Решение по дело №12332/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 646
Дата: 11 октомври 2021 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20211110212332
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110212332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. против Наказателно постановление № 384560/16.04.2021 г.,
издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 49 от Наредба за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община
(НРУПОГТТСО), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл.
18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НРУПОГТТСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с твърдения за обективна и субективна несъставомерност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения, които допълва с доводи за процесуално нарушение – нечетлив
екземпляр на АУАН.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Намира
възраженията за несъстоятелни, а жалбата – за неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
1
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
От една страна, словесно се инкриминира липса на редовен превозен документ и отказ за
закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците (съответстващи на нарушения на чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 18, ал. 1, т. 3 НРУПОГТТСО).
Съдебната практика е константна по приложението на чл. 18 ЗАНН – че налагането на една
санкция за няколко (в случая - две) нарушения винаги и неизменно нарушава възможността за
организиране на пълноценна защита (в този смисъл Р от 17.06.2009 по кнахд 2946/2009 АССГ, II
кас. с-в; Р от 14.12.2007 по кнахд 5098/2007 АССГ, VII кас. с-в; Р 283/2013 АССГ, V кас. с-в; О
4595/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в и др.).
В допълнение, в цифровата квалификация на нарушението се инкриминира и чл. 18, ал. 1,
т. 2 НРУПОГТТСО – отказ от представяне на превозен документ на контролните органи, но в
словесното описание твърдения за подобна линия на противоправно поведения изобщо липсват
(актуален е и въпросът за хомогенността на обвинителната теза – веднъж се твърди липса на
редовен превозен документ, а едновременно с това – отказ от представянето му, което неминуемо
предполага наличието на такъв).
На следващо място, представеният от жалбоподателя екземпляр е в напълно нечетлив
вид, което не предполага нито възможност за подаване на адекватно възражение, нито за
организация на защитата, на последващ етап.
Освен цитираните процесуални нарушения, следва да се отбележи, също така, че
разпитаният свидетел декларира пълна липса на спомен за конкретни събития, като тук е мястото
да се отбележи константната практика на касационната инстанция (Решение № 3115/10.05.2013 г.
по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в,
Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас.
с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г.
по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-
в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г.
по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в,
Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по
а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и
редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна
следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII
кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по
к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас.
с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в), че задължение на
2
наказващия орган е – да докаже тезата си. В конкретния случай, поставеният въпрос следва да
намери подчертано отрицателен отговор.
Всичко изложено налага извод за опороченост на производството, което обстоятелство
налага отмяна на атакуваното наказателно постановление, вкл. и в контекста на недоказаност на
обвинителната теза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 384560/16.04.2021 г., издадено от зам. кмет на
Столична община, с което, на основание чл. 49 НРУПОГТТСО, на Д Т Д. била наложена глоба, в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НРУПОГТТСО.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3