№ 6209
гр. София, 06.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110109642 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗЗДет.
Образувано е по искане, депозирано Дирекция „Социално подпомагане“
– Възраждане, с искане малолетната Б. П. В., ЕГН ********** да бъде в
семейството на своята роднина Б. Й. Г. /баба по бащина линия/, ЕГН
********** за срок до навършване на пълнолетие или до промяна в
обстоятелствата.
В молбата се твърди, бащата на Б. - Петко Венциславов Върбанов, е
починал на 29.07.2022 г. След смъртта му детето се отглежда от бабата по
бащина линия Б. Г.. Майката Е. Г. В. е с неизвестно местоживеене, рядко
търси детето. То споделя, че отказва да контактува с майка си, тъй като при
контакт майка й отправяла закани за убийство към баба й по бащина линия.
Въз основа на това се иска настаняване на детето с семейството на бабата по
бащина линия, за което последната е дала съгласие, до навършване на
пълнолетие или промяна на обстоятелствата.
В съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Възраждане поддържа искането.
Процесуалният представител на детето поддържа искането.
Процесуалния представител на майката оспорва искането,
Тримата процесуални представители концентрират изцяло аргументите
си върху това кой измежду майката и бабата притежава по-добри
възпитателски качества, като не излагат никакви аргументи за наличие на
предпоставките по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДет. съдът по искане на органите или лицата по
1
чл. 26, ал. 2 ЗЗДет. може да вземе решение за налагане на мярка за
настаняване на дете (чл. 2 ЗЗДет.) извън семейството му при наличие на някоя
от изчерпателно изброените в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. хипотези, а именно: 1)
чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или
чиито родителски права са ограничени; 2) чиито родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3)
чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в случаите по
чл. 11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата.
Законът за закрила на детето отдава приоритет детето да бъде
отглеждано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи е
предвидено то да бъде настанено извън семейството, ако важни причини
налагат това.
Основанията, установени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. са изчерпателно
изброени, като не могат да бъдат разширително прилагани.
Не е спорно, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЗдет., тъй
като от преписа-извлечение на акт за смърт се установява, че на 29.07.2022 г.
бащата на детето Петко Венциславов Върбанов е починал.
Недоказана е предпоставката по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗдет. по отношение
на майката Е. В..
Същата е с известен адрес, установена е без проблем в хода на
производството чрез работодателя си и е взела участие в лично, както и чрез
процесуалния си представител. В проведеното изслушване заявява желанието
си да полага грижи за дъщеря си Б. В., в който смисъл са изявленията й при
изготвяне на допуснатата СПЕ.
Действително, доказва се, че след смъртта на бащата на детето не е
полагала грижи за дъщеря си, но е налице основателна причина за това по
смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. Видно от заключението на съдебно-
психологическата експертиза, което съдът кредитира в цялост като
компетентно и безпристрастно изготвено, детето Б. е в конфликт на лоялност
към своята баба и е отчуждено от своята майка. Причините са
дисхармоничните интеракции между майката и бабата по бащина линия и
това, че бабата не желае майката да идва в дома й. Част от причините са
неудържане на агресивни вербални импулси и емоционални регулации от
майката и усложнените и с голяма давност интеракции в семейството.
Вследствие на това детето не желае да общува редовно със своята майка, като
видно от двете проведени изслушвания, изложеното при социалното
проучване и при изготвяне на СПЕ, намира аргументи за нежеланието си, част
от които изглеждат значително хипоерболизирани, като например спор между
двете, при който майката казала, че обича по-вече по-големия й брат и
нежелание да я придружи до спирка на градския транспорт, закани с убийство
и обиди към бабата. Впрочем относно последното, въпреки направените
твърдения в тази насока, не са ангажирани каквито и да е доказателства на
2
наличие на такива, не са представени и съобщенията, с които се твърди, че са
отправени.
С оглед установеното отчуждително поведение на бабата, липсата на
съдействие за възстановяване на нормална връзка между майка и дъщеря от
нейна страна и възрастта на детето, което е достатъчно зрязло да изразява
осъзнато волята си и да отказва контакт с майката си, демонстрирайки
лоялността към баба си по бащина линия, съдът приема, че това
представляват важни причини за неполагане на грижи по смисъла на чл. 25,
ал. 1, т. 2 ЗЗдет.
При това положение искането е неоснователно, тъй като детето има жив
родител Е. Г. В., ЕГН ********** и не се доказва тя да не полага грижи за
него без уважителна причина. Недоказано е, че майката е изоставила детето и
го оставила на грижите на бащата. Напротив, от снетите данни при изготвяне
на СПЕ и изслушването на бабата и майката следва извод, че майката
приживе е уважила желанието на детето да живее със своя баща, като му е
дала право на избор, а не го е изоставила.
