РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Перник, 20.01.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено
деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА |
|
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН ИГНАТОВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 780 /
2019 по описа на Окръжен съд Перник,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.
ОТ АДВ. М.К. - особен представител
на И.П.Е., ЕГН **********, адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1463 от 02.10.2019
г., постановено по гр.д.№8265 / 2018 Пернишкия районен съд, с което съдът е
признал за установено по отношение И.П.Е., ЕГН **********, адрес: ***, че
дължи на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес:***,
сумата от 816.24 лева – главница
по Договор за потребителски паричен кредит с номер ***, сумата от 235.24 лева - лихва за забава за периода от
28.08.2015г., до 28.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 28.08.2018г., до окончателното изпълнение на задължението, като за разликата до
пълния предявен размер от 826.32 лева
главница, 396.64 лева - лихва за забава за периода от 19.10.2013г.до 07.08.2018г., и иска за
заплащане на 198.31 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от
18.10.2013г. до 18.09.2015г., ОТХВЪРЛЯ
исковете като недоказани и неоснователни и погасени по давност.
С подадената въззивна жалба решението
се обжалва, в частта в която исковете са уважени, тъй като било
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
На първо място се твърди, че от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин - ответникът да дължи
претендираните суми.
На следващо място се оспорва материално правната
легитимация на ищеца по исковете, като в тази връзка се излагат подробни
доводи, че сключеният договор за цесия не е породил правно действие въобще, а
дори да се приеме за валидно сключен, то същият не е бил надлежно съобщен на ответника,
поради което и няма действие по отношение на последния. В тази връзка се
оспорва практиката съгласно която длъжникът ответник се приема за уведомен за
цесията с получаване на препис от исковата молба и уведомление към нея. В тази
насока се акцентира върху обстоятелството, че ответникът се представлява в
настоящото производство от особен представител, поради което тази практика не
може да намери приложение поради липсата на контакт между особения представител
и страната. Обръща се внимание и че липсват доказателства представеното по
делото „приложение № 1“ да съставлява приложение именно към процесния договор
за цесия. Поддържа се и че решенията на ВКС, на които се е позовал районният
съд не съставляват задължителна съдебна практика.
С тези аргументи се иска първоинстанционното решение
да бъде отменено в осъдителната му част, като бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В
законноустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна –
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е постъпил писмен отговор с вх. № 31694/06.11.2019
г. (п.к. 05.11.2019 г.), с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излагат се съображения за правилност, законосъобразност и
обоснованост на атакуваното съдебно решение. В тази връзка на първо място се
твърди, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с връчване на
препис от исковата молба заедно с уведомление на особения му представител. В
тази връзка от една страна се посочва, че дружеството като цесионер е упълномощено
да уведомява длъжниците за цесията, а от друга страна, че до участие на особен
представител в производството се е стигнало именно поради неправомерно
поведение на ответника, поради което той не може да черпи права от същото.
Акцентира се върху обстоятелството, че правата му практически са адекватно
защитени именно с участието на такъв особен представител. Допълва се, че след
като съгласно трайната съдебна практика предсрочна изискуемост може да бъде
обявена чрез връчване на уведомление за това на особения представител, то
същата конструкция следва да намери приложение и при съобщаването на цесията. С
тези аргументи се иска атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната
част, а подадената жалба да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски пред въззивния съд – в размер
на 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез назначения по реда на чл. 47, ал.5
от ГПК особен представител, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли
да бъде отменено първоинстанционното решение по съображенията изложени във
въззивната жалба, като бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и
недоказани
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
с писмено становище, депозирано преди датата на откритото съдебно заседание,
оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена жалбата без
уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно
да бъде потвърдено.
Моли за присъждане направените разноски,
представени с отговора на въззивната жалба, за което прилага и списък по чл. 80
от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
За да
постанови решението си, районния съд е приел, че:
Видно от Договор за потребителски паричен кредит с
номер *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********** и И.П.Е.. ЕГН
********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит, въз основа на
който между страните възникнала облигационноправна връзка. По силата на
договора, кредитополучателят се бил съгласил предоставеният му кредит в размер
на 991.64 лева да бъде изплатен пряко на упълномощения Търговски партньор. Извършването на плащането
по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита - предмет на сключения договор, като
последният се задължава да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва (а именно - добавка, съставляваща печалбата
на кредитора) на 24 месечни погасителни вноски.
На 10.01.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
ЕИК ********** и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* бил сключен договор
за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество.
Въз
основа заключението на съдебно - счетоводната експертиза,
по процесния договор за заем, съдът е приел, че ответницата дължи на
ищеца вземания в общ размер на 407,58лв., които са покупната цена на цесията,
от които : главница в размер на 167,41 лв., сумата от
6,55лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.04.2015 г. до
02.06.2015 г., сумата от 137,50лв., представляваща такса
разходи, сумата от 96,12 лв., представляваща неустойка за
периода от 21.04.2015 г. до 02.06.2015г., поради което следва
да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца плащане на
горепосочените суми.
Въз основа заключението по съдебно - счетоводната
експертиза, съдът е приел, че на И.П.Е. е предоставен кредит съгласно
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер *** от *** в размер на
991,64 лева. Датата на последно направена вноска е на 31.01.2014г., с която е
погасена част от вноската с падеж 20.02.2014г. След направените вноски по
кредита, остатъка от дължимата сума по договор за потребителски кредит *** е в
размер на 1004,63 лева, от които 816,24 лева главница и 188,39 лева такса за
обработка на кредита. По договора лихвения процент е 0%. Обезщетението за
забава върху всяка забавена погасителна вноска за периода от 21.02.2014г. до
07.08.2018г. била е в размер на 305,54 лева.
Съдът намерил за неоснователно възражението на
ответника, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца.
Отбелязал е, че съгласно задължението си по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът бил упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията. В изпълнение на задължението си за уведомяване,
ищцовото дружество изпратило писмено уведомление до И.П.Е., но пратката била
връща в цялост, като непотърсена от адресата. Предвид този факт в производство
предстояло да бъде връчено уведомление приложено ведно с исковата молба. /В
този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,Н
т.о.,ТК/.
Посочил е, че в случая независимо, че процесуалния
представител на ответника е назначен служебно, следвало да се приеме, че е
налице уведомление, тъй като действия
извършени с участието на процесуален представител следва да се счита, че са
надлежно извършени, независимо дали има връзка между представител и
представляван. В случая длъжника е
търсен на посочения от същия адрес но не е намерен, като цедента е положил всички възможни усилия за
уведомяването му, поради което възраженията на особения представител на
ответника в тази насока съдът приел за несъстоятелни.
Въз основа на гореизложеното първоинстанционният
съд приел, че било установено по делото наличието на сключен договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1
от ЗЗД, поради което ищеца бил доказал съществуването на такъв договор, както и
че сумата е получена от ответника.
Налице били предпоставките за уважаване на предявеният
по чл.79 от ЗЗД иск.
По отношение възражението за давност,
първоинстанционният съд приел, че тъй като се касае, за уговорено договорно
задължение в общ размер 826.32 лв. и независимо, че страните са уговорили
месечни вноски с конкретно определени падежи, то тези падежи не представляват
друг срок за настъпване изискуемост на вземането, различен от крайния срок,
който съвпада в случая с падежа на последната вноска - 18.09.2015 г. От тази
дата, цялото задължение по договора /в случая неиздължената част от него/ става
изискуема и за нея е приложима общата петгодишна давност, съобразно чл. 110 и
чл. 114 от ЗЗД.
Тъй
като, в случая претенцията е предявена на 23.08.2018г. и към тази дата не бил
изтекъл срок, по-дълъг от 5 години, то вземането на ищеца за неизплатения
остатък от главница, не се било
погасило по давност, дължимо било от ответника и в тази част предявеният
установителен иск, като основателен, следва да бъде уважен до установения от
вещото лице размер от 816.24 лева, като за разликата до пълния размер следвало
де бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът е определил размера на дължимите от ответницата
разноски в полза на ищеца.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За
процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 5939 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл.
415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания до кредитора да предяви иск за
вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната
страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Единственият довод във въззивната жалба е, че не са изпълнени
изискванията на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, тъй като връчването на договора за цесия
на длъжницата е станало с връчване на препис от исковата молба на назначения на
осн чл. 47, ал.5 от ГПК особен представител на ответника.
Действително
договорът за цесия е бил връчен на ответницата, чрез особения й представител
заедно с исковата молба, при извършване на размяната книжата и нито има
доказателства, нито има твърдения да е бил връчен по – рано. Уведомителното
писмо до длъжницата /л.5 от първоинстанционното дело/ не й е връчено, тъй като
върху обратната разписка към пощенското писмо е отбелязана графата –
непотърсен, както е отбелязано и от първоинстанционния съд.
С решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК, е прието, че поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. В него също се приема, че изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В същата насока е и решение
№ 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Следователно
въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение,
чиито мотиви изцяло се възприемат от Пернишкия окръжен съд по реда на чл. 272
от ГПК, следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без
уважение на въззивната жалба на осн чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК на въззиваемата
страна се дължат, направените в хода на въззивното производства, разноски, а
именно в общ размер на сумата от 429.49 лв., за които е представил и списък
по чл. 80 от ГПК. От които на основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с
чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на
въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на
процесуален представител на въззиваемия. И сумата от 329.49 лв. направени
разноски – внесен депозити за особен представител, за които е представено
доказателство в настоящото производство платежно нареждане от 14.12.2019г.
С оглед цената на иска, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното,
Пернишки окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1463 от 02.10.2019г. по
гр. д. № 8265 / 2018г. по описа на РС
Перник.
ОСЪЖДА
И.П.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със
съдебен адрес:***, сумата 429.49 лв. / четиристотин двадесет и девет лева и 49
ст./ представляваща съдебно деловодни разноски направените в хода на въззивното
производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.