Р Е Ш Е Н И Е
№........../.. 2018.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при секретар Елка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАКАРИЕВА
въззивно
гражданско дело.№ 706 по описа за 2018
г. ,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалбата на М.С.П. и К.Н.К.,
чрез адв. Г.М., срещу Решение № 4314/27.102017 г. постановено по гр.д.№
4103/2016 г. на ВРС 43 състав, с което ОСЪЖДА по иска на М.А.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** ответниците „МИКИ 2004”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Найден
Геров” № 37, ет. 4, ап. 8, представлявано от управителя И.Д.Р., ЕГН **********,
М.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.К.-П., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА преустановят неоснователните действия, с които ограничават свободното
преминаване на клиенти и достъпа на клиенти с инвалидни и детски колички до
магазина собственост на ищците с № 9 /девет/, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 10135.2562.149.4.49, находящ се в гр. Варна, обл. Варна, общ.
Варна, ж.к. „Чайка”, бл. № 183, сграда 4, ет. 1, като премахнат обособено
помещение (съоръжение) от найлонови стени, закрепени за тента с метална
конструкция, ведно с масите и столовете, разположени в общите части на имота с
идентификатор 10135.2562.149 непосредствено пред обект с идентификатор
10135.2562.149.4.61, находящ се на административен адрес в гр. Варна, ж.к.
„Чайка”, бл. 183, партер, представляващ Сладкарница със собствено ситничарско
производство, на осн. чл. 109 от ЗС. и
ОСЪЖДА „МИКИ 2004” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Найден Геров” № 37, ет. 4, ап. 8, представлявано от
управителя И.Д.Р., ЕГН **********, М.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.К.-П.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1400,00 лева
/хиляда и четиристотин лева/, представляваща реализирани от ищците
съдебно деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението
е неправилно и незаконосъобразно , съдът не се е произнесъл по множество от
твърденията и възраженията и е тълкувал превратно представените доказателства ,
поради което е постановил необосновано и неправилно решение. Изложени са
подробни съображения в този смисъл. Моли съда да отмени решението в тази
част и да се постанови друго , с което
да се отхвърли предявения иск като неоснователен. При условия на евентуалност
решението да бъде отменено в частта, с която са осъдени да премахнат помещение
/съоръжение/ от найлонови стени , закрепени за тента с метална конструкция,
като бъдат осъдени да премахнат само подвижните найлонови стени.
Постъпил е отговор от насрещната страна, с който оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението на ВРС. Счита жалбата за неоснователна и
необоснована с подробни аргументи в тази насока.
Постъпила е и частна жалба от М.С.П. и К.Н.К., чрез адв. Г.М.,Срещу Определение №
12983 от 15.12.2017 г. по същото дело в частта за разноските. Моли съда да
отмени определението и с се присъдят разноски в размер на 392 лева.
Не е
постъпил отговор по частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС
е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено
от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за
установено следното:
Ищците твърдят, че по
време на брака си придобили в
собственост МАГАЗИН № 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2562.149.4.49, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. № 183, сграда 4,
ет. 1, ведно с 0.4440% от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2562.149. Твърдят,
че ответникът „МИКИ 2004” ООД е обособил незаконно помещение от дограма и
покрив от метална конструкция с тента пред собствения си магазин с
идентификатор 10135.2562.149.4.61, но върху недвижим имот с идентификатор
10135.2562.149, който има статута на общи части в ЕС и с
това действие на ответниците
е предприето в нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС, тъй като липсва
решение на съсобствениците на общата вещ. Според ищците от момента, в който
придобиват МАГАЗИН № 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2562.149.4.49 през март 2013г., не могат да го използват пълноценно и по
предназначение като ответниците неоснователно възпрепятстват упражняването на
правото на собственост върху посочения недвижим имот.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез процесуалния си
представител са подали отговор на исковата молба, с който считат предявените
искове за неоснователни като оспорват твърденията наложени в исковата молба.
Оспорват твърдението, че са изградили конструкция, върху общите части на
Етажната собственост, обособявайки помещение, затворени с найлонови стени и
тента с метална конструкция, като навеждат твърдения, че се ползват от идеални
части, които обслужват само процесните търговски обекти, в този смисъл са общи
само за лицата, чиито обекти обслужват.
Оспорват твърдението, че по някакъв начин, чрез каквито и да е действия
или бездействия, възпрепятстват упражняването на правото на собственост на
ищците, включително и достъпа на трети лица до процесните обекти. Посочват, че
въз основа на проведено Общо събрание на
търговските обекти и етажната собственост на процесната сграда (ж.к. „Чайка”,
бл. 183) е взето решение относно използването на общите части на сградата. Със
същото, на дружеството „МИКИ 2004” ООД е разрешено да ползва Общите части
намиращи се непосредствено пред Търговските обекти, срещу което дружеството ще
дължи наемна сума определена от Общото събрание. В този смисъл считат
предявените искове за неоснователни и молят за постановяване на решение, с
което същите бъдат отхвърлени.
В същия срок депозират насрещна искова молба в която излагат подробни
твърдения, че ищците по насрещната искова молба са придобили по време на брака
си в режим на СИО собствеността върху сладкарница със собствено ситничарско
производство, представляваща самостоятелен обект с идентификатор
10135.2562.149.4.61 по КККР на гр. Варна в сграда № 4 с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Чайка”, бл. 183, както и 1.0705% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място, върху която е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2562.149 – по силата на
сделка за прехвърляне на собственост върху недвижим имот вместо плащане на
дължима сума.
На свой ред ищците навеждат твърдение, че ищците по първоначално
предявения иск, респ. ответници по насрещния, възпрепятстват възможността на
ищците по насрещния иск да упражняват своето право на собственост върху
описания по-горе имот с идентификатор 10135.2562.149.4.61. Излагат, че
ответниците по насрещния иск в качеството им на собственици на индивидуален
обект – магазин № 9 са допуснали пред този имот да се поставят стелажи с цветя
и саксии с цветя, с което пречат на свободното преминаване до обект собственост
ищците по насрещния иск. Молят за постановяване на решение по спора, с което
ответниците по насрещния иск да бъдат осъдени да преустановят действията или
бездействията, с които засягат упражняването на правото на собственост на
ищците върху посочения имот.
Ответниците по насрещния иск са подали отговор на насрещната искова
молба, с който считат иска за допустим, но неоснователен. Оспорват твърдението,
че достъпът до обект с идентификатор 10135.2562.149.4.61 собственост на ищците
по насрещния иск, е възпрепятствано от ответниците. Налагат твърдения, че
достъпът до имота на ищците не е ограничен не поради стелажите с цветя,
поставени от ответниците, а защото от тази страна към обекта, достъп по проект,
а и фактически не съществува. В този смисъл саксиите са поставени само пред
обекта на ответниците и не пречат на ищците.
Настоящият въззивен състав, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка,
както и възприема изцяло правните изводи на ВРС ,поради което и на основание
чл.272 от ГПК препраща към правните изводи на ВРС. Поради съвпадащите изцяло
изводи на настоящата инстанция с изводите на ВРС,решението на ВРС следва да се
потвърди.
За пълнота на изложението и в отговор на
поставените във въззивната жалба въпроси следва да се има предвид също така и
следното :
Възраженията на въззивниците пред
настоящата инстанция не са подкрепени с доказателства. Приетата от съда СТЕ
също не променя изводите на съда за правилнотст на първоинстанционното решение.
Съгласно чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че
двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС.
Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
/така Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г.,
ОСГК/.
Относно оплакването в жалбата , че след като рампата няма
строителни книжа и е незаконна, съдът не
е следвало да приема , че единственият път за инвалидни колички е през рампата
от североизток. С оглед Тълкувателно решение №
31 от 6.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС негаторния иск е
представен на разположение на собственик дори и при наличието на строителни
книжа за обекта на неоснователното въздействие, когато той е построен в
отклонение на разрешението за строеж или строителните книжа, а по делото няма
твърдения и доказателства за подобно обективно състояние на строежа.Според разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 31/84 г. от
6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал.1
ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота)
според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита
чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и
опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на
правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия
правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други
аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия,
поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът може да
се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи
правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например
собственик на съседен имот, ако при упражняването на своите права създава
ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си.
От изложеното следва, че обхватът на иска
и ефектът от него, когато е основателен, са твърде широки. При упражняването му
ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот.
Той може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебна
принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди
нарушението. Затова, ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в
съседен имот, извършен от собственика му или от трето лице, заинтересованият
може да иска и премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно
създаденото състояние.
Относно оплакването, че съдът неправилно е тълкувал
решението на Общото събрание на ЕС. Съдът намира, че събранието на ЕС долри да даде съгласие за ползване на общите части
от ответниците, че едно такова решение
не може да противоречи на основания принцип, залегнал в нормата на чл.50 от ЗС,
а именно не могат да се създават пречки за използването на съседния имот,
по-големи от обикновените.
Така в хипотезите на съсобственост -
когато се търси защита от съда на основание чл. 109 ЗС
на общите части като принадлежност към жилището в етажна собственост,
поведението на ответника- съсобственик следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в
смисъл, че собственикът на част от недвижим имот не може да извършва действия,
които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен имот. т.е.
не се касае само до неоснователни действия, а и до такива действия, който
надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика. От гл.т. на собственика,
търсещ защита, установеното действие от страна на ответника следва да е от
естество /по характер и тежест/, че да налага намесата на съда, като преценката
на последния налага да бъдат съобразени интензивност, продължителност на
неудобството, физическо и психическо въздействие. Решение № 15 от 1.07.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5432/2014 г., II г. о., ГК/.За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС
/actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на
собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора
на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време,
изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие
на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на
ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в
резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл
на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на
такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 г. ОСГК
на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за
ползване на собствената вещ.Actio negatoria разбирана в един по широк аспект е
условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който
възпрепятстват собственика да упражнява правото си на собственост като използва
напълно своята вещ и е израз на възможността при надлежно упражнено искане тези
вмешателства да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние.В
изложения смисъл е Решение
№ 150 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС- II отд. на ГК, с
която е прието, че не всяко въздействие върху имота, може да обоснове
основателност на предявеният по чл. 109 ЗС
иск, а само онова въздействие което засяга неоснователно обекта и посредством
което обективно се създават пречки за упражняване на установения правен тежим
на ползване на имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и
се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен
обем".Необходимо е доказване на неоснователно въздействие, имащо реален
израз на препятствие за упражняване правото на собственост на титуляра на това
право.
С оглед събраните доказателства, съдът
намира, че процесният обект, собственост на ответниците съставлява пречка за
спокойното упражняване правото на собственост от ищците по отношение на
притежавания от тях обект.
Относно
жалбата срещу отхвърления предявен насрещен иск
по чл.109 ЗС. Жалбата и в тази част е
неоснователна. Не са събрани доказателства, които по
категорпичен начин да установят , че се създават пречки правото на собественост
да се упражнява в пълен обем. В този смисъл показанията на свидетелите,
разпитани по делото са еднозначни, че саксиите и стелажите са били поставяни
плътно до стената и прозорците на магазина, като всички свидетели с изключение
на св. Станчева не могат да определят категорично, дали същите пречат на
преминаването на инвалидни и детски колички.
Относно жалбата срещу Определение № 12983 от 15.12.2017 г. по
същото дело в частта за разноските.Същото е правилно и законосъобразно и са ответниците солидарно следва да ги заплатят в
посочения размер .
Решението
на ВРС , както и обжалваното определение следва да бъдат изцяло потвърдени.
На въззиваемите следва да се присъдят
направените разноски в размер на 600 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4314/27.102017 г. постановено по гр.д.№ 4103/2016 г. на ВРС 43
състав.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 12983 от 15.12.2017 г. постановено по гр.д.№ 4103/2016 г. на ВРС
43 състав.
ОСЪЖДА „МИКИ 2004” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Найден Геров” № 37, ет. 4, ап. 8,
представлявано от управителя И.Д.Р., ЕГН **********, М.С.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и К.Н.К.-П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
М.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 600 лева, представляваща
реализирани от ищците съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: