№ 2046
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110104396 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявени искове от „***”ООД
гр.Варна, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”П.” №33, ЕИК *********,
представлявано от управителя В.Д.В. срещу К. ИВ. М., ЕГН ********** с адрес гр. И.,
ул. Г.П. № 35 за установяване дължимостта на сумата от 435,69 лева /четиристотин
тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща главница,
дължима за периода от 15.09.2017г. до 13.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.11.2020г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 71,08 лева /седемдесет и един лева и
осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 17.11.2017г. до 31.10.2020г.,за които суми са издадени заповед за
изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК №261471/09.11.2020г., постановена
по ч.гр. дело №14229/2020г. на ВРС, на осн., на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по
реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на ВиК оператор е
доставил на ответника ВиК услуги за процесния период, на обект находящ се в гр. гр.
И., ул. Г.П. № 35.Процесната сума под формата на главница се формира, като реално
доставени на адреса на потребление ВиК услуги за периода 15.09.2017г. до 13.08.2020г.
Излагат се твърдения, че ответницата има качество на потребител на ВиК услуги
доколкото същата е съсобственик на имота заедно с Димо Иванов и Иван Иванов.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез неговия
1
особен представител. Излагат се възражения, като се оспорва качеството на потребител
на ответника.В евентуалност оспорва реалната доставка на ВиК услуги за периода.
Прави възражение за погасяване по давност на процесното вземане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен е карнет за обект на потребление на ВиК услуги в гр. И., ул. Г.П.
№35, в който, като титуляр по партида е посочена Е.И.Д..
Представена по делото е справка по партида за данъчни задължения по чл. 14 то
ЗМДТ от Община А., по отношение на имот в гр. И., ул. Г.П. №35, в която се посочва,
че данъчно задължени лица са Д.И.И., И.И.И. и К. ИВ. М..
Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че Е.И.Д.
б.ж. на гр. И. е починала на 18.04.2018г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт
№ 0013/19.04.2018г., като наследници на същата се нейните изходящи Д.И.И., И.И.И. и
К. ИВ. М..
Прието по делото е заключение по назначена от съда съдебно – счетоводна
експертиза на в.л. Л., в което се посочва, че размера на задължението за предоставени
на обекта на потребление в гр. И. услуги възлиза на 1307,08 лева, за периода
15.09.2017г.-13.08.2020г., за което обстоятелство са съставени 35 бр. фактури от
17.11.2017г. до 14.08.2020г. Посочва се, че размера на задължението за лихва за забава
възлиза на общо 213,24 лева, за периода 17.12.2017г.-31.10.2020г.Не се установява
плащане на задължението от експерта. При посещение на място експерта констатира,
че до обекта се доставя чиста вода, но не се отвеждат мръсни води. В съдебно
заседание при приемане на заключението пояснява, че стойността на дължимите
услуги е изчислена само на база стойност на доставена чиста вода без включване в тази
стойност на разходи по отвеждане на мръсни води.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен
между тях договор за доставка на ВиК услуги, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на
ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си
за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или
правонамаляващи обстоятелства.
2
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че приживе титуляр по партида на потребление на
предоставените от ищеца услуги е била Е.И.Д. б.ж. на гр. И., починала на 18.04.2018г.,
за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 0013/19.04.2018г.Наследници на
същата се нейните изходящи Д.И.И., И.И.И. и ответницата К. ИВ. М.. След смъртта на
собственика на имота същия по наследство се придобива от призованите към
наследяване към момента на откриване на наследството негови низходящи, сред които
е и ответницата К.М.. Квотите в съсобствеността между низходящите са равни, при
които ответницата придобива собствеността върху 1/3 идеална част от имота. По
отношение на този имот съдът от заключението на в.л. Л., което изцяло се кредитира,
като обективно и компетентно дадено, приема че се доставя чиста вода, но не се
отвеждат мръсни води към канализацията, доколкото такава в района липсва.
Отвеждането на мръсни води се осъществява към септична яма. Установи се, че
стойността на предоставените услуги е изчислена единствено и само на база стойност
на доставена на обекта на потребление чиста вода, като ищецът не е начислявал
стойност за отвеждане на мръсни води. Изложеното налага извода, че размера на
задължението е правилно остойностен от ВиК оператора за процесния период.
При придобиване по наследство на недвижимия имот, в който се доставя чиста
вода, ответницата наред с останалите наследници придобива и качеството на
потребител на ВиК услуги.Във всички случаи потребители на ВиК услуги ще бъдат
ФЛ или ЮЛ, които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в
хипотезата на чл. 2, ал.3 от ОУ, като това има качество съобразно чл. 59, ал.4, т.2 от
ОУ се удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно
писмена декларация за наемателите по чл. 2, ал.3 от ОУ. Доколкото се установи, че
ответницата е съсобственик на имот, поради което за своята квота в съсобствеността от
1/3 ид. части същата отговоря и за задълженията.
По отношение възражението на ответника за погасяване на вземането по давност:
С Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГТК на ВКС се прие разбирането, че
винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни
белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци
на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и
за тях се прилага тригодишна давност. Процесната хипотеза попада в приложното поле
на дадените задължителни указания, при което следва да бъде разгледано
възражението на страната, като бъде посочено, че доколкото производството по реда
на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, то
погасителната давност следва да бъде съобразена с момента на депозиране на
заявлението в съда. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
3
депозирано в съда на 04.11.2020г., поради което явяват се погасени по давност
вземанията за доставени ВиК услуги три години преди тази дата, т.е. към 04.11.2017г.
За да се погаси едно задължение по давност, то първо следва да е изискуемо, а то е
изискуемо ако е настъпил падежа за неговото плащане. В случая съобразно
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014г. от ДКЕВР, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, поради което следва извода, че падежа на задължението
настъпва след изтичане на посочения тридесет дневен срок от издаване на фактурата.
За периода на потребление на ВиК услуги от 15.09.2017г. до 12.10.2017г. е
издадена фактура № **********/17.11.2017г.Така за задължението за предоставени на
адреса на потребление ВиК услуги, за който е издадена фактура от 17.11.2017г.,
падежът за плащане е настъпил на 17.12.2017г., от който момент за това задължение се
дължи и лихва за забава съобразно посоченото в съдебно – счетоводната
експертиза.Това задължение би се погасило по давност на 17.12.2020г. Съдът е сезиран
с депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение
по чл. 410 ГПК на 04.11.2020г., от който момент се счита, че е висящо и
производството по реда на чл. 422 ГПК. От момента на сезиране на съда до настъпване
падежа за плащане на задължението по първата за процесния период фактура, не са
изминали повече от три години за да бъде прието, че вземането се явява погасено
поради изтичане на давностния срок. Изложените аргументи мотивират съда да не
уважи възражението на ответницата за погасяване по давност на задължението й към
ищеца.
Общото задължение по партида на потребление на адрес в гр. И. възлиза на
1307,08 лева. Ответницата е собственик на 1/3 идеални части от имот, поради което е
задължена за сумата от 435,69 лева – главница по предоставени на адреса ВиК услуги.
Размера на общата мораторна лихва експерта определя на 213,24 лева, поради което
съсобственикът отговаря за разноски в своята квота в съсобствеността или за сумата от
71,08 лева. Изложеното налага извода, за основателност на предявените искове по реда
на чл. 422 ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат разноски за заповедното
производство в размер на 26,77 лева, от които 10,11 лева припадаща се част от
дължимата държавна такса и 16,66 лева от припадащите му се по отношение на този
длъжник юрисконсултско възнаграждение. За разликата до пълно определения размер
ищецът – заявител в заповедното производство е снабден с изпълнителен лист на
основание издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
разпореждане № 267113/24.02.2021г. постановено по ч.гр.дело № 14229/2020г. на
4
ВРС.
За исковото производство в полза на ищеца са дължат разноски в размер на 849,88
лева, от които 649,88 лева сторени съдебно – деловодни разноски и 200 лева
определено от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство,
на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8, вр. чл. 25 вр. чл. 26а НЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. ИВ. М.,
ЕГН ********** с адрес гр. И., ул. Г.П. № 35 ДЪЛЖИ на „*** - ВАРНА” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.П. №33 сумата от 435,69
лева /четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща главница, дължима за периода от 15.09.2017г. до 13.08.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 04.11.2020г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от
71,08 лева /седемдесет и един лева и осем стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата, начислена за периода от 17.11.2017г. до 31.10.2020г.,за които суми
са издадени заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК
№261471/09.11.2020г., постановена по ч.гр. дело №14229/2020г. на ВРС, на осн., на
осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА К. ИВ. М., ЕГН ********** с адрес гр. И., ул. Г.П. № 35 ДА
ЗАПЛАТИ на „*** - ВАРНА” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.П. №33 сумата от 26,77 (двадесет и шест лева и 77 ст.) лева,
от които 10,11 лева припадаща се част от дължимата държавна такса и 16,66 лева от
припадащото се юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както
и сумата от 849,88 (осемстотин четиридесет и девет лева и 88 ст.) лева, от които
649,88 лева сторени съдебно – деловодни разноски и 200 лева определено от съда
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8, вр. чл. 25 вр. чл. 26а НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5