Определение по дело №3014/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3428
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100503014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 342821.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 21.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503014 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба
№263149/28.08.2020г. на С. И. Д. , ЕГН ********** срещу решение №3586/30.07.2020г.,
постановено по гр. дело №15566/2018г. по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил
предявения от нея иск с правно осн. Чл. 108 ЗС. Жалбоподателката счита решението за
неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизвоадствените преавила, в противоречие с материалния закон и необосновано.
Твърди, че съдът е извършил непълен, фрагментарен и избирателен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, без особена връзка със съдържанието на събраните
доказателства и в грубо противоречие с установените от доказателствата факти. Излага, че в
атакуваното съдебно решение липсва каквото и да било обсъждане на спорните между
страните обстоятелства и доказателствата за тях, като съдът не е изразил становище по
същество по нито един от конкретно въведените от страните доводи във връзка със спорното
право. Твърди, че от правна страна съдът е изложил съждения за същността на сервитутите,
като вероятно е приел, че спорната по делото реална част от недвижим имот представлява
сервитут /право на преминаване/, без подобен довод да е въвеждан от която и да било от
страните по делото, нито пък съдът е посочвал подобен факт за евентуално релевантен, камо
ли пък е предоставял възможност на страните да изразят становище във връзка с подобно
възражение. Счита, че Както от фактическа, така и от правна страна констатациите на съда
се явяват погрешни и напълно неверни. Ищцата е изложила твърдения, че е титуляр на
вещно право на собственост върху спорната по делото територия, придобита по силата на
извършена през 1989г. делба на съсобствен имот /по гр.д.№318/1989г. по описа на Районен
съд - Варна, завършило със спогодба/ с праводателя на ответниците, като е претендирала
предаването на владението върху нея. Ответниците са оспорили претенцията с два довода -
че спорната територия е тяхна собственост, като част от закупения от тях през 2003г. имот,
придобит от съделителя на ищцата при делбата на съсобствен имот, както и че ако спорната
част е принадлежала към имот на ищцата, то тя е била придобита от ответниците по давност,
1
включително чрез присъединяване на владението на праводателя. Никоя от страните не е
въвеждала твърдение за сервитутно положение на процесната част от имот. Твърди, че
включването на процесната част в имота, поставен в дял на ищцата се установява и от
приетите по делото две експертни заключения. Невъзможно е ответниците да са закупили
имота си през 2003г. в граници и при прехвърлено право на собственост съобразно
одобрената през 2008г. кадастрална карта, включващо спорната реална част. Освен че никой
не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че продаденият на ответниците имот, описан в нотариален акт от 2003г
съвпада по площ и граници с обособения и паднал се в дял на съделителя на ищцата имот. В
същия нотариален акт попадналият в дял на ищцата имот при делбата от 1991г е посочен
като граница, а сред представените при съставяне на акта документи установяващи правото
на собственост, е посочен и съдебният протокол за одобряване на спогодба за разделяне, от
който черпят правата си ищцата и праводателя на ответниците. Неразделна част от този
протокол е и съставената скица, установяваща графичното разположение и площ на
обособените дялове. Ето защо и няма как ответниците да са придобили право на
собственост, включващо спорната по делото реална част. Оспорва и възможността
ответниците да са придобили спорната част по давност. Твърди, че не може да се черпи
аргумент за право на собственост в патримониума на ответниците и от съдържанието на
одобрената през 2008г. кадастрална карта, както се сочи в отговорите по исковата молба,
тъй като кадастралната карта не установява право на собственост, макар по правило правото
на собственост да е основа на съдържанието на кадастралната карта. По изложените
съображения осъществяваното от ответниците владение се явява такова без правно
основание, респ. предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен. С оглед на което
моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място бъде постановено друго, с
което предявеният ревандикационен иск за предаване на владение върху реално обособена
част от недвижим имот да бъде изцяло уважен, като въззиваемите бъдат осъдени да заплатят
направените от жалбоподателката съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Във
въззивната жалба е направено и доказатествено искане, а именно да изиска в оригинал гр.д.
№318/1989г. по описа на Районен съд - Варна и да се присъединят материалите към
настоящото дело, в частност цветната скица към извършената по това дело експертиза,
определяща графично дяловете на страните при извършване на делбата.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор, в която насрещната страна
излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, като първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по
делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото,
имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни
фактически и правни изводи за неоснователност на предявения от ищеца иск. Изразява се
становище за неоснователност на доказателственото искане. В заключение се моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на разноски.
2
Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона
срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК
изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр.
чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Настоящият състав намира, че изискването и приемането в оригинал на гр.дело
№318/1989г. по описа на ВРС не е необходимо, тъй като в кориците на първ. дело се намира
пълно копие на същото /стр. 194-213/, а конфигурацията, площта и границите на двата дяла
по делбата са възпрзовидведени в две цветни скици/стр. 225 и стр. 260/ към двете
експертизи, приети пред първата инстанция.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №263149/28.08.2020г.
на С. И. Д. , ЕГН ********** срещу решение №3586/30.07.2020г., постановено по гр. дело
№15566/2018г.
На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение искането за изискване и приемане в
оригинал на гр.дело №318/1989г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 25.11.2020г. от 10.00 часа, за която
дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3