РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Смолян, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500406 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 във връзка с чл.422 ал.1 ГПК, във връзка с чл-153ал.6 ЗЕ.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 4912 от
12.08.2021година от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК-** представлявано от Александър
Александров - изпълнителен директор,депозирана чрез процесуален представител юрисконсулт
Борислав Ангелов, против Решение №253 от 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 609/2020г.,
по описа на Районен съд - гр. Смолян, с което са отхвърлени исковете на "Топлофикация-
София" ЕАД с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването
на вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №85/12.03.2020г. постановена по ч.гр.дело №257/2020г. по описа на РС- Смолян,
представляваща сума в общ размер от 1 845,76 лева, от които 1563,54 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2016г,
до м.03.2019г., за имот, находящ се на адрес гр.София, Община Надежка, ж.к.“Надежда“ 1,
бл.117, ет.3, ап.16, аб.144928, ведно със законната лихва от 29.01.2020г. до изплащане на
вземането, 248,63 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017г. до
22.01.2020г.. както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 27,88 лева
- главница за периода от м.12.2016г. до м.03.2019г. и 5,71 лева - мораторна лихва за периода
от 31.01.2017г. до 22.01.2020г., както и е осъдена "Топлофикация- София" ЕАД да заплати
1
на адвокат В.Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).
С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение изцяло,като от
направените оплаквания за неправилност съдът прави извод за незаконосъобразност на
атакувания акт. Поддържа се оплакване, че има подадена молба от ответницата за закриване
на, но за да бъде закрита партидата и клиентът да престане да е клиент на топлинна енергия
(ТЕ) за отопление на имот е необходимо изпълнение на сложен фактически състав, който не
е налице, а съдът не е отчел този въпрос. Съгласно чл.9 от ОУ, за да се стигне до закриване
на партидата е необходимо решение на общото събрание на етажните собственици с
квалифицирано мнозинство - най-малко 2/3 от собствениците в сградата и едва след това с
подаване на писмено заявление се предприемат действия по закриване на партидата. В
настоящият случай, такова решение не е налице и партидата на имота не е закрита. Развито
е оплакване, че позовавайки се на подадената от ответницата молба за закриване на партида,
съдът е формирал неправилен извод досежно дължимостта на ищцовата
претенция.Поддържа се неправилност на извода на съда, с който е прието, че
отговорността за задълженията на ответницата се ограничава до 17.04.2018г, когато е влязло
в сила постановлението за възлагане. Твърди се,че формално с влизането на сила на
постановлението на съдебния изпълнител купувачът по публичната продан се счита за
собственик, но е необходимо и въвеждането във владение съгласно разпоредбата на чл.498,
ал.1 ГПК. Ако съдът е разполагал с данни, че владението е предадено именно на датата, на
която е влязло в сила постановлението, то е следвало да се позове на това, в противен
случай изводът му е неправилен, особено ако са налице други данни, или пък такива
направо липсват, означава че изводът е изграден на база само едно предположение.Моли
окръжният съд да отмени , като незаконосоъборазно в цялост атакуваното решение и да
постанови ново, с което в цялост да уважи ищцовата претенция съобразно формулираният
в исковата молба петитум.
В законово установения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата С.А. Д..
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят
„Топлофикация София” ЕАД не изпраща представител.В писмена молба юрисконсулт
Пламена Николова поддържа изцяло подадената жалба.
В съдебно заседание редовно исвоевременно призована въззиваемата С.А. се
представлява от адв.В.Родопски, който поддържа становище за неоснователностна
въззивната жалба и предлага окръжният съд да потвърди атакуваното решение.
Третото лице помагач на ищеца „Нелбо инженеринг“ ООД редовно и своевременно
призован не изпраща представител и не се ангажира със становище по въззивната жалба.
Окръжният съд, след като взе в предвид оплакванията в жалбата,становището
на пълномощника на въззиваемата и след като обсъди доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност съобрази следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
2
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед пълния обхват
на обжалването – допустимо.
При извършване на въззивания контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия
съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде
потвърдено.
От събраните доказателствата по делото пред първоинстанционния съд настоящият
състав приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е установено,че с Решение №16/27.01.2012г. по гр.дело №1969/2011г. по
описа на РС- Смолян, влязло в сила на същата дата 27.01.2012г. е прекратен с развод
сключения граждански брак между С.А.Д. и С.А. Д., на основание чл.50 от СК. По силата
на утвърденото споразумение по чл.51 от СК, С. АЛ. С. декларира,че е напуснала и няма
претенции по отношение ползването на семейното жилище представляващо апартамент
№16, находящ се в гр.София, район „Надежда/връбница”, ж.к.”Надежда-1” на 3-ти етаж в
жилищна сграда –бл.117 , като придобитият по време на брака недвижим имотапартамента
№16 в бл.117 гр.София, ж.к.“Надежда“ ще остане съсобтвеност на молителите и няма да
бъде предмет на делба в същото производство по делото за развод.
Няма спор по делото,че Софка Димитрова е подала молба вх.№475/10.02.2009година
за закриване партидата на абонатен номер 144928,който е идентичен с абонатния номер,за
който е претенцията. По делото няма данни молбата входирана в ищцовото дружество да са
предприети действия за рализиране на процедурата предвидена в чл.9 от ОУ за
преустановяване топлоотдаване.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 06.03.2018г. по изп.дело
№594/2011г. по описа на ЧСИ рег.№847 с район на действие СГС, влязло в сила на
17.04.2018г. процесният апартамент е възложен на „Ер Строй’ ремонти“ползване.
С молба от 10.02.2009г. С.А. е поискала да бъде закрита партидата й за ползване на
топлинна енергия и след тази дата счита,че начисляването на топлинна енергия е
неправомерно, както и се оспорват претенциите на ищеца по съображения, че ползването на
жилището е предоставено на Славчо Димитров по силата на споразумение и влязло в сила
Решение на 27.01.2012г., с което бракът му с ищцата е прекратен.
С атакуваното решение е прието, че дори и семейното жилище да е било предоставено
за ползване на другия съпруг (в случая съпруга на С.С.) не се учредява вещно право на
ползване по смисъла на чл. 56 ЗС, а единствено съпрузите постигат съгласие, че ще
продължи да живее там и с предоставяне ползването на семейното жилище на другия съпруг
той не става изключителен собственик на имота, поради което качеството на потребител на
ответника С.С. не е отпаднало до датата на възлагане на имота на трето лице по силата на
Постановлението на ЧСИ. Прието е също така,че на основание чл. 100, ал. 1 ЗС отказът от
правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена
форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър и тъй като в случая
няма данни, не са налице основания да се приеме, че С.С. е била потребител до посочения
момент на възлагане на имота, като макар последната реално да не е живяла и да не е
ползвала жилището, за нея са възникнали задължения като собственик съобразно обема на
3
правата й- потребител на топлинна енергия съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ (при положение, че е
придобит по време на брака й – за ½ ид.ч.).Прието е също така, че докато е била титуляр на
правото на собственост върху имота до размера на притежаваните права - ½ ид.ч.
отношенията между С.С. и бившият й съпруг С.Д. който е останал да ползва имота
съобразно бракоразводното Решение относно разходите, които са дължими за заплащане,
подлежат на уреждане като наемно правоотношение, с което съдът обосновава незачитането
възраженията на въззиваемата, че не е ползвала имота.Отхвърлянето на исковете районен
съд обосновава с възлагане на имота с Постановление за възлагане на недвижим имот от
06.03.2018г. по изп.дело №594/2011г. по описа на ЧСИ рег.№847 с район на действие СГС,
след влизането му в сила на 17.04.2018г. и отчитано от датата на падежа за тези задължения
така, както е прието в Общите условия, регулиращи отношенията между доставчика и
потребителя, след която дата ответникът не е титуляр на собствеността и няма качеството на
потребител. Според проверявания съд начисляваните след тази дата суми за топлинна
енергия, за сградна инсталация, общи части вече не следва да се възлагат в тежест на С.С.
(за нейната част) и счита претенцията за вземания за посочения период 17.04.2018г. – до
м.март на 2019г. за неоснователни.
Съгласно Закона за енергетиката качеството потребител има собственик или ползвател
на имота, находящ се в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение, а разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ
регламентира,че меродавно за облигационното отношение с топлопреносното предприятие
е притежанието на вещно право върху имота- право на собственост или вещно право на
ползване
Във връзка направеното възражение на ответната страна за погасяване на вземанията
по давност, на основание чл.33 от приложените по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими думи за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят ,катопретендираните вземания за
главница топлинна енергия за периода от м.май 2016г. до м.март 2019г. и главница,
представляваща сума за извършена услуга дялово разпределение за периода м.декември
2016г. до м.март 2019г. приема основателност,че претенциите за периода преди 29.01.2017г.
са погасени по давност, съответно и акцесорните искове за мораторна лихва, начислена
върху вземанията за тези периоди не се дължат съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД и
претенциите за тези вземания подлежат на отхвърляне. Ответната страна депозира молба за
закриване на партидата вх.№475/10.02.2009г. за абонатен номер 144928 входирана в
ищцовото дружество. Според съда съгласно чл.9 от Общите условия при подаване на
заявление за преустановяване на топлодаване се следва определена процедура (чл.153, ал.6
от ЗЕ) клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,като при
подадена такава молба потребителят следва да има задължения единствено за суми за
топлинна енергия за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Позовава се на заключението по назначената съдебно- счетоводна
експертиза във формирането на задълженията срещу ТЕ сградна инсталация,съгласно което
не е отразено задължение (0,00 лв.),не се изяснява как са заплащани сумите за сградна
инсталация и общи части, т.е не се установява размера на такова задължение. Според
заключението по СТЕ сумите за топлинна енергия , фактурирани от „Топлофикация София“
4
ЕАД и изравнителните сметки от топлинна счетоводител „Нелбо“ ЕАД са начислени
съобразно действащата нормативна уредба. При изслушването му, обаче вещото лице сочи,
че молба от С.С. за преустановяване на взаимоотношенията не му е изпратена, т.е., не е
взета предвид. В приложените към исковата молба съобщения към фактури от 31.07.2017г.,
31.07.2018г. и 31.07.2019г., каквито ищецът е следвало да издава според Общите условия
(чл.30, ал.3 от ОУ), с детайлно изброяване на услугите и цената, липсват включени сума за
топлинна енергия за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата и размера на такова вземане остава недоказан, а и в исковата молба не са
формулирани поотделно включените в общия размер на главницата такива вземания за
общи части и сградна инсталация, с което обосновава отхвърляне установителните искове
за главница от 1 563,54 лева- стойност на доставена топлинна енергия и акцесорния иск за
лихвите върху това вземане 248,63 лева.Поради отхвърляне исковете за претендираната
главница за доставена топлинна енергия е отхвърлен и иска относно вземането за суми за
извършена услуга дялово разпределение- 27,88 лева,както и мораторната лихва от 5,71 лева,
начислена върху това вземане, като акцесорен иск,поради недоказаност след подаване на
молбата ищецът е изпълнил задължението си във връзка с искането за прекратяване на
топлоснабдяването и всъщност за този обект какви реално услуги са извършвани от
дружеството, на което е било възложено разпределението. Съобразно разпоредбата на чл.
153 от ЗЕ , че ответницата С. като собственик на топлоснабден имот е потребител на
топлинна енергия, чиято продажба на осн. чл. 150 ЗЕ се осъществява при публично извесни
ОУ. Установено е, че такива са съставени, одобрени и разгласени по предвидения в закона
ред.Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЕ на всички потребители се разпределя
топлоенергия отдадена от сградната инсталация. Съгласно чл. 145, ал. 3 топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите
части се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти.Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда, че клиентите на сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че през
процесния период, за имота с посочения административен адрес в гр. София, ежемесечно са
начислявани суми за консумирана топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и
за битово горещо водоснабдяване. По делото няма данни, а и не се твърди, етажната
собственост да е прекратила търговските отношения с „Топлофикация – София” ЕАД.
От приетите заключение на съдебно-икономическите експертизи, които се кредитират
и от настоящата инстанция като обективно и компетентно изготвени, се установява от
вещото лице Е.К.,че размерът на задължението за доставена топлинна енерегия на С.А. Д.,
че за периода предмет на исковата молба, за процесния обект са начислени 2095лева.26
лева,като сградната инсталация е 0.00 лева,отопление -780.68лева,БГВ-965.37лева и ДДС-
349.21лева,както и е изчислен размера на законанта лихва- от датата на изпадане в забава по
периоди от 01.05.2016 до 30.04.2017г. главница 611.73лева,период лихва 15.09.2017г.-
22.01.2020година-146.14лева,от 01.05.2017година -30.04.2018г.-главница 667.84лева,лихва -
91.83леваза периода 15.09.2018-22.01.2020година и 01.05.2018година до 31.03.2019година
главница -283.97 ,лихва 10.25 за периода 15.09.2019година до 22.01.2020година или общо
главница 1563.44лева и лихва 248.22лева.
Според вещото лице Н.С. след преглед на документацията предоставена му от
5
„Топлофикация София“ЕАД и „Нелбо“ЕАД,дяловото разпределение е извършено от
второто дружество на разходвана топлинна енергия съгласно нормативната уредба,като
епредставило в табличен вид фактурираните суми за ТЕ по месеци-общо ипо пера,като е
констатирало,че нямаотделно перо за ТЕ на сградна инсталация,която се диферинцира в
изравнителните сметки изготвяни от топлининя счетоводител“Нелбо“ЕАД.В съдебно
заседание вещото лице доуточнява, че в случая няма онлайн отчитане и затова е прогнозно
отчитане по периоди(в случая две прогнозни сметки),като за процесната сграда
„Топлофикация София“ фактурира по прогнози в самата фактура и суми за сградна
инсталация и технологични разходи. Според вещото лице С. част от отоплителните уреди
сащрангели,а структурата на отоплителното тяло етакава,че не може да се сложи
индивидуаленводомер и начина на изчисляване на енергията е много специфичен.Според
вещото лице когато има молба от абонат за прекъсване топлоподаването(както ев настоящия
случай) и когато има такива щрангели те не могат да бъдат изведени от употреба.При
подаване молба ако има радиатори Топлофикация минава,пломбира радиаторите и ги
затварят,но през стаите минават щрангове отдаващи топлоенергия.В случая има обща сграда
и общ топломер и отчитането на топлата вода става чрез отчитане топлата вода за всеки
апартамент и ако има подадена молба от абоната(каквато е депозираната от С.С.) след
подаването й следва да се изпълни процедурата заедно са абоната всимчки уреди се се
пломбират,пправят се протоколи,подписани от собственика и „Топлофикация“,но на вещото
лице не е предоставяна нито молбата,нито протоколите, и ако спряан топломера и
радиаторите са пломбирани, следва да се изчислява само енергията за щранг лирите за
процесния период.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица.Направено е оспорване от
ответницата,чрез пълномощника й доколкото се твърди,че в имота никога не е имало
радиатори, още от предишните собственици.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост (каквато е тази,
в която се намира процесният апартамент), се извършва по система за дялово разпределение,
съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация
е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен,
в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
6
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е
и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Законосъобразен е извода направен от районен съд, че макар С.С. реално да не е
живяла и да не е ползвала жилището,а бившия й съпруг,(съобразно договореното при
прекратяване на брака),за нея са възникнали задължения като собственик,съобразно обема
на правата й,като потребител на топлинна енергия до размера на правото на
собственост,върху имота придобит в режим на СИО.
