РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Пловдив, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245000600331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда Старозагорския окръжен съд е признал
подсъдимия К. В. Ч. за виновен в това, че на 09.08.2021г. в с.*, общ.*, обл. *
при управление на МПС- лек автомобил марка „*“ модел“ *“ с рег.№ *,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 96 ЗДвП и чл.98 ППЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на М. С. Г. с ЕГН ********** и на
основание чл. 343, ал.1, б.“в“, пр. първо, вр. чл. 342, ал.1, пр.трето, във вр. с
чл. 2, ал.2 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК го осъдил на една година и четири
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на
основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
На основание чл.343г, във вр. с чл. 343, ал.1, б.“в“, пр. първо, вр. с чл.
342, ал.1, пр.трето, вр. с чл. 2, ал.2, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 и чл.49 ал.2 от НК
1
лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от една година и
четири месеца.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.
Присъдата била обжалвана от повереника на частните обвинители М. и С. С.. С жалбата се
изразява несъгласие с наложените на подсъдимия наказания, като се претендира увеличаване на
размерите им.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура сочи,
че атакуваната присъда страда от съществен процесуален порок. Според него
при определяне на наказанието съдът е изпаднал в явно противоречие, което
не позволява да се разбере какъв е определения размер на наказанието
„лишаване от свобода“ преди и след редукцията по реда на чл.58а, ал.1 НК.
Предлага присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд. По същество намира жалбата на
частните обвинители за основателна и предлага да бъде уважена.
Частните обвинители и повереникът им не се явяват и не ангажират
становище.
Защитата на подсъдимия оспорва подадената жалба. Намира присъдата
за обоснована и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.
Подсъдимият иска присъдата да бъде потвърдена.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:.
При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са били
допуснати поредица от съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните и са
опорочили атакуваната присъда до степен налагаща отмяната й.
На първо място, съдът не е съобразил, че правото на защита е едно от
основните права на гражданите. То е гарантирано в чл. 122, ал. 1 от
Конституцията на РБ и е инкорпорирано в наказателния процес така, че съдът
да осигури осъществяването му в пълен обем във всички стадии на процеса.
По силата на това основно конституционно право, закрепено в чл. 15, ал. 1
НПК обвиняемият /респ. подсъдимият/ има право на защита във всеки стадий
на наказателния процес, а срещу това право стои задължението на съда да му
осигури реална възможност за упражняване на процесуалните му права,
2
необходими за осъществяване на защитата в пълен обем, включително и на
правата по чл. 55 НК. От тук произтича принципното положение по чл. 15, ал.
2 и ал.3 НПК, което задължава съдебните органи не само да разяснят на
гражданите, които участват в наказателното производство техните
процесуални права, но и да им дадат възможност реално да ги упражнят, за да
се гарантира по този начин ефективността на тяхната защита.
Именно това задължение не е изпълнил първоинстанционният съд. В
разпоредителното заседание на 04.06.24г. подсъдимият К. В. Ч. се явил лично
и с упълномощения от него защитник адв. Н. М.. От съдържанието на
протокола се установява, че съдът не е дал думата и не е изслушал
становището на подсъдимия Ч. по въпросите по чл.248, ал.1 НПК, които се
обсъждат в разпоредителното заседание. В случая протоколът се явява
доказателственото средство по смисъла на чл. 131 НПК, с което се
удостоверяват извършените процесуални действия и реда, по който са
извършени. Отсъствието в съдържанието му на данни да е дадена думата на
подсъдимия за становище и той да е изслушан по въпросите по чл.248 НПК
обуславя извод, че тези съдопроизводствени действия не са били осъществени.
А те имат задължителен характер, произтичащ от императива, заложен в
разпоредбата на чл.248, ал.5 НПК, съгласно който съдът се произнася с
определение, след като изслуша прокурора и лицата по чл.247в, ал.1 и ал.2
НПК и този императив е гаранция, че всички страни в процеса са осъществили
правото си на лична защита, като са изразили становището си по тези особено
важни за по – нататъшния ход на делото въпроси. Така, като не е изпълнил
това си задължение първоинстанционният съд съществено е нарушил
процесуалните изисквания, като е ограничил правото на лична защита на
подсъдимия.
Отделно от това, в голямата си част мотивите към атакуваната присъда
са изключително противоречиви, което не позволява както на страните, така и
на въззивната инстанция да разберат каква е била действителната воля на съда
при произнасянето по въпросите по чл.301 НПК.
На л. 11 от мотивите към присъдата в първия абзац съдът е посочил, че
подсъдимият е бил длъжен да вземе мерки МПС да не може да се приведе в
движение или да потегли само и е имал обективна възможност да го направи,
но същият не сторил това и така е допуснал настъпването на ПТП. Така съдът
3
като е приел, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди е
очертал правната характеристика на небрежността като форма на
непредпазливата вина. По надолу обаче в последния абзац е посочил друго, а
именно че при нарушаване на правилата за движение по пътищата, чрез
проявеното от него бездействие подсъдимият е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е мислил /лекомислено се е надявал/ да ги
предотврати, което сочи, че поведението му е самонадеяно.
