№ 161980
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110164322 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на „...“ ООД срещу А. Р. Г. за сумата от 1400 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 791461 от 01.01.2023г., ведно със законната
лихва от 29.10.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 515,53 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.01.2023г. до 01.07.2024г., сумата от 2623,47
лв., представляваща договорна неустойка за периода от 01.01.2023г. до 01.07.2024г.,
сумата от 516,22 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2023г. до
01.09.2024г., за сумата от 453,90 лв., представляваща неустойка за забава по чл.6, ал.2
от договора за заем, начислена еднократно както и сумата от 135 лв., представляваща
разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането за периода 08.03.2023 г.
до 01.09.2024 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и
лихвата за забава на 07.11.2024г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за договорната
неустойка, неустойката за забава по чл. 6, ал. 2 от договора за заем и разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Заявителят претендира неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на
поръчител или банкова гаранция. По същество описаната претенция за неустойка
излиза извън присъщите функции и е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Отделно от това по този начин се заобикаля
1
законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите,
чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано.
Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава в размер
на 10 % от главницата и таксите, събирани като разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането, тъй като влизат в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК,
съгласно който при забава потребителят дължи само законната лихва. В допълнение
следва да се посочи, че неустойката, начислявана да покрие евентуални разходи за
извънсъдебно събиране, е нищожна и поради нарушение на добрите нрави, доколкото
задължение на кредитора е да положи грижата на добрия търговец при водене на
делата си и начисляването на допълнителна такса за това води до скрито оскъпяване
на заема.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за
посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта
на разноските съобразно отхвърлителната част от заявлението за сумата над 64,25 лв.
за държавна такса и над 28,46 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен
от съда общ размер на възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„...“ ООД, ЕИК ...., срещу А. Р. Г., ЕГН ********** в частта за сумата от 2623,47 лв.,
представляваща договорна неустойка за периода от 01.01.2023г. до 01.07.2024г., за
сумата от 453,90 лв., представляваща неустойка за забава по чл.6, ал.2 от договора за
заем, начислена еднократно както и сумата от 135 лв., представляваща разходи за
събиране на вземането, поради забава в плащането за периода 08.03.2023 г. до
01.09.2024 г., както и в частта на разноските над сумата от 64,25 лв. за държавна такса
и над сумата от 28,46 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията,
за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не
бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да
приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2