Р Е Ш Е Н И Е №633
29.11.2013г. гр.Кюстендил
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, гражданска колегия
на двадесет и пети октомври две хиляди и тринадесета година
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
секретар: Г.М.,
като разгледа докладваното от съдия ДЖОНЕВА
Гр.д.№594 по описа за 2012г. на
РС-Кюстендил
и, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото
е образувано по исковата молба на “Сириус-Тим”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив ул.“***” бл.** ет.*** ап.***, представлявано
от управителя С*** Л. Р. съдебен адрес: гр.Пловдив
ул.“Ж***” №** ет.** офис **, против “Итали
Канстракшън” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Кюстендил ул.“Г****” №** ет.**, представлявано
от управителя М А..
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ал.1
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.538 ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ за
признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на
ищеца, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в
производство по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№14573/2011г. по описа на РС-Пловдив,
за сумата от 10 000 евро,
дължима по издаден от “Итали
Канстракшън” ООД в полза на “Сириус-Тим”
ЕООД запис на заповед от 03.04.2009г., ведно със законна
лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 12.08.2011г., до
окончателното изплащане. Иска се установяване на дължимите разноски по
заповедното производство и присъждане на сторените в исковото такова.
Така се поддържа исковата молба от пълномощника на
дружеството-ищец, с доводи за наличие на валидно поето и подлежащо на
изпълнение задължение по абстрактна правна сделка, която се твърди да е
обезпечавала изпълнението на задължението на заемателя “Итали Канстракшън” ООД по
сключен с ищеца договор за заем от същата дата за сумата от 10 000 евро,
което не е било изпълнено на падежа – 03.08.2009г.
Ответникът оспорва да дължи търсената сума, като прави
няколко възражения в тази посока. Абсолютни възражения, основаващи се на
твърдението, че ценната книга е била издадена при липса на менителнична
представителна власт на лицето-издател, което, според дружеството не е било
надлежно упълномощено да поема подобно задължение от негово името. Относителни
възражения в посока на това, че каузално правоотношение по договор за заем
между страните не е възниквало, тъй като, от една страна, всички средства на
„Сириус-Тим” ЕООД са били предоставени от управителя на “Итали
Канстракшън” ООД, а от друга – при сключването на договора сумата не е
била предадена на заемателя, каето е потребно, с оглед реалния характер на този
вид правоотношение. Поддържа се още, че
извършените действия от представителя са били във вреда на представлявания,
както и, че потвърждение на договора за заем от страна на управителя М. не е
било извършено, тъй като подписването на декларация от 21.12.2009г. е в
хипотезата на фактическа грешка – М. е смятал, че подписва счетоводен документ.
В случай, че съдът не сподели тези доводи и намери, че сумата по записа на
заповед се дължи, ответникът прави възражение за прихващане от исковата сума на
сума в същия размер и валута, която „Сириус-Тим” ЕООД му дължи, съгласно
договор за цесия от 30.05.2008г., сключен между
него и кредитор на “Сириус-Тим” ЕООД – “Лимо” ООД, регистрирано в Италия, съгласно
който договор италианското дружество е прехвърлило на “Итали Канстракшън” ООД
вземане към „Сириус-Тим” ЕООД в размер на 70 121 евро. Моли се отхвърляне на иска и
присъждане на разноските по делото.
Възраженията и
исканията на ответника се оценяват от страна на ищеца, като неоснователни и
недоказани.
РС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по
делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на
чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
На 28.08.2006г.
в Търговския регистър, воден при Окръжен съд-гр.Пловдив е вписано
новообразувано еднолично дружество с ограничена отговорност “Сириус-Тим” ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив ж.к..“Т***” бл.** ет.** ап.**, с едноличен
собственик на капитала и управител С*** Л. Р -решение
№5429/28.08.2006г. по ф.д.№2790/2006г.
На 10.11.2006г.
в Търговския регистър, воден при Окръжен съд-гр.Пловдив е вписано
новообразувано дружество с ограничена отговорност “Итали Канстракшън” ООД, със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив бул.“Б***” №** ет.** ап.***, със съдружници
и управители В. К. и Ст. Р., представляващи
дружеството заедно - решение №7055/10.11.2006г. по ф.д.№3721/2006г.
На 28.12.2007г. между „Итали Канстракшън“
ООД и „Сириус – Тим“ ЕООД, е бил сключен рамков договор, по силата на който
между страните по същия е било постигнато съгласие за възмездно и поетапно
отпускане на заеми, при 8 % годишна лихва за всеки от заемите за периода от
началото на 2008г. до 2009г., като всеки един от договорите за заем ще бъде
гарантиран със запис на заповед, издаден от „Итали Канстракшън“ ООД, и с падеж
- крайния срок на заема.
На 05.02.2008г.
Общото събрание на “Итали Канстракшън” ООД е взело решение да се сключат
договори, с предмет покупко-продажба на дружествени дялове на К. и Р. от А. М. – гражданин на ***, роден на *** в
гр.Р..
На 25.03.2008г. с пълномощно с нотариална заверка на
подписите, А. М., в качеството му на управител на “Итали Канстракшън” ООД е
упълмомощил В. К. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдов, да го представлява пред
Община Пловдив, всички общини и данъчни органи на територията на РБългария,
както и пред всички физически и юридически лица в страната, с правото да
подписва договори и строителни книжа, както и да се снабдява, подава, съставя,
получава и подписва всички необходими документи; да представлява дружеството
пред съдилищата в РБългария, като преупълномощава адвокати за защита на
интересите му и т.н. Пълномощното е било преведено на иаталиански език,
разбрано от М*** и подписано от него.
С договор за заем от 03.04.2009г., сключен
между „Сириус-Тим“ ЕООД, представлявано от управителя С. Л. Р., в качеството на
заемодател, и „Итали Канстракшън“ ООД, представлявано от пълномощника В. К. К.,
в качеството на заемател, заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 10000
евро, подлежаща на връщане на 03.08.2009г. В договора – чл.11 - е предвидено,
че връщането на заема се обезпечава чрез запис на заповед, издаден от
заемателя.
На същата дата – 03.04.2009г., Вл.К. К.,
като пълномощник на „Итали Канстракшън“ ООД е издал запис на заповед за сумата
от 10 000 евро, в полза на „Сириус-Тим” ЕООД, с падеж – на определен ден –
03.08.2009г.
На 21.12.2009г. А. М. е подписал
декларация-потвърждение на български език, според т.7 от която същият изрично и
неотменимо е потвърдил сключването на договора за заем със заемател – „Сириус –
Тим“ ЕООД, сключен на 03.04.2009г., с главница – 10 000 евро и с падеж за
връщане – 03.08.2009г., и е признал, че заемната сума е предадена на
представляваното от него дружество от заемодателя. Според текста на
декларацията, М. изрично е заявил, че всички клаузи на договора ангажират
безусловно „Итали Канстракшън“ ООД и е потвърдил договора изцяло. Подписът
върху тази декларация е бил заверен от Р. Р. – завеждащ консулската служба при
Генералното консулство на Република България в Италия. Подобно деклариране от
страна на същото лице е било направено и върху текст, изписан на италиански
език, но с дата 17.11.2009г. и то с нотариална заверка на подписа от нотариус Н.
Б. с район на действие – РС - Пловдив, като преводът е бил извършен от заклет
преводач – Т. М. Ст. от преводаческо бюро „Питагорас“ ООД.
На 06.04.2010г. на Вл.К. е била връчена нотариална
покана от А. М. с рег.№1175/31.03.2010г.
по описа на нотариус Н. Б. с район на
действие – РС - Пловдив, с която същият е уведомен, че с акт за оттегляне на
пълномощни, издаден и заверен на 26.03.2010г. с рег.№1134 oт същия нотариус, са оттеглени изцяло всички
издадени от А. М., в качеството му на управител на „Итали Канстракшън“ ООД
пълномощни, включая и пълномощното от 25.03.2008г.
По делото е прието, като доказателство
заключение с вх.№ 6869/14.01.2013г. на в.л.И.Д., от което се установява, че
договорът за заем от 03.04.2009г. е осчетоводен своевременно, както в
счетоводството на ищеца – заемодател, така и в това на ответника-заемател, по
съответните сметки, съответно – дебитори или кредитори, като осчетоводената
сума е в размер на 10 000 евро или 19 558.30 лева. Самостоятелно
осчетоводяване на записа на заповед не е било извършвано. В нито едно от двете
счетоводства няма отразяване на извършено плащане. Сумата от 10 000 евро
по договора е била преведена от ищеца на ответника по банков път с дата
02.04.2009г. – по делото е представено платежното нареждане от същата дата на
„Интернешънъл Асет Банк” АД, с основание за превода – договор за заем. Според
вещото лице, към датата на сключване на договора за заем, „Сириус-Тим” ЕООД е
разполагал с финансов ресурс, позволяващ му да даде в заем 10 000 евро.
В. К. К., разпитан, като свидетел, посочен
от ищцовата страна, твърди, че бидейки съдружник и пълномощник на ответното
дружество, е подписал от негово име договора за заем от 03.04.2009г., както и е
издал записа на заповед от същата дата. Свидетелят твърди, че всички договори
за заеми, които е подписвал от името на „Итали Канстракшън” ООД са били
сключвани със знанието и одобрението на А. М., независимо дали е бил в страната
или не, тъй като последният е имал постоянна връзка с него. Свидетелят твърди,
че М. съзнателно и целенасочено, следвайки даден му правен съвет, е подписал
декларацията-потвърждение и лично се е удостоверил в броя на сключените
договори за заем, страните по тях, дължимите суми и падежите.
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства, включващи заверени преписи на
документите, посочени в горното изложение, заключението на вещото лице и
показанията на разпитания свидетел, както и материалите по ч.гр.д.№14573/2011г.
по описа на РС-Пловдив. Част от документите, в съгласие с чл.183 от ГПК, са
представени в оригинал (напр.договора за заем и записът на заповед, приложен по
ч.гр.д.), а други – в официално заверени преписи. По делото са представени и
приети и други документи, които съдът не обсъжда при формиране на фактическите
си изводи, поради тяхната неотносимост към предмета на доказване.
Установените по делото факти, налагат
следните правни изводи:
Искът
е допустим, доколкото е предявен в хипотезата на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК и предполага установяване съществуването на вземане, което е било
предмет на своевременно оспорена заповед за изпълнение. Исковата претенция е
заявена в срока по чл.415 от ГПК.
Разгледан
по същество, искът е основателен. За да
бъде уважен същият, в хода на съдебното производство следва да се докажат
следните обстоятелства: 1) ответникът да е поел валидно задължение за заплащане
в полза на ищеца на сумата по записа на заповед; 2) падежът на вземането да е
настъпил и 3) ответникът да не е изпълнил поетото задължение за плащане. При
въведеното каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което
записът на заповед е бил издаден, а именно – договор за заем, ищецът следва да
докаже неговото съществуване, включая предаването на заемната сума, наличието
на валидно задължение на ответната страна за връщане, настъпването на падежа.
Положителният факт на плащането следва да се докаже от ответната страна.
Ответникът по делото нито твърди, нито доказва да е
заплатил на ищеца сумата от 10 000 евро на което и да било основание.
Записът на
заповед е разновидност на менителницата, опростена нейна форма, при която
участват две лица - издател и поемател, липсва приемател, поради което чл.537 от ТЗ препраща към
уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите, които я регламентират, са
съвместими с естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят
не нарежда на трето лице да заплати определена сума, както е при менителницата,
а поема сам задължението да плати сумата, като се обвързва пряко за плащането й
в определен срок. От естеството на записа на заповед - обещание за плащане от
страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и
на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница.
Записът на
заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на
съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефекта. Като формална
сделка, записът на заповед трябва да има определено от закона съдържание и е
валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл.535 от ТЗ, с изключение на
посоченото в чл.536 ал.2, 3 и 4 от ТЗ.
В конкретния
случай ответното дружество въвежда абсолютни възражения, оспорвайки авторството си,
като издател на процесния запис на заповед, както и лични такива, основани
на каузалното правоотношение, което се твърди, че е недействително, че сумата
не е предадена при сключване на договора, че представителят е действал във
вреда на представлявания.
Следователно
преценката за съществуването на спорното вземане е обусловена на първо място от
действителността на менителничния ефект, спрямо ответника. Настоящата
съдебна инстанция счита, че абсолютното възражение на ответника е неоснователно,
поради следните съображения:
Задължителната
съдебна практика приема, че, доколкото менителничното задължение е
резултат на строго формална абстрактна сделка и волеизявлението
на издателя е негов пряк източник, когато в записа на заповед е вписано, че
подписа се полага при упълномощаване и в резултат на конкретно дадена
представителна власт, за да възникне обвързване на представлявания с ефекта,
респективно неговото задължаване по него, това упълномощаване следва да бъде в
писмена форма. Този извод е ясен и логичен; същият произтича от
изискването за формата на самия ефект, която е такава за
съществуването му, и е в съгласие с чл.37 от ЗЗД. Счита се обаче, че за разлика от
типичното гражданско правоотношение, произтичащо от упълномощаване, при което
липсата на представителна власт прави сделката, с оглед която е извършено
упълномощаване недействителна, то при менителничното правоотношение при
издаване на ефекта, липсата на представителна власт не влияе върху неговата
действителност, тъй като той се счита за издаден лично от лицето, което го е
подписало. Този извод произтича от императивното правило на чл.462 от ТЗ, установяващо, че който подпише менителница
като представител без да има представителна власт се задължава лично по
менителницата. Така се обосновава извода, че при издаване на
менителничен ефект без представителна власт, не е налице неговата
висяща недействителност - той е действителен, т. е. пораждащ обективираните
от него права и задължения, като подписалия го като пълномощник, без да има
това качество, се счита лично задължен.
Следователно,
основният въпрос за преценка основателността на възражението, в случая е въпросът
дали В. К., по силата на пълномощното от 25.03.2008г., е притежавал надлежна
представителна власт да представлява „Итали Канстракшън” ООД, като поема
меничелнични задължения от негово име и за негова сметка. Запознаването със
съдържанието на соченото пълномощно дава отговор на този въпрос и то
положителен такъв, доколкото, според пълномощното, К. е бил упълномощен да
представлява дружеството „....пред всички физически и юридически лица в
страната с правото да подписва договори....”. Чл. 39 ал.1 от ЗЗД сочи, че
обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица, се
определя според това, което упълномощителят е изявил. В разглеждания казус
упълномощителят е изявил воля за предоставяне на неогреаничена представителна
власт за сключване на договори с физически и юридически лица, т.е. за поемане
на договорни задължения от името и за сметка на ответника, според преценката на
пълномощника, като, поради липсата на ограничения, без съмнение тук следва да
се включват и менителничните сделки. Налага се извод, че хипотезата на чл.462
от ТЗ не е налице и с издаването на записа на заповед ответното дружество е
поело надлежно и безусловно задължение да заплати на ищеца сумата от
10 000 лева.
Тук
следва да се отбележи, че К. не е имал качеството на „търговски пълномощник”,
поради обстоятелството, че същият не е поел задължение
да представлява търговското дружество срещу възнаграждение – типичен елемент на този институт. Като обикновен пълномощник на дружеството, за К. не
са важали ограниченията на представителната власт, установени в чл.26 ал.2
от ТЗ.
Относно
другите възражения на ответника:
Договорът
за заем, представляващ каузално правоотношение, обезпечено със записа на
заповед е действителен договор, породил за страните предвидените в клаузите му
права и задължения. К. е притежавал надлежна представителна власт да го сключи.
Сумата е предадена на заемателя и това предаване е било факт към датата на
сключване, тъй като на 02.04.2009г. 10 000 евро са преведени по банков път
на „Итали Канстракшън” ООД, а договорът е оформен на следващия ден –
03.04.2009г. Разминаването във времето
няма правното значение, придавано му от ответната страна, именно поради реалния
характер на договора. Същевременно следва да се отбележи, че липсват данни
между страните да е бил сключен друг договор за заем от 02.04.2009г. за
идентична сума, за да се счете, че банковият превод не касае процесното
правоотношение, а друго такова.
