МОТИВИ ПО НОХД № 4640/2019 г. ПО ОПИСА
НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 25 СЪСТАВ
С обвинителен акт, внесен за разглеждане
в Софийски градски съд по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение на С.С.В., с ЕГН **********, за това, че на
09.04.2019г. в около 22.30ч. в гр.
София, при управление на МПС, лек
автомобил марка „Рено Клио“ с ДК № ********, движейки се по ул. „Околовръстен
път“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Чепинско шосе“ и
след кръстовището с ул. „Без име“, водеща към кариерите на с. Чепинци нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“ и реализирал пътно-транспортно произшествие с движещия
се по платното за движение пешеходец Д.К.С., като по непредпазливост причинил
смъртта му - престъпление по чл.343,ал.1,б”в” вр. чл.342,ал.1 ,пр.3 от НК.
По искане на подсъдимия В. и неговия
защитник, делото е разгледано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на делото по същество, представителят на Софийска
градска прокуратура поддържа обвинението с фактическа обстановка и правна
квалификация съгласно внесения в СГС обвинителен акт, като счита, че събраните
по делото доказателства безспорно установяват, от обективна и субективна страна,
извършеното от подсъдимия С.С.В. престъпление. Прокурорът
пледира с оглед разглеждане на делото по глава 27 от НПК и по-конкретно във връзка
с разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК при определяне на наказанието съдът да
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като е налице превес на смекчаващи
обстоятелства, свързани освен с личността на подсъдимото лице, така и с
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, установяващи съпричиняване от
пешеходеца и по-конкретно пострадалият се е движил почти в средата на пътното
платно. Това дава основание прокурорът да счита, че справедливото наказание е„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
изпълнението на което наказание, с оглед липсата на минали осъждания, да бъде
отложено по реда на чл. 66 от НК с определяне на 3 годишен изпитателен срок.
Според прокуратурата в конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата
на чл. 55, ал. 3 и на подсъдимият В. да не бъде налагано наказание „Лишаване от
право да упражнява професия или дейност“.
Защитата на подсъдимия не оспорва доказаността на
обвинението, посочва, че е налице безупречно поведение на подзащитния й и по
време на воденото наказателно производство като наред оказано от негова страна
пълно съдействия. Защитата акцентира върху наличните по делото смекчаващи
обстоятелства. Твърди се дълбоко осъзнаване на случилото се, резултатът от
което е и признаването на фактите от В..
Обръща се внимание на личността на
подсъдимия – младата му възраст, доброто образувание и трудовата му
ангажираност, липсата на данни за противоправни прояви, както и на
административни наказания по ЗДвП. Защитата посочва, че наложено наказание в
минимален размер е съответно на личността на В., като същото, че постигне
целите си и с оглед пълното съдействие и подкрепа от близките на подсъдимия.
Защитата обсъжда и обстоятелствата, при настъпването на ПТП като счита, че
същите имат значение за определяне размера на
наказанието, а именно, че ПТП е настъпило на неосветен участък от пътя,
при слаба видимост и мокра пътна настилка като пострадалият е бил в алкохолно
опиянение, движещ се в средата на пътното платно по посока на движение на
автомобила,управляван от подсъдимия и тази връзка е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, което преценено съвкупно установява обстоятелство с
изключителен характер подлежащо на преценка при налагане на наказанието.
Подсъдимият В.
се ползва от правото си съгласно чл. 371, т. 2 от НПК да признае фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявява пред съда, че
съжалява за настъпилата смърт на пострадалия. В последната си дума пред съда
подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се и иска от съда да му бъде
наложено справедливо наказание.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК доказателства,
както и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.С.В., с ЕГН **********,
е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със
средно образование, живущ ***, работещ като контрольор запаси в „Обертюр фидюсиер“
АД.
На 09.04.2019г. около 22,30 часа подсъдимият В. управлявал МПС - лек автомобил марка „Рено
Клио” с регистрационен № ********, по “Околовръстен път“ с посока на движение
от бул. „Ботевградско шосе” към ул. „Чепинско шосе” със скорост на движение от
порядъка на 78 км/ч. и включени къси светлини. Било тъмно, липсвало изкуствено
осветление, ръмял дъжд, пътното платно било мокро, с асфалтово покритие с по
една лента за движение в двете посоки. При движението си подсъдимият наближил
улица «Без име», която се намирала отляво спрямо неговата посока на движение и
която улица водела до кариерите на с. Чепинци. В същия момент и на описаното
място на «Околовръстен път» се намирал и пешеходецът Д.К.С., който се
придвижвал пеш в пътното платното за
движение в посока съвпадаща с посоката на движение на автомобила управляван от
обвиняемия. Избраната от подсъдимия В. скорост от 78 км/ч. не била съобразена с
пътните условия, респ. при тази скорост същият се лишил от възможността да
възприеме своевременно намиращ се в зоната осветена от късите светлини на
фаровете обекти, като при тази скорост опасната зона за спиране на автомобила
била 85,77 метра. Следствие на това, когато пешеходецът навлязъл в осветената
от автомобилните светлини зона, подсъдимият не го възприел и настъпил удар между
управлявания от него автомобил и тялото на пешеходеца. Първоначалният контакт
бил в областта на левия долен крайник на жертвата с най-предната издадена част
на автомобила, следствие на което бил придаден въртящ момент на тялото на
жертвата, при което долните крайници били изтласкани напред, а горната част на
тялото с тилната си част рязко се наклонила към автомобила. При последвалия
вторичен удар били нанесени травми в областта на торса, шията и основата на
тила, като тилната част на главата е „пропаднала“ в челното стъкло на
автомобила и в който момент се е реализирала и пръстеновидна фрактура на
черепната основа, с последвало преминаване на тялото върху покрива на
автомобила. Скоростта на автомобила към момента на инициалния удар е била в
порядъка на 78км/ч., а скоростта на пешеходеца 2,75 км/ч. Последният в момента
на удара се намирал на разстояние 2,00-2,30м. в ляво от десния край на платното
за движение, като бил обърнат с гръб и същевременно леко наляво. Ударът би бил
предотвратим в случай, че подсъдимият се е движил със скорост от около 45 км/
ч., при която скорост би могъл навреме да възприеме опасността и да спре, както
и ако самият пешеходец се е движил плътно вдясно или по банкета, а не на два
метра от десния край на платното на ляво.
Следствие на удара, пешеходеца С.
получил тежка комбинирана черепно-мозъчна, шийна и гръдна травми, както обилна
кръвозагуба довели до неговата смърт, която е в непосредствена
причинно-следствена връзка с причинените при пътно-транспортното произшествие
травми.
След настъпилия удар с пешеходеца, подсъдимият
В. спрял автомобил в дясно на пътното платно, възприемайки пострадалия и
състоянието му , позвънил на телефонен номер 112. На място пристигнали екип на
„Спешна помощ“ и на полицейски служители, била констатирана смъртта на С. и
предприети действия по оглед на местопроизшествието.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на самопризнанията, направени от подсъдимия С.С.В.
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и от приобщения на основание чл. 283 от НПК
доказателствен материал, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с албум и скица на местопроизшествие – л. 13 – 15 от ДП ведно с фотоалбум
към него и скица на местопроизшествието л.16 - 20 от ДП; констативен протокол
л.21 от ДП: Фиш за спешна медицинска помощ л.22 от ДП: протокол за разпит на свидетелите И.П.И. и В.П.И.
/ л.32 и л.35 от ДП/, Удостоверение за родствени връзка на Д.К.С., КМАТЕ /
л.40-л.59 от ДП/, АТЕ /л.60 - л.62 от ДП/ ,
Справка за извършена съдебномедицинска аутопсия и съдебномедицинска
експертиза на труп /л.66 –л.70 от ДП/, СХЕ / л.74 и л.77 от ДП/, писмо от
Дирекция „Национална система 112“ /л.79 от ДП/, писмо от СДВР – Отдел „Пътна
полиция“ ведно със справка „картон на водача“ / л.81 -82 т ДП/, справка за
съдимост на подсъдимия.