Същият процесуален порок е мултиплициран в горния абзац на л. 14 от
мотивите на присъдата. Там, след като точно е обяснил теоретичната разлика
между двете форми на непредпазливостта, съдът е приел, че „е налице по –
скоро втората форма на вината – небрежност, а именно, че е налице
предвиждане от подсъдимия на опасните последици, но и нехайно,
лекомислено отношение към настъпване на вредоносния резултат“. С тези
съображения от една страна съдът е очертал интелектуалния и волеви момент
на съзнаваната непредпазливост, наричана още самонадеяност, но от друга
страна стигнал до различен правен извод, а именно че формата на вина е
несъзнавана непредпазливост или т.н. небрежност.
Тези очевидни противоречия не позволяват да се разбере при коя от
формите на непредпазливата вина съдът е приел, че е осъществено деянието -
при небрежност или при самонадеяност. Този въпрос е изключително важен и
има съществено значение за определяне на степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца, а отделно от това е свързан пряко и с
индивидуализацията на наказанието.
По – нататък неправилно съдът е приел, че изпълнителното деяние на
горепосоченото престъпление е причиняване на смърт на едно лице по
непредпазливост. Съдът не е съобразил, че изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343 НК е нарушаване на правилата за движение по
пътищата при управление на МПС, а причиняването на смъртта е един от
съставомерните резултати от това изпълнително деяние.
По същия начин малко по – долу в мотивите е посочено, че „ деянието
правилно е квалифицирано по основния състав на чл.343, ал.1, б. „в“, вр
чл.342, ал.1 НК, който състав представлява обикновения случай на
общоопасно засягане посредством управление на транспортно средство,
4
извършено по непредпазливост, при което се стига до реално увреждане – в
случая смърт“. В случая съдът не е съобразил, че не управлението на МПС е
изпълнителното деяние на престъпленията по чл.343 НК, а нарушаването на
правилата за движение по пътищата. В тази връзка следва да се има предвид,
че управлението на МПС е един от обективните елементи на това
престъпление и във всички случаи то се осъществява умишлено. Това е така,
защото управлението е съзнавана от водача на МПС дейност, която
представлява източник на повишена опасност и при това положение няма как
да бъде осъществено, както е посочил първоинстанционния съд по
непредпазливост.
Тези неточности не позволяват да се разбере кой въпрос е изследвал и
коментирал съда, този свързан с изпълнителното деяние или пък с
вредоносния резултат.
Налице е и друго противоречие. На л.11 от мотивите съдът е приел, че
„инцидентът не е резултат на извънредно непредсказуемо „поведение“ на
автомобила, а е настъпил в резултат на драстични и груби нарушения на
основни правила за движение от подсъдимия Ч.. На л.15 от мотивите съдът
обаче е приел точно обратното, а именно, че груби нарушения на правилата за
движение по пътищата по делото не са констатирани.
В пълно несъответствие с установените и признати от подсъдимия
факти е приетото от съда на стр. 13 от мотивите, че при инкриминираното
ПТП се е стигнало едновременно до телесна повреда и засягане на живота на
повече от едно лице, като вследствие на деянието едното лице е починало. В
случая безспорно е установено, че при ПТП е причинена смъртта само на едно
лице, а именно М. Г. и данни за други пострадали лица по делото няма.
Отделно от това, не става ясно от мотивите на съда кой подсъдим е
осъществил инкриминираното деяние, защото на л.14 на първия ред е
посочил, че подсъдимият Ч. виновно е осъществил инкриминираното деяние.
Малко по – долу съдът е намерил, че състава на престъплението е осъществен
от подсъдимия Д., данни за какъвто подсъдим по делото липсват.
Всички тези противоречия, при които едни и същи обстоятелства са
интерпретирани от първата инстанция по коренно различен начин, не
позволяват на страните и контролната инстанция да разберат действителната
воля на съда при решаване на делото по същество и сочат на „липса на
5
мотиви“, което във всички случаи е съществено нарушение на процесуалните
правила от категорията на абсолютните, налагащо отмяна на съдебния акт.
Атакувания съдебен акт следва да бъде отменен и на друго основание.
Както правилно е забелязал представителят на Апелативна прокуратура, при
определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“ съдът е
изпаднал в тотално объркване. На л.16 от мотивите в средния абзац съдът е
определил наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Ч. при условията
на чл.54 НК в размер на 2 години и 8 месеца. Малко по – долу коментирайки
редукцията на наказанието по чл.58а, ал.1 НК съдът е посочил размер на
наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, който размер след
намаляването му с 1/3 окончателно е определил на 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода. На първо място от мотивите на съда не става ясно какъв
точно е определения размер на наказанието „лишаване от свобода“ – 2 години
и 8 месеца или 2 години и 6 месеца. На следващо място правилата на
елементарната математика сочат, че редуцираното от съда наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 4 месеца съответства на
определено преди редукцията наказание в размер на 2 години лишаване от
свобода, какъвто размер не е нито коментиран, нито пък е определян от
първата инстанция.
При наличието на тези процесуални нарушения, които не могат да бъдат
отстранени в хода на въззивното производство и характерът им не позволява
решаването на делото по същество в настоящата инстанция, обжалваната
присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание, при което
да бъдат отстранени посочените пo-горе съществени нарушения на
процесуалните правила.
Процесуалния изход на делото не налага да се обсъждат доводите в
жалбата на частните обвинители по съществото на казуса и същите следва да
намерят отговор при новото разглеждане на делото.
Предвид горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1
НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Присъда № 22/04.06.2024г. по нохд № 331/24 г. на Окръжен
съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7