№ 930
гр. Пазарджик, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101343 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 16.10.2007 г. е
сключил с ответника СТ. ИВ. Г. договор за револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ ***, изменен и допълнен с анекс от 16.11.2007 г., по силата на който му е
предоставила банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в
размер на 7 500 лв. Твърди, че съгласно т. 3 от договора срокът за погасяване
на предоставения банков кредит овърдрафт се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
VISA. Твърди, че предоставеният овърдрафт е усвояван многократно до
пълния размер на предоставената сума по разплащателна сметка, открита на
името на кредитополучателя в банката. Твърди, че кредитът е в просрочие,
считано от 20.04.2010 г. Поради това, позовавайки се на Общите условия,
приложими към договора за кредит, твърди, че е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 08.07.2020 г., за което е уведомила
длъжника с връчване на покана за доброволно изпълнение, получена лично от
него на 10.06.2020 г. Твърди, че за част от неизплатените задължения по
договора за кредит се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 1768/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй
като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
предявява иск за установяване на вземанията, както следва: непогасена
1
главница в размер на 7 500 лв., непогасена договорна лихва в размер на
4 260.02 лв. за периода от 07.07.2017 г. до 07.07.2020 г. вкл., законна лихва в
размер на 33.33 лв. за периода от 08.07.2020 г. до 23.07.2020 г. вкл., разноски
за връчена покана в размер на 24 лв., законна лихва от 24.07.2020 г. до
изплащане на вземането. Претендира разноските в исковото и заповедното
производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СТ. ИВ. Г. чрез
пълномощника си адвокат Б. оспорва исковите претенции като
неоснователни. Прави възражение за погасяване по давност на правото на
иск. Позовава се на обстоятелството, че срокът на валидност на кредитната
карта е месец март 2009 г., а ищецът твърди, че кредитът е в просрочие от
20.04.2010 г. В тази насока твърди, че съгласно приложимите Общи условия
договорът е следвало да бъде прекратен едностранно, тъй като са били налице
предпоставките за това: неизпълнение на което и да е задължение от страна
на титуляря или изтичане срока на валидност на картата. Твърди, че
давностният срок е започнал да тече от момента, в който се е породило
правото на иск, а именно 20.04.2010 г., като същото не е реализирано в
законоустановените срокове за това. Счита, че плащанията по договора са
уговорени като месечни, т.е. периодични по смисъла на Тълкувателно
решение № от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС и същите се
погасяват с тригодишна давност. Намира за неравноправна клаузата на
Общите условия за автоматично подновяване на договора поради
противоречие с чл. 3, ал. 2 и чл. 15 от ЗПК във връзка с чл. 143 от ЗЗП. На
следващо място оспорва изложените от ищеца дати на усвояване на кредита
след месец март 2009 г. с твърдението, че валидността на кредитната карта
изтича през този месец и няма как да се ползва след това. Оспорва посоченото
в исковата молба погасяване по кредитната карта, извършено на 04.03.2014 г.,
като твърди, че такова не е правено. Посочва също така, че не става ясно с
погасена сума в общ размер на 3 420.19 лв. каква част от главницата и
лихвите са погасени. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че на 16.10.2007 г. между ищеца „Първа
инвестиционна банка“ АД и ответника СТ. ИВ. Г. (наричан титуляр) е бил
сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***2, по силата
на който банката се е задължила да открие и води на името на титуляря
картова разплащателна сметка с IBAN BG***, да издаде към нея на името на
титуляря револвираща международна кредитна карта с чип VISA Classic и да
предостави на титуляря овърдрафт по картовата разплащателна сметка в
размер на 5 000 лв. със срок на ползване на овърдрафта до 16.10.2009 г., като
2
същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в
Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Мastercard и Visа, а титулярят се е
задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина,
договорени в Общите условия. Съгласно чл. 36.1. от приложимите към датата
на сключване на договора за кредит Общите условия, приети с решение на
Управителния съвет на банката на 17.04.2007 г., изменени и допълнени на
24.07.2007 г., срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично
всеки път за нов едногодишен период при условие, че титулярят не е
уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди
изтичане на текущия срок, респективно при условие, че банката не е
уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди
изтичане на текущия срок.
На 16.11.2007 г. между страните е сключен анекс към договора за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № ***2, с който е увеличен размерът
на предоставения на титуляря банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка от 5 000 лв. на 7 500 лв.
На 10.06.2020 г. на СТ. ИВ. Г. е връчена покана за доброволно
изпълнение, с която банката е обявила вземанията по кредита за предсрочно
изискуеми и му е предоставила 7-дневен срок за погасяване на задълженията
по договора за кредит.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза кредитът е изцяло усвоен през периода от 16.11.2007 г. до
12.01.2009 г., като общата усвоена сума е в размер на 11 340.74 лв. Кредитът е
погасяван през периода от 05.12.2007 г. до 04.03.2014 г., като общият размер
на погасяванията е 5 850.19 лв. Непогасените задължения по договора за
кредит овърдрафт са, както следва: главница в размер на 7 500 лв.,
договорната (възнаградителна) лихва в размер на 14 289 лв. за периода от
20.04.2010 г. до 07.07.2020 г., наказателната лихва в размер на 10 273.88 лв. за
периода от 20.04.2010 г. до 26.08.2015 г., такси за картови операции в размер
на 10 847.86 лв. за периода от 20.04.2010 г. до 26.08.2015 г. Сумата на
задълженията по договора за кредит към датата, посочена в извлечението от
сметката, обслужваща същия – 07.07.2020 г., е общо в размер на 74 599.83 лв.,
от които: главница в размер на 7 500 лв., лихви в общ размер на 63 751.97 лв.,
такси картови операции в общ размер на 10 847.86 лв. В офиса на „Първа
инвестиционна банка” АД, клон П*** към датата на изготвянето на
заключението няма налични и описани първични документи за покупки, като
отбелязани основания при усвояване на кредита, респективно при
погасявания на същия след 2010 г. В съдебно заседание вещото лице поясни,
че същите не се съхраняват, тъй като е изтекъл тригодишният срок за
съхранение съгласно ЗСч.
3
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, против която е постъпило възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 86, ал.
1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна
лихва, лихва за забава и такси (разноски) по договор за банков кредит.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за банков кредит,
предоставяне на заемните средства и настъпване на изискуемостта на
вземането.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Когато договорът
за банков кредит е сключен от потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а
именно: физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, договорът се подчинява и на разпоредбите на ЗПК относно
изискванията за действителност, формата и съдържанието на договора.
Съществуването на надлежно учредено между страните облигационно
правоотношение по договор за револвиращ кредит овърдрафт не е спорно по
делото, а и се установява от представения по делото договор от 16.10.2007 г.
и анекс от 16.11.2007 г., съдържащи уговорки за всички съществени елементи
на договора за банков кредит и носещи подписите на страните по него,
поради което съдът приема, че страните по делото са валидно обвързани от
сключения между тях договор за банков кредит овърдрафт.
Не е спорно също така обстоятелството, че ищецът е изпълнил точно и в
срок задълженията си по договора за кредит като е открил на името на
титуляря картова разплащателна сметка, издал е кредитна карта и е
предоставил на титуляря правото да ползва заемните средства. Усвояването
на кредита от страна н аответника се установява и от приетото по делото
заключение на съдебносчетоводната експертиза, посочващо конкретните дати
и размери на всяко ползване на кредитния ресурс. Предоставянето на кредита
4
е породило насрещното задължение на кредитополучателя да върне
ползвания кредитен лимит при уговорените условия и срокове.
Ответникът е направил възражение по чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП за нищожност поради неравноправност на клаузата от Общите
условия, приложими към договора за кредит, регламентираща автоматично
подновяване на договора за кредит.
Относима в случая с оглед съдържанието на чл. 36.1. от Общите
условия е разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, съгласно която
неравноправна е клауза, която предвижда автоматично продължаване на
срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор. Тази разпоредба е в сила от 2015 г.
Преценката за неравноправност на договорна клауза съгласно чл. 145, ал. 1 от
ЗЗП се прави към момента на сключване на договора, а в случая, той е
сключен на 16.10.2007 г. Към този момент разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 9
от ЗЗП не е била част от действащото законодателство, поради което е
неприложима за процесното правоотношение.
Дори и да се приеме, че разпоредбата обвързва страните, то съдът
приема, че тази хипотеза в конкретния случай не е налице на първо място
предвид обстоятелството, че страните са равнопоставени във възможността
си да направят изявление за прекратяване на договора и само в случай, че
никоя от тях не го направи той се смята автоматично продължен. Освен това,
за да е неравноправна една клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, не
е достатъчно да е предвидено автоматично продължаване на договора. Сама
по себе си такава уговорка не може да се приеме за неравноправна, тъй като
не е уговорена нито във вреда на потребителя, нито накърнява изискването за
добросъвестност, нито води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Необходимо е също срокът, в
който потребителят трябва да направи изрично волеизявление за
прекратяване на договора, да е прекалено отдалечен от датата, на който
изтича договорът. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието
„прекалено отдалечен“. Ето защо същият следва да се преценява с оглед
особеностите на конкретния случай, като се вземе предвид вида на договора,
първоначалният му срок на действие и срокът, в който следва да се заяви
желанието за прекратяването му. В случая се касае за договор за револвиращ
кредит овърдрафт, който е сключен за срок от две години. В сравнение с този
срок, срокът за отправяне на писмено предизвестие за прекратяването му – 60
дни, не може да се приеме за прекалено отдалечен от датата, на която изтича
договорът. Поради това съдът намира, че не са налице условията на чл. 143,
ал. 2, т. 9 от ЗЗП, водещи до неравноправност на клаузата.
На основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД ответникът е направил възражение
за погасяване на вземанията с тригодишен давностен срок.
5
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. За да се прецени дали вземанията са
погасени по давност, следва да бъде определен моментът, в който за тях е
настъпила изискуемостта. Предвид спецификата на договора за кредит,
предоставен под формата на овърдрафт, погасяването на задълженията по
него не се изпълнява на предварително договорени погасителни вноски. При
ползването на овърдрафт е налице определен кредитен лимит по
разплащателната сметка на длъжника, който се усвоява по избран от него
начин и период, като кредитополучателят има възможност да тегли суми в
брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит, надвишаващ
наличността по банковата сметка. Кредитният лимит може да се използва
при необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката,
като няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се
начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. За
разлика от типичните договори за банков кредит, при които е налице едно
неделимо вземане, чието плащане е разсрочено във времето и изискуемостта
му настъпва с изтичане на уговорения краен срок за погасяване на кредита,
тук изначално липсва яснота за това кога и в какъв размер суми ще бъдат
усвоени от кредитополучателя. Поради това при овърдрафта липсва както
предварително изготвен погасителен план, така и предварително определен
краен срок, до който кредитът трябва да се върне. Поради това за
изискуемостта на вземането по договор за овърдрафт е без значение крайният
срок на договора.
Съгласно чл. 1, б. „з“ от приложимите към договора Общи условия
„падеж“ е датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията
си по сметката или минималната погасителна вноска; за дата на падеж се
счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падеж е
първият следващ работен ден. Съгласно чл. 14 от Общите условия за
ползвания овърдрафт титулярят ползва гратисен период от 45 дни. В случай,
че до датата на падежа титулярят погаси пълния размер на дебитното салдо по
сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва върху ползваните и погасени до падежа суми. Съгласно чл.
14.1. от Общите условия при непогасяване до датата на падежа на пълния
размер на дебитното салдо по сметката за последния отчетен период банката
начислява на 19-то число на месеца, следващ отчетния период, лихва върху
пълния размер на непогасените суми в размер на фиксирания лихвен процент,
уговорен в договора. Съгласно чл. 18 от Общите условия титулярят се
задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът
е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението по чл. 16.1. от Общите условия.
От изложеното може да се направи извод, че падежът за всяка усвоена
сума от кредитния лимит настъпва на 5-то число от месеца, като след тази
дата главницата става изискуема и кредиторът може да иска изпълнение. По
6
отношение на лихвата изискуемостта настъпва след изтичане на 45 дни от
всяка отделна транзакция. Релевантно за началния момент, от който започва
да тече давността, е датата на последното осъществено усвояване на средства
по картовата разплащателна сметка, обслужваща овърдрафта, в случая
12.01.2009 г. съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза,
което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено.
Посочената от експертното заключение дата на последното усвояване на
кредита и липсата на доказателства по делото за преиздаване на кредитната
карта (например приемо-предавателен протокол за предаване на кредитна
карта след месец март 2009 г.) потвърждава твърдението на ответника, че
след изтичане на срока на валидност на кредитната карта през месец март
2009 г. е преустановил ползването на предоставения овърдрафт. Прилагайки
разпоредбата на чл. 1, б. „з“ от Общите условия, съдът приема, че падежът на
вземането за главница настъпва на 5-то число на месеца, следващ отчетния
период, през който е извършена последната транзакция по картовата сметка, а
именно: 05.02.2009 г., работен ден. От тази дата с оглед разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече давностният срок за погасяване по
давност на вземането за главница, който съгласно чл. 110 от ЗЗД е
петгодишен – по отношение на давностния срок за погасяване на главницата
по договор за банков кредит виж Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. №
1157/2018 г. на ВКС, II т.о. Същият е изтекъл на 05.02.2014 г. понеже до тази
дата не са се осъществили действия, които биха прекъснали или спрели
изтичането на давността. След 05.02.2009 г. от титуляря са правени няколко
погасявания на дълга (на 16.07.2009 г. – 18.61 лв., на 12.02.2010 г. – 50 лв., на
15.03.2010 г. – 50 лв., на 16.03.2010 г. – 347.60 лв. и на 04.03.2014 г. – 33.98
лв.). Същите биха могат да се приемат за признание на дълга, което по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД прекъсва давността, но следва да се има
предвид, че всяко от плащанията прекъсва давността частично – само за
конкретно платената сума, а дори и в този случай считано от последното
погасяване (на 04.03.2014 г.) петгодишният давностен срок е изтекъл на
04.03.2019 г. Заявлението за издаване на заповед за парично задължение е
подадено едва на 24.07.2020 г., значително след изтичане на погасителната
давност за главницата. Правноирелевантно за изискуемостта на вземането е
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на 10.06.2020 г., тъй
като това се е случило след настъпване на погасителната давност. Съгласно
чл. 119 от ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не
е изтекла. Поради това доколкото вземането на ищеца за главница е погасено
по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания за договорна
лихва, лихва за забава и разноски, произтичащи от договора за кредит
овърдрафт.
По изложените съображения съдът намира, че предявените от ищеца
вземания са погасени по давност, поради което следва да бъде постановено
решение, с което главният иск и съединените с него акцесорни искове да
7
бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноските по делото следва да се
поемат от ищеца.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника. Възражението е неоснователно, тъй
като размерът му от 850 лв. е под минималния размер, изчислен по правилата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
С***, бул. „Д*** Ц***“ № ***, представляван от изпълнителните директори
Н*** *** Н*** и С*** А*** П***, против СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** от гр.
П***, ул. „Х*** Р*** Х******“ № *** искове с правно основание чл. 9 от
ЗПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземания по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № *** от 16.10.2007 г., изменен и допълнен с анекс от
16.11.2007 г., както следва: непогасена главница в размер на 7 500 лв.,
непогасена договорна лихва в размер на 4 260.02 лв. за периода от 07.07.2017
г. до 07.07.2020 г. вкл., законна лихва в размер на 33.33 лв. за периода от
08.07.2020 г. до 23.07.2020 г. вкл., разноски за връчена покана в размер на 24
лв., законна лихва от 24.07.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 1768/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С***, бул. „Д*** Ц***“ № ***, представляван от
изпълнителните директори Н*** *** Н*** и С*** А*** П***, да заплати на
СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Х*** Р*** Х******“ № ***
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. и възнаграждение
за вещо лице в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8
9