Основните си фактически изводи съдът изгражда
въз основа на самопризнанията на подсъдимия С.С.В., които намира за съответни
на събрания в досъдебното производство доказателствен материал. Самопризнанията
на подсъдимия се подкрепят напълно от приложените и приети по делото писмени
доказателства /протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, както
и в заключенията на приетите по делото съдебни експертизи, които съдът намира
обективно и правилно изготвени от компетентни вещи лица. Именно въз основа на
тях се установяват и травматичните увреждания получени от пострадалия Д.К.С.–
съчетана черепно –мозъчна травма, с несъвместими с живота увреждания на органите в тези области и
масивна кръвозагуба.. Според заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза установените увреждания могат да бъдат причинени от
въздействието на тъпи твърди предмети, с голяма кинетична енергия и по своята
морфология, локализация и тежест, могат да бъдат получени именно при пътно –
транспортно произшествие.
Съдът
изгради своите фактически изводи относно механизма на настъпването на ПТП въз
основа на КМЕТЕ, чрез която се установява
мястото на удара по широчина и дължина на пътното платно, скоростта на лекия
автомобил към момента на ПТП, посоката и мястото на движение на пешеходеца на
пътното платно. Основание за обективността на експертизата дават освен
компетентността и професионалния опит на вещите лица, участвали в изготвянето й
и съобразяването й с неоспоримите и обективни данни по делото относно
техническите характеристики и деформациите на автомобила, управляван от
подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на изложеното, съдът
намира, че подсъдимият С.С.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъплението, за което СГП му е повдигнала настоящото обвинение, а
именно – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Така от обективна страна, подсъдимият С.С.В. на
09.04.2019г. в около 22.30ч. в гр. София, при управление на МПС, лек автомобил
марка „Рено Клио“ с ДК № ********, движейки се по ул. „Околовръстен път“ с
посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Чепинско шосе“ и след
кръстовището с ул. „Без име“, водеща към кариерите на с. Чепинци реализирал ПТП
с движещия се по пътното платно пешеходец Д.К.С., с което нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като управлявал
автомобила с несъобразена скорост с атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя, с превозното средство, …, характера и интензивността на
движението,конкретните условия на видимост и не бил в състояние да спре пред
предвидимото препятствие – ходещия по пътното платно пешеходец.
Лекият автомобил, управляван от подсъдимия В., към
момента на ПТП е бил с изправни и работещи нормално системи, имащи отношение
към видимостта на водача,управлението и спирането. Съгласно заключението на
Комплексната медико – автотехническа експертиза, непосредствено преди
настъпване на ПТП, подсъдимият В. е управлявал лекия автомобил със скорост 78км/ч, която в случая не е била съобразена с
видимостта, която същият е имал пред себе си, за да може да спре в границите на
осветената зона. Отделно от това В. е имал възможност да предотврати удара със С.
при своевременно реагиране чрез извършване на маневра по частично навлизане в
лентата за насрещно движение и заобикаляне на пешеходеца. Въпреки това
подсъдимият не е съобразил скоростта си и по този начин не е спазил
задължението си да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
като с действията си е създал опасност за останалите участници в движението.
Същевременно съдът отчита и обстоятелството, че пострадалият е бил в средна
степен на алкохолно опиянение, протичащо със смущения в координацията,оценка на
околната среда и т.н. Това негово
състояние отнесено към движението му в средата на пътното платно в посока движението
на автомобила / 2,00м -2,30м в ляво от десния край на платното за движение/
и времето на настъпилото ПТП – тъмната част на денонощието при мокър път дават
основание на съда да приеме, че е налице независимо съпричиняване от двамата
участници в ПТП на вредоносния резултат. Вследствие на субективните действия на подсъдимия и
пострадалия е реализирано ПТП между лекия автомобил, управляван от В. и движещия
се по пътното платно пешеходец Д.К.С., в резултат от което на пострадалия била
причинена черепно-мозъчна травма, шийна и гръдна травма, с несъвместими с
живота увреждания на органите в тази
области и масова кръвозагуба, довели до смъртта му.
От субективна
страна подсъдимият С.С.В. е извършил деянието си виновно, при форма на вината „непредпазливост”.
Вината представлява отношението на дееца към деянието, както и към
предизвиканите чрез него общественоопасни последици, а не към нарушаване на
съответните правила за движение по пътищата. Подсъдимият В., при извършване на
деянието си не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но в
конкретната обстановка, тъмната част на денонощието, при намален видимост и
мокра пътна настилка,, при избиране на
скоростта на движение, с която е управлявал автомобила, е бил длъжен и е могъл
да предвиди, че се поставя в невъзможност да спре пред предвидимо препятствие
на пътя и тези последици ще настъпят, поради което е налице „престъпна небрежност“.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За осъществен състав на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК предвиденото наказание е „Лишаване от свобода“
за срок 2 до 6 години. Това дава възможност на съда да индивидуализира размера
на същото с оглед конкретните данни и обстоятелства по делото.
По отношение на подсъдимия С.С.В., съдът
намира, че са налице наред с многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
изключителни такива, като в случая спрямо същия и най – лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което съдът определи
на подсъдимия В. наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия В., младата му възраст, фактът, че същия е
трудово ангажиран, критичното отношение на последния към извършеното от него, обстоятелството, че подсъдимият В. няма други
регистрирани ПТП, както и изразеното искрено съжаление за случилото се при
предоставената му от съда възможност по време на съдебните прения. Съдът
намира, че съжалението е изразено искрено и с оглед поведението на подсъдимия в
съдебно заседание, изразяващо се в даване на съгласие за провеждане на съдебно
следствие с признаване на фактите, изложени в обвинителния акт. Като
изключително обстоятелство съдът прецени поведението на пострадалия
пешеходец,същият е бил в средна степен на алкохолно опиване и движейки се в средата на пътното платно
изцяло е пренебрегнал правилата за безопасност , включително и своята собствена
Съдът съобрази при определяне на
наказанието и разпоредбата на чл. 343г от НК, която предвижда кумулативно наказание
по отношение на извършители на престъпления чл. 343 от НК „лишаване от право по
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК“ и като взе
предвид обстоятелството, че подсъдимият е трудово ангажиран и работи на смени,
което налага и придвижване до местоработата си с лек автомобил, още повече с
оглед данните за местоживеенето му наред с изложените по горе обстоятелства ,
прецени, че в конкретния случай следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3
от НК, даваща възможност да не бъде
налагано по -леко наказание, което
законът предвижда наред с наказанието
„лишаване от свобода“ т.е. съдът не наложи на подсъдимия В. наказание
„Лишаване от право да упражнява да управлява МПС“.
Имайки предвид всичко гореизложено и съобразявайки
целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК, Съдът намери, че по отношение на
подсъдимият В. е справедливо и законосъобразно да се наложи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 / една /
година. Съдът прецени, че за подсъдимият В. не се налага изтърпяване на
посоченото наказание ефективно, като в същото време са налице предпоставките на
чл. 66 ал. 1 от НК, с оглед на което Съдът определи изпитателен срок от 3 / три
/ години.
Съдът счита, че така наложеното наказание ще
способства в пълна степен за постигане целите на наказанието, а именно – спрямо
подсъдимия да бъде оказано необходимото възпиращо и превъзпитателно
въздействие, насочено към спазване на установения в страната правов ред.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди а подсъдимия С.С.В., с установена по делото самоличност, да
заплати в полза на държавата, направените по делото разноски в досъдебно
производство в размер на 861,40лв, както и 5 лв. държавна такса за издаване
служебно на изпълнителен лист.
Съдия при СГС: