№ 15314
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110172440 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЗАД „******Я“ ЕИК
******* против ЗАД „Д******* АД ЕИК 2******* искове: по чл.411 вр.
чл.410 КЗ за сума в размер на 11 685.90 лева, от които: 11 660.90 лева,
претендирана като изплатено от изплатено от ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Каско” за щети на „БМВ 70“ с ДКН № В ******
ВМ, причинени на 19.12.2020 г. от застрахован при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност” водач на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН“ ДКН С
*** НВ; и 25.00 лева – обичайни разноски за определяне на обезщетението;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба (17.12.2021 г.) до окончателното изпращане на вземането; и по чл.86
ЗЗД за сумата 731 лева -мораторна лихва за забава върху главницата от 11
685.90 лева, считано от датата на отказ за изплащане на главницата, а именно
05.05.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 17.12.2021 г.
Твърди се, че на 19.12.2020 г. около 16.00 часа на отклонението към гр.
Перник, пътен възел „Даскалово“, при влизане в кръгово движение е станало
ПТП между МПС „БМВ 70“ с ДКН № В ****** ВМ, управляван от А. С., и
МПС „ФОЛКСВАГЕН“ ДКН С *** НВ, управляван от Р. П., за което е
съставен констативен протокол от същата дата. Изложени са съображения, че
вината за процесното ПТП е била на водача МПС „ФОЛКСВАГЕН“ ДКН С
*** НВ, управляван от Р. П., като вредите са били изцяло на МПС „БМВ 70“ с
ДКН № В ****** ВМ и включвали: броня – облицовка – задна, заден калник,
врата – дясна задна, алуминиева, подкалник пластмасов, основа на панел заден
десен. Изложени са твърдения, че към датата на ПТП увреденият л.а. „БМВ
1
70“ с ДКН № В ****** ВМ е имал сключена застраховка „АВТОКАСКО“ при
ищеца съгласно застрахователна полица № 19-0300/303/5005278 за валидност
от 23.12.2019 г. до 22.12.2020 г. Вследствие на ПТП било постъпило при
застрахователя уведомление за щета от процесното ПТП. Размерът на вредите
бил на стойност 11 660.90 лева, които били възстановени чрез изплащане от
ищеца на оторизиран сервиз за ремонта на увредения автомобил.
От страна на ответника се оспорва механизма на ПТП, твърди случайно
деяние по смисъла на чл.15 НК, а при евентуалност – съпричиняване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Признават се и са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
по делото следните обстоятелства: наличие на договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил л.а. „БМВ 70“ с
ДКН № В ****** ВМ; този договор да е бил в действие към датата на
възникване на застрахователното събитие; МПС „ФОЛКСВАГЕН“ ДКН С ***
НВ е имал сключена Гражданска отговорност при ответника в периода на
застрахователното събитие; Възникнало ПТП на 19.12.2020 г. около 16.00 часа
на отклонението към гр. Перник, пътен възел „Даскалово“, при влизане в
кръгово движение с участници: МПС „БМВ 70“ с ДКН № В ****** ВМ,
управляван от А. С., собственост на Лизингова къща София–лизинг – клон
Варна ЕАД и МПС „ФОЛКСВАГЕН“ ДКН С *** НВ, управляван от Р. П., за
което е съставен констативен протокол от същата дата; ищецът е изплатил
процесната сума от 11 660.90 лева, както и е направил обичайни разноски при
управлението на заведената щета в размер на 25.00 лева; ответникът е
направил отказ за доброволно плащане на процесната сума от дата 05.05.2021
г.;
Според подписания от двамата водачи Двустранен констативен
протокол от дата 19.12.2020 г., произшествието се е случило по причина на
застрахования при ответника водач на „ФОЛКСВАГЕН“ ДКН С *** НВ, за
когото като водач А в протокола водачът Р. П. е отбелязал – „вината за ПТП е
моя“, което и съответства на показаното на схемата в протокола, която схема
от своя страна съответства на мястото на щетите за всеки от двата автомобила
– според подписания от двамата водачи протокол, застрахованият при ищеца
автомобил МПС „БМВ 70“ е увреден в задна дясна част, а застрахования при
ответника автомобил „ФОЛКСВАГЕН“ е увреден в своята предна лява част и
среден панел. От страна на ответника не се доказва съпричиняване, поради
което и въз основа на мястото на настъпване на щетите за двата автомобила,
както и анализа на вещото лице на съобщената от свидетелите фактология
относно произшествието /в т.ч. извода на вещото лице, че ударът би бил
предотвратим за застрахования при ответника „ФОЛКСВАГЕН“/ съдът
2
намира за достатъчно установено, че отговорен за настъпване на
произшествието е застрахования при ответника водач на „ФОЛКСВАГЕН“
ДКН С *** НВ.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното
застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може
да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на
разходите за отремонтиране на увредения автомобил с ползване на
алтернативни части възлиза на 8512,64 лв., а при ремонт в официалния сервиз
за марката „БМВ“ – 11 660,92 лв.
Застрахователят има задължение при вреди върху нов автомобил,
който е в гаранционен срок, да заплати стойността на ремонта с части и по
цени за труд на оторизиран (официален) сервиз на марката, и от размера на
това заплатено обезщетение се определя обемът на регресните права, защото
ако не бъде взето предвид това обстоятелство, няма да може да се стигне до
реално „възстановяване“ на автомобила към състоянието преди увреждането –
същият вече няма да може да бъде ремонтиран в гаранционен сервиз, което
намалява неговата стойност и пострадалото лице би загубило правата си по
гаранцията. Когато са причинени вреди на един автомобил в гаранция,
възстановяването му не следва да анулира тази гаранция, тъй като в този
случай не би се възстановило състоянието от преди увреждането – преди
увреждането увреденият ще е имал автомобил с гаранция, а след това този
автомобил би бил възстановен в работещо състояние, но без гаранция.
В случая се установява година на производство на автомобила „БМВ
70“ – 2016 г., което е четири години преди настъпване на произшествието, но
това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че застрахованият при
ищеца автомобил „БМВ 70“ е бил в гаранция към датата на произшествието.
Съдът приема, че застрахованият при ищеца автомобил „БМВ 70“ с
ДКН № В ****** ВМ не е бил в гаранция, тъй като самият ищец в исковата
молба твърди, че застраховаелното обезщетение е било изплатено по
експертна оценка, каквато оценка би била излишна, ако цените е следвало да
бъдат определени от официалния сервиз. По тези съображения съдът приема,
че разходите за отремонтиране на увредения автомобил „БМВ 70“ с ДКН № В
****** ВМ възлиза на 8512,64 лв., по средни пазарни цени.
Видно е, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 11 660.90 лв. надвишава действителната стойност на причинената
вреда, съответно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ не е спазено. Правото на
регрес е възникнало до размер на сумата 8 512,64 лв., а заедно с 25 лв.
3
ликвидационни разноски неизплатен размер регресно вземане възлиза на
8537, 64 лв., за колкото главният иск се явява частично основателен.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател
на отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на
увредения настъпва след изтичане на 30 дни от представянето на
оправдателните документи. Ищецът претендира забава от датата на връчване
на Регресна покана на ответника – 05.05.2021 г., но забава е налице от
06.06.2021 г. При извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления и за така
установения от съда по-кратък периода на забава от 06.06.2021 до 17.12.2021 г.
относно установената дължима сума в размер на 8537, 64 лв. съдът намира, че
обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 462,50 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 1 522,03 лв. /от
общо сторени в размер на 2 099,84 лв./ Ищецът следва да заплати на
ответника 203,63 лв. /от 740 лв./
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д******* АД ЕИК 2******* да заплати на ЗАД „******Я“
ЕИК *******, на основание чл.411 вр. чл.410 КЗ сума в размер на 8 537, 64
лв. - регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ЗАД
„******Я“ като застраховател по застраховка „Каско” за щети на „БМВ 70“ с
ДКН № В ****** ВМ, причинени на 19.12.2020 г. от застрахован при ЗАД
„Д******* АД по застраховка “Гражданска отговорност” водач на лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН“ ДКН С *** НВ; с включени 25.00 лева –
обичайни разноски за определяне на обезщетението; ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (17.12.2021
г.) до окончателното изпращане на вземането; на основание чл.86 ЗЗД сумата
462,50 лева -мораторна лихва за забава върху главницата, считано от
06.06.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 17.12.2021 г., както и
сумата 1 522,03 лв. - съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове: по чл.411 вр. чл.410 КЗ - за разликата над
8 537, 64 лв. до пълния претендиран размер 11 685.90 лева, както и по чл.86
ЗЗД за лихва за забава - за периода от 05.05.2021 г. до 05.06.2021 г. и за
разликата над 462,50 лева до пълния претендиран размер 731 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „******Я“ ЕИК ******* да заплати на ЗАД „Д******* АД
4
ЕИК 2******* сумата 203,63 лв. - съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Банкова сметка на ищеца ЗАД „******Я“:
BG16BUIN74441010002091 при Алианц Банк България.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5