Решение по дело №73/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на Ю. А. А. срещу Решение № 1/12.01.2024 г. на Районен съд- [населено място] постановено по АНД № 121/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление на Началника на Районно управление – [община], съставено срещу Ю. А. А., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата се твърди, че решението на Районен съд – Ч. е неправилно, като постановено в нарушение на материални и процесуалния закон. Конкретно се възразява, че не е доказано, че жалбоподателят не е дал кръвна проба. По делото се твърди, че не са представени документи от лечебното заведение за това, че Ю. А. А. не е дал кръвна проба в посочения ден. Оспорва се извода на районния съд относно описание на мястото на нарушението, като според жалбоподателя описанието на мястото на нарушението в АУАН и НП не отговаря на изискванията на закона, като не е конкретизирано в достатъчна степен, с което се нарушавали процесуалните права на жалбоподателя.

На следващо място в жалбата, твърди се липса на точно идентифициране на проверяваното лице, тъй като нарушителят не е представил лична карта, а самоличността му е установена по система РСОД, по посочен от лицето ЕГН.

Поради направените оплаквания, касационният жалбоподател моли да се отмени оспорваното решение и се постанови ново, като се приеме, че нарушението не е доказано и да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание за жалбоподателя процесуалният му представител адв. Р. П. поддържа касационната жалба по доводите в нея.

Ответникът по касационната жалба – Началник на РУ-Ч. при ОДМВР-[област], чрез упълномощения юриск. Ш. оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли, като се потвърди съдебния акт на Районен съд–[община]. Подробни съображения излага в представено писмено становище, като претендира разноски - възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура–[област] счита касационната жалба за неоснователна.Сочи, че при даденото описание на нарушението в АУАН и НП е дадена възможност на нарушителя да определи къде конкретно е извършено нарушението, като в тази връзка не е допуснато процесуално нарушение. Чрез свидетелските показания приема за безспорно установен отказа на нарушителя да бъде тестван за наркотични вещества в конкретния случай. На следващо място счита, че самоличността на нарушителя е установена чрез работна станция за отдалечен достъп и в тази връзка споделя аргументите,изложени в обжалваното решение на Районен съд-[община].Затова дава заключение, че решението на районния съд е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Настоящият касационен състав, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, съобрази становищата на страните и след анализ на доказателствата, събрани пред въззивната инстанция, установи следното:

Наказателното постановление № 23-0373-000043/21.02.2023 г. на Началника на Районно управление – Ч. е съставено срещу Ю. А. А. от [населено място], затова, че на 12.02.2023 г. в 10,50 часа в П., на КПП посока към [населено място], управлява лек автомобил *, с рег. № [рег. номер], собственост на „Шампион АУТО БГ“ ЕООД, и допуска следните нарушения: водачът категорично отказва да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, с предоставеното му техническо средство „ДРЪГТЕСТ 5000“. Отказът е констатиран на 12.02.2023 г. в 11,15 часа в КПП – П. и е издаден талон за медицинско изследване № 076289 за ФЦСМП-Ч. и 7 броя стикери. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което са му наложени наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване да управлява МПС за 24 месеца.

С решението си въззивният съд е приел, че в АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, с оглед фактическия състав на нарушението. Прието е, че авторството на деянието е безспорно, като е установено, че жалбоподателят Ю. А. е управлявал въпросното МПС, както и факта, че същият е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Съдът е приел за установен отказа пред полицейските служители да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и че в посоченото време в издадения медицински талон за изследване водачът не се е явил да даде кръвна проба. Затова съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Изрично районният съд се е мотивирал защо приема, че описанието на мястото на нарушението е достатъчно ясно, като не е налице съществено нарушение, което да обоснове отмяна на наказателното постановление. Въззивният съд е изложил мотиви и по възражението относно начина на установяване самоличността на нарушителя. В заключение въззивният съд е потвърдил оспореното НП като законосъобразно и правилно.

Настоящата касационна инстанция приема, че подадената касационна жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Касационният състав приема за обосновани изводите на въззивния съд за отсъствие на съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, включително и по отношение описание на мястото на извършване на нарушението. Логично е, при отсъствие на имена на улици в к.к. П., описанието на мястото на нарушението да е чрез посочване на намиращи се наблизо обекти и сгради.

Неоснователно е оплакването за липса на категорично установяване самоличността на нарушителя. При положение, че самият нарушител не е представил лична карта и свидетелство за управление на МПС, това е дало основание за установяване на неговата самоличност чрез използване на притежаваната от проверяващите Работна станция за отдалечен достъп /РСОД/, при посочен ЕГН от самия нарушител. Следва да се отбележи изрично, че самият жалбоподател не оспорва, че именно той е управлявал процесния автомобил, и е бил със семейството си.

На следващо място, отказът на касационния жалбоподател да бъде изпробван с техническото средство „ДРЪГТЕСТ“, е доказан с показанията на свидетелите Щ. и С.. В същото време нарушителят не се е явил в посоченото медицинско заведение да даде кръвна проба, което е установено след проверка от полицейския служител С.. В тази връзка жалбоподателят не представя доказателства и не твърди, че се е явил в посоченото медицинско заведение в съответния период от време да даде кръвна проба.

Органите на полицията са изпълнили задължението си като са издали на Ю. А. Т. за изследване, но като не се е явил да даде проба в дадения му срок, жалбоподателят фактически е отказал и другия способ за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо, правилни са изводите на районния съд за осъществяване признаците на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП в конкретния случай.

Предвид изложеното, решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при липса на съществени процесуални нарушения. Затова, като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил законосъобразно решение, при липса на отменителни основания по чл.348 от НПК.Решението на районния съд ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

При този изход на делото, основателна е претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ще следва касационният жалбоподател да заплати на ответника разноски в размер на 100лв. за касационната инстанция.

Така мотивиран, Административен съд гр.[област], в настоящия касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/12.01.2024 г., постановено по АНД № 121/2023 г. по описа на Районен съд гр. [община].

ОСЪЖДА Ю. А. А. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място] сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.