Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 19. 01. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на дванадесети януари
през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5280
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Т.А.К. и И.И.К., и двамата от гр. П., против „П.И.Б.“ АД ***.
В молбата се твърди, че страните са в договорни отношения по силата на договор за кредит № ***/ *** год., с който на ищците е бил предоставен
кредит в размер на 20 500 евро. Твърди се, че с покана с изх. № ***/ ***год.,
връчена чрез ****** с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие П.ския окръжен съд,
ищците са били уведомени от ответника, че към 07. 07. 2020 год. не са платили
дължимите по кредита вноски с падежи: 20. 11. 2017 год., 20. 12. 2017 год., 20.
01. 2018 год., 20. 02. 2018 год., 20. 03. 2018 год., 20. 04. 2018 год., 20. 05.
2018 год., 20. 06. 2018 год., 20. 07. 2018 год., 20. 08. 2018 год., 20. 09. 2018
год., 20. 10. 2018 год., 20. 11. 2018 год.,
20. 12. 2018 год., 20. 01. 2019 год., 20. 02. 2019 год., 20. 03. 2019 год., 20. 04.
2019 год., 20. 05. 2019 год., 20. 06. 2019 год., 20. 07. 2019 год., 20. 08.
2019 год., 20. 09. 2019 год., 20. 10. 2019 год., 20. 11. 2019 год., 20. 12. 2019 год., 20. 01. 2020 год., 20. 02. 2020 год., 20. 03. 2020 год., 20. 04.
2020 год., 20. 05. 2020 год. и 20. 06. 2020 год. и са били поканени в
седмодневен срок от получаване на уведомлението доброволно да погасят
просрочените си задължения към банката в пълен размер, като в противен случай
след изтичането на срока и без да бъде изпращано повторно уведомление банката
ще счете ползвания от ищците кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат
предприети всички предвидени в закона действия за принудително изпълнение срещу
имуществото на ищците и предоставените от тях обезпечения. Твърди се, че във
връзка с така получената покана от страна на ищците е входиран отговор на същата
с вх. № ***/ *** год., с който същите са заявили, че изброените от банката в
поканата вноски по договор за кредит № ***/ *** год. са своевременно заплатени
и са представили доказателства за това, а именно: вносни бележки, издадени от „П.И.Б.”
АД. Твърди се, че въпреки така депозирания отговор от страна на ищците с
последващо писмо банката- ответник в настоящото производство е заявила, че няма
основание и няма грешка, която да бъде коригирана. Твърди се, че ищците не
дължат на ответното дружество сумата от 6 531, 82 евро (12 775, 13 лв.)-
просрочени задължения по договор за кредит № ***/ ***год., от които 4 518, 83
евро (8 838, 06 лв.)- просрочена главница и 2 013, 69 евро (3 938, 44 лв.)
-просрочени лихви, съгласно покана с изх.№ ***/*** г. Твърди се, че това
поражда правния интерес на ищците да предявят настоящия отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК срещу „П.И.Б.”АД за
недължимост на сумите, описани в покана с изх.№ ***/ ***год. В заключение се
иска от съда да постанови решение, с което признае за установено, че ищците не
дължат на ответното дружество сума в размер на 1 000 лв., явяваща се част
от сума в общ размер 12 775, 13 лв. /левовата равностойност на 6 531, 82 евро/,
представляваща просрочени задължения за периода от 20. 11. 2017 год. до 20. 06.
2020 год. по договор за кредит № ***/ *** год., поради нейното заплащане.
Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Претенцията
на ищците намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в
т. 2 на тълкувателно решение № 8/ 2012 год. от 27. 11. 2013 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 8/ 2012 год., в производството по предявен
отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът- фактите, от които произтича правото му. В
конкретния случай е безспорно наличието на облигационно правоотношение между
страните по делото по силата на сключения договор
за кредит № ***/ *** год. Това обстоятелство е достатъчно да обоснове правния
интерес на ищците от предявяването на иск за недължимост на процесната сума,
произтичаща от горния договор. Тезата на ищците, че тази сума е била
своевременно заплатена и поради грешка на ответника неоснователно се претендира
не може да бъде споделена. На първо
място следва да бъдат посочени няколко разпоредби от сключения договор за
кредит, които са задължителни за страните и са относими към предмета на спора.
В раздел VI т. 13 от договора е отбелязано, че банката събира
комисионна за управление на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит при
усвояването на кредита и 1 % върху остатъка от главницата, платима в началото
на всеки шест месеца от срока на кредита, след изтичане на първите дванадесет
месеца. Съгласно раздел VII т. 17 всички
суми, включително начислените лихви и комисионни, дължими от
кредитополучателите, се събират служебно от банката на датата на падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, от средствата по всички
сметки на кредитополучателите в банката, за което с подписването на настоящия
договор те дават своето изрично съгласие. В раздел VII
т. 18 пък е предвидено, че когато извършено от кредитополучателите плащане не е
достатъчно да покрие задълженията им по настоящия договор в пълен размер,
същите се погасяват по следния ред: 1. такси и разноски; 2. наказателна лихва;
3. просрочена лихва и 4. главница, освен ако страните се договорят изрично за
друго. На практика тази разпоредба от договора възпроизвежда общото правило за
последователността за погасяване на задължения, отразено в чл. 76 ал. 2 от ЗЗД.
За изясняване на обстоятелствата по делото в хода на съдебното дирене е била
назначена счетоводна експертиза. От заключението на същата се установява, че
ищците като кредитополучатели не са изпълнявали задължението си за своевременно
заплащане на дължимата се на всеки шест месеца комисионна за управление на
кредита. Вещото лице е посочило, че погасени на падежа им са били единствено
комисионните за м. април 2010 год., м. април 2011 год. и м. април 2012 год. При
това положение независимо от обстоятелството, че през процесния период ищците
са внасяли сума в размер на 214, 45 евро месечно /надвишаваща дължимата вноска
по погасителния план в размер на 203, 34 евро/, то тази сума е била
недостатъчна да покрие всички задължения по кредита и банката- кредитор е
спазвала поредността за погасяване, уредена в раздел VII
т. 18 от договора. Поради това съгласно заключението на вещото лице с внесените
от ищците през процесния период суми в общ размер на 6 750, 07 евро са
били погасени главница в размер на 3 255, 85 евро, договорна лихва в
размер на 1 013, 05 евро, лихва на просрочена главница в размер на 1 755,
21 евро, комисионна управление в размер на 627, 08 евро и такса за подновяване
на договорна ипотека в размер на 98, 88 евро, като общият размер на
непогасеното задължение на ищците към 20. 10. 2020 год. е 12 279, 85 евро.
При
така събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че липсва надлежно
погасяване на процесната сума от 1 000 лв. чрез нейното заплащане на
кредитора в установения договорен срок, поради което искът за недължимост на
сумата се явява неоснователен и следва да се отхвърли. На основание чл. 78 ал. 3
от ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъдят направените
деловодни разноски от общо 275 лв., в които е включено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По
тези съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Т.А.К. и И.И.К., и двамата от гр. П., против „П.И.Б.“ АД *** иск
по чл. 124 ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че
ищците не дължат на ответното дружество сума в
размер на 1 000 лв., явяваща се част от сума в общ размер 12 775, 13 лв. /левовата
равностойност на 6 531, 82 евро/, представляваща просрочени задължения за
периода от 20. 11. 2017 год. до 20. 06. 2020 год. по договор за кредит № ***/ ***
год., поради нейното заплащане.
ОСЪЖДА Т.А.К. ***, ЕГН
**********, и И.И. ***, ЕГН **********, да заплатят на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, направените деловодни разноски в размер
на 275 лв.
Решението
може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: