Решение по дело №175/2024 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 75
Дата: 1 август 2024 г.
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20241730200175
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Радомир, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200175 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № .27.03.2024 г. началник сектор „Пътна полиция“ в ОД
МВР – П. е наложил на жалбоподателя Д. Й. Н. административно наказание „глоба“ в
размер на 750,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като на основание
Наредба №. от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 18 контролни точки.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
В АУАН, серия АД № ./22.01.2024 г. е отразено от фактическа страна, че на 17.08.2023
1
г. в 14,05 ч. в гр. Р., на път първи клас., в района на км 67+970 срещу бензиностанция „Л.“,
жалбоподателят е извършил нарушение на скоростния режим, като управлявайки собствения
си лек автомобил „С. Й. Рекстон“ с рег. № РК . ВХ, се е движил със скорост от 110 км/ч, при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч, валидна за населено място. Нарушението е
установено и заснето с техническо средство ARH . S1 №.СС88, с фиксирани дата, час и
регистрационен номер, в снимков материал № ., който е показан на собственика. След
приспаднат толеранс от -3%, наказуемата скорост е 106 км/ч. В АУАН е отразено, че същият
е съставен по данни от докладна записка № . и във връзка с чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № ./27.03.2024 г., като е
наложил на жалбоподателя следните административни наказания, а именно: „глоба“ в
размер на 750,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са му отнети общо 18 контролни точки.
По делото са разпитани актосъставителят И. И. и свидетелят по акта Р. А., които
потвърждават фактическата обстановка, описана в АУАН. И двамата свидетели сочат, че
жалбоподателят е отказал да подпише акта, заявявайки, че автомобилът не е негова
собственост.
От правна страна:
Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се
провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване въз основа на него на наказателното постановление административнонаказващият
орган е спазил императивните изисквания, предвидени от законодателя и визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите
законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и
налагане на административните наказания по ЗАНН.
В тази връзка съдът намира, че е налице допуснато съществено процесуално
нарушение от АНО при издаване на НП, което представлява основание за отмяната му, тъй
като процесния АУАН не е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя, т. е.
допуснато е нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно тълкувателно решение № ./28.X.1981 г. по н. д. № ./81 г., ОСНК, както и с
оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, административнонаказателно производство не
може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Тази разпоредба предвижда два срока за административнонаказателно
преследване - тримесечен и едногодишен. Първият срок започва от деня, в който органът,
компетентен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече
2
от три месеца от откриване на нарушението е пречка за съставяне на акта - изключва
отговорността на нарушителя.
Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за
неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ. когато са констатирани факти
и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно
лице, което поведение от обективна страна сочи на административно нарушение. Тези
обстоятелства в настоящия случай са станали известни още на датата на извършване на
нарушението – 17.08.2023 г., която следва да се приеме за дата на откриване на нарушителя и
от която започва да тече посоченият тримесечен срок, който е изтекъл на 17.11.2023 г. АУАН,
въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен на 22.01.2024 г., т. е. след
изтичане на законоустановения тримесечен срок от откриване на нарушителя.
Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането ú.
Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно
да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на
несигурност в правния мир. Ето защо, установените в този текст срокове са съобразени с
целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно с изискванията
за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството,
санкционирането на нарушението и изпълнение на наложеното наказание.

С т. 1 от Тълкувателно постановление № ./27.02.2015 г. по т. д. № ./2014 г. на ВКС и
ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН се приеха за давностни, с приложимост на основанията за
спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване.
Предвид обстоятелството, че в ЗАНН няма регламентация за погасяването на
наказателното преследване по давност, субсидиарно се прилагат нормите от общата част на
НК, съгласно чл. 11 ЗАНН, а съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК наказателното преследване се
изключва, когато е изтекла предвидената от закона давност. Последиците от изтеклата
давност са и процесуални, и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя,
но и препятства неговото санкциониране.
Атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено, след като
административнонаказателното преследване е ex lege изключено, съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2
НК, вр. чл. 11 ЗАНН, поради изтичане на 17.11.2023 г. на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН
тримесечен давностен срок за образуване на административнонаказателно производство
след откриване на извършителя му. Давността се прилага служебно, като държавата губи
своето материално право да наложи наказание на дееца. Давността погасява наказателната
отговорност, което прави на свой ред наказателното производство недопустимо. С изтичане
3
на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализиране на отговорността.
Отделно от изложеното дотук, съдът следва да посочи и че съгласно разпоредбата на
чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №.от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Наредбата), за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението.
От представената по делото административнонаказателна преписка, обаче е видно, че
за използването на АТСС - ARH CAM S1 № ., на процесната дата – 17.08.2023 г., не е
съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка настоящият състав следва да
отбележи, че целта на законодателя при въвеждането на този задължителен документ при
работа с АТСС е от неговото съдържание чрез попълване на съответните факти и
обстоятелства, при които е било извършено заснемането, да може да се удостоверят следните
обстоятелства: информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на
използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното
техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим,
начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство
и др., което удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги
лице, което лице (в случая полицейски служител) с изготвянето на протокола декларира, че
автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и
изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол по своята
същност представлява официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в
кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила. В настоящия случай,
обаче, такъв протокол не е бил съставен. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведено от законодателя като гаранция за
законосъобразност на административнонаказателното производство, тъй като същият
удостоверява мястото на поставяне на засичащото устройство, времето на извършване на
нарушението, с какво АТСС е заснето нарушението, посоката на движение, ограничението
на скоростта и другите изисквания по наредбата. Съдът намира, че липсата на надлежно
съставен и подписан протокол за използване на АТСС опорочава цялата процедура по
издаване на НП и представлява основание за неговата отмяна, тъй като отразените в АУАН и
НП факти не следва да се приемат за доказани, включително и не може да се приеме, че
представеният снимков материал е изготвен съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
поради което и същият не може да се ползва като годно доказателствено средство.
Пропускът е съществен, тъй като се явява неудостоверен фактът, че приложеното по делото
4
статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен код,
посредством което се идентифицира МПС, с което е извършено нарушението, както и
датата, мястото, часа и превишението на скоростта, са събрани по надлежния ред от
оправомощено за това лице и че данните се съхраняват по надлежния ред.
Предвид гореизложеното, са налице допуснати процесуални нарушения от АНО при
издаване на НП, които са от типа на съществените такива, водещи всякога до отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Доколкото
административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен
формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на
описаните нарушения при издаване на наказателното постановление представлява
съществено процесуално нарушение, съдът намира, че подадената жалба следва да бъде
уважена, а обжалваното наказателно постановление - отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото договор за правна защита и
съдействие, съдът приема за доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер
на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна
сложност на делото и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се
явява завишено и следва да бъде намалено на 400,00 лева, който размер е съобразен с
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./27.03.2024 г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ в ОД МВР – П., с което е наложено на Д. Й. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: с. Д., ул. „Л.“ № 13, административно наказание „глоба“ в размер на 750,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като на основание Наредба № . от 17.12.2012 г.
на МВР са му отнети общо 18 контролни точки.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „С.“ №.ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Й. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. „Л.“ № . сумата от 400,00 (четиристотин
лева), представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в
5
14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6