№ 5517
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110208139 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Е. С. П., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-005759 от 20.03.2024 г.,
издадено от началник-група при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на сумата от 200,00 /двеста/ лева за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 30.12.2023 г., около 09:00 часа, в гр. София, на бул.
„Никола Петков“, като водач на собствения си лек автомобил, марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***, поради частично навлизане в съседна пътна лента
от лява в дясна, реализира ПТП в лек автомобил, марка „Пежо“, с рег. № ***,
като му нанася щети в задна лява част, като след ПТП автомобилите
продължават в посока към кв. „Суходол“, където отново реализират ПТП, за
което има съставен АУАН № 129697 на основание чл. 40, ал. 1/ал. 4 от ЗАНН
по данни на Х. Х. – пр. вх. № Т 812/23 г., с което е ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА
МАНЕВРА, КОЯТО Е СВЪРЗАНА С НАВЛИЗАНЕ ИЗЦЯЛО ИЛИ
ЧАСТНИЧНО В СЪСЕДНА ПЪТНА ЛЕНТА НЕ ПРОПУСКА ППС, КОИТО
СЕ ДВИЖАТ ПО НЕЯ И РЕАЛИЗИРА ПТП.
1
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08.04.2024
г.
На 19.04.2024 г. от Е. С. П., ЕГН: **********, е подадена жалба срещу
горепосоченото НП, с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че ПТП не е
доказано, а водачът на другото МПС, което е посочено като участник в ПТП –
лъже.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата, като твърди че ПТП за което санкциониран не е доказано, както и че
не е участвал в такова. Иска отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна Началник група СДВР, отдел „Пътна полиция“
СДВР редовно призована, не се представлява, чрез юрисконсулт депозира
писмени бележки с вх. № 386660 от 29.11.2024 г., в които изразява становище
за неоснователност на жалбата. Твърди се, че АУАН е редовен и съответно, че
на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН има доказателствена сила до
доказване на противното. Твърди се, че описаното в АУАН и в НП нарушение
се явява доказано по безспорен начин. Претендира се потвърждаване на
обжалваното НП и присъждане в полза на въззиваемата страна на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Както АУАН, така и НП са изготвени от компетентни за това органи и по
съдържанието си съответстват на изискванията на ЗАНН. От тази гледна точка
липсва формално основание за отмяна на атакуваното НП.
Според настоящия съдебен състав в случая е налице основание за
отмяна на обжалваното НП поради недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че описаната в
процесните АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана по изискуемия
от процесуалния закон безспорен начин. Съдът не споделя становището на
2
въззиваемата страна за това, че е достатъчно позоваването на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП с оглед въведената с тази разпоредба презумптивна доказателствена
сила. Визираната презумптивна доказателствена сила на АУАН е приложима
единствено в административната фаза на производството. В хода на съдебното
производство задължителни се явяват правилата за доказване по НПК, към
който препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН. В чл. 14, ал. 2 НПК е установено
принципното правило, съгласно което доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила,
като действаща е презумпцията за невиновност, представляваща
своеобразна гаранция на правото на защита и гаранция за справедливост на
производството. Ето защо в хода на съдебното производство е в тежест на
административнонаказващия орган да докаже с всички допустими
доказателствени средства твърдяното нарушение и е недопустимо да се
предполага, че щом обвинителния титул (АУАН) е изготвен законосъобразно
от формална страна, то обвинението е доказано. Подобен подход е логически
абсурд, но по-същественото в случая е че противоречи на базисни изисквания
към дейността по доказване в случаите на повдигнато обвинение, вкл. от
административнонаказателен характер.
За установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съдът е събрал гласни доказателствени средства - показания на
свидетел-очевидец, а именно посочения като участник в ПТП Х. Б. Х..
Показанията на този свидетел не се възприемат за достоверни, тъй като
първоначално свидетелят заявява, че става въпрос за два удара, след което в
показанията си описва три такива и не в последователност, а избирателно –
като започва от т. нар. втори удар, след което разяснява без каквито и да е
детайли първия удар, към който добавя и трети – в дясната част на
автомобила. Прави впечатление и това, че последният по ред удар, описан от
свидетеля се е реализирал, след като той изпреварил автомобила на
жалбоподателя, защото помислил, че последният не разбрал, че го ударил, а
същевременно заявява, че след това жалбоподателят го изпреварил от дясната
страна, което не би било необходимо, при положение,ч е той вече твърди да е
преминал в лява лента на движение. Отделно от това не остава извън
вниманието на съда и това, че свидетелят е заявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗАД „Алианд България“, която е била
разгледана на два пъти и мотивирано отказана от застрахователя. Последното
3
ясно сочи към заинтересованост на свидетеля Х. от потвърждаване на вече
заявените обстоятелства пред застрахователното дружество. По делото са
разпитани като свидетели актосъставителят Антон Станилов и Марио
Стойнев – полицейски служител, показанията на които не допринасят за
доказване на административнонаказателното обвинение, тъй като единият
свидетел не помни случая, а другият свидетел възпроизвежда частично
изявленията на заинтересованият свидетел Х..
За изясняване на обективната истина по случая са изискани видеозаписи
от района на твърдяното местопроизшествие, но такива не са налични и
съответно не са предоставени от Столична община с оглед краткия срок на
съхранение. По изложените съображения съдът приема, че в конкретния
случай административнонаказателното обвинение е недоказано, при което
жалбата се явява основателна, съответно атакуваното с нея НП следва да се
отмени.
При това положение право на разноски има единствено жалбоподателят,
но същият не е сторил разноски във връзка с производството по делото и
такива не следва да му се присъждат. При основателност на жалбата
въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да се
присъждат. Във връзка с проведения разпит на свидетел са направени
разноски в размер на сумата от 68.92 лева, изплатени от бюджета на съда,
поради което с оглед основателността на жалбата, тези разноски следва да
бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна, която следва да ги заплати
по сметка на Софийски районен съд.
По изложените мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-005759 от
20.03.2024 г., издадено от началник-група при СДВР, с което на Е. С. П., ЕГН:
**********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева за нарушение по чл.
25, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 30.12.2023 г., около 09:00 часа, в
гр. София, на бул. „Никола Петков“, като водач на собствения си лек
4
автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, поради частично
навлизане в съседна пътна лента от лява в дясна, реализира ПТП в лек
автомобил, марка „Пежо“, с рег. № ***, като му нанася щети в задна лява част,
като след ПТП автомобилите продължават в посока към кв. „Суходол“, където
отново реализират ПТП, за което има съставен АУАН № 129697 на основание
чл. 40, ал. 1/ал. 4 от ЗАНН по данни на Х. Х. – пр. вх. № Т 812/23 г., с което е
ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАНЕВРА, КОЯТО Е СВЪРЗАНА С НАВЛИЗАНЕ
ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТНИЧНО В СЪСЕДНА ПЪТНА ЛЕНТА НЕ ПРОПУСКА
ППС, КОИТО СЕ ДВИЖАТ ПО НЕЯ И РЕАЛИЗИРА ПТП.
ОСЪЖДА Началник група СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 68.92
/шестдесет и осем лева и деветдесет и два/ лева, представляваща направени
по делото разноски за разпит на свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5