РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Силистра, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
Членове:Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело
№ 20233400500262 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по жалба против Решение № 323 от 14.06.2023 г. по гр.д.
№ 240/2023 г. по описа на РС-Силистра, с което са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен
Стоянов Стефанов, Яна М.а Д.а и Радослав Йорданов Иванов, против М. Т.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, ул. „Христо Смирненски“ № 2Б,
ет. 1, ап. 1, с които ищецът моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата от 412, 46 лв., представляваща цена за мрежови
услуги, доставени в електрифициран обект, находящ се в с. Попина, общ.
Ситово, обл. Силистра, ПАВИ – „Баня“ с абонатен № 14855024, за отчетния
период от 01.07.2021 г. до 30.09.2022 г., мораторна лихва върху дължимите
суми за периода от 27.08.2021 г. до 24.10.2022 г. в размер на 30, 44 лв, както и
законната лихва върху главницата от 29.09.2022 г. до окончателното й
плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1808 по описа на РС-Силистра за 2022 г..
Решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят навежда
аргументи, че претендираните суми са дължими, доколкото се касае за
1
задължение за достъп и пренос по електроразпределителна мрежа на обект,
използван за небитови нужди. Твърди, че първоинстанционният съд е
следвало да приеме различна фактология по делото, а именно, че в
отношенията между дружеството и ответника се прилагат действащите общи
условия, доколкото последният не се е възползвал от възможността да
предложи специални такива, които да бъдат включени в допълнително
споразумение между страните. Моли окръжния съд да отмени обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Не представя нови
доказателства и не прави доказателствени искания във връзка с обжалването.
Претендира сторените разноски в производството за двете инстанции.
В съдебно заседание не се явява законен представител на
жалбоподателя, за него се явява се процесуален представител, който моли
обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Моли за произнасяне по отношение на сторените
съдбно-деловодни разноски за двете инстанции и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от страна на ответника
по въззивната жалба е постъпил отговор, с който оспорва жалбата изцяло.
Въззиваемият посочва, че не са допуснати процесуални или материални
нарушения при постановяване на решението. Поддържа констатациите на
първоинстанционния съд, като намира, че същите са направени по вътрешно
убеждение и правна логика, както и че са основани на годни доказателства.
Навежда твърдения за неприложимост на общите условия, на които
жалбоподателят основава претенцията си. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Не представя нови доказателства и не прави доказателствени искания.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба, редовно призован, не се явява, за него
се явява процесуалният му представител, който твърди, че процесният имот
бил отчужден от доверителя му преди приемане на общите условия, поради
което моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
С обжалваното първоинстанционно решение били отхвърлени като
неоснователни предявените искове, като съдът приел, че ответникът не е
страна по правоотношението, поради това че общите условия, на които
ищецът основава претенцията си, били приети след отчуждаване на
процесния имот.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното
във въззивната жалба, в отговора на въззивната жалба и в открито съдебно
заседание, прие следното:
Процесният имот, находящ се в с. Попина, общ. Ситово, обл. Силистра,
представляващ УПИ II-224, кв. 22 по регулационния план на селото, ведно с
построената в него едноетажна стопанска сграда „Баня“, с площ 365 кв.м.,
състояща се от етаж и сутерен /0,0 664 ПАВИ – „Баня“/, с абонатен номер
14855024 и клиентски номер **********, е част от електроразпределителната
мрежа, по която доставчик на услуги е жалбоподателят. Имотът бил
2
собственост в режим на СИО между ответника и неговата съпруга, но бил
стопанисван от ответника като ЕТ „МИТОМА“ за стопански нужди, поради
което собственикът се явявал небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ПРЗ
на ЗЕ, а именно: клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
На 09.05.2006 г. имотът бил отчужден в полза на „ЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Христо
Смирненски“ № 2Б, ет. 1, ап. 1. Сключеният между страните договор за
покупко-продажба бил обективиран в Нотариален акт № 12, том IV, рег. №
4057, дело № 437/2006 г. от 09.05.2006 г. На 27.09.2006 г. дружеството
купувач отчуждило процесния имот в полза на „ММ-СТАРТ“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Христо Смирненски“ № 2Б, ет. 1, ап. 1. Между страните бил сключен
договор за покупко-продажба, който бил обективиран в Нотариален акт №
194, том XVI, рег. № 13588, дело № 2076/2006 г. от 27.09.2006 г. След
провеждане на публична продан, с постановление от 01.11.2016 г. по изп.д. №
20117670400817 по описа на ЧСИ Георги Г., рег. № 767, с район на действие
ОС-Силистра, процесният имот бил възложен на П Б Р, ЕГН **********.
За периода от м. юли 2021 г. – м. септември 2022 г. в процесния имот не
била потребявана електрическа енергия, но от страна на дружеството
жалбоподател били начислени такси за мрежови услуги в общ размер,
възлизащ на 412, 46 лв., обективирани в приложените по делото фактури.
Като получател бил вписан в тях ЕТ „МИТОМА“, за когото жалбоподателят
твърди, че е ответникът М. Т. М.. Същият фигурирал и като клиент в
съставените от дружеството констативни протоколи №6912006/02.03.2021 г. и
№ 537709-1/23.08.2022 г., като в първия от тях бил посочен като титуляр и П
Б, на когото имотът бил възложен от ЧСИ след проведена публична продан.
Гореописаната фактическа обстановка настоящият съд възприе от
следните приложени към делото писмени доказателства, заверени за вярност:
Справка за потребление за периода м. юли 2021 г. – м. септември 2022 г.;
извлечение от сметка към 09.12.2022 г.; Фактура № **********/16.08.2021 г.,
ведно с Приоложение А към нея; Фактура № **********/15.09.2021 г., ведно
с Приоложение А към нея; Фактура № *********/14.10.2021 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/14.11.2021 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/13.12.2021 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/14.01.2022 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/14.02.2022 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/14.03.2022 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/14.04.2022 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/13.05.2022 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/14.06.2022 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/13.07.2022 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/12.08.2022 г., ведно с
3
Приоложение А към нея; Фактура № **********/14.09.2022 г., ведно с
Приоложение А към нея; Фактура № **********/14.10.2022 г., ведно с
Приоложение А към нея; Извлечение за фактури и плащания за период м.
август 2021 г. – м. октомври 2022 г.; Констативен протокол №
6912006/02.03.2021 г.; Констативен протокол № 537709-1/23.08.2022 г.;
Справка № 1655424/16.12.2022 г. от Агенция по вписванията; Нотариален акт
за покупко-продажба на имот № 194, том XVI, рег. № 13588, дело №
2076/2006 г. от 27.09.2006 г.; Постановление за възлагане на недвижим имот
от 01.11.2016 г. по изп.д. № 20117670400817 по описа на ЧСИ Георги Г., рег.
№ 767, с район на действие ОС-Силистра; Нотариален акт за покупко-
продажба на имот № 12, том IV, рег. № 4057, дело № 437/2006 г. от
09.05.2006 г.
Приложените по делото писмени доказателства са допустими и
относими, неоспорени от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При извършената от настоящия състав проверка по чл. 269 ГПК, същият
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбоподателят се легитимира като краен снабдител на
електроенергия, който след изменението на чл. 94а ЗЕ се явява титуляр на
лицензия за доставка на електрическа енергия на имот, използван за небитови
нужди, собственост на клиент, който не е сключил типов договор с търговец
на електрическа енергия.
Между страните не са спорни обстоятелствата, касаещи основанието на
претенцията, нейния размер, както и тези, свързани с отчуждаването и
промяната на собствеността върху процесния имот. Основният спорен въпрос
касае съществуването на задължение по отношение на ответника да уведоми
електроразпределителното дружество за отчуждаването на имота, както и
дали неизпълнението на това задължение прави основателна насочената
срещу него претенция.
Твърдяното задължение за уведомяване жалбоподателят обосновава с
чл. 17, т. 3, вр. чл. 12, ал. 1 от Общите условия за договорите за продажба на
електрическа енергия, приети от управителния съвет на дружеството с
протокол № 12/28.06.2007 г. на осн. чл. 98а ЗЕ, одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
Разпоредбата на чл. 98а ЗЕ, въз основа на която са създадени
посочените общи условия, влязла в сила на 01.07.2007 г., а самите общи
условия били одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г. Същите били
приложени в отношенията между дружеството и потребителите на
електрическа енергия след изтичане на повече от година от първото
отчуждаване на имота от ответника и съпругата му на 09.05.2006 г. В тях не се
съдържа клауза, която да им придава обратно действие.
С оглед изложеното, между страните не е съществувало
правоотношение, свързано с предоставяне на мрежови услуги в процесния
4
имот, в относимия към делото период, както и не е съществувало задължение
за ответника да уведоми дружеството при промяна на собствеността върху
имота. Жалбоподателят не се позовава на друг документ, от който произтича
такова. Отделно от изложеното, очевидно жалбоподателят е бил наясно или
най-малко е можел да предположи, че собствеността върху имота е била
прехвърлена на друго лице, доколкото това изрично е било посочено в
приложения по делото констативен протокол.
С оглед на това, не би могло да се обоснове защо претенцията не е
предявена срещу новия собственик. Правилен се явява изводът на
първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, поради
което и обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да останат сторените от него съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции и заповедното производство. Същият следва да
бъде осъден да заплати на ответника претендираните от последния съдебно-
деловодни разноски за съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършването им. С оглед обстоятелството, че настоящото
производство не се отличава с правна и фактическа сложност, както и че
делото е разгледано в едно съдебно заседание, настоящият състав намира за
основателно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което в
полза на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски
в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 400 лв.
Мотивиран от горното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 323 от 14.06.2023 г. по гр.д. № 240/2023
г. по описа на РС-Силистра, с което са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Яна М.а Д.а и Радослав Йорданов Иванов, против М. Т. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Силистра, ул. „Христо Смирненски“ № 2Б, ет. 1, ап.
1, с които ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 412, 46 лв., представляваща цена за мрежови услуги,
доставени в електрифициран обект, находящ се в с. Попина, общ. Ситово,
обл. Силистра, ПАВИ – „Баня“ с абонатен № 14855024, за отчетния период от
01.07.2021 г. до 30.09.2022 г., мораторна лихва върху дължимите суми за
периода от 27.08.2021 г. до 24.10.2022 г. в размер на 30, 44 лв, както и
законната лихва върху главницата от 29.09.2022 г. до окончателното й
5
плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1808 по описа на РС-Силистра за 2022 г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна М.а
Д.а и Радослав Йорданов Иванов, да заплати на М. Т. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Силистра, ул. „Христо Смирненски“ № 2Б, ет. 1, ап. 1, сумата от
400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6