Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 345/ 03.10.2019 год. град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на 19.09.2019год. /деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година/ в следния
състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Димитър Ковачев
Роман Николов
Секретар: Златка Стоянова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр.дело
№ 475 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 956/23.05.2019год., постановено
по гр.дело № 02082 / 2019год. Пернишкият районен съд е изменил на основание
чл.150 вр. с чл.143, ал.2 от СК размера
на определената с Решение № 712/15.06.2015год. по гр.дело № 06513/2014год. на
ПРС месечна издръжка, която ответницата Л.А.Б. е осъдена да заплаща на децата
си Б.М. Б. с ЕГН ********** и В.М.Б. с ЕГН ********** , представлявани от баща им
М.Б.М. като я е увеличил от 90 лева на 190 лева месечно за детето Б. и
от 90 лева на 170 лева месечно за детето В., считано от подаване на исковата
молба- 26.03.2019год. до настъпване на законни причини за изменяване или
прекратяване на издръжката като за разликата до пълния предявен размер, както и
за претендираната издръжка за минало време е отхвърлил иска като неоснователен
и недоказан.
Със същото решение съдът е осъдил Л.А.Б.
да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 259.20лева, заедно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила.
В законоустановения срок, ответницата в
първоинстанционното производство е подала жалба против така постановеното
решение, в частта му, в която е осъдена да заплаща издръжка на детето Б. Б. за
разликата над 140 лева до 190лева и издръжка за детето В. за разликата над 140
до 170 лева. Изложила е доводи, че определеният от районния съд размер на
издръжката за двете деца е завишен и е определен без да са установени реалните
доходи, получавани от бащата. Това, според нея, е довело до необоснован извод, че месечните доходи на бащата са в
размер на минималната работна заплата за страната и оттук до завишаване на
размера на дължащата се от нея издръжка. Счита, че получаваното от нея трудово
възнаграждение не позволява да заплаща присъдената от районния съд издръжка,
тъй като живее в *** , където разходите й за храна, облекло, отопление и наем
за значително по-високи от тези в Република България. По изложените в жалбата и
в с.з. съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение жалбоподателката прави искане първоинстанционното решението да бъде
отменено в частта за присъдената издръжка в размера над 140 лева и за двете
деца и за над тази сума исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Моли да й бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски.
Писмен отговор не е постъпвал по
делото.
Дирекция „Социално подпомагане„
гр.Перник е изразила становище, че нуждите на децата са нараснали, което
предпоставя да се вземе решение по иска, с което да бъдат защитени в най-висока
степен техните интереси.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК съдът констатира,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради
което следва да се извърши проверка за неговата правилност въз основа на
наведените оплаквания в жалбата. Разгледани по същество тези оплаквания са неоснователни
по следните съображения:
Районният съд е сезиран с иск по чл.150
от СК във вр. с чл.143 от СК, предявен от М.Б.М. като баща и законен представител на малолетните деца Б.М. Б.
и В.М.Б. за изменение на първоначално определената с Решение № 712/15.06.2015год.
по гр.дело № 06513/2014год. на ПРС ежемесечна издръжка от по 90 лева на по 200
лева до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане. Увеличението в размера на присъдената издръжка ищцата
е обоснована с периода, който е изминал от постановяване на Решението, с което
е определена първоначална издръжка, с порастването на детето, респ. нарастването на техните нужди и доходите на майката.
Ответницата Л.Б. оспорва размера на претендираната
издръжка, като твърди че е в невъзможност да я заплаща. Сочи, че работи и живее
в ***, където получава месечен доход в размер на 1600 лева, както и че за
стандарта на живот в *** този доход не е висок и с него живее скромно. Твърди, че
въпреки това успява да заделя средства, за да пътува до България и да вижда
децата си, както и да им изплаща пари и колети.
Изразява съгласие да им заплаща месечна издръжка в размер на по 140
лева.
Районният съд е уважил частично предявения
иск като е увеличил месечната издръжка на детето Б.-вече непълнолетен от 90
лева на 190лева и на малолетното дете В.- от 90 лева на 170 лева. Приел е, че са
налице основания за изменение на вече определената издръжка, тъй като децата са
пораснали и с това са се увеличили техните нужди и потребности. Приел е също
така майката получава месечен доход в размер на 1600лева, а бащата е
работоспособен и предвид липсата на данни относно получаваните от него трудови
доходи, същият би могъл да работи и да получава месечен доход, равен на минималната
работна заплата за страната, която е в размер на 560 лева. При тези данни
относно доходите е счел, че за месечната издръжката на детето Б. е необходима
сума в общ размер на 250 лева, от която 190 лева следва да заплаща майката, а
за детето В.- сума в размер на 230 лева, от която 170 лева следва да заплаща
майката, а останалите се дължат от бащата, които се грижи за тях.
Предявеният и разгледан от районния съд
иск е с правно основание чл.150 от СК във вр. с чл.143 от СК.
Не е спорно по делото, а и данни за
това се съдържат в приложеното по делото решение № 712/15.06.2015год., че страните по делото
са родители на детето Б.М. Б., родено на
***год. и на детето В.-родено на ***год.
В хода на проведеното пред
районния съд производство детето Б. е било на ** години, а към настоящия момент
е вече на ** години, а детето В.- на ** години.
Видно от Решение № 712/15.06.2015год.,
постановено по гр.дело № 06513/2014год. на ПРС, упражняването на родителските
права върху двете деца е предоставено на бащата- М.М. и е определено същите да
живеят при него на адрес : ***. Със
същото решение са определени мерки за осъществяване на лични отношения между
майката Л.Б. и двете деца като тя е осъдена да заплаща месечна издръжка в
размер на по 90 лева за всяко дете, считано от 01.01.2015год. до настъпване на
обстоятелства, изменящи или погасяващи това задължение, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
От приложения в първоинстанционното
производство Трудов договор се установява, че на ***2018год. Л.Б. е постъпила
на работа във ***, в ***, където е получавала
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 20 710 чешки
крони, равняващи се на близо 1600 лева. Видно от приложения с въззивната жалба
писмен документ, в *** ответницата е обитавала съвестно с Н.А. жилище, за което
са заплащали месечен наем в размер на 6000 чешки крони месечно и отделно 7000
чешки крони за електрическо и вода.
В производството пред районния съд не
са събрани доказателства относно доходите на бащата, поради което служебно във
въззивното производство е направена справка в НАП за регистрирани трудови договори,
по които е страна. От справката се установява, че към настоящия момент бащата
на децата не работи по трудов договор като последният регистриран такъв е за
периода 05.09.2017год. – 25.09.2018год.
Не се твърди и не се установява по
делото жалбоподателката или бащата на децата да имат друго дете, на което да
дължат издръжка.
Във въззивното производство са представени Удостоверения от 20.08.2019год.,
от които е видно, че от 19.08.2019год. двете деца имат постоянен и настоящ
адрес ***. На този адрес, според
разпитаната по делото свидетелка, живеят към настоящия момент двете деца заедно
с тяхната майка и нейния син- Н.А.. Свидетелката, която е майка на мъжа, с
когото жалбоподателката живее на семейни начала, сочи, че синът й и Л.Б. са се
завърнали през м.07.2019год. в Република България и са се установили да живеят
заедно с двете деца в ***. Сочи, че „за сега“ те остават да живеят в България
като са си намерили и работа.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
За
уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на
нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да
я дава. В случая се касае за издръжка на
непълнолетно вече и малолетно лице, поради което родителят дължи издръжка, независимо
от възможността детето да се издържа от имуществото си. В тази хипотеза
задължението за издръжка е безусловно.
Правилно районния съд е преценил, че в случая
е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната
издръжка, доколкото от този момент до настоящия са изминали 4 години, децата са
пораснали, с което неминуемо са се
увеличили и техните потребности. Тази промяна обуславя изменение на размера на
вече определената издръжка, дължима от майката като спорен по делото се явява
нейният размер. Определянето на този размер безспорно е свързано с преценка на
възможността на майката да дава издръжка, а тази възможност е винаги конкретна
и обективна и се определя от доходите, имотното състояние и квалификацията на
задълженото лице. В случая се установи, че майката получава трудово възнаграждение в размер на 1600 лева,
а бащата –че не работи по трудов договор. Предвид на последното, както и
правилно е отбелязал районния съд, следва да се приеме, че доколкото е в
работоспособна възраст бащата би могъл да работи и да реализира доходи, равняващи
се поне на минималната работна заплата за страната, която както към момента на постановяване
на първоинстанционното решение, така и към настоящия момент е в размер на 560лева.
В чл.142, ал.2 от СК е посочен само
минималният размер на издръжката на едно дете, който не може да бъде под една
четвърт от минималната работна заплата. Но конкретният размер на издръжката се
определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя. Съобразявайки
възрастта на децата, съдът намира, че за издръжката на детето Б. е необходимо средномесечно
по 250 лева, които да задоволяват обичайните му нужди включващи храна,
облекло, лекарства, учебни и т.н., а за детето В.- 230лева месечно. Част от
тази сума, а именно 190 лева за детето Б. и 170 лева за детето В. следва да
бъде осигурявана от майката, а останалата част - от бащата, който осъществява
непосредственото им отглеждане и възпитание. Безспорно тази сума надвишава
минимално определения в закона размер, но същата е съобразена с
конкретните финансови възможности на майката, а и с факта, че същата няма задължения спрямо
други малолетни деца, които да издържа. Предвид получаваното от нея месечно
трудово възнаграждение, заплащането на сумата от 360 лева като издръжка на двете
й деца, няма да затрудни начина й на
живот и да попречи на собствената й издръжка както на територията на Република
България, така и на територията на ***. Получаваният от нея месечен доход прави
възможно да отдели повече средства за издръжката на децата си от
минимално предвидената по закон.
Увеличеният размер на издръжката се дължи от
майката от датата на подаване на исковата молба- 26.03.2019год. до настъпване
на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. Такова прекратяване би настъпило при уважаване
на иск по чл.127, ал.2 от СК. В хипотеза на уважен иск по чл.127, ал.2 от СК,
предявен от жалбоподателката Б., би се стигнало до прекратяване на присъдената
в нейна тежест издръжка и едновременно с това до определяне на нова като
дължима от бащата, от когото ще се отделят децата. Предвид на това образуваното
въз основа на предявен Л.Б. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК
производство, данни за което се съдържат в представеното пред въззивния съд Удостоверение
изх.№ ***, не се явява преюдициално за изхода от спора по настоящото дело.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че така предявеният иск по чл.150
от СК се явява основателeн и доказан в посочените по-горе размери, до който извод
е достигнал и районния съд, поради което постановеното от него решение следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното и в същия смисъл,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 956/23.05.2019 год., постановено по
гр.дело № 02082 / 2019год. на Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА МУ, в която е изменен на основание чл.150 вр. с чл.143, ал.2 от СК размера на
определената с Решение №712/15.06.2015год. по гр.дело № 06513/2014год. на ПРС месечна
издръжка, дължима от Л.А.Б. *** спрямо детето Б.М.
Б. с ЕГН ********** и на детето В.М.Б. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове: