Решение по дело №65/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 51
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20195230200065
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Панагюрище, 20.05.2019 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Панагюрище, в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА

 

при секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 65/2019 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Община Панагюрище, с ЕИК: ********* , представлявана от Кмета Н.Б. против наказателно постановление № НЯСС-58/25.02.2019 г. на Председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1 т. 39 от Закона за водите, за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, на Общината е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 500 ( три хиляди и петстотин) лева, като е посочено, че нарушението е извършено на 01.09.2018 г. , както и имуществена санкция в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за неизпълнение на задълженията по чл. 141, ал.1, т. 1 Закона за водите- нарушение извършено на 11.10.2018 г.

В жалбата се навеждат твърдения за процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че не е установено, че проверявания обект попада под обхвата на нормата на чл. 190, ал. 4 Закона за водите и следва да се проверява. Сочи се, че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34 ЗАНН. Излага се, че процесния обект не е общинска собственост, тъй като от Община Панагюрище е внесено мотивирано предложение за прехвърляне на собствеността върху държавата. Освен това се твърди, че не е установено по безспорен начин извършването на деянията, за които жалбоподателя е санкциониран. Сочи се, че случаят се явява маловажен, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В хода по същество процесуалният представител на жалбоподателя акцентира на обстоятелството, че деянията, за които е наложено административно наказание не са осъществени.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.

Ответникът по жалбата - АНО, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. От същия е постъпило становище по същество на спора.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и устни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Община Панагюрище е санкционирана за това, че като собственик на язовир „Баня -3“, находящ се в поземлени имоти № ***** ** ***и № ***** * **в землището на с. Баня и с. Бъта общ. Панагюрище е нарушила разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал.1, т. 3 Закона за водите. Предписанието било дадено в констативен протокол № 07-01-025 от 15.05.2018 г., като срокът за изпълнение бил 31.08.2018 г. На 11.10.2018 г. при извършена проверка от служители на ДАМТН било установено, че предписанието не е изпълнено. Жалбоподателят е санкциониран и за нарушение на разпоредбата на чл. 141, ал.1, т.1 ЗВ, която задължава собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях да осигурят поддържането им в техническа изправност.

За извършените нарушения срещу жалбоподателя бил съставен  АУАН № 07-197 от 13.11.2018 година. Актът бил съставен след констатиране на нарушението от св. Й.К., който лично извършил проверка на 11.10.2018 г., за което съставил констативен протокол № 07-02-73 от 11.10.2018 г. Проверката е извършена чрез обхождане и оглеждане на язовирната стена и съоръженията към нея, като се установило, че достъп до изходната шахта на основния изпусквател е невъзможен, поради гъсто обрасъл въздушен обкос на язовирната стена. Преливника на язовирната стена била със задигнато ниво, следствие на отлят бетон в неговото напречно сечение. Въз основа на тези констатации бил съставен процесния АУАН, като за предявяването му бил поканен представляващия Община Панагюрище. На място се явил кмета на Общината, който подписал и получил акта. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на нарушителя на 01.03.2019 г., видно от разписката на л.24 от делото, а жалбата против НП била подадена на 07.03.2019 г.,  с оглед на което е процесуално допустима,  като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетеля Й.К., както и от събраните по делото писмени доказателства.   

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че  жалбата е частични основателна.

На първо място следва да се посочи, че неоснователно се явява възражението, че не се касае за язовир по см. на параграф 1, т. 94 от ЗВ, тъй като съгласно дефиницията „язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирна стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. В конкретния случай и двата констативни протокола № 07-02-025 от 15.05.2018г. и № 07-02-73 от 11.10.2018г. съдържат данни за язовирната стена, съоръженията към нея и са аргумент в полза на обстоятелството, че са приложими нормите, съответно тяхната задължителност за изпълнение от Община Панагюрище ( в този смисъл и Решение № 262 от 22.04.2019г. по к.а.д. № 200/2019 г. по описа на Административен съд- Пазарджик).

По първото нарушение за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, за което на Общината на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1 т. 39 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 ( три хиляди и петстотин) лева, извършено на 01.09.2018 г. настоящия съдебен състав намира следното:

Съгласно чл.190 а, ал.1, т.3 от Закона за водите, Председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по Закона за водите, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Посочената разпоредба регламентира правомощията на съответните длъжностни лица по издаването на задължителни предписания по Закона за водите, като предписанията имат задължителен характер за адресата, при условие че длъжностните лица са изрично оправомощени от Председателя на ДАМТН да дават такива. Няма никакво съмнение, че оправомощаването трябва да предшества даването на предписания, за да могат същите да имат задължителен характер спрямо адресата. В случая, видно от заповедта на л.42 в делото, инспекторите О.Г.и П.Ц., които са дали предписанията в констативен протокол № 07-02-025/15.05.2018г. (л.40-41 в делото) за възстановяване на изправното експлоатационно състояние на основния изпусквател на язовир „Баня-3“ са били надлежно оправомощени от Председателя на ДАМТН. С тези задължителни предписания е даден срок за изпълнение до 31.08.2018г., като при извършената проверка на 11.10.2018г. от св.К. се установило, че те не са изпълнени. По тази причина като дата на извършване на нарушенията е приета 01.09.2018г., т.е. денят следващ крайния срок за изпълнение, като АУАН е съставен на 13.11.2018 г., поради което неоснователно се явява възражението за неспазване на законоустановените срокове по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен срок от извършване на нарушението, който срок в конкретния случай изтича на 01.12.2018 г., т.е. АУАН е съставен в законоустановения срок по чл. 34 ЗАНН. От събраните по делото доказателства – показанията на св. К. се установи, че при извършена проверка на 11.10.2018г., че дадените задължителни предписания не са изпълнени. Свидетелят посочи, че нямало достъп до основания изпусквател, който от актове съставени от Община Панагюрище се установявало, че бил технически неизправен. Ето защо се явяват неоснователни и възраженията на жалбоподателят, че неправилно АНО е възприел, че е налице нарушение

Причината за неизпълението на предписанията е видна от приетото от Общински съветПанагюрище решение на 27.09.2018г. и последвалото заявление на Кмета на Общината до Министъра на икономиката. (л.10-11 в делото). Със свое решение, прието на заседание, проведено на 27.09.2018г. Общински съвтПанагюрище, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с § 33 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обн. ДВ, бр.55 от 03.07.2018г. е прехвърлил безвъзмездно на Държавата собствеността на 19 язовира, публична общинска собственост, сред които и процесния язовир „Баня-3”. Държавата е станала собственик на язовира по силата на закона от момента на вземане на решението от страна на Общински съвет-Панагюрище, тъй като именно решението на ОС има т.нар. транслативен ефект. Последвалото мотивирано предложение на Кмета на Община Панагюрище до Министъра на икономиката е в изпълнение на решението на Общински съвет и има само информативна цел. При това положение, след като нарушението е извършено на 01.09.2018г., т.е. на деня, следващ срока за изпълнение на предписанията, то към този момент Община Панагюрище все още е била собственик на процесния язовир, противно на твърденията в жалбата. Собствеността на процесния язовир е прехвърлена безвъзмездно на Държавата 27 дни по-късно обаче, като за този период, макар и предвид липсата на ресурс – човешки и финансов Община Панагюрище е следвало да полага грижите за стопанисване на язовирите вменени от Закона за водите.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН и случаят може да се приеме за маловажен. Това е така, тъй като оценката на обществена опасност на дадено деяние се дава от законодателя, а не от правоприлагащия орган, което на още по – силно основание се отнася за формалните нарушения, за каквото нарушение е санкциониран жалбоподателят. Законодателят е преценил, че неспазването на задължителните дадени от държавния орган  предписания относно поддържането на язовирните съоръжения в състояние отговаряща на нормативните изисквания е от особено важно обществено значение. Общоизвестни са случаите, при които при преливане на язовирни съоръжения, при рязко покачване на водата се достига до наводняване на населени места и дори смъртни случай. Ето защо неспазването на задължителни предписания дадени от държавният орган  осъществяващ надзор и контрол върху състоянието на язовирните съоръжения в Р. България не следва да се приема за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не е било отнапред ясно решението на Общинския съвет за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на процесния язовир на Държавата, доколкото същото е взето почти месец след извършване нарушението, поради което неизпълнението на задължителните указания дадени от ДАМТН през този период представлява нарушение, което следва да бъде санкционирано по съответния ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието, респ. санкцията следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За нарушаване на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 Закона за водите е предвидено наказание глоба от 1 000 до 20 000 лева. В конкретния случай, при определяне вида и размера на санкцията по чл.200, ал. 1, т. 39 от ЗВ – 3500 лева глоба, наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. Наложената санкция определена в размер над минимума не съответства със степента на обществена опасност на нарушението. Предвид което, настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя следва да бъде наложена санкция в размер на минимума предвиден в санкционната норма, която е в размер на 1000 лв., която санкция би била съобразено със степента на обществена опасност на нарушението. С така наложената санкция ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

По отношение на второто нарушение- неизпълнение на задълженията по чл. 141, ал.1, т. 1 Закона за водите- нарушение извършено на 11.10.2018г., настоящият съдебен състав намира следното:

Както бе посочено по –горе Общински съветПанагюрище е взел решение на 27.09.2018г. с което, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с § 33 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обн. ДВ, бр.55 от 03.07.2018г. е прехвърлил безвъзмездно на Държавата собствеността на 19 язовира, публична общинска собственост, сред които и процесния язовир „Баня-3”. Държавата е станала собственик на язовира по силата на закона от момента на вземане на решението от страна на Общински съвет-Панагюрище, тъй като именно решението на ОС има т.нар. транслативен ефект. При това положение обжалваното наказателно постановление следва да се отмени по отношение на нарушението извършено на 11.102018г., тъй като към този момент Община Панагюрище вече не е била собственик на процесния язовир.

Мотивиран от изложеното и на основани чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд – Панагюрище,

 

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-58/25.02.2019г. на Председателя на ДАМТН, с което Община Панагюрище, с ЕИК: 00035743, представлявана от Кмета Н.Б., на основание чл. 200, ал.1 т. 38 от Закона за водите, за неизпълнение на разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, е наложен административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-58/25.02.2019г. на Председателя на ДАМТН, с което община Панагюрище, с ЕИК: 00035743, представлявана от Кмета Н.Б., на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1 т. 39 от Закона за водите, за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 3 500 ( три хиляди и петстотин) лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба до 1000 (хиляда) лева, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Пазарджик.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: