№ 426
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000502834 по описа за 2023 година
С решение № 261058 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 13279/2016 г., СГС, І-4
с-в, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Ц. Г. Б. – Б.
срещу „Сити Хоум Парк“ ЕООД за установяване, че ищцата е собственик по
давност, чрез владение упражнявано в качеството на недобросъвестен
владелец, през периода от 1989 г., първоначално от баба й, докато го
напуснала през 1995 г., от когато и до 16.12.2015 г. - лично от ищцата, на
недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ 690 кв.м., находящо се в
гр. София, м-ст "Лозенец", ул. „***“ № 6, представляващо УПИ XLI, отреден
за имот с пл. № 438, от кв. 242, по плана на гр. София, м-ст "Лозенец", при
описани съседи, заедно с ЮЖНАТА ПОЛОВИНА ОТ ЖИЛИЩНАТА
СГРАДА, със застроена площ от 53,63 кв.м., заедно с навес в двора, служещ
за гараж, съставляващ парцел XLII-438, от кв. 242, по плана на гр. София, м-
ст "Лозенец", при описани съседи на мястото, както и за предаване
владението върху същият имот.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Ц. Г. Б. – Б..
Твърди, че решението е неправилно и съдържа множество фактологически
неточности (относно периода на брака на ищцата, относно интерпретацията
1
на свидетелските показания и пр.). Счита, че са допуснати процесуални
нарушения във връзка с оспорването на подписа й в нотариално заверена
декларация рег. № 242/08.02.2007 г. Излага съображения, че унищожаването
на документи от архива на нотариуса, заверил декларацията, е в подозрителен
синхрон с действията на ответната страна. Твърди, че общия регистър на този
нотариус не съответства на установените реквизити и съдържа графа за
подпис на страна, участваща в нотариалното производство. Поддържа
оплакване, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, като
е указал на самата ищца, че следва да установи, че подписът в декларацията е
нейни, при положение, че твърденията й са в обратния смисъл (че тя не е
подписвала този документ). Изразява учудване от факта, че съдът е
разпоредил на ответника да се снабди с оригинали от общия регистър на
нотариуса, като счита, че това не е в интерес на дружеството. Твърди, че при
липса на оригинал на декларацията, изготвянето на СГЕ е компрометирано.
Счита, че съдът е допуснал нарушения, като е приел СГЕ преди да открие
производство по чл. 193 ГПК, както и че не е разпределил тежест на
доказване относно оспорване на подписа в извлечението от общия регистър
на нотариуса. Намира за неправилен извода на съда, че с оспорената
декларация ищцата е признала правото на собственост на съпруга си Н. Б..
Счита, че съдът не е изложил мотиви защо кредитира част от експертните
становища, като намира, че не е изследван въпроса, че в случа може да се
касае до пренасяне с техническо средство на подписа на ищцата върху
процесната декларация. Намира, че съдът не е обсъдил надлежно и събраните
гласни доказателства, в това число заинтересоваността им и противоречията в
тях, като е кредитирал неправилно част от показанията (сочи логически и
фактически неточности, на които основават недостоверност на изложенията
на някои от свидетелите). Подчертава, че съдът е приложил правилото на чл.
115, б. „в“ ЗЗД (давност между съпрузи не тече) и по отношение на
притежаваната от „Боско Строй“ ЕООД ½ ид.ч., което е изцяло неправилно.
Изрично сочи, че владението й върху имота е започнало 6 години преди да
сключи брак с Н. Б., а след това (след 28.01.2001 г.) брачните отношения са се
уреждали в режим на разделност – този имуществен режим бил регистриран,
считано от 1.10.2009 г., поради фактическата раздяла със съпруга й. След тази
дата, до въвода във владение на 16.12.2015 г. е изтекъл срок от още 6 години,
което дава основание на ищцата да се счита за собственик по давност, поради
2
осъществено владение от поне 12 години. Отново сочи, че е регистрирана на
адреса и заплаща данъци, както и че се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС.
Прави доказателствени искания.
В допълнение към въззивната жалба, постъпило в срока, допълнително
се излагат аргументи, че недобросъвестното владение на единия съпруг, което
се е осъществило изцяло по време на брака, изключва съвместния принос, и
обуславя възникване на лична собственост за съпруга-владелец, а не СИО
(като цитира доктрината и практиката – л. 30). Изтъква, че ако владението е
започнало преди брака то вещта не става СИО. Отделно развива доводи, че
правото на собственост по давност е придобито към 2005 г., а спорната
декларация е от 2007 г., като изтъква във връзка с това, че според съдебната
практика (решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр.д. № 4588/21 г., І ГО)
владелецът не може да се откаже от владението като факт, а ако се отказва от
вече придобитото си по давност право на собственост, това следва да стане в
предвидената от закона форма. Подчертава, че към влизане в сила на
постановлението за възлагане имотът не е бил собственост нито на „Боско
Строй“ ЕООД, нито на ипотекарния длъжник „Тома Строй“ ЕООД. Сочи, че
ако към деня на постановлението длъжникът не е бил собственик, то и
купувачът на публичната продан не може да придобие права. Позовава се на
определение № 260 от 18.05.2018 г. по гр.д. № 3484 от 2017 г., ВКС, като
счита, че давността е изтекла много преди въвода. Излага съображения, че
посочения в постановлението за възлагане в полза на „Сити Хоум Парк“
ЕООД имот, е различен от процесния като описание и параметри – номера,
квадратура и пр.
Ответникът по жалбата „Сити Хоум Парк“ ЕООД оспорва същата, като
сочи, че ищцата не е доказала елементите на придобивната давност. Твърди,
че показанията, на които се осланя ищцата, не са прецизни (не се отнасят до
дворното място), не са достоверни, а и са опровергани от другите свидетели.
Твърди, че Н. Б. е станал индивидуален собственик на ½ от дворното място (и
сградата) по силата на три сделки от 15.01.2001 г. (преди сключване на брака
на 28.01.2001 г.).
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
3
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищцата Ц. Г. Б. твърди, че баба й установила фактическа власт върху
процесния имот от 1989 г. и го напуснала през 1995 г., като в имота останала
да живее само ищцата - до 16.12.2015 г., когато била изгонена от ЧСИ, поради
проведен въвод във владение в полза на ответното дружество. В хода на
процеса в открито заседание е пояснено (л. 385), че бабата на ищцата (И.) е
влязла в имота и го е завладяла, с фактически действия, а през 1989 г. Ц. е
отишла да живее при нея за да учи в 21-во училище и така е установила
владение заедно с баба си. В последствие узнала, че длъжник по
изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан, по силата на
която ответникът е придобил права върху имота, е "Боско Строй" ЕООД, с
управител и едноличен собственик Н. Б. - неин съпруг. Претендира да се
признае за собственик поради изтекла в нейна ползва дълга придобивна
давност и ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху
процесното дворно място и южната половина от жилищна сграда, подробно
описани.
Ответника "Сити Хоум Парк" ЕООД твърди, че ищцата не е
собственик, тъй като съпругът й Н. Б. придобил собствеността върху южната
половина от сградата и ½ ид.ч. от двора на 15.01.2001 г., чрез замени с
недвижими имоти - лично имущество, а останалата северна част от сградата,
заедно с другата ½ ид.ч. от дворното място, били придобити чрез замяна и
продажба от "Боско Строй" ЕООД, със собственик и представляващ Н. Б.,
през 2001 г. На 08.02.2007 г. Н. Б. учредил в полза на "Райфайзенбанк" ЕАД
договорна ипотека върху процесния имот (южната половина от сградата и ½
ид.ч. от дворното място). Твърди се, че на 20.03.2014 г. Н. Б. прехвърлил
собствеността върху южната и северна част от сградата, заедно с дворното
място на трето лице, срещу погасяване на задължение, и се сочи, че едва от
този момент за ищцата е можело да тече давност върху процесния имот. След
това приобретателят по сделката също прехвърлил собствеността в полза на
трето лице. За събиране на вземането на "Райфайзенбанк" ЕАД по
договорната ипотека било образувано изпълнително производство, по което в
проведена публична продан и ответникът придобил собствеността върху
процесния имот, а на 16.12.2015 г. бил извършен въвод във владение и ищцата
4
била отстранена. Позовава се на правилото, че давност между съпрузи не
тече, а също така сочи, че ищцата не може да присъедини владението на
своята баба. Твърди, че при учредяване на договорната ипотека ищцата е
подписала декларация с нотариално заверен подпис (рег. № 242/08.02.2007 г.
на нотариус С. М.), с която заявила съгласието си съпругът й да учреди
договорната ипотека в полза на "Райфайзенбанк" ЕАД върху процесния имот,
негова индивидуално собственост, семейно жилище на съпрузите, което
съставлява признание от нейна страна по време на давностния срок, че
правото на собственост върху този имот принадлежи на друго лице. Оспорва
анимуса за владение. Сочи, че постройката е съборена и не съществува,
считано от 02.05.2017 г.
Ищцата на свой ред допълнително поддържа, че през периода на
давностното владение със съпругът си са живели в условие на фактическа
раздяла, като той имал статут на постоянно пребиваващ в РФранция и той не
е владял съвместно с нея, не е живял в имота и не е заявявал собственически
претенции. Сочи, че през 2009 г. уредили отношенията си в условията на
разделност по повод имуществото, придобито по време на брака, в
съответствие с фактическата раздяла. Не оспорва, че процесната сграда е
разрушена и не съществува считано от 2017 г. Ищцата е оспорила
автентичността на декларацията с нотариално заверен подпис и
автентичността на подписа, положен на ред първи, графа последна от Препис
извлечение от Общия регистър на нотариус М. за 2007 г., с възражението, че
не са подписани от нея.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищцата (навършила пълнолетие на 24.07.1991 г.) и Н. Б.
са сключили граждански брак на 28.01.2001 г., както и че са уредили
отношенията си в режим на разделност, считано от 1.10.2009 г. (видно от
удостоверение от АВ от 10.08.2017 г., л. 200). Не се спори, че процесната
постройка е разрушена и не съществува след 2017 г.
По делото са представени нотариални актове с № 7, 8 и 9 – л. 75 и сл.,
от които е видно, че Б. е сключил на 15.01.2001 г. (преди брака си с ищцата)
договори за замяна, по силата на които е получил правото на собственост
5
върху 1/2 ид.ч. от процесното дворно място и находяща се в него сграда. С
н.а. № 68 от 22.02.2001 г. „Боско Строй“ ЕООД, с управител Б., е получило в
замяна ¼ ид.ч. от дворното място от А. Х. Б.. Останалата ¼ от дворното място
е закупена от „Боско Строй“ ЕООД с н.а. № 152 от 14.12.2001 г.
Не се спори, че на „Боско Строй“ ЕООД е предоставен кредит от 1 000
000 евро, като същият е обезпечен с ипотека върху ½ ид.ч. от двора,
собственост на Б., видно от т. ІІІ с н.а. № 22/08.02.2007 г., сключен между Б. и
„Боско Строй“ ЕООД от една страна и "Райфайзенбанк" ЕАД, от друга. (за
останалата ½ ид.част от двора ипотеката е учредена от „Боско Строй“ ЕООД,
със същия нотариален акт в т. ІІ).
По делото е представена в копие декларация рег. № 242 от 8.02.2007 г.
(л. 74), с нотариална заверка на подписа, в която ищцата Б. е декларирал, че е
съгласна съпругът й Н. К. Б. да учреди ипотека в полза на банка върху ½ ид.ч.
от процесното дворно място, негова индивидуална собственост, но
съставляващо семейно жилище.
Няма спор, че с н.а. № 97 и № 98 от 20.03.2014 г. (л. 90, л. 95) Б. и
дружеството са прехвърлили собствеността (срещу погасяване на
задължения) върху цялото дворно място на трето лице - "Гео Строй ГД"
ЕООД, а то на свой ред – на „Тома Строй“ ЕООД (на 16.04.2014 г. чрез
продажба на търговско предприятие). Страните не спорят, че в хода на
изпълнително производство (образувано за удовлетворяване на вземането на
„Райфайзен банк“ ЕАД срещу длъжника Б.) ипотекираното дворно място е
закупена в процедура по публична продан от ответното дружество „Сити
Хоум Парк“ ЕООД, имотът е възложен с постановление от 27.03.2015 г. и при
извършен въвод на 16.12.2015 г. ищцата е изведена от имота.
Няма спор, че с протокол за делба от 13.10.1988 г. по гр.д. № 1622/88 г.,
РС Благоевград, 6 с-в, в дял на А. Х. Б. са поставени жилище в северната
половина и ½ от поземления имот, а останалата ½ от имота (южна част от
постройката и двор) е била предоставена на Х. И. Х..
По делото е приета СГЕ, която е дала становище, че Ц. Б. е положила
подпис в оригинала на регистъра за 2007 г. на нотариус С. М., рег. № **,
район СРС, в графа „Подпис“ на ред с текст, в който е описана посочената по-
горе декларация за съгласие относно ипотекиране на имот в полза на банка.
(л. 496)
6
В друго заключение на СГЕ, е посочено, че подписът „Декларатор“ в
електронен образ на оригинал на Декларация от името на Ц. Б. с нотариална
заверка рег. № 242 от 8.02.2007 г., е изображение на подписа, положен от
същото лице. Ръкописният текст на „Ц. Б. – Б.“ е електронен образ на
оригинала на Декларация от името на Ц. Б., с нотариална заверка рег. № 242
от 8.02.2007 г., е изображение на ръкописен текст изпълнен от Ц. Б. (л. 501).
Повторната СГЕ (л. 545) е дала становище, че подписът „Декларатор“ е
електронно изображение на подпис, който е положен, а ръкописния текст,
касаещ имената под подписа, е електронно изображение на текст, който е
написан от Ц. Б.. Подписът след текстовете на ред, с изписан рег. № 242, дата
8.02.2007 г., имената „Ц. Г. Б. – Б. 07******36“ и описание на текста на
декларация на лист № 176 от общ регистър за 2007 г. на нотариус С. М., е
положен от Ц. Б..
В друга СГЕ (л. 602) е посочено, че ръкописният текст в колона 3 (име)
и в колона 4 (действие) на лист № 176 от Общия регистър за 2007 г. на
нотариус С. М. не са написани от Ц. Б. Уточнено е, че изследваната
декларация е представена в електронен носител (сканирана) и поради това е
възможно подписът и ръкописно изписаните имена „Ц. Б.-Б.“ да бъдат
пренесени с техническо средство в електронното изображение на
декларацията от други документи при определени условия (документа да е
със същото топографско разположение на подпис и текст и др.). Посочено е,
че действителния предмет на изследване на подпис и текст в електронно
изображение са писмено-двигателните навици на лице, с цел идентификация
на автора.
В разширена почеркова експертиза (л. 625) вещите лица са заключили,
че не може да се определи категорично, че в предмета на изследване
(декларацията) ръкописния текст и подписът от името на Ц. Б. са или не са
положени от нея, респ. са или не са пренесени с техническо средство от друг
документ. Посочено е, че подписът, положен за „упълномощител“ в
електронен образец на декларация от името на Ц. Б., с нот.заверка № 242 от
8.02.2007 г. е копие на подпис, положен от името на Ц. Б.. Същият извод е
отразен и за ръкописния текст „Ц. Б. – Б.“, изпълнен под положенията за
„декларатор“ подпис в електронния образец на декларацията. На последно
място вещите лица са посочили, че допускат, че подписът, положен в графа
7
8, на л. 176, на общия регистър за 2007 г. на нотариус С. М., не е положен от
Ц. Б.. Според особеното мнение на в.л. М. Е. обаче, подписът след
ръкописния текст на реда с изписани имена на Б. на лист. № 176 от регистъра
е положен от ищцата.
Повторната тройна СПочЕ (л. 681) е потвърдила особеното мнение,
като е заключила, че подписът е на Ц. Б..
Св. В. Г. Г., 54 г., разказва, че познава Ц., с която израснали в един
квартал, познава и баба й И., от 1990 г. През 1995-1996 г. баба И. се
преместила и Ц. останала да живее сама, като свидетелката, съпругът й и
приятели помагали на ищцата в грижите за къщата. Ц. била сам-самичка,
живяла на този адрес до 2017 г., преди да бутнат къщата. Св. Г. не била чувала
да казва някой, че е негов имота, нито Ц. била споменавала, че нещо я
притеснява. През 2001 г. Ц. забременяла и казала, че ще роди в чужбина
(Франция, Ница). След това се върнала, като казвала, че съпругът й (който
свидетелката не познава) е в чужбина и й изпраща средства.
Св. Б. Л. Г., 34 г., разказва, че познава Ц. от майка си, тъй като са
семейни приятели. Знае, че тя живее на „Цветна градина“ самичка от 25
години, като в началото с нея живеела баба й. Когато бил малък 10-12 г.,
оставяли свидетеля при Ц.. Според него имотът е неин, като го имала от баба
си и никога не е ставало въпрос, че някой има претенции към имота. Виждал
Ц. в двора, да засажда цветя. След като Ц. заминала за чужбина, преди 4-5
години, той не бил ходил там.
Св. М. Х. Г., 63 г., разказва, че в двора от около 700 кв.м. бил родният й
дом, където израснала. Той се ползвал от двамата собственици – от нейното
семейство (които обитавали южната част на къщата) и от А. Х. Б. (която
ползвала останалата северна част от къщата). Родителите на свидетелката
живели там до 1999 – 2001 г. (имотът бил наследствен за баща й), и тя често
ходела там. До 2001 г. А. Б. живеела в своята част на къщата. През 2000 г. се
появил строителен предприемач – г-н Б., който пожелал да вземе имота, и тъй
като къщата била в разруха (нямало баня, имало външна тоалетна) майката на
свидетелката се съгласила (баща й бил починал). Св. Г. твърди, че не познава
Ц. Б. но знае, че е съпруга на Б., не я е виждала в имота. Сочи, че не е виждала
други хора в имота, освен един турчин, който за няколко месеца бил наемател
на А., която по това време отишла във Варна.
8
Св. Е. И. Т., 53 г., познава имота на ул. *** № 6, тъй като строил обект
на същата улица на № 8. Познава Н. Б. (но не и съпругата му), като комшия.
Сочи, че Н. искал да купи техния парцел (в който се извършвало
строителството от свидетеля), за да може той самия да има по голям, но не
постигнали съгласие за парите. Строежът започнал около 2006 г. и
приключил до 2009 г. Свидетелят не е виждал по време на строежа някой да
живее в съседния имот, дори работниците влизали там, копали по границата
на имота, тъй като строежът бил на калкан и от никой не искали разрешение.
С Н. имали спор, тъй като той твърдял, че му били бутнали къщурката,
някъде 2007-2008 г. Твърдял, че сградата тръгнала да пада от изкопите, но
при проверка се установило, че основата не е мръднала. С полиция и ДНСК
влезнали в имота, нямало никой в къщата, направили протокол, било стара
барака. Когато се разправяли идвала някаква комисия от фирмата „Боско
Строй“. Свидетелят често виждал имота, тъй като архитектът му живеел там,
а и офисът му бил наблизо.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че към датата на постановяване на
съдебното решение част от спорната вещ не съществува, доколкото страните
нямат спор, че постройката в двора, предмет на ревандикация, е съборена. В
този смисъл искът по чл. 108 ЗС е неоснователен по отношение на
постройката, която не съществува от 2017 г. Съгласно решение № 245 от
16.12.2015 г. по гр. д. № 3263/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, съдът следва да
вземе предвид обстоятелството, че в хода на производството вещта, предмет
на ревандикация е погинала. Искът може да бъде уважен само ако вещта
съществува не само към момента на предявяването му, но и към момента на
приключване на съдебното дирене пред инстанцията, която разглежда спора
по същество. Ако тя е погинала в хода на процеса предявеният
ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен, тъй като с унищожаването на
вещта правото на собственост върху нея се прекратява.
Що се касае до собствеността върху дворното място, съдът намира
следното:
Институтът на придобивната давност е въведен в българското
законодателство като основание за придобиване на вещни права с оглед
9
виждането на законодателя, че ако едно лице през определен период от време
фактически упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно
право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то
фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото (така в
решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на І г.о. на ВКС; решение
№ 98 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3546/2016 г. на I г.о. на ВКС). Както е прието
в доктрината и в практиката на съдилищата (напр. решение № 116 от
24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС) за придобиване
правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно
владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с
намерение за своене, като владението следва да бъде постоянно
(упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица),
непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг
от 6 месеца, с оглед чл. 81 ЗС, като се съобразява и презумпцията на чл. 83
ЗС), несъмнено (да няма съмнение, че владелеца държи вещта за себе си),
спокойно (не е установено с насилие, вкл. като е предадено от предишния
собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е била отнета) и
явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това, не е установено по скрит начин ). (Така в
решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г.о. на ВКС,
решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г.о. на ВКС; решение
№ 60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на І г.о. на ВКС; решение №
55/08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС).
За да установи своите твърдения ищцата е поискала събиране на гласни
доказателства. Настоящият състав приема, че от показанията на същите не се
установява осъществяване на фактическа власт, по посочения по горе начин в
изискуемия от закона срок.
Показанията на св. Г. не установяват твърдението на ищцата, че през
1998 г. баба й завладяла имота и се настанила да живее в него през 1989 г. –
липсва конкретика досежно релевантните факти. В същото време, събраните
по почин на ответната страна гласни доказателства установяват други факти,
които се ползват със значително по-голямо ниво на достоверност, а именно,
че в имота, са живеели други хора, които са упражнявали собственическите си
права, получени въз основа на наследство и делба, за което сочат и
10
документите за собственост на лицата, които са прехвърлили права върху
имота. Следва да се даде вяра на показанията на св. Г., която е живяла в
процесната къща и двор (собствени на родителите й), а не на тези на св. Г.,
която познава ищцата от квартала. Отделно от това показанията на
последната са й недостоверни, тъй като в тях се поддържа, че Ц. живеела в
имота до 2017 г., което е в противоречие с данните, че през 2015 г. е
извършен въвод срещу ищцата. Дори показанията на другия свидетел на
ищцата - св. Г., е посочено, че той не е ходил до имота след като Ц. заминала
за чужбина преди 4-5 години (с оглед датата на разпита – към 2014-2015 г.).
Показанията, че къщата е бутната преди Ц. да се изнесе през 2017 г.
противоречат на данните в показанията на друг свидетел – Е. Т.
(незаинтересован), който е посочил, че сградата е била в лошо състояние и
била бутната 2007-2008 г., след което започнал спор с Н., който претендирал
обезщетение. Този свидетел е посочил, че имотът е бил необитаем, достъпът
до него – без ограничение, в двора влизали работници от строителния обект в
съседство. Тези показания са в унисон с изложението на св. Г., която е
разказала, че майка й е напуснала имота след като се появил Н. и проявил
интерес към мястото. Неправдоподобни изглеждат показанията за
обитаването на имота от Ц. постоянно с оглед другите данни в показанията на
другата група свидетели, че се касае до имот в лошо състояние, без баня, с
външна тоалетна, описан като барака. Обратно – житейски достоверни са
сведенията от св. Г. и св. Т., че имотът е напуснат след 2001 г., в съседство с
него е започнал строеж, той е бил необитаем, достъпът до него е бил
невъзпрепятстван от никой, собственическо отношение към него е проявявал
само Н. Б., който е претендирал обезщетение за съборената постройка от
строителите. Тези данни могат надлежно да се установят и при проверка на
данни от други институции – относно провежданите съдебни дела, относно
проверките от полицията и ДНСК в мястото и пр.
Следва да се посочи, че св. Б. Г. е посочил друг адрес – ул. Цветна
градина, а не ул. Червена стена, за имот, обитаван от Ц.. Показанията на този
свидетел освен това не могат да се ползват с висока степен на достоверност,
тъй като към релевантния период той е бил дете. Дори да се приемат за
правдоподобни, показанията и на Г. и на Г., установяват само, че Ц. е живяла
в имота, но те не са категорични относно намерението й да свои жилището,
като отблъсква всякакво действие на собственика. Св. Г. е посочил, че имота
11
Ц. имала от баба си, което сочи на друго основание за придобиване на права.
На следващо място свидетелските показания не установяват
непрекъснатост на владението, тъй като св. Г. е посочила, че след като
забременяла Ц. отишла във Франция, където родила. Липсва удостоверяване
и на изискуемото за владението явно упражняване на същото – не може да се
установи от никакви доказателства, че Ц. е обективирал спрямо
собствениците (преди покупката от Н. и „Боско строй“ ЕООД) на дворното
място своите намерения да ползва и свои имота изключително и само за себе
си. Отделно - не се установява, че въпреки споровете възникнали по повод
засягането на имота от дейности по строеж в съседен парцел, някое от
заинтересованите лица е осъществило контакт с Ц. Б. (къщата била в разруха
и необитаема, при влизане в нея с органите на реда там не е имало никой и е
съставен протокол), нито че ищцата е обективирала поведение за защита на
имуществото си, което би било логично и обосновано житейски поведение на
всеки претендиращ права собственик. Обратно - претенции за обезщетение
поради засягане на правата си е заявил само Н. Б..
Относно основен спорен въпрос по делото, касаещ оспорената
декларация рег. № 242 от 8.02.2007 г. (л. 74), с нотариална заверка на подписа,
съдът приема следното: В решение № 578 от 12.06.2009 г. по гр. д. №
1600/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е прието, че давностното владение по
същество винаги е свързано със съзнание у владелеца, че владяната вещ е
чужда. Ето защо всяко изявление на владелеца, че ответникът е собственик е
само признание, че той осъществява фактическа власт върху чужд имот. В
този смисъл, дори да се приеме, че декларацията е достоверна и подписана от
Ц. Б., респ. че съдържа изявление от същата, че в процесния двор съпругът й
има индивидуални права на собственост, това не би изключило нито
осъществяваното от нея фактическо владение върху имота, нито намерението
й да го свои и занапред. Правно значимо по смисъла на чл. 116 от ЗЗД и с
последица прекъсване на давностното владение би представлявало
единствено изявление на владелеца, че е владял, че владее или че ще владее
имота за в бъдеще за другиго, а не за себе си. Такъв извод е приет и в друго
решение № 82 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 6873/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС,
където се сочи, че за да се прекъсне придобивна давност на основание чл.
116, б. "а" ЗЗД, следва упражняващият фактическа власт върху вещта да
признае, че не е имал намерение за своене, тоест, че е бил държател, а не
12
владелец на същата. Такова изявление в разглеждания случай не е
удостоверено в оспорената декларация – в същата се сочи, че Б. дава съгласие
съпругът й Н. К. Б. да учреди ипотека в полза на банка върху ½ ид.ч. от
процесното дворно място, негова индивидуална собственост, но съставляващо
семейно жилище. Или Б. е признала, че към момента на декларацията 2007 г.
Б. е собственик на имота, но не е отрекла упражняването на своя фактическа
власт със собственически намерения.
С оглед казаното посочената по-горе декларация, тъй като не съдържа
правно значимо признание по смисъла на чл. 116 ЗЗД, се явява ирелевантна и
не подлежи на обсъждане, в това число не следва да бъдат предмет на
дискутиране въпросите относно естеството на документа, всички изслушани
почеркови експертизи, доказателствени искания за представяне на материали
от архив на нотариус и проверка на неговата редовност, липсата на оригинали
и пр. Следва да се отбележи, че оплакванията на ищцата свързани с
ненадлежното водене на архива на нотариус М. не могат да бъдат взети
предвид при разрешаването на настоящи спор. Същите са относими към
отговорността на нотариуса, но не могат да обосноват никакви правно
релевантни изводи за неавтентичност на оспорения документ.
В обобщение - предвид казаното по-горе, не може да се приеме, че
ищцата е придобила право на собственост върху процесното дворно място въз
основа на осъществявано давностно владение – не се доказа тя да е
упражнявала фактическа власт върху имота, още по-малко тя да е била в
съответствие с изискването това да е сторено явно, несъмнено, постоянно и
непрекъснато. Ето защо тя не доказва в процеса, че разполага с права на
собственост върху терена, които могат валидно да се противопоставят на
ответното дружество, купувач на публична продан. В този смисъл искът по
чл. 108 ЗС не може да бъде уважен.
При този изход на спора на ищцата не се следват разноски.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261058 от 07.08.2023 г. по гр. д. №
13279/2016 г., СГС, І-4 с-в.
13
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14