Р Е
Ш Е Н
И Е
№390
25.05.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Елеонора
Иванова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 328 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебно- административното производство е по реда на
чл. 203 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от В.И.В., с ЕГН **********
***, подадена чрез пълномощник – адв. Г.Г..
Ищецът твърди, че със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022г., издадена
от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково му била наложена
ПАМ по чл. 171,т.1, б.“б“ от ЗДвП. Срещу тази ЗППАМ била подадена жалба по
административен ред до непосредствено по – горестоящия на издателя на заповедта
административен орган, а именно Началника на РУ Свиленград, с вх. № 351000-6217
от 21.10.2022г. Сочи се, че във връзка оспорване на този акт по администартивен
ред, ищеца е направил разходи в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022г.
След като оспорения административен акт не бил отменен по административен ред,
последният бил оспорен по съдебен ред.
С влязлото в сила Решение № 69/03.02.2023г.,
постановено по АНД № 1113/2022г. по описа на Административен съд Хаасково,
ЗППАМ била отменена като незаконосъобразна. В това съдебно производство съдът
присъдил на жалбоподателя сторените за съдебното оспорване разноски, но
доколкото липсвало процесуален ред не присъдил разноските направени в хода на
административното оспорване на акта.
В тази връзка се сочи, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Цитираната ЗППАМ съставлявала акт на административен орган, който бил издаден
при изпълнението на нормативно възложени на същия задължения, свързани с
административната му компетентност. Този акт, пряко рефлектирал върху правната
сфера на засегнатото лице. Незаконосъобразността на ЗППАМ била установена
посредством влязлото в сила съдебно решение, с което тя била отменена.
В хода на оспорване
на този акт по администартивен ред ищецът направил разходи, свързани със
заплащането на адвокатски хонорар в размер, адекватен на полаганите от
процесуалния представител усилия и характера на делото. Тези разходи несъмнено
съставлявали имуществени вреди за същия, тъй като довели до неговото
обедняване, т.е до напускане на активи от неговия патримониум. Несъмнена била и
причинната връзка между претърпените вреди и отмененото НП. Първите били пряка
и непосредствена последица от признатия за незаконосъобразен акт на
административния орган, тъй като сключването на договора за правна защита и
съдействие с адвоката било породено от необходимостта лицето да се защитава
срещу издадената по отношение на него ЗППАМ. Вредите били причинени при
упражняване на законно признати права на ищеца. Законодателно била предвидена
възможността за оспорване на ЗППАМ по административен ред, като осъществяването
на адекватна защита се осигурявало чрез упълномощаването на адвокат.
Възнаграждението на последния за осъществяване на представителство и защита на
ищеца в административното производство било заплатено. Представени били пред
съда адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Налице била
пряка причинно – следствена връзка между отменената ПАМ и претърпяната
имуществена вреда. Отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ била обективна и
безвиновна и за нейното реализиране не било необходимо изследване на действията
и вината на длъжностното лице, пряк издател на ЗППАМ. В този смисъл било и
Тълкувателно решение № 1 на ОСС от I и II колегия на ВАС от 15.03.2017г,.
постановено по тълк. дело № 2/2016г. По силата на чл.7 от ЗОДОВ пасивно
легитимирана да отговаря по исковата претензия била Областна дирекция на МВР –
Хасково, чиито органи и длъжностни лица със своите незаконни актове и действия
станали причина за оспорването по администартивен ред и намиращите се в
причинна връзка с него имуществени вреди. Иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ОДМВР – Хасково да му заплати сумата от 500 лева, представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно издадената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022г., издадена от мл.
автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково. Претендира и
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР –
Хасково, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител. Не заема
становище по основателността на исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище за основателност на исковата
претенция като основателна и доказана по размер.
Административен съд – Хасково като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ
Свиленград при ОД на МВР Хасково на В.И.В. е наложена ПАМ по чл. 171,т.1, б.“б“
от ЗДвП. Последният е подал жалба против така издадения административен акт до
по- горестоящия на издателя му орган, а именно Началника на РУ Свиленград към
ОД на МВР Хасково. Последната е входирана с № 351000-6217 от 21.10.2022г. Към
така подадената жалба е било приложено и адвокатско пълномощно от същата дата,
ведно с договор за правна защита и съдействие. След като в предвидения от
закона срок не било налице произнасяне по подадената по администартивен ред жалба,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000171 от
08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР
Хасково е обжалвана по съдебен ред пред Административен съд Хасково, предвид
което е образувано АД № 1113/2022г. по описа на Административен съд Хасково.
За защита в производството пред административния орган
В.И.В. сключил с адвокат Г.Р.Г. ***
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022г., като при
подписване на договора заплатил в брой сумата от 500 лева за възнаграждение на
адвоката. Предвид липсата на произнасяне от страна на администаративния орган,
така направените разноски не били предмет на обсъждане пред същия.
С решение № 69/03.02.2023г., постановено по АД № 1113/2022г.
по описа на Административен съд Хасково, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022г., издадена от мл.
автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково е отменена, като
незаконосъобразна. В съдебното производство са присъдени сторените по делото
разноски.
Липсват доказателства, сторените за оспорване на
процесния акт, по административен ред, разноски да се били предявени за плащане
пред разглеждащия законосъобразността на акта по съдебен ред, съдебен
състав.
По делото са представени заверени преписи от Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000171 от
08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР
Хасково, жалба рег. № 351000-6217/21.10.2022г. по описа на РУ – Свиленград,
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022г., Решение № 69/03.02.2023г.,
постановено по АНД № 1113/2022г. по описа на АС- Хасково.
При така приетото за установено от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:
Искът е с правно основание чл. 203
и сл. от АПК, вр. чл. чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата
молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от отменената по съдебен ред като незаконосъобразна
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000171 от
08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР
Хасково.
Искът за обезщетение е
предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е
органът, издал незаконосъобразния административен акт (чл.
37, ал.2 от ЗМВР) и е допустим за разглеждане в производството пред
Административен съд- Хасково по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред
съда по седалището на ответника.
Разгледана
по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:
Основателността
на иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на визираните в
разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от
посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената
тежест е за ищеца.
Отменената
като незаконосъобразна Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000171 от
08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР
Хасково е издадена в резултат на
изпълнение на нормативно възложени задължения, предвид законово предоставена на
издателя на акта компетентност в рамките на административната му
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл процесната ЗППАМ представлява
властнически акт, издаден от административен орган.
По
делото не е спорно, че посочената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ
Свиленград при ОД на МВР Хасково, е отменена по съдебен ред от Администартивен съд Хасково, с
влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразна.
С оглед изложеното, съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022г., издадена от мл.
автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково.
Доказана
е и втората предпоставка - настъпили имуществени вреди за ищеца. Установено е,
че той е платил договорен хонорар на адвокат за процесуално представителство за оспорване на процесния администартивен акт
по административен ред, като доказателство за това е договорът за правна защита
и съдействие от 21.10.2022г. Плащането е предизвикало имуществено разместване в
отрицателна посока за ищеца, поради което представлява имуществена вреда за
него.
На
следващо място, посочената имуществена вреда е в пряка причинно-следствена
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, защото
заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е типична, нормално настъпваща и
необходима последица от издаването на същия и защитата, която се е наложила
срещу него. Независимо, че плащането на хонорара е за процесуално
представителство, извършено въз основа на изрично пълномощно, налице е
посочената по-горе пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената
причина за упълномощаването е издадената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ
Свиленград при ОД на МВР Хасково, което обстоятелство е породило конституционното право на защита
на ищеца, включително и чрез съдействие на защитник- адвокат - чл. 56
и чл.
122 от Конституцията на Република България. Ако не съществуваше
незаконосъобразната ЗППАМ, нямаше да се породи правото на защита на ищеца и
интерес от обжалването, които той да упражни като упълномощи адвокат, който да
го представлява в производството по оспорване по администартивен ред,
респективно да му плати хонорар за това. Представеното по делото пълномощно е
изрично за процесуално представителство и оспорване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022г., издадена от мл.
автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково по
административен ред.
Предвид, че оспорването на административните актове по
административен ред е законодателно уредено и предвид упражненото от
жалбоподател право в тази насока, следва да се приеме, че надлежното
упълномощаване на адвокат е било необходима и неизбежна последица, с оглед
упражняване правото на защита срещу издадената на ищеца ЗППАМ. Последната се
явява необходимото условие за сключването на договора за правна защита и
съдействие, за упълномощаването, за извършеното процесуално представителство,
съответно за плащането на адвокатския хонорар и причиняването на вреди на
ищеца. След издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000171
от 08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР
Хасково не е настъпил друг
факт, който да прекъсва посочената причинно-следствената връзка и да поражда на
самостоятелно основание вредоносния резултат - в случая понесените от ищеца
разноски. Наличието на облигационно отношение по сключения договор за правна
защита и съдействие между ищеца и адвоката, предоставил правната защита не
влияе върху наличието на основание за претендиране на претърпените вреди, които
вреди са резултат от незаконосъобразни административни актове, отменени по
надлежен ред от съда.
След като в производството по обжалване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022г., издадена от мл.
автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково по админисатративен ред, ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не
е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последица от него.
Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски
хонорар, е пряка и непосредствена последица от издаденатаЗППАМ, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Ето защо, самата ЗППАМ е необходимото условие за
сключването на договора за правна защита и съдействие, за извършване на
процесуално представителство, съответно за плащането на адвокатския хонорар и
причиняването на вреди на ищеца.
Изплатеното адвокатско възнаграждение представлява вреда, тъй като
е налице отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца в резултат на
незаконосъобразно издаденото наказателното постановление дори и когато това
намаляване на имуществото на ищеца представлява правомерното извършване на
разходи за адвокатски хонорар за процесуално представителство и правна защита
срещу незаконосъобразната ЗППАМ.
Съдът приема, че
адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото
наказателно постановление.
Съгласно чл . 172, ал.5 от ЗДвП, заповедите от вида на
процесната се обжалват по реда на АПК. Както в ЗДвП, така и в АПК липсва специален ред, по
който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси
направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е
определено с чл. 8, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. /ДВ бр. 88 от 04.11.2022г./, че за процесуално
представителство, защита и съдействие пред административен орган
възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният
пропуск, относно присъждане на разноски сторени в административното
производство не може да се запълни с прилагането на чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като
тази разпоредба регулира разпределеното на разноските, направени само в
съдебното производство, поради което нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ се явява
неприложима. Следователно единственият начин да се търси възстановяване на
заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по
административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.
Ето защо доколкото тези
рзаноски представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, съдът намира че ОДМВР Хасково
дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ, до размера на сторените разноски, а именно в размер на 500 лв.
По
изложените съображения, Административен съд - Хасково намира, че са доказани
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на 500 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат за
процесуално представителство по оспорване по администреативен ред, на отменена
като незаконосъобразна Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000171 от
08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР
Хасково. Предвид изложеното искът
следва да се уважи като доказан и по основание и размер.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.
10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в
размер на 410 лева, представляваща направените разноски в това производството,
в това число платена държавна такса в размер на 10 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.
204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, съдът
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Хасково с адрес Хасково, бул. „България” № 111 да заплати на В.И.В., с ЕГН ********** ***, сумата от 500
/петстотин/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат от незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000171
от 08.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОД на МВР
Хасково,
отменена с влязлото в сила на 03.02.2023г. Решение № 69/03.02.2023г., постановено
по АНД № 1113/2022г., изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие в производство по обжалване на ЗППАМ
по административен ред.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Хасково с адрес Хасково, бул. „България” № 111 да
заплати на В.И.В., с
ЕГН ********** ***,
направените по настоящото дело разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: