.***** № *****, чрез пълномощника си – адв.Г. М. – САК, съдебен адрес –
гр. С., ул.“Ю. В.“ № **, вх.*, ет.**, ап.***, за нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от
КЗ, на основание чл.638, ал.4 вр. с ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложено
административно наказание – «Имущественная санкция» в размер на 2000
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански, да заплати на К.
СЛ. Д. – законен представител на „*****“ ЕООД, ЕИК – *****, с адрес: гр.
С. ул.“*****“ № *****, чрез пълномощника си – адв.Г. М. – САК, съдебен
адрес – гр. С., ул.“Ю. В.“ № **, вх.***, ет.***, ап.***, сумата от 600 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Благоевградски
административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5