Ответникът не
ангажира никакви доказателства в подкрепа на възражението си, че ценната
книга и договорът
за заем
са
нищожни, в хипотезата на чл.40 от ЗЗД, тъй като лицето,
което е представлявало “Итали Канстракшън” ООД при сключването – В. К. – се е
споразумяло със “Сириус-Тим” ЕООД в негова вреда. Вредата следва да бъде
конкретна, а в случая е неясно в какво, според ответника, се изразява тя. Още
повече, по делото са налице данни, че управителят на “Итали Канстракшън” ООД е
знаел за договора и същият е бил сключен с неговата изрична санкция.
Също
недоказано е възражението, че липсва предоставяне на пари в заем, тъй като
дадените суми са били предадени на „заемодателя” от самия управител на
„заемателя” – дори източникът на средства на „Сириус-Тим” ЕООД, да е този,
който се сочи, не се установява на какво основание евентуално са дадени
паричните средства, какъв е характерът на правоотношението и оттук – правното
положение на средствата.
Изложените
съждения обезпредметяват обсъждането на подписаната от М.
декларация-потвърждение.
Налага
се извод за наличие на задължение на ответника спрямо ищеца за заплащане на
сумата от 10 000 евро, вземането за което е станало изискуемо на падежа–
03.08.2009г. Нито на тази дата, нито след това задължението е било изпълнено от
страна на ответника, поради което следва да се заключи, че вземането на ищеца
съществува. То обхваща и вземането за законна лихва върху сумата от 10 000
евро, считано от датата 12.08.2011г. до окончателното изплащане.
Предвид формирания изводи за
основателност на заявената претенция, следва да се разгледа
направеното от ответника възражение за прихващане.
Според чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими веши,
всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. Т.е., за да се извърши прихващане, трябва да са налице
два дълга, две насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и
заместимост на насрещните задължения.
Ответникът не
доказа, че ищецът му дължи твърдяното плащание по договор за цесия.
Въобще, неговото съществуване в правния мир, не бе установено. Дори
твърденията са общи и неконкретни - същността на това вземане е неясна, не се
установи произхода му, то няма падеж. Категорично невъзможно е да се заключи,
че “Сириус-тим” ЕООД дължи на ответника подобно плащане.
В
заповедното производство по ч.гр.д.№14573/2011г. по описа на РС-Пловдив
разноски не са претендирани и съответно не са предмет на издадената заповед за
изпълнение, за да бъде установяван в настоящото производство техния размер.
В исковото производство, предвид изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати на
ищеца направените разноски по делото. Същите са, както следва: 391.20 лева за
държавна такса (заплатените 392.00 лева по заповедното производство не могат да
се присъждат, като разноски по настоящото),
120.00 лева за вещо лице (посочените в списъка на разноските 300.00 лева
за вещо лице не е ясно от къде произтичат – съдът нито е вменявал на страната
задължение да заплаща подобна сума, нито реално такава е била заплатена) и
1 200 лева – възнаграждение за адвокат.
Отвената страна направи възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат, което съдът
счита за неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г., определено на база материалния
интерес по делото, възлиза на 741.16 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на казуса, заплатеният адвокатски хонорар от 1 200 лева не е
прекомерен.
Така, ответникът ще следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 1 611.20 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на “Итали
Канстракшън” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил ул.“Г.” №*** ет.***, представлявано
от управителя М. А., съществуването
на вземане на “Сириус-Тим”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив ул.“Т.” бл.** т.** ап.***, представлявано
от управителя С.** Л. Р., спрямо
“Итали
Канстракшън” ООД, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№14573/2011г. по описа на РС-Пловдив, за сумата от 10 000 евро,
дължима по издаден от “Итали
Канстракшън” ООД в полза на “Сириус-Тим”
ЕООД запис на заповед от 03.04.2009г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 12.08.2011г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
“Итали Канстракшън” ООД, с посочени
ЕИК и седалище и адрес на управление, да заплати на “Сириус-Тим”
ЕООД, също с посочени ЕИК и седалище и адрес на управление, сумата от
1 611.20 лева (хиляда шестстотин и единадесет лева и двадесет стотинки),
представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: