Решение по дело №951/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 58
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20195600500951
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 58/24.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и девети януари двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                            ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при секретаря К.Н., като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 951 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР против Решение № 403/ 30.09.2019 г. по гр. д. № 665/ 2019 г. на Районен съд Свиленград, с което е осъдена да заплати на Д.А. Т. сумата от 1232. 62 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 27.06.2016 г. до 17.04.2019 г., както и сумата от 150. 45 лв. - обезщетение за забава. 

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като се излагат доводи, че няма законово основание за преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143 по отношение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемият Д.А. Т. чрез пълномощника си оспорва жалбата. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Д.А. Т. е предявил против Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на положен в периода 27.06.2016 г. – 17.04.2019 г. извънреден труд, получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1. 143 на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.  

Не е спорно по делото, че през исковия период ищецът Д.А. Т. е изпълнявал длъжността *** в „Мобилна полицейска група за охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление *** при Регионална дирекция „Гранична полиция“ ***.

Видно от приетото в първоинстанционното производство експертно заключение е, че през процесния период Д.А. Т. е отработил 164. 50 нощни смени с 1316 часа нощен труд, след преизчислението на който с коефициент 1. 143 е налице допълнително положен труд от 188. 19 часа, който не му е заплатен.   

По делото няма спор относно правнорелевантните факти. Спорът е правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1. 143 лв. положения нощен от на работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на работното време.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (ал. 6).

Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/ 2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.

За да преизчисли положения от ищеца нощен труд, районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният труд е до 8 часа. Поради липса на аналогична норма в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. възможността за преизчисляване на нощния труд ще бъде приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, докато в настоящия случай от приетото пред районният съд експертно заключение е видно, че отработените от ищеца Д.А. Т. нощни смени са по 8 часа, от което следва, че положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване и съответно не е налице извънреден труд. По изложените съображения съдът намира предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за неоснователен, поради което, като е уважил същия, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, вместо което се постанови нов, с който се отхвърли като неоснователен. Предвид акцесорния характер и обусловеността му от уважаване на главния иск като неоснователен следва да се отхвърли и предявения иск по чл. 86 ЗЗД.

С оглед изхода на делото ищецът Д.А. Т. следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от  Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. за двете инстанции, както и направените разноски за ДТ в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ Решение № 403/ 30.09.2019 г. по гр. д. № 665/ 2019 г. на Районен съд Свиленград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А. Т., ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР обективно съединени искове общо за сумата от 1383. 07 лв., от които 1232. 62 лв. - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 27.06.2016 г. - 17.04.2019 г., както и сумата от 150. 45 лв. - обезщетение за забава.   

ОСЪЖДА Д.А. Т. да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР разноски в размер на 250 лв.

Решението не подлежи на обжалване.    

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                   2.