В тази връзка следва да се посочат още няколко неща:
Прави впечатление изключително едностранчивия и тенденциозен
подход на молителя – директора на ДСП – „Възраждане“ при подбора на
материалите по делото. Напълно са игнорирани интересите на детето и
висшия му интерес да живее и да се отглежда от биологичната му майка.
Безкритично в сезиращата молба и доклада за оценка на случая са
възпроизведени твърденията на бабата по бащина линия Б. Г., че майката е с
неизвестно местоживеене, които са и вътрешно противоречиви, защото се
твърди още, че рядко търси детето. Последното пък означава, че има данни за
контакт и твърденията могат да бъдат проверени. По делото няма никакви
данни социалните работници при проучването да са осъществили среща с
майката, да са изследвали нейната гледна точка. Не са констатирали и
очевидните данни за родителско отчуждение. Майката Е. В. е с регистриран
адрес и трудово ангажирана. Установена е в хода на съдебното производство
безпроблемно чрез работодател. При полагане на нужното усилие това е било
възможно да се осъществи и от социалните работници. Те не са го направили
и безкритично възприемайки твърденията на бабата Б. Г. са извели по
административен ред със Заповед № ЗД/Д-С-ВЗ-002/24.01.2023 г. детето от
дома на негова майка на основания, които не се констатират в съдебното
производство. Не е започната никаква работа с детето, майка и бабата. По
този начин проблемите в отношенията помежду им са задълбочени, тъй като
отчуждението на детето от майка е развито в по-голяма степен. Именно в
компетентността на директора на ДСП-„Възраждане“ е било получаване на
обективна картина за отношенията в семейството, констатиране на данните за
отчуждение от родителя, което е предизвикано от бабата по бащина линия и
насочване на детето, майката и бабата към подходящи социални услуги.
На следващо място, показателно за фундаменталното неразбиране на
естеството на производството е обстоятелството, че процесуалният
представител на молителя изтъква като основания за извеждане на детето от
семейството на биологичната му майка това, че „при баба му ще е най-добре“
без да излага никакви аргументи за доказаността на основанията по чл. 25, ал.
1 ЗЗДет. На плоскостта да сравняват възпитателските качества на майка и
3
бабата са и пледоариите и на другите двама процесуални представители. Това
разбиране за предмета на доказване е дълбоко погрешно и представлява
много свободно тълкуване предпоставките по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет., защото
производството не представлява спор за родителски права, камо ли спор
между майка и баба, каквото подобно производство българската нормативна е
познава.
От анализа на чл. 25 и 26 ЗЗДет. и практиката по приложението им
следва, че във висш интерес на детето, негово право и задължение е да живее
съвместно с родителите си, а когато единият е починал с преживелия родител.
Настаняването на детето извън семейството, включително при баба и дядо, се
извършва като мярка за закрила и то, ако няма друга възможност за закрила в
семейството. В хипотезите на чл. 25 ЗЗДет. съдът не преценява качествата,
възможностите и бита на бабата и дядото, сравними с тези на родителите,
подобно на съпоставката по чл. 59, ал. 4 СК, която се извършва между
двамата родители. При положение, че детето не може да живее съвместно и с
двамата си родители поради наличие на предпоставките по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет,
не е в негов интерес да бъде лишено от съвместното живеете и с другия
родител, щом той не представлява опасност за живота, здравето и
възпитанието му. Отношенията и връзките на детето с родителя не могат да
бъдат заменени с тези между внук и дядо и баба. Само в случаите по чл. 25,
ал. 1 ЗЗДет. по отношение на двамата родители и доколкото са изчерпени
всички други възможности, може да бъде постановен настаняване извън
семейството.
Доколкото основанието по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. не е налице досежно
майката, молбата е неоснователна.
С оглед установеното по делото за пълнота следва да се посочи, че
директора на ДСП – „Възраждане“ следва да вземе назабавни мерки за
включване на детето, майка и бабата в подходящи социални програми за
преодоляване на развития конфликт на лоялност, повишаване на родителския
капацитет на майката и възпитателски качества на бабата. Същевременно
изцяло в интерес на детето Б. е заинтересованата страна Е. В. и Б. Г. да
намерят начин на общуване помежду си, чрез който да съхраняват авторитета
на другия пред детето, така щото то плавно да бъде подготвено за
необходимостта да бъде отлгеждано и възпитавано от своята майка, без обаче
да се прекъсва връзката и контакта с бабата по бащина линия.
Водим от горното и на основание чл. 28, ал. 4 вр. чл. чл. 25, ал. 2 от
Закона за закрила на детето,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, депозирано от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане, за настаняване на
малолетната Б. П. В., ЕГН ********** в семейството на своята баба по
бащина линия Б. Й. Г., ЕГН ********** за срок до навършване на пълнолетие
или до промяна в обстоятелствата.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4
ЗЗДет.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5