Правилно и в съответствие с данните по делото е прието,че претенцията за периода от
17.04.2018година до месец март 2019година е неоснователна.По делото е представено влязло
в законна сила Постановление за възлагане процесния недвижим имот на купувач и
съгласно Общите условия,регулиращи отношенията между доставчика и
потребителя,считано от датата на падежа за тези задължения начислените след тази дата
суми за топлинна енергия не се дължат от С.С.. Въззивният състав намира за необходимо да
отбележи във връзка оплакването с въззивната жалба,че правото на собственост се
придобива от деня на постановлението за възлагане, дори то да е обжалвано, което
съответства на нормата на чл. 496, ал.2 от ГПК (в противен случай няма как да се запазят
правата на купувача - в периода от постановяване на възлагането до влизане в сила на
възлагането длъжникът може да плати и това е основание за прекратяване на
изпълнителното производство, въпреки че купувачът надлежно е платил). Ако възлагането
бъде отменено, тогава с обратна сила отпада и придобивното основание, от което следва, че
отпадат и правата на купувача (не може да се легитимира като собственик), отпадат и
правата на последващите приобретатели, тъй като никой не може да прехвърли това, което
не притежава.
Независимо от горното дори и да се приеме, че ответницата е собственик на имота в
исковия период, то искът съдът преценява, като неоснователен поради непроведено от
ищеца доказване на възникване и съществуване на задължението за плащане на исковата
сума, като равностойност за консумирана топлинна енергия. Предвид характера на
предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК – иск за установяване съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, както и да обоснове претенциите
по период и размер.
Ищецът не е установил по категоричен начин включените в общия размер вземания
на главницата за общите части и сградна инсталация, нито е издавал фактури според
Общите Условия(чл.30ал.3),с детайлно изброяване на услуги и цена,не са посочени суми за
топлинна енергия за отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части
7
на сградата.Ищецът чрез пълно и пряко доказване следва да установи обективните факти,
измервания и отчитания при съобразяване на предвидените в ЗЕ,НАРЕДБА № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването към която препращат Общите условия и
последните правила.Именно такова доказване не е проведено.В тази връзка съдът не
възприема заключението на в.л., като основаващо се на данни от счетоводните книги на
ищеца, които са оспорени от ответницата.Доколкото по делото има твърдения,че през
исковия период в жилището не е имало водомер и топлопредаването е прекратено,с
изключение на съществуващата щранг лира(съгласно доуточнението от вещото лице в
открито съдебно заседание- при молба от С.С.,за която няма спор, че е подавана), на която
няма данни е монтирано средство за измерване от вида на посочените в чл.52 от
Наредбата, то в тежест на ищеца е да докаже, че исковата сума отразява отчетена
консумация от щранг лира, изчислена по предвидения в Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради - етажна собственост т.е да установи конкретните
показатели имащи отношение при това изчисление посочени в т.6.5
от Методиката.Констатацията на в.л. че за това тяло е начислен разход, като за тяло
работило непрекъснато по изчислителен път не е достатъчна.
С доклада си в първоинстанционното производство при разпределение на
доказателствената тежест, районният съд изрично е указал на ищеца да представи
доказателства за , количеството на реално потребената топлинна енергия, както и
стойностите на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на
средствата за дялово разпределение.Само при провеждане на пълно и главно доказване
твърдяните факти се считат за настъпили по несъмнен начин.В случая такова доказване не е
проведено, а недоказването обуславя отхвърляне на иска.
Не се доказва дължимостта на главницата, поради което неоснователен се
явява искът в частта му за признаване дължимост на обезщетение за забава върху същата, в
размер на законната лихва, за посочения в исковата молба период.
С оглед на изложените съображения обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото се дължи присъждане разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат Вихър Родопски,претендирани на основание чл.38 от ЗА,които
при съобразяване чл.7ал.2т.2 Наредба за минималните размери на адвокатски
възнаграждения съдът определя на сумата 400лева.
Мотивиран от гореизложените съображения,съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №253 от 16.07.2021г., постановено по гр.д. №
609/2020г., по описа на Районен съд - гр. Смолян,като законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице -
8
помагач "НЕЛБО" ЕАД, ЕИК .*
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9